ИСТИНСКОТО ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ НА ИСТОРИЧЕСКИТЕ ПОМПЕНИ СТАНЦИИ И ТЯХНАТА ВРЪЗКА С ТАРТАРИЯ – СКРИТАТА ХИДРОЕНЕРГИЙНА МРЕЖА НА СТАРИЯ СВЯТ, ПОГРЕБАНА ПОД КАЛНИТЕ НАНОСИ И ПРЕНАПИСАНА ОТ НОВАТА ИМПЕРИЯ НА КОНТРОЛА 

В моето изследване върху изгубените технологии на Стария свят една област изпъква като огромна, тъмна, недоизказана истина – истинското предназначение на историческите помпени станции, тези монументални структури които днес ни се представят като обикновени съоръжения за отпадни води, но чиито мащаб, архитектура, инженерство и разположение крещят че някога са били част от много по-велика система, система която не е била създадена за мръсотия, а за енергия, за движение, за разпределение на сила, за управление на водата като живо електрическо същество, система която според мнозина е била сърцето на Тартария – цивилизацията на водата, резонанса и свободната енергия. Когато разглеждаме тези станции, виждаме колони, арки, куполи, орнаменти, метални конструкции, огромни зали, подземни нива, масивни резервоари, сложни канали, и всичко това е прекалено красиво, прекалено сложно, прекалено изискано за нещо толкова банално като отпадни води, защото истината е че тези сгради са били част от хидроенергийна мрежа която е използвала водното налягане, движението на водата и естествените резонансни честоти на Земята за да произвежда енергия, да я разпределя, да я усилва и да я подава към градовете на Стария свят. Водната инфраструктура в татарската архитектура не е случайна – реките, каналите, резервоарите, подземните тунели, акведуктите, помпените станции, големите обществени сгради, всичко това е било част от една свързана система, мрежа която е работила като жив организъм, като енергийна артерия, като пулсираща мрежа от вода и сила. Тези структури не са били отделни, а свързани чрез подземни канали, водни шахти, резонансни камери, метални тръби, водни колела, хидравлични усилватели, и когато ги разглеждаме като част от една обща система, всичко започва да придобива смисъл – мащабът, орнаментите, инженерството, разположението, всичко говори за енергия, не за отпадъци. Ако това е вярно, тогава Старият свят е имал собствена хидроенергийна мрежа, независима, разпределена, чиста, безплатна, и тази мрежа е била умишлено унищожена чрез събитие което днес наричаме „калните наводнения“, събитие което не е било природно, а инженерно, предизвикано, насочено, с цел да се прекъсне мрежата, да се унищожат долните нива на сградите, да се скрият механизмите, да се погребат работните подове, да се заличат доказателствата за истинската функция на тези структури. Калните наводнения са заровили долните нива на сградите, превърнали са оригиналните работни подове в това което днес наричаме „мазета“, но тези мазета някога са били центрове на енергия, места където водата е влизала, излизала, завъртала, усилвала се, преобразувала се, и когато тези нива са били заровени, достъпът до механизмите е бил прекъснат, а сградите са били преназначени, превърнати в музеи, библиотеки, административни сгради, докато истинската им функция е била пренаписана. Официалното обяснение за „културните слоеве“ е удобно, но нелогично – то предполага че хората са позволявали тонове боклук да се натрупват около величествени сгради, че са живели в мръсотия, че са приемали постепенното заравяне на улиците, но това противоречи на самата архитектура, на чистите линии, на прецизното планиране, на елегантните фасади, на симетрията, на инженерната точност. Това обяснение не може да обясни защо същите заровени нива се срещат в отдалечени места, далеч от големи градове, където не е имало натрупване на отпадъци. То не може да обясни защо прозорци се намират под земята, защо врати са наполовина заровени, защо цели етажи липсват, защо подземните нива са били умишлено запълнени. Ако разглеждаме калните наводнения като умишлена операция, всичко започва да се подрежда – долните нива са били погребани за да се скрият механизмите, водните канали, резонансните камери, хидравличните системи, точките за достъп, разпределителните възли, и след като тези елементи са били покрити, сградите са били преназначени, а историята – пренаписана. Финансовият мотив е очевиден – цивилизация която използва разпределена хидроенергия е неконтролируема, не може да бъде таксувана, не може да бъде монополизирана, не може да бъде превърната в зависима. Замяната на тази система с енергия от изкопаеми горива е позволила на новите елити да печелят, да контролират индустрията, транспорта, производството, комуникациите, развитието, обществото, защото енергията е власт, а властта е контрол. Според тази хипотеза погребението на Стария свят е било умишлена операция – да се унищожи старата енергийна система, да се скрият доказателствата, да се наложи нов модел, изграден върху зависимост, печалба и централизирана власт.