След падането на Тартария: произходът, който беше изтрит, и имената, които бяха наложени

След падането на Тартария през 1776 г., според разказите, които продължават да се предават като сенки от един изгубен свят, огромен брой деца остават без родители, без документи, без история, без какъвто и да е проследим произход, който да ги свързва с предишна идентичност или семейство, защото системата, която е пазела родословието, е била разрушена заедно с цивилизацията, която я е създала, и това, което остава след катастрофата, е поколение без корени, без имена, без принадлежност, без минало, което може да бъде възстановено. В този вакуум се появяват онези, които поемат контрола върху новия ред, хора или структури, които не наследяват, а присвояват, които не възстановяват, а налагат, които не продължават стария свят, а изграждат нов, в който идентичността вече не е естествено право, а инструмент за управление. Тези контролери, наричани от някои Паразити, се изправят пред огромен проблем: как да организират население, което няма документи, няма родословие, няма фамилии, няма история, как да каталогизират хора, които не могат да бъдат проследени назад във времето, защото самото време, от което идват, е било изтрито. Решението, което налагат, е едновременно просто, ефективно и умишлено безлично: те започват да дават фамилни имена не като продължение на род, а като етикети, базирани на средата, в която са намерени децата, на професиите, които са били около тях, или на географските особености на мястото, където са били открити. Така фамилното име престава да бъде наследство и се превръща в маркер за местоположение, обстоятелство или функция. Дете, намерено до църква, става Чърч, дете, намерено до ковачница, става Смит, дете, намерено до мелница, става Милър, дете, намерено до поток, става Брук, дете, намерено до гора, става Ууд, дете, намерено до хълм, става Хил, дете, намерено до поле, става Фийлд, дете, намерено до мост, става Форд. Това не е родова линия, а административна категоризация, не е наследство, а етикет, не е история, а подмяна на историята. 

И когато разгледаме огромния брой фамилни имена, които и до днес са свързани със занаяти, места или природни характеристики, започва да се оформя модел, който изглежда твърде систематичен, за да бъде случаен. Имена като Бейкър, Тейлър, Карпентър, Потър, Купър, Фишър, Шепърд описват професии, а не родове, докато имена като Хил, Ривърс, Лейк, Фийлд, Стоун, Форд описват географски особености, а не семейства. Това поражда въпроса дали тези имена наистина са наследени или са били наложени в момент, когато идентичността е трябвало да бъде създадена наново. Ако фамилните имена са били дадени въз основа на място, професия или обстоятелство, тогава те не разкриват миналото, а прикриват липсата на минало, не ни свързват с предците, а ни свързват с момента, в който идентичността е била реконструирана. Това променя начина, по който гледаме на фамилните имена днес: вместо да ги възприемаме като мост към миналото, може би трябва да ги разглеждаме като следи от момент, в който миналото е било прекъснато, като остатъци от изгубен свят, в който родовата памет е била унищожена, а идентичността е била наложена отгоре. Ако Тартария е била унищожена и ако голяма част от възрастното население е изчезнало, тогава децата, останали след катастрофата, са били първите жители на новия ред. Те не са наследили имена, а са получили такива, не са продължили родове, а са започнали нови, и това, което днес възприемаме като фамилни линии, може да е всъщност резултат от административна подмяна, а не от естествено предаване през поколенията. Това поставя под въпрос самата идея за произход, защото ако фамилните имена са били дадени въз основа на място, професия или обстоятелство, тогава те не разкриват миналото, а прикриват липсата на минало, не ни свързват с предците, а с момента, в който идентичността е била пренаписана. И ако това е вярно, тогава съвременните фамилни имена са не просто думи, а свидетелства за преход – преход от един свят към друг, от една цивилизация към друга, от една система на принадлежност към друга система на контрол, следи от разрушение, следи от подмяна, следи от ново начало, което е било наложено, а не наследено, и когато ги носим днес, ние носим не само имена, а историята на един момент, в който светът е бил прекроен, а идентичността – пренаписана.