Червените сокове и кисели млека дължат цвета си на насекоми: Истината за багрилото кармин, екстракта от кохинил и кодовите имена E120

Когато посягате към хладилните витрини в супермаркета за кисело мляко с ягоди или към бутилка с наситен, рубиненочервен плодов сок, вие най-вероятно напълно искрено предполагате, че този красив и апетитен цвят идва директно от истински, зрели и прясно изцедени плодове, но в суровата индустриална действителност наситеночервеният нюанс, посочен в списъка със съставките, изключително често се дължи на хиляди изсушени и стрити женски насекоми от вида кохинил (Dactylopius coccus), които се преработват фабрично, за да се извлече съдържащата се в тях естествена карминова киселина. Защото производителите на храни използват този концентриран екстракт от кохинил с една-единствена цел — да постигнат стабилен и изключително ярък червен цвят, който за разлика от естествените плодови пигменти никога не избледнява при висока термична обработка, продължително излагане на слънчева светлина или дълги месеци на складово съхранение. Понеже женските насекоми кохинил се хранят с диви кактуси от рода Opuntia (познати още като бодлива круша) и натрупват в телата си огромни количества карминова киселина — достигащи до цели 24 процента от тяхното собствено телесно тегло като естествен защитен механизъм срещу хищници, — след тяхното събиране, изсушаване и фино стриване тази киселина се превръща в изключително устойчиво багрило с цвят на чиста кръв. Тъй като индустриалното приложение на този пигмент надхвърля границите на хранително-вкусовата промишленост, карминът и екстрактът от кохинил се използват от векове като трайни оцветители в текстилната индустрия, при изработката на маслени бои за художници, в печатарските мастила и в скъпата козметика от най-висок клас, като например в червила, ружове и сенки за очи. Понеже този интензивен пигмент редовно се среща навсякъде по рафтовете на масовите магазини — от рубиненочервени плодови сокове, кисели млека с ягоди или малини, розови сладоледи и желирани бонбони до черешови захарни изделия, коктейлни череши мараскино и дори преработени месни продукти като колбаси, той продължава да бъде масово използван. Защото въпреки че се счита за официално безопасен за масовия потребител, карминът представлява добре известен и опасен алерген от протеинов произход, тъй като микроскопични протеинови частици от самите насекоми, останали в багрилото след обработката, могат да предизвикат тежки алергични реакции при по-чувствителни хора — вариращи от болезнена копривна треска и локално подуване на лицето до професионална астма и животозастрашаващ анафилактичен шок. Понеже в миналото строгите правила на Агенцията за контрол на храните и лекарствата в САЩ (FDA) позволяваха на производителите тайно да скриват тези багрила от насекоми зад общи и мъгливи означения като „добавен оцветител“ или „изкуствен оцветител“, след десетки регистрирани тежки случаи на алергични реакции, от 2011 година насам (съгласно федералната разпоредба 21 CFR 101.22) бе въведено абсолютно задължително изрично посочване на съставките „кармин“ или „екстракт от кохинил“, докато Регламентите на Европейския орган за безопасност на храните (EFSA) изискват същото ясно обозначаване в Европейския съюз под специфичния код E120. Поради тази причина, ако спазвате строг растителен режим на хранене, храните се според религиозните изисквания за „кашер“ или страдате от необясними хранителни алергии, винаги проверявайте внимателно етикета за наличието на „кармин“, „екстракт от кохинил“ или „E120“ и търсете по-чисти алтернативи с растителни оцветители като прах от сок от цвекло, ликопен или екстракт от червен пипер (паприка). Защото всички тези факти, регулаторни изисквания и медицински предупреждения са извлечени директно от официалните разпоредби на FDA (21 CFR 101.22 и 21 CFR 73.100 от 2009/2011 г.), оценките за безопасност на СЗО и ФАО от 2018 г., както и научните публикации в списанието „Journal of Allergy and Clinical Immunology“ от 2020 г., разкриващи истината за това какво наистина оцветява нашите любими червени храни.