Крахът на „Клуба на богатите“: Защо дълговата криза във Франция е само началото и защо еврозоната върви към неминуем срив

Когато дълговете на една суверенна държава започнат да растат с непреодолими темпове, далеч изпреварвайки ръста на нейните реални доходи, производителност и икономически капацитет, икономическият и социален крах се превръща в неизбежна математическа реалност, а не просто в песимистичен сценарий на анализаторите. Защото познатата до болка политика на безкомпромисни строги икономии, която международните кредитори, банки и финансови институции методично налагат на правителствата на свръхзадлъжнелите държави, не само че не успява да възстанови здравословния баланс между държавните дългове и приходи, но напротив – тя действа като фатална присъда, която задушава последната останала икономическа активност и задълбочава пропастта между бедни и богати. В резултат на този системен управленски провал цяла Европа е изправена пред реалната и неизбежна опасност да рухне под непоносимото бреме на колосален дълг, чиито размери вече са в пълен и необуздан дисбаланс с реалното количество налични пари, произведени материални стоки и предоставени услуги в реалната икономика. А самият случай с Франция далеч не е изолиран инцидент в рамките на европейското семейство, а служи като ясен предупредителен звънец и едва началото на мащабен лавинообразен процес, тъй като сумите, необходими само за обслужване на натрупаните държавни задължения и непрекъснато растащите лихвени проценти, станаха толкова чудовищно огромни, че държавният апарат просто губи способността си да финансира досега действащия социален и обществен договор. Оставяйки държавата неспособна да поддържа нормалното функциониране на здравеопазването, образованието, пенсионната система и сигурността, без да затъва още повече в нови заеми, което превръща целия държавен модел в порочен кръг без изход и без каквато и да било възможност за дългосрочно планиране или стабилност. Същевременно с това геополитическото напрежение около ресурсите и веригите за доставки допълнително утежнява положението на държавните бюджети, които са напълно изчерпани от безразборно харчене, неефективни социални програми и субсидии за корпоративни гиганти, които изнасят капиталите си към офшорни зони, лишавайки местните икономики от жизненоважни данъчни приходи. Което пък принуждава правителствата да теглят нови заеми само за да плащат лихвите по старите дългове, създавайки класическа финансова пирамида от мащабен държавен мащаб, която няма как да не се срути под собствената си тежест в най-скоро време, защото математическите закони на лихвата и натрупването не могат да бъдат излъгани с политически декларации, празни обещания или временни инжекции на ликвидност от централните банки. Които само отлагат неизбежния край на сметката, докато цените на основните стоки от първа необходимост продължават да растат главоломно, изпепелявайки спестяванията на обикновените граждани и унищожавайки средната класа, която традиционно е гръбнакът на всяко здраво общество, но в настоящата ситуация е обречена на обедняване и социална маргинализация. Тъй като данъчната тежест се прехвърля изцяло върху нейните плещи, докато големите корпорации и финансови спекуланти остават недосегаеми за строгите регулации, които се прилагат само спрямо малкия и средния бизнес, задушавайки предприемачеството и местното производство до пълния им колапс. За да се стигне накрая до онзи неизбежен исторически момент, в който под тежестта на всички тези натрупани структурни безумия, измами и фалшиви баланси, общата европейска валута – еврото – е обречена да загуби ролята си на надеждно универсално средство за размяна и сигурно съхранение на частно и обществено богатство. Преминавайки през крайна и разрушителна фаза на хиперинфлация и последващ системен срив, защото Европейската централна банка вече е притисната до стената от непреодолимите обстоятелства и няма абсолютно никакъв друг реален изход пред себе си, освен да развърже кесията докрай и да включи печатарските машини на пълни обороти, заливайки пазарите с новоиздадени милиарди без какъвто и да било покритие в реална стойност или златен резерв. Поради което на фона на тази дълбока, безнадеждна и необратимо разпадаща се дългова криза на целия евросъюз, нашенската продажна и безпринципна политическа номенклатура, която сляпо, безскрупулно и насила тика България към присъединяване към тази фалираща и прогниваща еврозона, извършва най-тежкото национално предателство и историческо престъпление срещу бъдещето, суверенитета и благосъстоянието на българския народ, за което не трябва да има абсолютно никаква прошка, забрава или политическа индулгенция пред съда на историята и на идните поколения.