ДА УБИВАМЕ ЛИ, ЗА ДА ЖИВЕЕМ — ГОЛЯМАТА ЗАДАЧА НА ЧОВЕШКОТО СЪЗНАНИЕ

Животът поставя пред човека много въпроси, но има един, който стои над всички останали, един, който се връща отново и отново през вековете, през животите, през съзнанията, докато не бъде чут, докато не бъде осмислен, докато не бъде почувстван в най-дълбоките пластове на човешката душа: да убиваме ли, за да живеем, да отнемаме ли живот, за да поддържаме своя, да посягаме ли на съществата, които споделят с нас земята, въздуха, светлината, пространството, да превръщаме ли техните тела в наша храна, да приемаме ли тяхната смърт като условие за нашето съществуване. Този въпрос не е въпрос за вкусове, не е въпрос за традиции, не е въпрос за навици, не е въпрос за удобства. Той е въпрос за съвестта, за морала, за духовната зрелост, за това какво означава да бъдеш човек. И колкото и да го отлагаме, колкото и да го заглушаваме с шум, с оправдания, с навици, с инерция, с „така правят всички“, той се връща. Връща се като ехо от бъдещето, като глас от вътрешността на самия живот, като зов на съзнанието, което иска да се пробуди. И ще дойде ден, в който този въпрос ще почука на вратата на твоето съзнание. Може би не днес, може би не утре, може би не тази година, но ще дойде ден, в който ще го чуеш ясно, силно, неотменимо. И няма да можеш да го заглушиш. Защото това е въпросът, който разделя старото от новото, съня от пробуждането, инерцията от осъзнаването, животинското от човешкото, човешкото от божественото. И когато този въпрос се появи, той няма да пита дали месото е вкусно, няма да пита дали така си свикнал, няма да пита дали всички около теб го правят, няма да пита дали е удобно, няма да пита дали е лесно. Той ще пита само едно: имаш ли право да отнемеш живот, за да задоволиш желание, което не е жизнена необходимост. И ако още не си готов да чуеш този въпрос, ако още не си готов да се изправиш пред него, ако още се страхуваш да се отделиш от навиците на средата, ако още вярваш, че без месо не можеш, ако още мислиш, че това е нормално, естествено, неизбежно, тогава ще продължиш да ядеш месо. Ще ядеш, защото така правят всички, защото така си научен, защото така е по-лесно, защото така е удобно, защото така е познато. И няма да бъдеш осъден за това, защото човек не може да бъде насила изведен към по-високо съзнание. Но времето ще дойде. За всеки. Защото животът е единен поток, в който всички същества са свързани, всички произлизат от един извор, всички дишат чрез една и съща сила, всички са частици от една и съща велика Реka на битието.

И когато това бъде почувствано, не само разбрано, а почувствано, тогава въпросът за месото престава да бъде въпрос за храна и се превръща във въпрос за състрадание, за отговорност, за духовна зрелост, за това какво означава да уважаваш живота във всичките му форми. Тогава човек започва да вижда, че животът в животното не е по-малко ценен от живота в човека, че болката е еднаква, че страхът е еднакъв, че желанието да живееш е еднакво, че трепетът на съществуването е един и същ във всяко същество, независимо от формата, независимо от тялото, независимо от вида. И тогава става ясно, че всяка пролята капка кръв има последствие, че всяко страдание се връща към своя източник, че Законът за причината и следствието — Карма — не пропуска нищо, не забравя нищо, не подминава нищо. Докато хората убиват животните, хората ще убиват и хора, докато ние приемаме смъртта на слабите като нещо нормално, смъртта ще идва и при нас, докато ние причиняваме болка, болката ще се връща към нас. Не като наказание, а като урок. Не Бог наказва, а човекът сам създава причините, които по-късно го настигат. И когато майката учи детето си да яде месо, тя неволно го учи, че животът може да бъде отнет, че смъртта е приемлива цена за удоволствие, че слабият е храна за силния. И един ден — в този или в друг живот — това дете ще плати за кръвта, която е приело като нормална. Не защото Бог е жесток, а защото Законът е справедлив. И докато човечеството не престане да убива животните, докато не престане да пролива кръв, докато не престане да гледа на живите същества като на предмети, дотогава войните ще продължават, бедствията ще продължават, страданията ще продължават. Защото всичко е свързано. Всичко е едно. И когато това бъде осъзнато, когато в човека се роди новото отношение към живота, тогава отказът от месо няма да бъде жертва, няма да бъде лишение, няма да бъде трудност. Ще бъде освобождение. Ще бъде естествено. Ще бъде неизбежно. Ще бъде правилно. И тогава човекът ще престане да бъде хищник, ще престане да бъде Каин, ще престане да бъде разрушител и ще стане това, което е създаден да бъде — пазител на живота, същество на светлина, същество на състрадание, същество, което разбира, че животът е един и че всяко същество е негов брат. И когато този момент настъпи, въпросът „да ям ли месо“ ще изчезне сам, защото отговорът ще бъде вътре в теб, ясен, чист, категоричен. И ако желаеш да продължим, мога да развия още по-дълбоко темата за кармата и храната, или да преминем към духовните причини да не ядем месо, или да разгледаме практичната страна — как да преминем към растително хранене.

За да разбере човек към какво водят постъпките му, трябва да мине през дълъг път на опитности, страдания, заблуди, падения и пробуждания, защото човекът рядко се учи от думите, но винаги се учи от последствията. И най-сетне, в твоето съзнание ще проникне малко светлина, толкова малко, че едва ще я забележиш в началото, но достатъчно, за да раздвижи нещо в дълбините на ума ти, достатъчно, за да разкъса една нишка от мрака, който те е обгръщал. Твоят ум ще започне да схваща връзката между причина и следствие, между действие и последица, между това, което правиш, и това, което се връща към теб. Ти ще разбереш защо страдаш. Ще разбереш, че страданието не идва случайно, че не е наказание, че не е каприз на съдбата, а е зов, предупреждение, урок, който животът ти дава, за да те изведе към по-високо съзнание. Ти ще разбереш какво нещо е убийството. Не като дума, не като понятие, не като абстракция, а като реалност, като болка, като разкъсване на нишката на живота. Ще се отвратиш от него. Не защото някой ти е казал, че е лошо, не защото някой те е убеждавал, а защото ще го почувстваш. Ти ще почувствуваш като твоя болката на убиваните от теб животни, ще почувстваш страха им, ще почувстваш ужаса им, ще почувстваш как животът им, който е трептял в тях със същата сила, с която трепти и в теб, е бил прекъснат преждевременно от твоята ръка или от ръката на друг, който е извършил убийството вместо теб, но заради теб. Ще почувстваш като твой живота им, прекъснат преждевременно от теб. Ще почувстваш като твой живота, страданията, болките и радостите на всички твои братя и сестри, на всички живи същества, защото животът е един и когато съзнанието се пробуди, то започва да усеща този единен живот във всичко, което диша, движи се, трепти, страда, радва се, живее. И тогава душата ти ще се насити на месо. Не тялото — душата. Душата ти ще се отвърне от месото. То няма да ти бъде вече сладко. То няма да ти бъде вече желано. То няма да ти бъде вече необходимо. Нещо повече: то ще ти стане отвратително. Не защото някой те е уплашил, не защото някой те е принудил, а защото вътре в теб ще се роди ново чувство, ново разбиране, нова светлина.

Ти няма да можеш вече да ядеш месо. За тебе ще стане органически невъзможно да сложиш къс месо в устата си. Ще се гнусиш от него. Организмът ти не ще го приема. Ще предпочиташ да гладуваш, ще предпочиташ да умреш, отколкото да ядеш месо. Защото ти ще си станал вече друг човек. Не този, който си сега. Дошло ти е времето: станал си по природа вегетарианец. По-точно, върнал си се към естественото си състояние, към онова, което е било определено за човека от самото начало, както е казано в Битие 1:29. Ще ядеш това, което Бог ти е дал за храна. Ще изпълниш Божия Закон. И ще се върнеш в Рая. Това не става само като не ядеш месо, а като станеш друг човек. Тогава от теб ще отпадне всяко зло. Ще отпадне и желанието ти да ядеш месо. Ти си вече друг човек. Умря старият, роди се новият човек. Човекът, който се познава, който се съзнава като Дух. Който знае, че тялото е само инструмент на Духа. Човекът, който се съзнава като дете на Бога, като син Божий. Човекът, който живее в светлината. Човекът, който живее в свободата. Човекът, който живее в Любовта. Днес вегетарианството за тебе е трудно. Много трудно, почти невъзможно. А тогава то ще ти бъде много лесно. Ще ти бъде естествено. Ще ти бъде необходимо. Защото времето ти е дошло. Това време ще дойде за всички. За едни по-рано, за други — по-късно. Не с убеждаване, не с принуждаване, а само по себе си, естествено: душата ти, сърцето ти, умът ти, съзнанието ти, съвестта ти ще направят месоядството невъзможно за теб. Ръката ти ще се откаже да убива. Устата ти ще се откаже да приема месо. Тогава и човешката кръв ще престане да се пролива на земята. Чак тогава

. Защото във взаимното човекоубиване, с реките от кръв, проляти във войните, ние изплащаме, преди всичко, греха на убийството на нашите по-малки братя — животните. Близко ли е вече твоето време. Не е ли вече то дошло. Ние не казваме, че като си станал вегетарианец, ти си станал вече друг човек. Не. Вегетарианството е само една стъпка по пътя към новия човек. То е първото стъпало според Лев Толстой, то е „Задача № 1“ за всеки пробуден човек, то е началото на пътя, който води към светлината, към любовта, към истината. И тъй, настоящето се отнася само за тези, чието съзнание е вече пробудено. И за тези, чието пробуждане вече приближава. То не се отнася до спящите души. Извинете. Не желаем да обиждаме: душата е винаги будна. Но тук, на земята, ние не винаги чуваме нейния глас. И тогава сме глухи за душата. Нашето мъничко, дребнаво, страхливо лично „аз“, нашето ограничено земно съзнание, не чува или се бои да чуе гласа ѝ. Задача № 1. Тя стои пред всички. Тя хлопа на вратите на съзнанието на всеки буден човек. По-рано или по-късно, всички ще се пробудят. По-рано или по-късно, всички ще разрешат задача № 1. По-рано или по-късно, всички ще станат вегетарианци. От любов към всяко живо същество. От любов към живота, към красотата, към съвършенството. От любов към безкрайното съвършенство на всичко, което ни заобикаля, тук, на земята, и в непонятните бездни на Всемира. От съзнанието, че животът е единен. Поради факта, че никой вече не ще може, никой вече не ще желае, не ще се реши да убива. Затова, защото, по-рано или по-късно, всички ще се върнем към Бога: всички ще изпълним Божия Закон: „Не убивай.“ Затуй, защото душата ти е озарена от вечната светлина. Затуй, защото сърцето ти е пламнало във великата Любов. Затуй, защото ти си човек. И ако желаеш, мога да продължа още по-нататък — към още по-дълбокото духовно обяснение на този процес, към духовните причини да не ядем месо или към разгръщане на кармичните последствия от храната.