Прочистване: Сиви, влечуги и връзката със Създателя

Във фините пластове на реалността, там където човешкото око не вижда, а душата усеща, съществуват цивилизации, които от хиляди години взаимодействат с човечеството — някои като наблюдатели, други като манипулатори, трети като пазители, а четвърти като паразити; и сред тях най‑известни са Сивите и Влечугите, същества от ниския астрал, които работят в сложна йерархия, подчинена на закони, които нямат нищо общо с човешката етика, но са напълно логични в техния свят, където енергията е валута, договорите са закон, а душите са ресурс. В практиките за прочистване на фините тела често се срещат следи от тяхната намеса — холографски структури, енергийни импланти, договори, които душата е подписала в минали животи, манипулации на чакрите, особено на сърдечната и волевата, защото там се намират най‑силните енергийни центрове, които определят свободата, любовта, избора и посоката на човека. Сивите са високоинтелигентни, студени, беземоционални същества — с големи глави, черни очи, които поглъщат светлината, тела, които изглеждат крехки, но са адаптирани към енергийна работа; те не познават страх, не познават любов, не познават състрадание — те познават само логика, ефективност, договори и обмен; те работят по споразумение с Влечугите, които са по‑високо в йерархията, по‑силни, по‑агресивни, по‑манипулативни, същества, които владеят ниския астрал и които от векове наблюдават човечеството, защото човешката енергия е ценна, особено когато е свързана с емоции, страхове, желания, болка и любов. 

В един от случаите на прочистване, когато душата на жена се издигнала в транс през сърдечната чакра, тя се озовала в космоса, лице в лице със Сивите — три същества, които изглеждали почти сладки, почти безобидни, но това било само маска, защото зад тази форма стояла студена интелигентност, която работи без емоции, без съчувствие, без намерение да помага; те били там, защото имали договор с душата ѝ, договор, който ѝ отнемал енергия, контролирал волята ѝ, блокирал сърцето ѝ и я държал в ниска вибрация, за да могат да се хранят с нейната жизнена сила. Сивите били създали холографски структури в енергийното ѝ поле — като мрежи, като решетки, като програми, които променяли поведението ѝ, мислите ѝ, реакциите ѝ; те били обезвъздушили сърдечната ѝ чакра, за да не може да усеща любов, да не може да се свързва с хората, да не може да се издига; те били манипулирали волевия ѝ център, за да я държат в зависимост, в страх, в съмнение. Преговорите със Сивите са трудни, защото те не разбират емоции — те разбират само договори, условия, обмен; и затова винаги трябва да се търси техният ръководител — Влечугото, същество с огромна сила, с тяло като змия, с червен раздвоен език, с очи, които виждат през душата; то държи договорите, то държи властта, то решава. Когато договорът бъде прекратен, Влечугото изважда свитък — златен, тежък, написан с кръв, символ на енергийния дълг; и когато монетата бъде предадена, свитъкът се разпада в пепел, защото договорът е изпълнен, енергийният дълг е изчистен, връзката е прекъсната. В тялото на жената била открита и антена — енергийна структура, поставена в левия яйчник, която служела за четене на информация за рода ѝ, за наследствените ѝ модели, за слабостите ѝ, за потенциала ѝ; това е типична практика на ниския астрал — да събира информация, за да може да манипулира по‑ефективно. След като всички структури били премахнати, след като договорите били прекратени, след като енергийното поле било нулирано, дошъл моментът за най‑важното — връзката със Създателя. Душата на жената била изведена по лъч светлина, който се спускал от космоса, през звездите, през измеренията; но още преди да напуснат земната орбита, летящ кораб на Сивите препречил пътя им — защото те не искат да пускат душите към светлината, те не искат да губят ресурс, те не искат да позволят на човек да се свърже с истината; но след кратък разговор, след енергийно пренасочване, корабът се отдръпнал.

Душата продължила да се издига, докато не достигнала звездно поле, в центъра на което седяло огромно същество от светлина — сияещо, спокойно, безкрайно, същество, което не приличало на нищо познато, същество, което било едновременно всичко и нищо, форма и безформие, начало и край; и когато го попитали как да го наричат, то отговорило: „Бог. Създател.“ То поздравило жената, че е дошла, че е преодоляла препятствията, че е намерила пътя; и когато било попитано дали е най‑висшето ниво на Създателя, достъпно за нейната душа, то казало „да“; но когато било попитано дали е най‑висшето ниво за лечителя, то се усмихнало и казало „не“ — защото всяка душа има свое ниво, своя степен, своя врата към Създателя, и никой не може да види повече, отколкото е готов да понесе. Връзката със Създателя е най‑чистата форма на истина — тя не е религия, не е догма, не е образ, не е фигура; тя е вибрация, честота, състояние на съзнанието, което казва точно това, което душата трябва да чуе в този момент, нито повече, нито по‑малко. И когато човек се свърже с тази светлина, всички договори на ниския астрал губят сила, всички манипулации се разпадат, всички страхове изчезват, защото истината е проста — душата е вечна, свободна, божествена; и никоя тъмна цивилизация не може да я задържи, ако тя избере да се върне към светлината. Грижи се за себе си. Всичко за доброто.