Технологии на боговете отпреди хиляди години: Какво описва този древен индийски трактат?

Грубо казано, древноиндийските трактати могат да бъдат разделени на две категории, включващи такива, известни на широката публика, и такива, които са по-малко известни, като първите са преведени на други езици, докато вторите са добре познати само на високоспециализирани учени или жители на самата Индия, но със сигурност сред читателите има хора, които са чели Махабхарата, Рамаяна, Виманика Шастра или Упанишадите, макар че това е само върхът на айсберга и в по-малко известни текстове се крие изключително интересна информация. През 2006 година познавач на древни индийски текстове се завръща от пътуване до Индия, където посещава специални семинари, посветени на дешифрирането на древни ръкописи и опитите за разбиране на тяхното истинско значение, като на едно от тези събития се обсъжда съдържанието на древен текст, открит в мистериозните пещерни храмове на Аджанта. Според индийски експерти това не е оригиналният текст, а пренапис на по-древен източник, съдържащ обозначения за това, като е преписан от неизвестно лице преди повече от три хиляди години в ръкопис с лошо състояние, от който обаче много глави са оцелели в цялост и съдържат информация, считана за чиста измислица дори днес, хиляди години след написването на текста. Първите обсъждани примери касаят летящите машини, макар че думата машина не е била използвана в текста, а е била заменена с град или остров, описвайки нещо летящо с размерите на значителен участък земя, които били контролирани от богове и полубогове с две, четири или шест ръце чрез глас или директно чрез мисловна енергия, постигана с поставянето на специални атрибути на главите им, превръщайки съзнанието им в колективно и едно цяло с машината, при което корабът изпълнявал заповедите незабавно веднага щом идеята била потвърдена.Вторият разгледан вариант били златните слуги, защото боговете рядко позволявали на обикновените хора да се качват на летящите им машини поради компоненти, излъчващи смъртоносни лъчи, които причинявали моментална смърт при контакт, и затова боговете използвали своите творения във формата на златни роботизирани асистенти като слуги и персонал по поддръжката, управлявани дистанционно чрез мисъл, тъй като били свързани с един единствен балон на съзнанието в кораба и незабавно получавали инструкции. Третият аспект засяга участието в битка, където според текста най-важното за боговете били светилищата и храмовете, позволяващи на хората да предават светлинна енергия на боговете чрез молитвите си, подхранвайки по този начин висшите същества, но когато възникнала ситуация с врагове или демони, събрали колосална армия и започнали да унищожават всичко по пътя си с гигантска черна вълна, десетки кораби се издигнали в небето и използвали оръжие, описано като слънчева енергия, представляващо лъч, насочен към земята, който при удар се разпадал на милиони малки бомби и разбивал цялата вражеска армия за минути. Четвъртият елемент включва възстановяването на темпоралната матрица, при което след края на битката боговете отново чрез колективни действия върнали времето назад и всичко се върнало, сякаш нищо не се е случило, оставайки изгорелите села и разрушени храмове напълно непокътнати, с изключение на напълно унищожената вражеска армия. Всичко това разглежда технологии, които изглеждат като научна фантастика и днес, започвайки от летящи превозни средства, управлявани от силата на мисълта, чиято реализация изисква интегриране на съзнанието на пилотите в управлението, преминавайки през роботите, чието контролиране със силата на мисълта тепърва се опитваме да развием, и стигайки до мистериозното оръжие с лъч, разделящ се на милиони компоненти, както и триковете с времето и матрицата, които показват, че технологичните устройства в древните текстове са били далеч по-напреднали от днешните, навеждайки много алтернативни историци на логичното заключение, че цивилизации с невероятна сложност вече са съществували на Земята преди хиляди години, като един от техните центрове вероятно се е намирал в днешна Индия.