БАСТЕТ – ЛИРИАНСКАТА ТАНЦЬОРКА НА ДУХА, ВОИН СРЕЩУ РЕПТИЛИТЕ И ПАЗИТЕЛКА НА ТРАКИЯ

Бастет не е родена от плът, а от честота, от пулса на светлината, от ритъма на космоса, който се сгъстява в форма, когато една цивилизация достигне до такава степен на съзнание, че танцът и материята стават едно. Тя е Лирианка, дете на звездите, същество, което не познава границата между движение и молитва, между звук и енергия, между тяло и дух. „Аз съм това, което се движи като вълните на Духа. Аз съм потокът, аз съм красотата, аз съм животът“ — така е описвала себе си в древните записи на Лира, преди войната, преди разрушението, преди рептилските цивилизации да превърнат галактиката в арена на страх. Лирианците, първите хуманоиди, са живели в свят, където всяка мисъл е била свещена, всяко същество — част от Божественото, всяко движение — молитва. Те не са познавали разделението между материя и дух, защото за тях всичко е било едно. Бастет е била едно от най-ярките проявления на тази философия — танцьорка, която можела да лекува с жест, да променя честотата на пространството с движение на ръката, да отваря портали с ритъма на стъпките си. Нейният народ, Гамихра-неш, е бил уникален — те са можели да манипулират енергията чрез танц, да пренареждат молекулите чрез вибрация, да лекуват чрез движение. Това ги е направило цел за рептилоидните цивилизации, които са се страхували от силата на честотната алхимия. Рептилите не са разбирали танца, защото не са разбирали състраданието. Те са били създадени като биологични хищници, същества, които оцеляват чрез контрол, доминация и поглъщане на енергия. За тях Лирианската светлина е била като отрова и като наркотик едновременно — нещо, което ги отслабва, но и нещо, което жадуват. Когато рептилоидните флоти унищожават кристалната планета на Гамихра-неш, Бастет остава сираче. Тя е спасена от Лирианските жрици на Амунтришкия орден, които я отвеждат в Храма на Етернородената Утроба — място, където се обучават онези, които могат да променят реалността чрез движение. Там тя открива своя дар — способността да превръща танца в оръжие, в лек, в портал, в честотен щит. С времето тя става една от най-могъщите Лириански воини — не чрез насилие, а чрез вибрация. Тя е можела да обезоръжи цяла армия, без да докосне нито един войник. Можела е да спре рептилоидни кораби, като промени честотата на пространството около тях. Можела е да лекува цели градове, като танцува върху лей линиите им. Затова е била уважавана в десетки галактики — не като войн, а като господарка на енергията. След векове на битки Бастет се присъединява към Галактическата федерация като дипломат. Тя защитава свободната воля, говори от името на потиснатите цивилизации и учи, че истинската сила започва в тялото — в начина, по който човек диша, движи се, усеща. Тя е била мост между раси, които никога не са се разбирали, и светове, които никога не са се срещали.

Но най-важната ѝ мисия започва, когато пристига на Земята преди около 320 000 години. Тогава човешката ДНК е била в ранна фаза на развитие. Рептилоидните цивилизации вече са наблюдавали Земята като потенциална ферма за емоционална енергия, защото хората са носели Лирианска генетика — генетика, която може да генерира огромни количества честотна светлина чрез емоции. Бастет пристига заедно със Сирианци, Плеядианци и Арктурианци, за да подпомогне човешката еволюция. Тя танцува по лей линиите на планетата, влива кодове в земята, активира паметта на ранните хора чрез сънища и видения. Тя е била учител, лечител и пазител. Затова египтяните я помнят като богиня. Затова котките са свещени — те носят нейната честота. Затова танцът е магия — той е нейният език. Затова Странджа е защитена — там е един от нейните архиви. Тракия е била нейна територия, защото е носела честотата на Лира — честота, която рептилите не могат да проникнат. Затова мястото на Бастет в Странджа е защитено. Затова всеки, който е копал там с алчност, е срещал трагичен край. Земята пази своите тайни, а Бастет е техният страж. Историята на Людмила Живкова е част от този по-дълбок разказ. Родена под знака на Лъва — знакът на Лирианските воини — тя е носела потенциала да отключи древните кодове на Бастет. Но около нея са се движели сили, които не желаели това да се случи. Рептилоидни хибриди, внедрени в политически и окултни структури, са наблюдавали всяка нейна стъпка. Те са я подвели, манипулирали и отклонили от истинската цел. Дори Баба Ванга, която е виждала през времето, не е успяла да прозре цялата мрежа от сенки около нея. Така мисията на Людмила остава недовършена, но нейният стремеж е част от по-голямата битка, която продължава и днес. Бастет не е напуснала Земята. Тя е в пулса на тялото, когато танцуваме свободно. Тя е в огъня на гласа ни, когато защитаваме слабите. Тя е в мекотата на сърцето ни, когато силата сама по себе си не е достатъчна. Тя е в котките, които наблюдават света с древни очи. Тя е в ритъма на земята, в шепота на Странджа, в сънищата на онези, които носят нейните кодове. Ако усещате движение в тялото си, което не идва от вас, ако танцът ви кара да се чувствате като че ли се връщате у дома, ако котките ви гледат сякаш ви познават отдавна, ако Египет ви привлича без обяснение — може би носите нейната памет. Бастет не идва, за да бъде почитана. Тя идва, за да бъде събудена чрез вас.