Грифонът – царският пазител на древните династии и изгубените империи

Грифонът е едно от най‑могъщите и най‑древни създания, появявало се в митове, гербове, царски печати, храмове, гробници, артефакти и легенди от хиляди години, защото той не е просто фантастично животно, а символ на власт, знание, сила и защита, свързан с царските династии, с древните империи, с Тартария, с изгубените цивилизации, които са владеели тайни, недостъпни за обикновения човек; грифонът е същество с тяло на лъв и глава и крила на орел, което съчетава силата на земята и силата на небето, животното, което никой не може да победи, пазителят, който никой не може да надхитри, символът, който никоя династия не е използвала случайно, защото грифонът е бил знак за божествен произход, за царска кръв, за древно знание, за власт, дадена не от хората, а от самата Вселена. В древните текстове грифонът е описван като пазител на тайните библиотеки, на скритите архиви, на съкровищата на царете, на входовете към подземните градове, на портали към други светове, на знание, което не е трябвало да попадне в ръцете на неподготвени; той е бил поставян върху тронове, върху корони, върху щитове, върху знамена, защото царете вярвали, че грифонът защитава рода им от предателство, магия, болест, война и разрушение. В Тартария грифонът бил свещен символ, изобразяван върху картите, върху стените на дворците, върху монетите, върху артефактите, защото се вярвало, че грифоните са истински същества, които живеят в планините, в недостъпните върхове, в скритите долини, и че те пазят границите на империята, като не позволяват на враговете да преминат; според легендите грифоните били пазители на огромни библиотеки, в които се съхранявали знания за звездите, за енергията, за геометрията, за строежа на света, за древните технологии, които днес наричаме „невъзможни“. В много култури грифонът бил смятан за същество, което вижда истината, което разпознава лъжата, което усеща намеренията на човека, и затова царете го използвали като символ на справедливост и мъдрост; в Египет грифонът бил пазител на фараонските гробници, в Персия бил символ на царската власт, в Гърция бил пазител на златото на хиперборейците, в Индия бил свързан с боговете, в Европа бил поставян върху гербовете на най‑старите династии, защото се вярвало, че грифонът защитава рода от падение. В легендите за Тартария грифоните били описвани като същества, които могат да летят на огромни разстояния, да виждат през мъгла, през нощ, през илюзии, да усещат енергията на земята, да пазят входове към подземни градове, в които се съхранявали знания, скрити от света след големия катаклизъм; според някои предания грифоните били създадени от древна раса, която владеела енергията на звука, светлината и формата, и били поставени като пазители на свещени места, които не трябвало да бъдат осквернени. 

В Средновековието грифонът бил символ на рицарството, на честта, на непобедимостта, и много ордени го използвали като знак за принадлежност към древно знание; в алхимията грифонът бил символ на съединението на противоположностите — дух и материя, небе и земя, сила и мъдрост, и се вярвало, че само този, който разбере символа на грифона, може да постигне истинско просветление. В панаирите на XIX век често се появявали фалшиви „грифони“, но зад тези измами стояли слухове, че истински грифони са били залавяни в Кавказ, в Сибир, в Монголия, в Хималаите, но били скривани от властите, защото тяхното съществуване би променило всичко, което знаем за историята; някои изследователи твърдят, че грифонът е бил реално същество, което е изчезнало или се е скрило след големия катаклизъм, който унищожил Тартария, и че последните грифони са били пазители на древните библиотеки, които били унищожени или скрити. Грифонът е символ на сила, която не може да бъде покорена, на знание, което не може да бъде изкривено, на истина, която не може да бъде скрита, и затова той е бил свързван с царските династии, с древните империи, с изгубените цивилизации, защото грифонът е пазителят, който стои между света на хората и света на тайните, между видимото и невидимото, между миналото и бъдещето; той е същество, което олицетворява идеята, че истинската власт идва не от сила, а от знание, не от страх, а от мъдрост, не от кръв, а от дух. И ако някога грифоните са били реални, ако някога са пазели царете, библиотеките, границите и тайните на Тартария, то тяхната легенда не е просто мит, а спомен за време, когато светът е бил по‑голям, по‑магичен, по‑истински, и когато хората са знаели, че има същества, които стоят над тях, пазят ги, наблюдават ги и ги водят, дори когато те не го осъзнават.