„Хуманоидна скулптура и летяща машина“. Какво откриха геофизиците под земята близо до Об през 1966 г.?

Инцидентът, който бих искал да опиша, се е случил (според местни разкази) през 1966 г. Селището Кормужиханка на брега на река Об е основано сравнително наскоро, през 1961 г. Тоест, по време на описаните събития, то е било на пет години. Първоначално е било планирано като дърводобивна станция. Правени са планове за изграждане на различна инфраструктура и евентуално разширяване до селище от градски тип, но тези планове така и не се осъществили.

През 1963 г. са направени планове за изграждане на водноелектрическа централа в района на Кормужиханка и за първи път пристига група специалисти. Те преценяват, че изграждането на такова мащабно съоръжение би нарушило значително екологичната обстановка, а геофизичните експерти също отхвърлят проекта. Три години по-късно, през лятото на 1966 г., е проведена друга оценка. По време на тези проучвания се е случил инцидент, който или е в основата на тази история, или всъщност се е случил. Не мога да гарантирам за това.

Екип от геофизици се зае да преразгледа местната почва, за да вземе окончателно решение – дали да разреши или забрани изграждането на водноелектрическа централа. По време на оценката двама мъже пропаднаха под земята и се озоваха в кухина, подобна на пещера. Другарите им се опитаха да им помогнат, но, естествено, необходимото оборудване и консумативи не бяха налични, за да извадят пострадалите. Те се отправиха към селото за помощ. Междувременно един от мъжете, след като потвърди, че не е получил сериозни наранявания, започна да се оглежда.

Геофизиците открили нещо необичайно.

Светлината идвала изключително от дупката в тавана, точно тази, в която били паднали. Затова било изключително трудно да се разгледат околностите подробно. Все пак той видял някакви очертания. След това се приближил и започнал да докосва това, което бил забелязал. Изглеждало, че е направено от метал. Когато другарите му свалили фенерчето, открили нещо невероятно. Това не била пещера, а малка кухина, като грот без вход или изход. Единственият вход сега бил в тавана.

Намерените там предмети били изненадващи. Металният предмет бил скулптура в реален размер на човек или хуманоидно същество. Металът бил златист, ярък и откритието дори го накарало да се почувства неспокоен. Малко по-нататък лежело нещо още по-фантастично - ръждясала част от някакъв апарат. Приличало много на голям самолет или дори на нещо от космоса. Геофизиците не успели да завършат огледа си и съобщили за откриването на мистериозен грот, съдържащ нещо странно.

След като информацията била предадена, представители на няколко агенции се събрали на река Об. Кратка проверка и потвърждение на откритието бележат началото на цялостно проучване на находката. Статуята е успешно извадена на повърхността. Лабораторният анализ потвърждава, че материалът е чисто злато. Възрастта на произведението не може да бъде определена, но съдейки по косвени доказателства, то не е било много древно. Макар че артефактът със сигурност е бил ценен и скъп, той е бил по-малко интересен от другото открито произведение.

Подземието съдържало голям брой ръждясали и счупени пръти, които очевидно някога са били част от някаква конструкция. А зад него се намирал основният обект на „изложбата“ – технологичен апарат. Експертите не се съмнявали, че това, което са открили, е летящ апарат.

Инженерите оценяват нивото на технологиите и стигат до заключението, че никоя земна сила не би могла да възпроизведе такъв двигател. Апаратът е задвижван от неизвестни принципи на физиката, използвайки енергията на необясним процес на синтез. Остатъчните вещества показват термоядрена реакция, която разделя материята на горещ и студен синтез. Двете горни камери на двигателя са отговорни за термоядрената реакция, докато двете долни камери са отговорни за студения синтез. Енергията, генерирана от тези два процеса, се е акумулирала в неизвестно тороидално устройство, произвеждайки тяга.

Въпреки изясняването на тънкостите на работата на двигателя, инженерните познания и познанията за първоначално използваните материали са били недостатъчни за неговото възпроизвеждане. Апаратът е транспортиран до Протвино, близо до Москва, където през следващите години са правени безплодни опити за създаване на аналогов двигател. Основната цел – да се използват тайните на подобни технологии – не е постигната. Инцидентът обаче се е оказал полезен.

Гротът е съдържал златна скулптура и нещо, направено от човек.

Според някои сведения е определен съставът на няколко сложни сплави, използвани за създаване на частите на образеца. Инженери и други специалисти успешно са внедрили тази информация в космическата и военната индустрия, първо в СССР, а по-късно и в Русия. Благодарение на усилията на определени хора през 90-те години на миналия век, тази информация не се е разпространила в чужбина, а е останала в родината си и е продължила да се изучава и използва. Може да не виждаме резултатите от тази работа в ежедневието, но е напълно възможно в определени области да се използват репродукции на някои технологии.

Относно откриването на тази необичайна находка на брега на река Об и опита да се обясни логично, е трудно да се каже каквото и да било. Има много неща по света, които не се поддават на разбиране. Това със сигурност е вярно за този епизод. Разбира се, винаги си струва да се помни, че в такива случаи има място за човешкото въображение. Всички легенди и истории от минали десетилетия са обогатени с всякакви подробности и тази не е изключение. Може би всичко е било така, или може би е било някак различно, но теоретично, струва ми се, няма нищо невъзможно на този свят.