„ИЗРИГНА ИЗПОД ЛЕДА“ – РАЗКАЗ ЗА ПОЛЯРНИ ИЗСЛЕДОВАТЕЛИ И НЕИЗВЕСТНО СЪЩЕСТВО

 Тази история за срещата на полярни изследователи с непознато същество може да се счита за измислица, въпреки че подобни версии са били изказвани през различни години и е напълно възможно да са истински събития. През 1966 г. се провежда съветска полярна експедиция до Антарктида, натоварена със задачата да изучи специфичен участък от ледения континент от геоложка гледна точка. За целта изследователите разполагат с експериментален инструмент, способен да сканира ледената маса и да картографира подледниковия пейзаж според плътността на скалите, показвайки къде свършва ледът и започват кухини, вода, скали или други материали. Първото полево изпитание завършва с изненадващо откритие – под леда се намират езера, пещери и големи кухини. Следващата задача е да се определи минималната дебелина на леда, през която може да се пробие и да се спуснат в антарктическите пещери. Две седмици търсене не дават резултат, защото никъде не се открива относително тънък слой. Работата продължава в различни райони около станцията и са събрани данни за поне три подледникови пещерни системи и пет езера. Учените са нетърпеливи да се спуснат под леда, за да изучат кухините и евентуално да открият пещерни организми, но основната цел остава намирането на лед с дебелина под десет метра – задача, която изглежда невъзможна. Три месеца по‑късно е доставено друго експериментално устройство, предназначено да наблюдава биомаси и биосигнатури, игнорирайки ледената покривка. Първоначално е използвано в пещери и кухини, но резултатите винаги са отрицателни, което не означава, че там няма живот. Устройството може да проследява само относително големи струпвания или видове, което ограничава способността му да засича биосигнатури, а и се фокусира върху познати биологични маркери, докато е неизвестно дали антарктическите същества биха оставили такива. Присъдата е колеблива – или кухините са необитаеми, или в тях живеят организми, коренно различни от познатите биологични видове. Най‑интересните открития идват от подледниковите езера. В едно от тях е засечена термична сигнатура, характерна за натрупване на биомаса, която е в постоянно движение. Данните са изпратени в океанографски център, където изследователите анализират информацията. Очевидно устройството е засекло или група организми, може би пасаж риби, или едно голямо същество. Наличието на топлина е тревожно и може да се обясни с микробна активност, химическа реакция или топлокръвни същества под антарктическия лед. Това откритие би могло да промени разбирането за местната фауна. По време на едно от редовните проучвания изследователите регистрират увеличение на топлинната сигнатура, което предполага, че съществото топи леда и се движи към повърхността. Това поведение поражда смесени чувства – от една страна огромен интерес, защото именно за такива моменти се провеждат експедиции, а от друга страна страх, защото срещата с непознатото може да бъде изключително опасна. Нещо пробива или топи леда с бърза скорост. Когато остава само няколко метра, изследователите усещат лек трус, а след това ледът се разпуква и отдолу се появява огромно същество. Видимата част достига десетина метра, а устата му наподобява минога, от която изтича зеленикава течност, мигновено изгаряща леда. Организмът изглежда изключително опасен. Изследователите, смаяни, зарязват екипировката и се оттеглят на безопасно разстояние. Съществото не бърза да напусне водата. Прилича на огромен червей, покрит със здрави бели плочи. Без звук, освен дрънченето на плочите в леда, то сграбчва инструмента в устата си и изчезва под леда. След известно време изследователите се приближават до новообразувана пукнатина и виждат тъмна, почти черна вода. Не желаейки да се бавят, се връщат в базата. Докладът е представен на ръководството, което решава, че е грешно да се рискува животът на цяла група и прекратява работата до по‑добри времена. Самоличността на съществото и броят на подобни екземпляри под антарктическия лед остават неизвестни. Официалните научни представители смятат, че това е плод на въображението на журналисти и криптозоолози. Може и да е вярно, но няма начин да се провери.