ИСТОРИЯТА НА МЪЖ, КОЙТО БИЛ НА РЪБА НА СМЪРТТА И ТВЪРДЯЛ, ЧЕ СЕ Е ВОЗИЛ ВЪВ ВЛАК И Е ВИДЯЛ МИСТЕРИОЗЕН ГРАД

Няма научни доказателства за живот след смъртта, но историите на хора, преживели състояния близки до смъртта, винаги са завладяващи и изпълнени с необясними детайли, които поставят под съмнение границите на човешкото съзнание, и една от тези истории принадлежи на Владимир Кадомцев, човек, който повече от четиридесет години преподава биология и живее изцяло в рамките на научния светоглед, отхвърляйки религията като митология и отказвайки да търси логика в Светото писание, защото като съветски специалист той е убеден атеист, който вярва само в доказуемото и наблюдаемото. Всичко това се променя в годината на неговия шейсет и шести рожден ден, когато една вечер у дома внезапно се почувствал зле, съпругата му се паникьосала и извикала линейка, а Владимир бил хоспитализиран в критично състояние, което изисквало незабавни животоспасяващи мерки. Два дни лекарите се борели за живота му, той бил на ръба, но професионализмът им успял да го върне, критичният момент бил преодолян и мъжът започнал постепенно да се възстановява, а след завръщането си към съзнание той твърдял, че е посетил „другия свят“ и е видял неща, които никога не би очаквал. Лекуващият лекар смятал, че подобни преживявания са невъзможни, защото пациентът бил в гранично състояние повече от два дни, но Владимир все по‑често говорел за мястото, където според него се е намирал. Той разказвал, че усетил силен натиск и болка в гърдите, седял на стол у дома, извикал жена си и почувствал как губи връзка с реалността, след което паднал в бездна като внезапен сън и когато се „събудил“, вече не бил в болнична стая, а седял на седалка във влак, който се движел през пейзаж от гъсти, пухкави облаци, обгръщащи композицията така плътно, че не можел да види нищо около себе си. В каретата нямало други пътници, нямало кого да попита къде се намира, пътуването било дълго и непрекъснато, а между облаците понякога се появявали шпилове, куполи, висящи мостове и странни пирамидални структури, извисяващи се над мъглата като части от мистериозен град. В този момент го осенила мисълта, че може би е умрял и го водят на Божия съд, което го смутило, и седнал в удобния стол започнал да размишлява за живота си, като успял да си спомни всеки епизод от раждането до настоящия момент, виждайки моменти на срам, страх, но и гордост, и според собствените си стандарти бил живял честно, макар да не знаел какво биха преценили онези, които оформят съдбите. Всичко, което можел да направи, било да чака, а в него се настанил необясним мир, докато гледал повтарящите се пейзажи и осъзнавал, че сред облаците се простира огромен град от златни и черни метални конструкции, колосална инфраструктура без нито една жива душа, без следи от разрушение или изоставяне, сякаш градът съществува, но е напълно пуст. Пейзажът се променил, влакът минал през златна арка, която по‑късно осъзнал като порти, ярки, украсени с изображения на лъвове, композицията спряла, вратите се отворили и отвън имало перон, приличащ на огромен черен метален блок, полиран до блясък. Владимир слязъл, огледал се, но никой друг не бил там, и тогава изневиделица един мъж се затичал към него, казал му, че не му е мястото там и че трябва да се върне във влака, бил настоятелен и Владимир нямал избор, върнал се, влакът потеглил отново, пътуването продължило дълго, той не чувствал глад, жажда, умора, повечето усещания били изчезнали, а в един момент отново започнал да пада в бездна, всичко потънало в мрак и когато се събудил, бил в болнично легло. Мястото, което видял, едва ли било рай, но имало нещо религиозно, църковно, може би библейско в него, и макар инцидентът да не променил съществено вярата му в Бог, Владимир започнал да подозира, че след смъртта душата пътува до мистериозно място, защото в нашия свят няма такива железопътни линии, влакове или градове, изчезващи в облаците. Това е неговата история, една от многото, разказани от хора, преживели гранични състояния.