МИСТЕРИЯТА НА РУСКИЯ ИМПЕРАТОРСКИ КОСМОДРУМ: КАКВИ РУИНИ БЯХА ОТКРИТИ В ЗАПАДЕН СИБИР ПРЕЗ 30-ТЕ ГОДИНИ НА МИНАЛИЯ ВЕК

Мистерията около предполагаемия руски императорски космодрум, чиито руини са открити в Западен Сибир през 30‑те години на миналия век, започва с прост въпрос, зададен в анкета сред населението: „Кога започна космонавтиката у нас?“ Почти седемдесет процента от хората посочват 1957 година, когато е изстрелян първият спътник, или 1961 година, когато Гагарин извършва първия полет на човек в космоса, но никой не се замисля, че тези велики събития са предшествани от десетилетия работа, защото идеите на Циолковски, които стават реалност много след смъртта му, са положили теоретичните основи на руската космонавтика още в края на XIX и началото на XX век, което означава, че космонавтиката като научна област съществува много преди практическите успехи от втората половина на XX век. На този фон се появява спорната тема за изоставен космодрум в Сибир, открит в средата на 30‑те години на миналия век, история, която започва през 1937 година, когато пилотът‑изпитател Максим Холодни прелита над пустата тайга в Западен Сибир и забелязва странна структура, разположена върху голяма площ, покрита с бетонни плочи, без пътища, водещи към нея, и напълно не на място в околния пейзаж. След завръщането си на летището Максим докладва за наблюдението си и посочва приблизителното местоположение на картата, а информацията бързо достига до правителствените агенции, които го разпитват и повторно потвърждават данните му, като пилотът не се отказва от нито една подробност. За да се провери твърдението му, е извършен втори полет по същия маршрут, този път с представител на специална комисия, който лично наблюдава от въздуха странната структура насред тайгата, след което местоположението е коригирано и отбелязано на картата, защото първоначалната версия се оказва леко неточна, и именно тази коригирана карта е избрана за работа от комисията. Районът е покрит с гъсти гори, без пътища и без селища, и единственият начин да се стигне до мястото е чрез рафтинг по реката, последван от тридневен преход пеша извън пътя, през сурова гора, пълна с животни, мушици и комари, което прави придвижването изключително трудно, но въпреки това групата достига целта си и остава силно изненадана от видяното: огромна площ, покрита с бетонни плочи, върху която се издига голяма бяла конструкция със следи от ръжда и разпад, сгушена като градски оазис сред колосалната гора. Руините са толкова повредени, че е трудно да се определи какво е представлявала структурата преди изоставянето си, но е очевидно, че тук се е намирал някакъв център, макар и неизвестно какъв. След подробния доклад от първата група са организирани още няколко експедиции, включително с участието на инженери, защото ръководството на страната иска да стигне до дъното на тази история и да разбере кой е построил съоръжението и с каква цел. Разследването се проточва, защото структурните повреди са значителни, а запазеността е минимална, но инженерите стигат до заключението, че това може да е било технологична инсталация за мащабни проекти. Специален отдел започва да търси справки в архивите, но липсата на пътища и логистика поставя огромни въпроси, защото транспортирането на бетонни плочи и обемисти метални фрагменти по реката е практически невъзможно, а дори и да е било направено, би изисквало дни преход през гъсти гори, което прави присъствието на подобна инфраструктура още по‑загадъчно. В крайна сметка ръководството решава да демонтира обекта: работници ръчно разбиват бетонните плочи на малки парчета, натоварват ги на камиони, а пътят до реката е направен от дървесни стволове, за да може материалът да бъде транспортиран и използван за държавни нужди. Конструкцията се оказва още по‑предизвикателна: външният слой изглежда ръждясал, но под него се намира изключително твърд метал, който трудно се чупи, но въпреки това успяват да го унищожат. Целият проект продължава близо три години и приключва през 1940 година, а демонтажът на мистериозния обект е завършен. Петнадесет години по‑късно започват да се появяват спекулации, че това може да е бил секретен проект – първият руски императорски космодрум, построен още преди революцията, с площадка за изстрелване, способна да изстрелва космически кораби, а някои изследователи дори предполагат, че проектът е приключил поради неуспешно изстрелване, което е унищожило стартовата площадка и инфраструктурата, и че космонавтиката е трябвало да бъде „преоткрита“ наново десетилетия по‑късно. Звучи пресилено, но такива теории съществуват и до днес, защото историята е циклична и понякога най‑големите тайни се крият в най‑дълбоките гори.