ПРОИЗХОДЪТ НА РУСКИЯ ЕЗИК НА ХИЛЯДИ ГОДИНИ ЛИ Е? РУНИЧЕСКИ НАХОДКИ В КРИМ, ИНДИЯ, ИРАН И СИБИР 

Тази статия не е предназначена да критикува традиционалистите, а да насърчи хората да мислят, да разсъждават и да се запознаят с материали като книгите на Виталий Сундаков, Валерий_Чудинов, Михаил_Задорнов, Светлана_Жарникова и изданието „Палеолит. СССР“, защото трудовете им съдържат богатство от информация. Някои може да намерят заглавието наивно, но не е, защото езиковите метаморфози през стотици и хиляди години са добре изучени, а много хора вярват, че селяните от XVII век не биха разбрали съвременните хора и обратното, което е вярно само частично, защото техническият жаргон и модерните западни думи са нови, но основните понятия като крава, мама, татко, баща, майка, син, дъщеря, брат, семейство, слънце, вода, небе, звезди, зима, студ, вятър, гръмотевична буря са останали непроменени през хиляди години. Затова специалистите могат да определят дали даден надпис върху древен паметник е прототип на съвременния руски език или принадлежи към друг език. В Сирия, Йордания, Иран и Ирак, преди военните действия през последните 40–50 години, са открити каменни блокове с рунически надписи, които могат да бъдат дешифрирани чрез руски език, въпреки че съвременният руски не е рунически език, а тези блокове датират от предхристиянския период, на много хиляди години. Друг пример е Крим, руините на Херсонес Тарвик, древен полис, построен от гърците, но малцина знаят, че там е имало белокаменна крепост, а по съветско време археолози откриват руини, погрешно приписани на гръцкото строителство, докато лабораторният анализ показва, че структурите са на около 4000 години и носят рунически символи, подобни на тези от Сирия и Иран, макар състоянието на съхранение да е било лошо заради престоя под вода. Край бреговете на Крим се откриват потопени руини на древни структури с руни. Третото място е районът около река Черная в Свердловска област, където през 60‑те и 70‑те години пътешественици откриват камъни с рунически символи, различни от скандинавските и немските, а надписите могат да се четат на руски, макар датирането да е невъзможно. Индия също съдържа артефакти с мистериозни руни, като следи от неизвестна писменост в пещерните храмове на Аджанта, където санскритският надпис е нечетлив, но е четлив на руски, което води до заключението, че в цяла Евразия е съществувала култура или цивилизация с единен стандарт за руническо писмо, независимо дали в Индия, Иран, Крим или Сибир, а символите са се копирали взаимно, както би казал Михаил Задорнов — клони на едно и също дърво, издънки на един корен. Не говорим за съвременния руски език, а за неговия прототип, за руническата форма, която е предшествала буквицата и глаголицата, защото появата на християнството модифицира руническата писменост, заменяйки я с нови системи, а езикът постепенно се променя, символите намаляват, правилата се променят, но коренът остава. Най‑старите рунически паметници датират от V–VI хилядолетие пр.н.е., което означава, че руническата система е била развита още тогава, а след изселването на народите се появяват групи, които формират езикови общности в Близкия изток, Индия и на територията на Рус, но оригиналният източник не може да бъде прочетен на санскрит или ирански, а може да бъде прочетен от човек, за когото руският е роден език. Това позволява да се предположи, че хората, които мислят и възприемат информация на руски, независимо дали съвременен или старославянски, са носители на най‑древния прототип на съвременните езици, защото руническите символи, откривани в Евразия, са следи от цивилизация, която е оставила своя езиков код в камък, в руини, в пещери, в потопени градове, в планини и степи, и този код може да бъде разчетен само чрез руския език, което означава, че руският език е наследник на древна евразийска писменост, разпространена сред стотици народи.