ЛЕГЕНДА ЗА ПАРИЖКОТО МЕТРО: НЕОБЯСНИМОТО СЪБИТИЕ ОТ 1987 Г.

Днес ще обсъдим още една градска легенда, чийто оригинален източник, както често се случва при подобни истории, е неуловим и труден за проследяване, което прави почти невъзможно да се определи дали описаните събития действително са се случили или са се превърнали в част от мистичния пласт на градския фолклор, който живее между реалността и въображението. На 7 март 1987 г., докато проверяват тунелите, работниците на парижкото метро откриват проблемен участък, в който комуналните линии са в окаяно състояние, сякаш разкъсани или разрушени по начин, който не прилича нито на човешка намеса, нито на естествено износване. Дали някой се е опитал да ги пререже или плъхове са ги прегризали няма значение. Важно е, че линиите са били в критично състояние и са се нуждаели от незабавна подмяна. За тази цел метрото затваря три часа по‑рано на следващия ден, за да може ремонтният екип да завърши работата преди линията да бъде отворена отново. Мащабът на щетите се оказва по‑малък от първоначалните опасения и работниците приключват ремонта в рамките на няколко часа, докладвайки, че всички проблемни участъци са напълно възстановени. Около седмица по‑късно, по време на друга проверка на релсите, на абсолютно същото място се откриват нови, почти идентични повреди, сякаш материалите са се разпаднали сами, сякаш невидима сила е разрушила всичко отново. Ремонтният екип отново се справя сравнително бързо, но този път докато са в тунела мъжете изпитват неприятно усещане. Чуват шепот, тих, но отчетлив, а един от тях усеща ледено докосване, което не може да бъде обяснено с течение или температура. След като всичко е завършено, служителите на метрото са уведомени за ремонта, а инспектор трябва да пристигне след десет до петнадесет минути. В далечината се появява силует, мъж, който върви с нестабилна походка, почти като куцане. Работниците се приготвят да го посрещнат, но точно по средата на тунела непознатият изчезва, без да се скрие, без да се обърне, без да се разтвори в мрака. Просто изчезва. Пет или шест минути по‑късно пристига истинският служител на метрото. Заявлението е затворено, но историята продължава. Проблемът е, че по някаква необяснима причина е невъзможно да се инсталира камера в този участък, въпреки че на гарата има камери, които показват входовете на тунелите и би трябвало да заснемат всеки, който влиза. Всички кадри са прегледани, но според служителите по сигурността в тунелите не са влизали неоторизирани лица. И въпреки това проблемът трябва да бъде отстранен още три пъти. Във всеки от случаите различни техници съобщават за странни, почти необясними субективни усещания. Някои виждат силуети и очертания на несъществуващи хора. Други се чувстват наблюдавани, сякаш присъстват на място, където не би трябвало да има никого. Чуват гласове и шепот, усещат присъствие, което не може да бъде локализирано. Всичко това води до пълномащабно разследване, при което професионални детективи слизат в метрото, защото макар щетите да могат да бъдат случайни веднъж или два пъти, няколко пъти подред вече изглежда като умишлено действие, сякаш някой повредя линиите, за да привлече внимание. Детективите също усещат нещо необичайно, докато посещават тунела. Те отдават шумоленето на плъхове, подземни води или вятър, а под Париж има обширни катакомби и наслояването на подземни пространства може да създаде подобни ефекти. Но въпреки логичните обяснения тръпки преминават по гръбнака им, защото мястото е зловещо. Характерът на щетите не прилича на нашествие от плъхове, нито на механично въздействие. Сякаш комуналните линии се рушат необичайно бързо, буквално се сриват. И през всички предишни години на експлоатация на метрото подобно нещо не е било забелязано. След поредица от странни събития всяка нощ след затварянето на метрото група служители минават през тунела и оглеждат мистериозния участък. В продължение на няколко седмици всичко изглежда като ново. Но след това отново, буквално за една нощ, линиите стават напълно неизползваеми. Метроучастъкът е затворен за три дни. През тези три дни се случва събитие, което слага край на поредицата от мистериозни епизоди. След поредната повреда полиция, техници и служители на метрото се втурват на мястото. Те обмислят възможността за използване на вещество, което ускорява стареенето на материалите, или саботаж от самите служители, но експертният анализ не открива доказателства за външно влияние, сякаш влошаването е станало по естествен път. След инцидента всички мистериозни събития спират.Докато са в тунела няколко души едновременно чуват звук на приближаващ влак. С ужас осъзнават, че са по средата на тунела, а влакът се движи към тях. Групата се опитва да изтича към гарата, но влакът ги настигa много по‑рано. Замесените твърдят, че са видели фигури със странни, нечовешки лица в кабината на препускащия влак. Самият влак се оказва нереален. Стига до хората и изчезва. Светлините угасват. Звуците заглъхват. Всичко изчезва. Заедно с това ужасяващо явление изчезват и проблемите с комуникационната система. Никой никога не успява да разбере какво се е случило в парижкото метро през 1987 г. Някои смятат, че това е било зло същество, което се е хранило със страх и е примамвало хора към мястото. Други вярват, че инцидентът е бил свързан с нещо съвсем различно. Но най‑важното е, че всички проблеми, които са възниквали в парижкото метро, са престанали.