МНОГИЗМЕРНИТЕ СЪЩНОСТИ И ОГЛЕДАЛНИЯТ СВЯТ НА СЪЗНАНИЕТО: ЗАЩО ВСИЧКО СЕ СЛУЧВА ЕДНОВРЕМЕННО И КАК СЛЕД СМЪРТТА ПОПАДАШ ТОЧНО В РЕАЛНОСТТА, КОЯТО НОСИШ В СЕБЕ СИ

Ние сме многоизмерни същности и това не е метафора, а фундаментален принцип на съществуването, защото съзнанието не е заключено в линейното време, а се разгръща като безкрайна мрежа от честоти, подобни на телевизионни канали и радио вълни, които съществуват едновременно, паралелно, без да се смесват, но винаги достъпни за този, който вибрира на тяхната дължина, затова животът, смъртта и отвъдното не са отделни етапи, а различни канали на едно и също съзнание, което сменя честотата си според вътрешното си състояние, вярванията си, привързаностите си и нивото на осъзнатост, което носи. След смъртта не отиваш на „място“, а в честота, която е точен резонанс на това, което си бил вътрешно, защото отвъдното не е външен свят, а огледало на съзнанието, което се проявява мигновено, без филтри, без маски, без материя, която да забавя проявлението, и затова истината е проста: попадаш в реалност, която съответства на твоите вярвания, страхове, желания, привързаности и вътрешни програми. Ако си силно привързан към земните илюзии – материални богатства, пороци, плътски връзки, семейство, деца, любов, емоции, навици, зависимости – тогава честотата ти остава ниска и тежка, и след смъртта попадаш в реалност, която е продължение на земното, но без физическо тяло, където всичко е създадено от твоята психика: едни попадат в „градове“ с работа, магазини, барове, улици, защото умът им не може да си представи друго; други – привързани към алкохол, месо, храна, секс, връзки – попадат в астрални копия на земните удоволствия, където всичко е достъпно, но празно, защото е само отражение на желанията им; трети – които вярват, че са грешници, че са зли, че заслужават наказание – попадат в реалности, които приличат на „ад“, защото това е тяхната програма, тяхната вяра, тяхната честота, и демоните, които ги „мъчат“, са техните собствени страхове, материализирани в астрална форма. Затова някои хора описват, че са „видели ада“ – те са видели собствените си страхове, превърнати в среда. Други – религиозните – попадат в реалности с ангели, Исус, библиотеки, храмове, Акаша, защото това е тяхната представа за отвъдното, и там те четат книги, учат уроци, подготвят нов живот, вярват в цикъла на самсара, вярват, че Бог съди, че има рай и ад, и затова преживяват точно това, което очакват. Всеки описва различно отвъдно, защото няма универсално отвъдно – има честоти, има слоеве, има нива на съзнание, и всеки попада в това, което носи в себе си. Едни виждат рай, други ад, трети градове, четвърти градини, къщи, животни, технологии, защото това е тяхната вътрешна картина. „Райските“ светове, които много ясновидци, гурута и мистици описват, са астрални копия на Земята, но по-фини, по-ефирни, с по-висока вибрация, с по-напреднали технологии, с възможност за мигновено творене, и там попадат души, които са привързани към материята, но не са зли, просто неосъзнати, без дарби, без пробудено съзнание, и те живеят почти същия живот, който са живели на Земята, но на по-високо ниво, където мисълта е по-силна, а реалността по-податлива. В ефирните нива твориш мигновено: искаш плод – появява се; искаш да летиш – летиш; искаш да се телепортираш – телепортираш се; знанието е достъпно като светлина, която се влива в теб, защото там няма книги, няма учители, няма посредници, а директно преживяване на информацията. Но това не е крайната истина, това е само междинен слой, защото истинският източник, истинският Бог, истинската светлина е любовта, която гностиците описват като Плерома – пълнотата, извора, първичната реалност, която не е нито форма, нито пространство, нито време, а чисто съзнание, чиста любов, чисто битие. Ние сме многоизмерни същности, които едновременно съществуват във всички тези слоеве, но в земния живот сме фокусирани само върху един канал, една честота, една версия на реалността, защото така работи въплъщението – като телевизор, настроен само на един канал, докато всички останали канали продължават да излъчват. След смъртта просто сменяш канала, но не автоматично към най-високия, а към този, който съответства на вътрешната ти честота. Ако си пробуден, ако си осъзнал илюзията, ако си видял матрицата, ако си разкъсал веригите на привързаността, ако си разбрал, че Бог не е съдия, а любов, тогава честотата ти се издига и ти не попадаш в астралните копия, а се връщаш към по-високите нива на съзнание, към Плеромата, към истинския дом. Ако обаче вярваш в наказание, в ад, в вина, в грях, в страх – тогава попадаш в реалност, която отразява точно това. Затова истината е проста и едновременно дълбока: след смъртта не отиваш там, където „трябва“, а там, където вибрираш. И докато си жив, можеш да смениш честотата, можеш да промениш канала, можеш да се пробудиш, можеш да се освободиш от илюзиите, можеш да се върнеш към истинската си природа – многоизмерна, безкрайна, свободна.