ЗЕМЯТА БЕШЕ ПУСТА ДОСКОРО: МЛАДИЯТ СВЯТ, ИЗТРИТАТА ХРОНОЛОГИЯ И ТАЙНАТА ЗА ЧОВЕЧЕСТВОТО, КОЕТО СЕ ПОЯВИ СЛЕД ГОЛЯМОТО ЗАТРИВАНЕ

Земята беше пуста доскоро, много по‑празна, много по‑тиха, много по‑необитаема, отколкото ни казват, защото една от най‑големите заблуди на съвременната наука е идеята че човечеството е древно, че сме се влачили по земята милиони години, че сме се развивали бавно, че сме се множили постепенно, че сме били тук от вечността, но това е лъжа, огромна лъжа, глобална лъжа, защото числата които ни дават са измислени, надути, изкуствени, създадени за да прикрият истината че Земята и хората са много по‑млади, много по‑скорошни, много по‑нови, и че светът който познаваме е възникнал едва преди няколко века, след катастрофа която е изтрила всичко преди нея. Учените обичат да хвърлят числа като 4,54 милиарда години, сякаш са били там да ги измерят, сякаш са гледали как планетата се охлажда, сякаш са наблюдавали как животът се появява, но това са само догадки, само модели, само хипотези, само повторения на повторения, защото истината е че Земята е млада, а човечеството още по‑младо, и ако човек погледне честно, без внушения, без програмиране, без страх от това да мисли самостоятелно, ще види че само преди 200 години сме били десет пъти по‑малко, че градовете с милиони хора са били малки села, че континентите са били празни, че огромни територии са били необитаеми, че светът е бил пуст, гол, млад. Само преди 400 години населението е било двадесет пъти по‑малко, само 300–400 милиона души, концентрирани около Средиземно море, в границите на старите империи, а останалата Земя е била празна, Австралия пуста, Америка пуста, Сибир пуст, Африка почти необитаема, само малки племена, разпръснати като искри в огромна тъмнина, и това не е мит, не е фантазия, а логика, защото ако човечеството беше на милиони години, Земята щеше да е пренаселена още преди 10 000 години, щеше да има градове навсякъде, щеше да има следи от цивилизации на всеки континент, щеше да има хумусни слоеве с дебелина стотици метри, щеше да има гори толкова стари че корените им да са вплетени в камъка, но няма, защото Земята е млада, а хората още по‑млади. Погледни почвата – плодородният слой е 10–15 сантиметра, на много места изобщо го няма, само камък, глина, пясък, сякаш Земята е била измита, изтрита, рестартирана, сякаш е била покрита с вода, сякаш е била залята от катастрофа която е унищожила всичко живо, и това не е случайно, защото Потопът е бил близо, много по‑близо отколкото ни казват, не преди 4000 години, а преди 500, преди 600, преди 700, и след него Земята е била празна, гола, пуста, а хората са започнали да се множат отново, да се разселват отново, да строят отново, да населяват отново. Старите снимки показват почти никакви гори, защото горите са млади, защото Земята е започнала да се раззеленява едва след Потопа, защото преди това е била кал, камък, пустош, и ако Земята беше на милиони години, хумусният слой щеше да е дебел като планина, но не е, защото всичко е младо, всичко е ново, всичко е прясно.Историята преди 1650 година е мъгла, празнота, измислица, защото няма документи, няма вестници, няма списания, няма нищо, само ръкописи с подправени дати, само летописи писани векове по‑късно, само легенди, само митове, и това не е случайно, защото преди 1500 година почти не е имало хора, почти не е имало цивилизация, почти не е имало население, и затова не виждаме нищо отвъд 16 век – защото не е имало кой да пише, кой да строи, кой да оставя следи. Ако продължим параболата на населението назад, тя не отива в древността, тя не стига до милиони години, тя не стига до каменната ера, тя завършва около 1200–1500 година, сякаш тогава човечеството се е появило, сякаш тогава Земята е била населена за първи път, сякаш преди това е имало само пустота. И ако погледнем картите от 1200 година, виждаме празнота – Африка празна, Австралия празна, Америка празна, Сибир празен, Монголската империя огромна на карта, но почти без хора, само пустиня, само степ, само вятър, и това не е случайно, защото Земята е била пуста, а хората са били малко, много малко. Всички древни артефакти са погрешно датирани, умишлено удължени, поставени хиляди години назад, за да се създаде илюзия за древност, за да се скрие истината че човечеството е младо, че Земята е млада, че историята е кратка, че миналото е близо, че Потопът е бил скоро. И ако човек разбере това, ако види празнотата, ако види липсата на хумус, ако види младите гори, ако види параболата на населението, ако види празните континенти, ако види липсата на документи, ако види подменената хронология, тогава мирогледът му се променя, защото разбира че живеем в свят който е рестартиран, в свят който е бил унищожен, в свят който е бил изтрит, и че ние сме първите поколения след катастрофата, първите които населяват Земята отново, първите които строят отново, първите които пишат отново, първите които се множат отново. И тогава човек започва да се пита – кой е изтрил стария свят, защо е бил унищожен, какво е имало преди Потопа, каква цивилизация е била заличена, какво знание е било изгубено, и защо Матрицата крие истината, защо ни дава фалшива хронология, защо ни внушава че сме древни, защо ни кара да вярваме че сме били тук милиони години, когато всъщност сме били тук само няколко века. И тогава започва пробуждането, защото човек разбира че живее в свят който е построен върху забрава, върху лъжа, върху изтрито минало, и че задачата му не е да вярва, а да вижда, не е да приема, а да разкрива, не е да се подчинява, а да се пробуди.