Докато масмедиите не действат потайно, вътрешните им структури и функциониране остават мистерия за по-голямата част от публиката. А влиянието им не може да се разбере.
През цялата 1998г. никой не може дълго да обмисля трансфера на Клинтъновата администрация на ядрена технология към Китай или това, че президентът е подписал съмнителни президентски заповеди, например разширение на международната зона по южната американска граница с повече от 150 мили. Масмедиите накараха вниманието на всеки да се фокусира единствено върху Клинтъновите сексуални подвизи.
,,Възможно е медиите невинаги да са способни да ни казват какво да мислим, но те са изумително успешни в казването ни за какво да мислим" - заявява медийният критик Майкъл Паренти.
Много хора се оплакват, че основните медии са повърхностни, конформистки и субективни в избора си на новини. Едно скорошно проучване на общественото мнение на ,,Пю Рисърч Сентър" показва, че респондентите, които смятат представянето на новините за несправедливо и неточно, са в обхвата на 60-те процента. Проучване на публикацията на новинарската индустрия ,,Editor & Publisher" показва, че самите журналисти не изразяват несъгласие с това. Почти половината от членовете му посочват убеждението си, че новинарските репортажи са ,,плитки" и неадекватни.
Според медийните критици целта на масмедиите не е да ни казват нещата така, както са, а да ни ги казват така, както биха искали да са нещата собствениците на медиите. Паренти пише, че основната роля на пресата е ,,непрекъснато да пресъздава становище за реалността, подкрепящо съществуващата социална и икономическа класова власт". Тази изкривена перспектива ясно може да се види в термините, използвани в репортажи, засягащи ,,трудови спорове" - те никога не са ,,управленски спорове". Той посочва, че мениджмънтът винаги прави ,,предложения", докато работниците винаги отправят ,,искания".
,,Голяма част от представяното като ,,новини" не е нищо повече от безкритично предаване на официални мнения на нищо неподозиращата общественост" - пише Паренти. ,,Това, което (репортерите) ни пробутват като обективност, е просто безмисловна неутралност" - казва журналистът Брит Хюм, който добавя, че репортерите ,,не бива да се опитват да са обективни, а трябва да се опитат да бъдат честни".
Въпреки това силата на комбинираните медии е смазваща. Едно изследване през 1994г. от ,,Веронис, Сълър и сътрудници" разкрива, че типичният американец прекарва повече от четири часа дневно в гледане на телевизия, три часа - в слушане на радио, 48 минути в слушане на записана музика, 28 минути - в четене на вестници, 17 минути в четене на книги и 14 минути - в четене на списания.
Консолидирането на корпоративната медийна власт, която създава тези гълтащи време продукти, се е ускорило неимоверно много през 90-те години, почти превръщайки преди престижни нови органи в системи за разпространение на реклами. Дори те намаляват като бройка. Бен Баджикян, бивш декан на Училището по журналистика към Университета на Калифорния в Бъркли, казва, че през 1982г. петдесет корпорации контролират повечето от масмедиите в САЩ. Към януари 1990г. този брой се е свил просто на двадесет и три. Към края на 1997г. бройката е паднала на десет.
Според ,,Индустриалните проучвания - Издателска дейност" на ,,Standart and Poor" десетте топ медийни корпорации (от най-голямата надолу) са
,,Тайм-Уорнър" (списания, радио,телевизия, кабел),
,,Уол Дисни Ко" (вестници, списания, радио/телевизия, кабел),
,,Теле-Комюникейшънс Инкорпорейтид" (кабел),
,,Нюз Корп" (вестници, списания, радио/телевизия, кабел, други),
,,CBS Corp" (радио-телевизия, кабел, други),
,,Дженерал Илектрик" (радио/телевизия, кабел),
,,Ганет Ко." (вестници, радио/телевизия, кабел),
,,Адванс Пъбликейшънс" (вестници, списания),
,,Кокс Ентърпрайзис" (вестници, радио/телевизия, кабел)
,,Ню Йорк Таймс Ко." (вестници, списания, радио/телевизия).
Тези десет компании имат брутни годишни приходи, които са по-големи от следващите петнадесет най-големи медии, взети заедно.
През 90-те години ,,Телекомуникационните фирми бяха ангажирани в най-видимия и драматичен импулс към корпоративно съюзяване и консолидация" - пише Грейдър в ,,One World, Ready or Not" (,,Един свят, готови или не"):
,,AT&T", ,,Тайм-Уорнър", ,,TCI, MCI", ,,Америтек" и ,,Найнекс", ,,CBS", ,,ABS", ,,Дисни" и много други - припокриващите се сделки бяха изумителни, след като американските фирми се впуснаха да обединяват пазарна мощ и технологични активи в кабелните и телефонните системи, радио - и телевизионното разпръскване, производството на филми, издателската дейност и други медии, докато едновременно с това ковяха партньорства с чужди телекоми. Американските потребители щяха да осигурят капитала за тези огромни конгломерати чрез дерегулираните цени, които плащаха на кабелните и телефонните компании. Ясно беше, че победителите ще са неколцина огромни и мощни медийни обединения, които са също толкова доминиращи, колкото са били железопътните и нефтените тръстове през 90-те години на XIX век."
Ветераните от Втората световна война може би ще потреперят, когато научат, че с изкупуването от юли 1998г. на издателство ,,Рандъм Хаус" немската фирма ,,Бертелсман А. Г." стана най-големият комерсиален издател в англоезичния свят. Тази компания днес контролира повече от двадесет топ издатели, включително: ,,Белънтайн", ,,Бантам",, Краун", ,,Дел Рей", ,,Делакорт Прес", ,,Бродуей Букс", ,,Дел", ,,Даял", ,,Дабълдей", ,,Фосет", ,,Хармони", ,,Лоурел", ,,Пантеон", ,,Принстън Ривю" и ,,Таймс Букс". Към този издателски плащ през октомври 1998г. Бертелсман, чиято централа е в родния град на Майер Ротшилд Франкфурт, добави покупката на 50% от http://www.barnesandnoble.com/ - интернернет-сайта на голямата верига от книжарници.
Освен консолидацията на собствеността намалява броят на компаниите за разпространение, които са от критично значение за широкото разпространение на информацията. Редакторите на ,,Standart & Poor" отбелязват, че през 1996г. проблемите с разпространението, причинени от консолидацията на преди независими разпространители, ,,разстроиха доставките и взаимоотношенията с клиентите-търговци на дребно... отменянето на поръчки, пропуските и доставките със закъснение бяха често явление". Авторите от години се оплакват, че книгите върху противоречиви теми сякаш винаги се натъкват на проблеми с разпространението или рекламата. Според оценките всяка година към съществуващите около 18 000 списания се добавят нови осемстотин (повечето се провалят през първата година) и този факт улеснява разбирането на значението на разпространението.
Основните банки притежават съществени пакети от акции във вечно намаляващия брой медийни корпорации, които на свой ред са контролирани от членовете на тайни общества. ,,Чрез елитни групи, оформящи политиката, например ,,Съвета за външна политика" и ,,Кръглата маса" в бизнеса, те управляват кораба на държавата в това, което според тях е финансово изгодна посока" - отбелязват Мартин А. Лий и Норман Соломон през 1990г. ,,Дженерал електрик", ,,КапСитис", ,,CBS", ,,New York Times" и ,,Washington Post" имат членове на борда на директорите, които са и в ,,Съвета за външна политика" Днес малко неща са се променили. Бегъл поглед върху изданието от 1998г. на ,,Standart & Poor's Corporation Records" показва, че няколко членове на ,,CFR" и ,,Трилатералната комисия" са в бордовете на основните медийни корпорации.
Корпоративната собственост, смесена с членове на тайни общества, много от които наети от медиите, могат да обяснят защо срещите на Билдербергите, Трилатералната комисия и CFR не се отразяват от медийните ,,кучета-пазачи" на Америка! В действителност членските списъци на тези общества са като ,,Кой кой е?" в масмедиите.
В потока информация има и запушалки, например международното бюро в централата на ,,Асошиейтид Прес" в Ню Йорк, където един човек решава какви новини от чужбина ще стигнат до телекса. Важно е да се разбере, че реалният контрол върху масмедиите не е директен контрол над хиляди работещи редактори, репортери и новинарски директори по цялата страна, а е контрол над разпространението на информацията.
Освен това съществува и огромният натиск, създаден от страха за сигурността на работното място и загубата на източници. Много национални автори на уводни статии разчитат на вътрешни източници, за да им осигуряват сочна информация. Голяма част от тази информация идва от правителствени източници, които ще пресъхнат, ако те публикуват ,,погрешната" история. Дори по-твърдо удрящите национални репортери пак трябва да приберат юмруци, ако искат да запазят вътрешните си източници.
Вечно концентиращата се корпоративна собственост на медиите означава, че обективността в новините, отдавна разглеждани като обществена услуга, излиза през прозореца в полза на базисните печалби, базирани на рейтингите. По времето на убийството на Джон Ф. Кенеди трите основни телевизионни мрежи - ,,ABC" ,,CBS" и ,,NBC" - подкрепяха новинарските си отдели с фондове за обществена услуга. Днес същите тези отдели се финансират като останалите програми с непрекъсната загриженост за рейтингите. Новините днес са ,,вид стока на пазара, вече не са свята професия" - коментира бившият кореспондент на ,,CBS" Даниел Шор. ,,Днес това вече няма значение. Просто си изкарваш парите, а обществената услуга да върви по дяволите."
Новинарят-ветеран Уолтър Кронкайт е съгласен. Цитиран в професионално списание, той казва, че настоящото състояние на телевизионната журналистика е ,,катастрофално и опасно" и заключава ,,неразумните печалби... за задоволяване на акционерите. Търсейки печалби, подобни на тези в областта на забавленията, те дърпат всички ни надолу."
,,Аз предизвиквам всеки зрител да направи разграничение между (домакин на телевизионно токшоу) Джери Спрингър и трите вечерни новинарски емисии и ,,CNN" - коментира кореспондентът на ,,60 минути" Морли Сейфър.
Медиите ,,пазители" в Америка, както им харесва да се представят, изглежда, са по-скоро като галени кученца на корпоративните си собственици. Това може да обясни защо шест от десетте топ ,,цензурирани репортажи" на 1995г., както са определени от новинарската агенция ,,Alternet", включват бизнес-материали, например монополизирането на телекомуникациите, влошаването на ситуацията с детския труд, увеличените разходи на правителството за ядрени оръжия, измамите в здравеопазването, битката на химическата индустрия да погуби законите з опазване на околната среда и неизпълнените обещания на ,,NAFTA" (Северноамериканското споразумение за свободна търговия).
Такива репортажи не успяват да стигнат до широка аудитория, защото - както точно посочва Грейдър - ,,всеки, който поставя под съмнение управляващата мантра на икономическата правоверност ще е сурово дисциплиниран от пресата и многонационалните интереси".
Особено интригуващо е, че нито едно от основните медийни ,,кучета-пазачи" на Америка не демонстрира особен интерес към определянето на това, кой е собственик на корпорациите, които контролират медиите и нацията. Едно обяснение за тази липса на разследващ плам може да се открие в историята на новинарски репортер от телевизия ,,NBC", който през 1990г. се свързва с Тод Пътнам, редактор на ,,National Boycott News". Репортерът се интересува от ,,най-големият бойкот, който тече сега", а Пътнам отговаря: ,,Най-големият бойкот в страната е срещу ,,Дженерал Илектрик". На което репортерът от ,,NBC" незабавно отговаря: ,,Не можем да пуснем това... Е, можем да го пуснем, ама няма да го направим". През 1986г. ,,NBC" беше купена от ,,Дженерал Илектрик".
Няма коментари:
Публикуване на коментар