ЗЕМЯТА Е ДИСНИЛЕНД ЗА РОБИ И РОБОТИ – ВИЕ СТЕ В КАПАНА НА УВЕСЕЛИТЕЛЕН ПАРК

Земята е дисниленд за роби и роботи, защото това пространство, което наричаш планета, е изградено като огромен увеселителен парк, в който ти си вкаран с обещания за удоволствия, притежания, връзки, успехи, желания и мечти, които не са твои, а са внимателно подбрани играчки, хвърлени пред теб, за да те държат зает, разсеян, привързан и доброволно заключен в тази ферма, която наричаш живот. Намираш се в парк с атракциони, където всичко е създадено така, че да те примами, да те омагьоса, да те накара да се влюбиш в илюзиите, които ти поднасят, и да останеш тук завинаги, защото портите са затворени, но ти не ги виждаш, понеже си зает да гледаш светлините, да преследваш играчките, да се радваш на захарния памук на желанията си, мислейки, че това е щастие. Ти стоиш като дете с отворена уста, обзет от броя на играчките, които ти показват, и вярваш, че това е живот, че това е смисъл, че това е цел, но всичко, което те заобикаля, е създадено от други, за да не излезеш никога от този капан, защото това пространство не е създадено за теб, а за играта, която те държи тук, докато ти се вкопчваш в нея с всички сили. Знаеш ли как децата се разсейват, когато трябва да мълчат? Дават им играчки и анимационни филмчета, за да седят тихо, и точно това правят с теб, защото всичко, с което се гордееш, всичко, което преследваш, всичко, което смяташ за важно, е биберон, даден ти, за да мълчиш, да не мислиш, да не се съмняваш и да искаш още повече. Стремиш се да създадеш собственост, взаимоотношения, семейство, статус, притежания, и копнееш да бъдеш господар на играчките си, за да се почувстваш поне за миг щастлив, но истината е, че си влюбен в тях като дете, което не знае, че играчките са поставени там, за да го държат на едно място. Колкото повече връзки имаш с това пространство, толкова по‑трудно е да избягаш, защото всяка връзка е въже, всяка привързаност е окови, всяко „мое“ е тежест, която те дърпа надолу, и колкото повече ги събираш, толкова по‑невъзможно става да ги прекъснеш и да напуснеш играта. Честито, тук си завинаги, защото никога няма да напуснеш тази ферма, ако имаш въжета, а най‑тежките въжета са хората, които наричаш семейство и приятели, защото те са тежестите, благодарение на които ще се удавиш в тази игра, без да разбереш какво се случва. Истинското щастие в тази система е да създадеш всички условия, за да не напускаш играта, да се влюбиш в клетката си, да я наречеш дом, да я украсиш с играчки и да вярваш, че това е живот. Един ден може би ще поискаш да напуснеш, но няма да можеш, защото тежестите на ръцете и краката ти няма да ти позволят да се издигнеш, и тогава ще чакаш ново раждане, за да започнеш всичко отначало, и никога няма да се измъкнеш, защото докато се вкопчваш в тези призрачни радости, ти подписваш смъртната си присъда за вечно участие в тази ферма. Всички ти пожелават семейно, човешко, женско, материално щастие с усмивка, но ти не разбираш, че това е пожелание да останеш тук завинаги, защото ти вярваш в това, което е измислено за теб, без да се съмняваш, без да мислиш, без да виждаш, че са създали цяла ферма с атракциони и забавления, а ти седиш там с отворена уста, приспан, разсеян, доволен, защото играчките ти светят, а анимационното филмче вече е пуснато. И не се опитвай да се измъкнеш, защото така или иначе няма да успееш, докато държиш тези играчки, докато ги наричаш „моето“, докато ги обичаш повече от свободата си. Когато ти омръзнат тези безсмислени забавления, ще трябва да се откажеш от тях и да оставиш зад гърба си всичко, което ти е скъпо сега, но ти вече крещиш вътрешно „как“, „невъзможно“, „не мога“, защото играчките са ти станали идентичност, а анимационният филм е станал твоята реалност. Разбира се, това не е за теб, дръж си играчките, дръж си филмчето, не се тревожи, това е за онези, които вече разбират всичко, а ти ще играеш тук завинаги, предопределен за живот в тази роботизирана детска градина до края на безсмислените си животи, защото така работи този увеселителен парк, така работи тази ферма, така работи този свят, който наричаш Земя.