ЗА ТЪМНИТЕ СИЛИ, КОИТО ОБЛАДАВАТ ЧОВЕШКИЯ УМ И ПРЕВРЪЩАТ НЕВИННОСТТА В ЖЕСТОКОСТ

В бездънните пластове на човешкото съзнание съществува зона, която не се вижда с очи, не се докосва с ръце и не се измерва с разум, защото тя е мястото, където светлината на душата се разпада на фрагменти, а тези фрагменти се превръщат в отворени врати към сили, които не принадлежат на човека, но го използват като проводник, като инструмент, като тяло, което може да бъде управлявано от чужда воля. Тази зона е невидима, но реална, и в нея се раждат импулси, които не са човешки, но звучат като човешки мисли, и затова толкова много хора, включително деца, включително младежи, включително хора, които никога не са показвали агресия, извършват действия, които изглеждат немислими, защото в момента на деянието техният ум не е бил техен, а е бил разкъсан, замъглен, объркан, и в този разкъсан ум се е закрепила паразитна същност, която е шепнала импулси, които не принадлежат на човека. Тези същности не са митология, не са фантазия, не са измислица, те са енергийни структури, които се хранят с хаос, с разрушение, с болка, с агресия, и когато човек е слаб, зависим, празен, объркан, те проникват в него като невидими нишки, които започват да управляват неговите импулси, неговите реакции, неговите действия. Зависимостите от алкохол, наркотици и порнография разкъсват естествените защитни слоеве на съзнанието, защото тези вещества и стимули разрушават връзката между разума и морала, между волята и светлината, между човека и неговата вътрешна същност, и когато тази връзка се разпадне, човекът остава като отворена врата към тъмни енергии, които могат да го използват като инструмент. Така се раждат действия, които изглеждат ужасяващи, защото човекът вече не е човек, а е проводник на разрушителна сила, която го използва като тяло, като ръка, като ум, и в този момент той не осъзнава какво прави, защото съзнанието му е замъглено, а волята му е парализирана от чужда енергия. Децата, които извършват жестокости, не го правят от истинска злоба, защото детската душа по природа е светла, но когато детето е изложено на насилие, на зависимости, на изкривени модели, на разрушени семейни полета, неговата психика става крехка, а крехката психика е идеална среда за паразитни същности, които се закрепват там, където има страх, празнота, болка, объркване. Младежите, които под влияние на алкохол или наркотици извършват непонятни действия, не са в нормално състояние на съзнанието, защото тези вещества разкъсват връзката между мисълта и морала, между импулса и контрола, между човека и неговата истинска същност, и в този разкъсан момент тъмните сили проникват и започват да шепнат импулси, които звучат като вътрешен глас, но не са човешки. Паразитните същности не мислят, не чувстват, не съчувстват, те само търсят хаос, защото хаосът е тяхната храна, и когато намерят човек, който е слаб, зависим, празен, те се закрепват в неговото поле и започват да го управляват, като му внушават импулси, които не са негови. Така човек може да извърши нещо ужасно и после да каже, че не е знаел какво прави, защото в онзи момент той не е бил себе си, а е бил воден от чужда воля, от чужда енергия, от чужд импулс, който го е използвал като инструмент. Истината е, че човешката жестокост не е само биология, не е само психология, тя е енергийно явление, в което тъмни структури използват слабите места на човешката душа, за да се проявят чрез него, и затова толкова много хора извършват действия, които не могат да обяснят, защото техният ум е бил разкъсан, замъглен, объркан, а в този разкъсан ум се е закрепила същност, която е шепнала импулси, които не принадлежат на човека. И докато човечеството не разбере, че жестокостта е резултат от духовен разпад, от загуба на вътрешна светлина, от проникване на паразитни същности, които се хранят с хаос, разрушение и болка, ужасяващите действия ще продължават, защото те не са просто престъпления, а са прояви на тъмни енергии, които се закрепват там, където човек е слаб, зависим, празен, объркан, разкъсан, и докато човек не укрепи своята вътрешна светлина, той остава уязвим към тези сили, които могат да го превърнат в инструмент на разрушението.Демоничните сили проникват в човешкото поле чрез процес, който започва незабележимо, като фина промяна в вътрешния тон на мисълта, като леко изместване на емоционалната ос, като тихо изкривяване на намерението, защото тъмните структури не се нуждаят от драматични входове, а от малки пропуквания в психичната защита, които се появяват, когато човек загуби връзка със своята вътрешна цялост. Всяко отклонение от собствената истина създава енергиен коридор, през който ниските сили могат да се промъкнат и да се закрепят като невидими възли, които постепенно променят начина, по който човек възприема света, себе си и другите. Тези възли започват да излъчват импулси, които не принадлежат на човека, но се усещат като негови, защото демоничните структури не действат чрез външни команди, а чрез вътрешни внушения, които се сливат с мисловния поток и го пренасочват към разрушителни състояния. Така се ражда онзи момент, в който човек започва да губи контрол над собствените си реакции, защото чуждата енергия вече е проникнала в неговото поле и е започнала да пренаписва вътрешните му импулси. Този процес е особено силен при хора, които са под влияние на зависимости, защото алкохолът, наркотиците и порнографските стимули разрушават естествените защитни слоеве на психиката и оставят съзнанието без стабилност, без център, без опора, а в това състояние тъмните сили могат да се закрепят без съпротива. Когато човек е под въздействието на вещества, неговата воля отслабва, а отслабената воля е идеална среда за паразитни същности, които започват да излъчват импулси, които звучат като вътрешни команди, но не произлизат от човешката същност. Така се раждат действия, които изглеждат немислими, защото човекът вече не е в състояние да различи собствената мисъл от чуждата енергия, която го тласка към разрушение. И затова се случват ужасяващи деяния, извършени от хора, които в нормално състояние никога не биха ги направили, защото в момента на деянието те са били под влияние на енергийни структури, които са използвали тяхната слабост, тяхната зависимост, тяхната празнота, за да се проявят чрез тях. Децата са особено уязвими, защото тяхната психика е незряла и лесно се разкъсва от външни влияния, а когато детето е изложено на насилие, хаос или изкривени модели, неговото поле се пропуква и позволява на тъмните сили да се закрепят като енергийни сенки, които започват да променят поведението му. Младежите, които се поддават на алкохол или наркотици, губят връзката между импулса и морала, между реакцията и осъзнаването, между желанието и контрола, и в този разкъсан момент демоничните структури проникват и започват да шепнат импулси, които звучат като вътрешни подтици, но не са човешки. Паразитните същности не се интересуват от човека като личност, те се интересуват от хаоса, който могат да създадат чрез него, защото хаосът е тяхната храна, а разрушението е тяхната природа. И когато човек извърши нещо ужасно, той често изпада в състояние на шок и съжаление, защото истинското му съзнание се връща и вижда какво е направено, но не може да обясни защо го е направил, защото в онзи момент той не е бил себе си, а е бил инструмент на чужда енергия, която го е използвала като проводник. И докато човечеството не осъзнае, че жестокостта е резултат от духовен разпад, от загуба на вътрешна светлина, от проникване на демонични структури, които се закрепват там, където човек е слаб, зависим, празен, объркан, ужасяващите деяния ще продължават, защото те не са просто престъпления, а са прояви на тъмни сили, които се хранят с разрушение и използват човека като инструмент, докато той не възстанови своята вътрешна цялост и не затвори енергийните врати, през които тъмните същности проникват.