ХИВ-СПИН ИЗМАМАТА

Това е откъс от интервю, което е публикувано въпреки забраната на официалните власти.

Ирина Сазонова, вирусолог: „Вирусът на болестта е мит, който се поддържа с огромни пари“!


Ирина Михайловна Сазонова е лекар с 30 годишен стаж, автор на книгите „ХИВ-СПИН: виртуалният вирус или провокацията на века“ и «СПИН: присъдата се отменя“, преводач на трудовете на Питър Дюсбърг «Измисленият вирус на СПИН“ и «Инфекциозният СПИН: заблуждавани ли сме били?“.

Ирина Михайловна, за изминалите 25 години ту ни заплашваха с общочовешка пандемия от СПИН, ту ни окуражаваха с открити ваксини. Но се появи вашата книга, която преобръща всички представи за СПИН. Нима СПИН е медицинска мистификация от световен мащаб?


Съществуването на вируса на ХИВ-СПИН беше превърнато в „научно доказателство“ в САЩ през 1980 г. След това се появиха много статии по темата. Но за четвърт век по света се появиха и научни работи, експериментално и клинически опровергаващи вирусната теория за произхода на СПИН. В частност, работите на австралийска група учени под ръководството на Елени Пападопулос, на учените под ръководството на калифорнийския професор Питър Дюсбърг, на унгарския учен Антал Мак, работил в много страни на Европа, Африка и ръководил клиника в Дубай. Има 6000 такива учени по света. Това са известни и можещи специалисти, някои от тях са Нобелови лауреати. В края на краищата, за това, че така нареченият вирус на имунната недостатъчност у човека никога не е бил откриван, си признаха неговите „откриватели“ ­ Люк Монтание от Франция и Робър Гало от Америка. Но лъжата в световен мащаб продължава. Много пари и сили са въвлечени в този процес. На конгреса в Будапеща през 1997 г. Антал Мак подробно разказа как американските власти са създавали СПИН-естаблишмента, където влизат множество правителствени и неправителствени институции и служби, представители на учреждения по здравеопазване, фармацевтични фирми, различни асоциации за борба със СПИН, а също така и СПИН-журналисти. ­

Вие опитвахте ли се да разрушите тази мистификация?

Според скромните си възможности. Публикувах две книги, много статии, изказвах се по радиа и телевизии. През 1998 г. изложих гледната точка на опонентите на теорията за СПИН на специалните слушания в Думата на тема „За неотложни мерки в борбата с разпространението на СПИН-а“. Присъстващите откликнаха с пълно мълчание. Мълчаха дори шефът на Руската академия на медицинските науки Валентин Покровски и неговият син Вадим Покровски, който завежда Центъра за профилактика и борба със СПИН-а. Защото СПИН-ът е изключително доходен бизнес.

Значи стотици научни трудове, медицински изследвания и достоверни факти, опровергаващи вирусната теория на смъртоносната болест СПИН просто се игнорират? Какъв е „номерът“ тук?

Много прост. Не казвам, че болестта СПИН не съществува, защото това няма да бъде точно. Синдромът на придобитата имунна недостатъчност на човека винаги го е имало и ще го има. Но той не се причинява от вирус. Следователно, да се заразите със СПИН е невъзможно. Но, така да се каже, можете да си го „навлечете“.
Медицината познава отдавна имунодефицита. Още преди 40 години, когато за СПИН не ставаше и дума, на студентите по медицина се обясняваше, че имунната недостатъчност у човека бива два вида ­ вродена и придобита. Познавахме и всички болести, които сега са обединени под етикета СПИН. Според версията на световната здравна организация (СЗО) с названието СПИН днес се означават отдавна известни болести като кандидоза на трахеята, бронхите, хранопровода, салмонелозните септицемии, туберкулозата на белите дробове, пневмоциститната пневмония, обикновения херпес, цитомегаловирусната инфекция с поражение на други органи освен на черния дроб, рака на шийката на матката (инвазивен), синдромът на изтощението и др. Спекулациите около проблема ХИВ-СПИН е най-грандиозната измама на медицинския пазар. Състоянията на отслабен имунитет са известни на медиците от стари времена. За него има социални причини -нищета, недохранване, наркомания и др. Има и екологични причини. Отслабването на имунитета трябва да се изследва добросъвестно при всеки конкретен случай, за да се установят конкретните причини. Искам хората да разберат едно. СПИН-ът не е инфекциозна болест. Той не е предизвикан от вирус. Досега не е намерено нито едно научно доказателство, че съществува някакъв вирус на човешкия имунодефицит, който предизвиква СПИН. Ще цитирам световния авторитет в биохимията, Нобеловия лауреат Кери Мулис: „Ако има доказателство, че ХИВ предизвиква СПИН, трябва да има и научни документи, които демонстрират този факт с висока степен на вероятност. Но на света няма нито един подобен документ.“

Извинете за наивността, но днес хората умират с диагноза ХИВ-инфекция…

Ето конкретен пример. Едно момиче от Иркутск се разболяло. Подложили я на тест и получили положителен резултат за ХИВ-инфекция. Започнали да я лекуват за СПИН. Момичето тежко понасяло антиретровирусната програма. Състоянието є се влошавало с всеки ден. Накрая девойката умряла. Аутопсията показала, че всичките є органи са поразени от туберкулоза. Момичето чисто и просто умряло от сепсис, предизвикан от туберкулозната „пръчица“. Ако бяха поставили правилно диагнозата ­ туберкулоза, и я бяха лекували с противотуберкулозни препарати, а не са антиретровирусни, тя щеше още да е жива. Един мой съмишленик, иркутският патоанатом Владимир Агеев изследва проблема със СПИН-а вече 15 години.
Аутопсирал е почти всички мъртъвци, които се водят на отчет в иркутския СПИН-център. Всички те имат диагноза ХИВ­ инфекция. Доктор Агеев установил, че те всички са наркомани и са умрели от хепатит и туберкулоза. Следи от ХИВ не били открити у нито един от тях, макар че по идея всеки вирус трябва да остави в организма своя следа. Никой на света още не е видял как изглежда вирусът на СПИН-а. Това не пречи на заинтересованите да се борят с несъществуващ вирус. При това се борят по много опасен начин. Работата е там, че антиретровирусната терапия, която уж трябва да пребори ХИВ-инфекцията, всъщност предизвиква имунодефицит, защото убива безразборно всички клетки и особено костния мозък, който всъщност произвежда клетките на имунната система. Лекарството АТЗ (зидовудин, ретровир), с което в момента лекуват СПИН, е изобретено много отдавна с цел да се използва за борба с рака. Тогава обаче не посмяха да го използват. Признаха, че е прекалено токсично.

Много често наркоманите стават жертви на диоганозата СПИН…

Да, защото всички наркотици са токсични за имунната система. Тя се разрушава от наркотиците, а не от вируса на СПИН. Наркотиците разрушават черния дроб, който изпълнява много функции, включително и обезвреждане на отровните вещества, участва в различни видове обмяна. С болен черен дроб можеш да се разболееш от каквото се сетиш. Наркоманите най-често развиват токсичен лекарствен хепатит. Т.е. СПИН може да се развие от употребата на наркотици, но той не е заразен и не се предава от човек на човек. Друг е въпросът, че при наличие на имунодефицит наркоманът може да се разболее от всяка друга инфекциозна болест, в това число и хепатит Б, и отдавна изучената болест на Боткин ­ хепатит А.

Но диагнозата ХИВ ­ инфекция се поставя и на хора, които никога не са употребявали наркотици. Възможно ли е толкова лесно да превърнеш милиони хора в глупаци?

Преди няколко години моя позната ­ млада жена, по професия лекар, ми каза: „Цял свят говори за СПИН, а вие го отричате!“. После отиде на море и се върна оттам с някакъв кожен проблем. Направили и тест и той показал наличие на ХИВ ­ инфекция. Добре, че като лекар разбира от медицина и веднага се обърна към Института по имунология. Като на лекар и казали,че 80% от всички кожни заболявания дават положителна реакция на ХИВ. Тя се излекува. Представяте ли си каква щеше да бъде съдбата и, ако не беше подходила по този начин? После няколко пъти даде отново кръв за ХИВ и тестовете бяха отрицателни. Макар че в такива случаи тестът може да бъде и положителен поради реакцията на други антитела и в такива случаи на хората без колебание им поставят диагноза ХИВ-инфекция.

В материалите на конференцията в Барселона през 2002 г. прочетох, че всъщност вирусът ХИВ никога не е бил изолиран.

Така е. На конференцията в Барселона за това говори професорът-патолог Етиен дьо Харве, учен с 30-годишен опит в електронната микроскопия. Аудиторията остана възхитена от подробния анализ на техническия метод, с който професор Харве обясни защо във фотографиите от електронния микроскоп отсъства онова, което други наричат ХИВ. Той подчерта още, че ако такъв вирус съществуваше, той щеше да бъде лесно изолиран от хора с тежък вирусен товар. Ако пък такъв вирус не съществува, не може да има и никакви диагностични тестове, приготвени уж от някакви негови части. Белтъците, от които са съставени тези диагностични тестове за детекция на антитела, не влизат в състава на митичния вирус. Следователно те не могат да покажат дали у човека има някакъв вирус, все едно какъв. Но дават лъжеположителен резултат заради взаимодействието си с антителата, които човек носи в резултат на някакви други, известни на медицината болести. Те показват наличие на какъв да е вирус, някакъв вирус. Лъжеположителен тест може да се прояви и при бременност. С това може да се свърже нарасналият в последно време брой на ХИВ-положителни жени.


В печата често се появяват съобщения за създаването на ваксина срещу СПИН…

Винаги ми е забавно да чета такива съобщения. При това в медицинските статии авторите на „панацеята“ се жалват, че класичесският пастьоровски метод за създаване на ваксина не дава резултати. Ами, така е, защото за създаването на ваксина не достига една, но много важна подробност ­ изходният материал, наречен „вирус“. Без него класическият метод за правене на ваксина не действа. На основоположника на съвременната микробиология и имунология Луи Пастьор в 19 век не е могло да му се присъни и в кошмар, че хора, наричащи се учени, ще създават ваксина от нищото и при това ще се ядосват, че класическият метод не работи. Както е мит самият вирус, така е мит и идеята за ваксина срещу него. Само огромните пари, отделяни за тази авантюра не са мит.“