ВРЕДАТА ОТ АНТИДЕПРЕСАНТИТЕ: ДЪЛБОКАТА, ТЕЖКА И ЧЕСТО ПРЕМЪЛЧАВАНА СТРАНА НА ТЕЗИ ЛЕКАРСТВА

Антидепресантите се представят като решение за депресия, тревожност, панически атаки, безсъние и изтощение, но много хора, включително млади, споделят, че вместо да получат облекчение, се сблъскват с нови трудности, които не са очаквали. Много млади хора започват да ги приемат с надеждата, че ще им върнат силата, енергията, мотивацията и спокойствието, но при някои ефектът е обратен и те се чувстват още по-уморени, още по-изтощени, още по-нестабилни. Някои казват, че постоянно им се спи, че се чувстват като че ли са изцедени от всякаква жизненост, че тялото им е тежко, че нямат сила да станат от леглото, че дори кратка разходка ги изморява до степен на изтощение. Други споделят, че им се гади, че им се вие свят, че имат странни усещания в главата, че паметта им отслабва, че забравят елементарни неща, че не могат да се концентрират върху разговор, върху работа или върху учене. Много хора описват, че когато не вземат дозата си навреме, симптомите се връщат по-силни, тревожността се усилва, паниката се засилва, безсънието се връща, нервността избухва и това ги кара да мислят, че лекарството е единственото, което ги държи стабилни. Но често това е просто реакция на мозъка към липсата на химията, към която е свикнал, защото нервната система се адаптира към медикамента и когато той липсва, тя реагира бурно. Някои млади хора казват, че антидепресантите ги правят разсеяни, че реакциите им са по-бавни, че се чувстват като че ли са под въздействието на наркотик, защото успокояването, което получават, не е естествено, а химическо. Те описват, че се чувстват като че ли са отделени от реалността, като че ли гледат света през мъгла, като че ли не са напълно будни, като че ли са в някакво полусънно състояние, което ги прави неефективни, бавни и несигурни. Други казват, че антидепресантите им дават усещане за притъпяване, че емоциите им са намалени, че не могат да се радват истински, че не могат да се смеят от сърце, че не могат да почувстват дълбока връзка с хората около тях. Много млади хора споделят, че се чувстват като че ли са загубили част от себе си, че са станали по-тихи, по-пасивни, по-бавни, че мотивацията им е изчезнала, че желанието им за живот е намаляло, че вътрешната им искра е угаснала. Някои казват, че антидепресантите им дават усещане за вътрешно напрежение, за нервност, за неспокойствие, което понякога е по-лошо от самата депресия. Други описват, че тялото им реагира с мускулно стягане, треперене, напрежение в краката, слабост, нестабилност, усещане, че не могат да стоят дълго време прави или да ходят на по-големи разстояния, защото краката им омекват, а тялото им се чувства тежко и безсилно. Много хора казват, че се чувстват като че ли са „надрусани“, защото умът им е забавен, реакциите им са мудни, вниманието им е разпиляно, а мислите им са мътни.

Някои млади хора споделят, че антидепресантите им дават кратка еуфория в началото, но след това идва рязък спад, който ги оставя още по-уморени, още по-празни, още по-изтощени. Други казват, че лекарството ги успокоява прекалено много, че ги прави апатични, че ги прави безразлични към всичко, че ги прави пасивни, че ги прави като че ли не участват в собствения си живот, като че ли са наблюдатели, а не участници. Много млади хора започват антидепресанти, защото търсят помощ, защото страдат, защото искат да се почувстват нормални, но понякога вместо помощ получават нови трудности, които не са очаквали. И когато се опитат да спрат лекарството, симптомите се връщат, понякога по-силни, понякога по-хаотични, понякога по-страшни, и това ги кара да мислят, че без лекарството не могат да функционират. Но често това е просто физиологична реакция на мозъка към промяната, защото нервната система се е адаптирала към медикамента и сега се опитва да се върне към естественото си състояние. Много млади хора казват, че антидепресантите им влияят на паметта, на концентрацията, на вниманието, на реакциите, на енергията, на мотивацията, на емоциите. И това ги кара да се чувстват изгубени, объркани, уплашени, защото не знаят дали това, което усещат, е част от тях или е резултат от химията, която приемат. Антидепресантите могат да помогнат на някои хора, но при други могат да донесат усещане за химическо притъпяване, за вътрешна празнота, за липса на сила, за липса на енергия, за липса на жизненост, за липса на естествена реакция към света. И много млади хора се чувстват разочаровани, защото са очаквали помощ, а са получили нови трудности, които не са предвидили. И това поражда въпроси, страхове, съмнения, защото никой не им е казал, че реакциите могат да бъдат толкова силни, толкова непредсказуеми, толкова индивидуални. Антидепресантите не са магическо решение. Те са инструмент, който може да помогне, но може и да навреди. И всеки човек трябва да бъде информиран, да знае рисковете, да знае възможните реакции, да знае, че ако се чувства зле, това не е негова вина, а реакция на тялото му. И най-важното е човек да не остава сам с тези усещания, а да говори с лекар, с близки, с хора, които могат да му помогнат да намери по-добър път напред.

Скритата вреда на антидепресантите става все по-очевидна, когато се разгледат внимателно данните от независими изследвания, които не са финансирани от фармацевтични компании, защото именно там се разкрива колко много информация е била пропусната, смекчена или представена по начин, който не отразява реалната картина. Изследователите са анализирали документи от седемдесет клинични изпитвания с двойно сляп дизайн и плацебо контрол, което означава, че нито участниците, нито изследователите са знаели кой получава истинското лекарство и кой плацебо, за да се избегнат външни влияния и предубеденост. Тези документи включват два от най-често използваните класа антидепресанти – селективни инхибитори на обратния захват на серотонина и инхибитори на обратния захват на серотонина и норепинефрина. Едно от най-тревожните открития е, че при деца и юноши честотата на мисли за самоубийство и агресивно поведение се увеличава двойно при употребата на тези медикаменти. Това не означава, че всеки млад човек ще преживее подобни реакции, но показва, че рискът е реален и че не е бил достатъчно ясно комуникиран. Това изследване се появява на фона на множество съмнения относно прозрачността на докладите за клиничните изпитвания. Предишни анализи са показали, че една трета от метаанализите на антидепресанти са написани от служители на фармацевтични компании, а в тези публикации вероятността да бъдат включени негативни данни е двадесет и два пъти по-малка в сравнение с независимите анализи. Това означава, че голяма част от информацията, която достига до лекарите и пациентите, е филтрирана, смекчена или непълна. Други изследователи са установили, че в клинично изпитване на Paxil, финансирано от голяма фармацевтична компания, ефективността е била завишена, а потенциалните вреди за юноши не са били обявени. 

Това поставя под въпрос доколко пациентите и лекарите могат да разчитат на публикуваните данни, когато вземат решения за лечение. Поради избирателното докладване на негативни резултати в научните журнали, авторите на последното изследване са използвали пълните доклади от клиничните изпитвания, които съдържат много по-обстойна информация, включително индивидуални отчети за пациентите. Именно там са открили, че опити за самоубийство са били описани като „емоционална нестабилност“ или „влошаваща се депресия“, което променя начина, по който се възприема рискът. Тази информация е била налична само за тридесет и две от седемдесетте изпитвания, защото голяма част от приложенията са достъпни само при поискване от регулаторните органи, а те никога не са ги изискали. Според психиатри и изследователи това потвърждава, че пълната степен на вредата от антидепресантите не е докладвана и че публикуваната литература не отразява реалната картина. Достъпът до докладите за клиничните изпитвания е труден, защото фармацевтичните компании често се позовават на търговска конфиденциалност, въпреки че в тези документи няма информация, която да представлява търговска тайна. Изследователи са се борили години наред, за да получат достъп до тези данни, като са подавали жалби до европейски институции, докато най-накрая са получили разрешение. Това показва, че прозрачността в областта на психиатричните медикаменти е ограничена и че обществото разчита на информация, която може да е непълна. Според специалисти е неетично пациенти да участват доброволно в клинични изпитвания, а след това суровите данни да бъдат скривани от независими учени, които се опитват да оценят реалната безопасност на лекарствата. Предишни проучвания вече са открили повишение в мислите за самоубийство при употреба на антидепресанти, но това последно изследване е първото, което показва увеличение на агресивното поведение при деца и юноши в толкова широк мащаб. Тези резултати, заедно с други изследвания, които поставят под въпрос ефективността на антидепресантите, показват, че е време да се преосмисли начинът, по който се предписват и използват тези медикаменти. Много хора приемат антидепресанти с надеждата да намерят облекчение, но често не знаят, че част от рисковете не са били ясно докладвани. Това не означава, че антидепресантите са изцяло вредни или че никой не трябва да ги приема, а че информацията трябва да бъде пълна, честна и прозрачна, за да могат хората да вземат информирани решения. Скритата вреда не е в самото лекарство, а в липсата на достъп до истинските данни, в непълните доклади, в смекчените описания на сериозни реакции и в това, че пациентите често не знаят какво реално се е случило в клиничните изпитвания. И когато човек започне лечение, той трябва да знае не само потенциалните ползи, но и реалните рискове, за да може да направи избор, който е честен спрямо собственото му здраве и бъдеще.