Мрачните лаборатории на болката: Пълната хроника на секретната операция „Делириум“ и експериментите в Еджууд Арсенал

През десетилетието на петдесетте години на двадесети век, когато световното напрежение между Съединените щати и техните геополитически опоненти в лицето на Съветския блок достига своите критични точки, американската военна машина се впуска в серия от изключително опасни, тайни и морално деградирали изследвания, чиято цел е да овладеят най-страшното оръжие на познатия свят — човешкото съзнание. В сърцето на тази мрачна програма, стартирала официално през 1952 година и продължила през цялото десетилетие на шестдесетте години, стои строго секретният изследователски обект на армията на САЩ, разположен в рамките на военната база „Еджууд Арсенал“ (Edgewood Arsenal) в щата Мериленд, където под ръководството на висши военни чиновници и опитни изследователи се провеждат мащабни експерименти, останали в историята под неофициалното, но зловещо нарицателно операция „Делириум“. За да се ръководи тази специализирана програма за химическо и психологическо въздействие, армията привлича редица психиатри и токсиколози, сред които най-известната и същевременно спорна фигура е полковник д-р Джеймс С. Кечъм, който през 1960-те години поема прякото ръководство на клиничните тестове с психохимически агенти и не крие амбицията си да открие перфектното оръжие за несмертоносно изваждане на врага от строя. Основните субекти на тези тайни експерименти обаче не са заловени шпиони или враждебни агенти, а хиляди млади, нищо неподозиращи американски военнослужещи — обикновени войници, които постъпват на служба с вярата, че защитават своята родина, но вместо това се оказват доброволно-принудителни морски свинчета в ръцете на държавни изследователи, подведени с обещания за лесни задачи или кратки отпуски, ако се включат в секретни армейски тестове за издръжливост. През годините от 1955 до 1970 в тези затворени лабораторни помещения учените под ръководството на полковник Кечъм тестват върху живи хора стотици бойни отровни вещества, психоактивни субстанции, халюциногени и синтетични наркотици, сред които най-тревожна слава придобива мощният делириантен агент BZ (хинуклидинил бензилат), както и вече познатите ЛСД, мескалин, псилоцибин и различни експериментални нервнопаралитични газове, чиято цел е да се проучи дали химическите съединения могат за секунди да парализират волята, да нарушат напълно пространствените възприятия, да объркат преценката и да направят вражеските войници напълно неспособни да се защитят или да командват войските си. Резултатите от тези тестове обаче бързо надхвърлят научните очаквания и се превръщат в истински човешки кошмар за повечето участници, които под въздействието на огромните дози BZ и други химикали изпитват тежко объркване, продължителни халюцинации, пълна загуба на ориентация за време и пространство, панически атаки, временна или трайна амнезия, а в някои случаи и тежки психотични епизоди, каращи ги да виждат несъществуващи чудовища или да се опитват да се наранят сами в рамките на болничните стаи. Въпреки че военните официално защитават тези изследвания с аргумента, че те могат да спасят животи в бъдещ конвенционален конфликт, като предложат алтернатива на смъртоносните оръжия, липсата на реално информирано съгласие, тоталното прикриване на рисковете и отсъствието на адекватни дългосрочни грижи за пострадалите военнослужещи повдигат изключително сериозни етични, правни и морални въпроси, които излизат наяве едва десетилетия по-късно през 1970-те и 1980-те години, когато оцелелите войници започват мащабни съдебни битки срещу министерството на отбраната, разкривайки пред комисиите на американския Конгрес дълго пазената истина за това как собствената им армия ги е използвала като опитни животни в името на студената война.