ДЕНЯТ, В КОЙТО ВСЕКИ ЧОВЕК Е ЗА СЕБЕ СИ: ХРОНИКА НА РАЗПАДА НА ЧОВЕШКАТА ПРИРОДА

В един момент, във време не толкова далечно, колкото мнозина биха искали да вярват, ще настъпи денят, в който всички маски ще паднат, всички илюзии ще се разпаднат, всички социални конструкции ще се стопят като восък под огъня на суровата реалност, денят, в който всеки човек е за себе си, денят, в който цивилизацията ще се огъне под собствената си тежест, денят, в който най-дълбоките инстинкти, най-древните страхове, най-първичните импулси ще изплуват на повърхността, защото когато светът се разклаща, когато редът се разпада, когато сигурността изчезва, човекът престава да бъде това, което нарича „човек“, и се превръща в онова, което винаги е бил в дълбините на съществото си — животно, което се бори за оцеляване, животно, което не познава морал, животно, което не познава приятелство, животно, което не познава състрадание, животно, което познава само страха, глада, инстинкта, и в този ден онези, които не са искали или не са могли да се подготвят, ще станат жертва на най-горчивите оплаквания, защото предупрежденията са били там, знаците са били там, сенките са били там, но никой не е искал да ги види, никой не е искал да ги чуе, никой не е искал да ги приеме, и когато всичко се случи внезапно, когато светът се обърне за миг, когато редът се разпадне като стъкло, тогава най-разнообразните реакции, скрити дълбоко в психиката на всеки човек, ще изплуват на повърхността, и в много ситуации цялата животинска природа, която човекът е криел в себе си от незапомнени времена, ще се прояви без задръжки, без срам, без маска, защото дълбоко в себе си човекът никога не е преставал да бъде животно, никога не е преставал да бъде хищник, никога не е преставал да бъде същество, което се бори за собственото си съществуване, и тогава той ще възприеме отношение и ще направи неща, които никога не е смятал за възможни, понякога прескачайки най-близкото си семейство или приятели в отчаян опит да се спаси, понякога забравяйки всичко, което е наричал морал, понякога предавайки онези, които са му били най-скъпи, защото страхът е по-силен от любовта, а инстинктът е по-силен от обещанията. Дали приятелството вече не съществува, дали връзките се разпадат, дали човешката лоялност е само илюзия, това ще стане ясно в деня, в който най-добрият приятел размахва оръжието срещу приятеля си, в деня, в който братът гледа брата си като заплаха, в деня, в който майката не знае дали да спаси детето си или себе си, в деня, в който всичко се случва толкова внезапно, че никой няма време да мисли, никой няма време да планира, никой няма време да се подготви, всички се движат в неистов прилив, някои в тази посока, други в обратната, някои бягат от градовете, други се опитват да ги стигнат, някои търсят убежище, други търсят плячка, някои се опитват да спасят живота си, други се опитват да спасят това, което им е останало от разума. Понякога ги обзема неконтролируем гняв, понякога мракът на отчаянието ги поглъща, понякога се сриват, безсилни, виждайки, че не могат да направят нищо повече, за да продължат напред, много ще се разболеят от тежка депресия, много ще се предадат на паниката, много ще се укрият в наркотици или алкохол, всичко, за да избягат от суровата реалност, всичко, за да избягат от страха, всичко, за да избягат от деня, който не може да бъде избегнат.И докато някои се разпадат, други ще се опитват да се разсеят, да забравят, да се преструват, че нищо не се случва, ще има партита, барбекюта, събития, танци, мачове, сериали, филми, всичко, за да се разсее страхът, всичко, за да се забрави реалността, всичко, за да се избяга от истината, която вече стои пред вратата, но технократите, които удобно чакаха някой да ги убеди в нещо, ще трябва да се предадат на фактите, ще трябва да приемат предупрежденията сериозно, но може би твърде късно, защото неподготвените ще предприемат прибързани и спешни инициативи, за да облекчат ситуация, която изглежда много трудна, ще крещят, че трябва да вземат оръжия, ще проверяват дали има достатъчно гориво в колата, ще търсят лекарствата си, ще се чудят дали да оставят възрастния си баща, ще осъзнаят, че са забравили кучето, че са забравили котката, че са забравили всичко, което е имало значение, ще се питат накъде да тръгнат, ще открият, че движението е спряло, че е невъзможно да се мине, ще търсят пряк път, ще си спомнят за приятел, който е казал, че отива нагоре по хълмовете, но няма да помнят къде точно, ще се объркат, ще се паникьосат, ще се сблъскат с отчаяни хора, които атакуват превозните средства, ще видят как смелите думи „готов съм да умра“ се разпадат, когато смелостта се сблъска с реалността, когато смелостта се сблъска със страха, когато смелостта се сблъска с погледа на малките деца, чиято съдба вече е предопределена, и тогава ще се питат къде е отишла смелостта, къде е отишла увереността, къде е отишла силата, защото изправени пред сигурната и непосредствена възможност за смърт, човекът разбира колко крехък е бил, колко празни са били думите му, колко илюзорна е била неговата храброст. Много хора набързо ще ликвидират имуществото си, на всяка цена, за да се сдобият в последния момент с това, което сметнат за необходимо за оцеляване, или с това, което могат да си набавят, ако все още е налично, защото супермаркети, складове и магазини вече са ограбени, защото отчаянието е по-силно от закона, защото гладът е по-силен от морала, защото страхът е по-силен от всичко, и канибализмът скоро ще се появи отново, практика не чужда на човешката раса, когато цари отчаяние, особено когато има деца, плачещи от глад, и тогава зрелището ще бъде достойно за Данте в неговата „Божествена комедия“, защото това ще бъде денят, в който всеки човек е за себе си, денят на плач и стъргане на зъби, денят, в който човечеството ще види истинското си лице, денят, в който цивилизацията ще се разпадне, денят, в който човекът ще се върне към онова, което винаги е бил — същество, което се бори за живот в свят, който вече не познава ред, не познава мир, не познава утеха, а само хаос, страх и инстинкт.