ИСТИНАТА Е НЯКЪДЕ ТАМ

Връзката между Северноамериканския Дракон и ХААРП

Формата на Северноамериканския Дракон е следната. Главата му е Аляска, а гръбнакът, удебелен при врата, е вертикално спускащият се покрай тихоокеанското крайбрежие хребет на Скалистите планини. Надолу той се издува, оформяйки корема му, под който е мъжкият полов орган, образуван от продълговатия, успореден на континента и наситен с вулканични огнища полуостров Калифорния. Долната част на Скалистите планини оформят областта на бедрото с изпъкналото напред коляно, където е разположен вулканът Колима. Крайникът надолу изтънява и добива формата на птичи крак, завършващ с нокът, който захваща Южна Америка.

Драконът има малки, разперени нагоре криле. Дясното замахва нагоре и е състaвено от разпокъсаните канадски острови Кралица Изабела, които се събират в една точка непосредствено до Гренландия. В тази област е разположен Северният магнитен полюс, за който това крило сякаш е захванато. Лявото крило замахва назад и е оформено от групата Бъфински острови, под които се намира заливът Хъдзън. Зад него е полуостров Лабрадор на Атлантическия океан, който е темпераментно повдигнатата нагоре широка опашка на Дракона. Под нея започва обширната област на седалището, която долу опира Мексиканския залив, а отзад Атлантическия океан. Полуостров Флорида е продукт на отделителната му система, която се облекчава по време на полет. Същото значение имат и разпръснатите в Океана близки острови Куба, Кариби, Бахами, Ямайка и др.

Образуваната от полуостров Аляска глава на Дракона се състои от три ясно изразени и разграничени една от друга области, разположени около планинските вериги Брукс и Аляска. (фиг. 13) Те формират трите части на лицето – челото, носа и челюстите. Първото е ниско, масивно и с една изпъкнала напред роговидна част, в основата на която е планинската верига Брукс. Това е един вид черепa на Дракона. Носът заема средната област на главата и е безформен, сплескан като на клоун, издут и самоуверено вирнат нагоре. Челюстта е особено масивна, корава и издадена напред, давайки израз на силната воля на Дракона. Устните са едва фиксирани, което издава липсата на чувства. Областта на долната съвпада с мястото, където е устието на златоносната река Юкон, която извира от Скалистите планини и представлява носоглъдката на Дракона. От нея явно извира злато! В областта на устието на тази река (коренът на тази дума е „уста”, което особено приляга на този случай) е позициониран основаният в древността от руснаци град Св. Михаил. Плитчините пред брадата създават усещането за цветна аура и допълнително я уголемяват. За някои те могат да изглеждат като украшение, а за други – като зловоние. Във всеки случай този детайл подсилва впечатлението, че Драконът се усмихва злорадо. Същото личи и по втренчения, безсрамен поглед на малките, присвити и почти незабележими очи.

Под брадата е изключително сложно устроеното гърло. То се състои от два дяла: горен и долен. В основата си първият започва от горната дъгообразна част на хребета Аляска, в чиято среда се издига най–високият връх в Северна Америка – Маккинли (6 168 м.) На Запад той прераства в продълговатият и вдаден напред в Океана полуостров Аляска. Вторият дял се образува от долната дъгообразна част от хребета Аляска, която на Запад завършва с полуостров Кенай. Той представлява демонично заострената и издадена напред адамова ябълка на гърлото на Дракона. Част от нея е изхвръкнала напред в Океана под формата на остров Кодияк, който следва извивката на полуостров Аляска.

Фиг. 12 Карта на Аляска с местоположението на ХААРП

В средата на описаните два дяла от хребета Аляска – в самия център на гърлото на Дракона, е разположен американският военен полигон Гакона. На неговата територия е изградена системата от антени на строго секретната американска Програма за високочестотни активни аурални изследвания (High Frequency Active Auroral Research Program) или накратко ХААРП.Тя се разработва от Военно–морските и Военно–въздушните сили на САЩ и според официалната информация служи за “системни електромагнитни въздействия върху атмосферата, йоносферата и магнитосферата на Земята с научна цел.”

За целите на програмата огромен участък от територията на военния полигон Гакона е „залесена“ с гора от 180 25-метрови антени от типа „арфа” – аврорална резонансна фазирана антена. Мястото изглежда отлично избрано, заради близостта от една страна до Северния магнитен полюс, а от друга до Скалистите планини, които свързват този полюс с Южния в другото полукълбо. Близостта до най-високия връх в Северна Америка Маккинли вероятно също оказва влияние, усилващо земното магнитно поле, което представлява „мисловният” полюс на планетата. Вероятно въздействия от подобен характер е имал предвид Рудолф Щайнер, като казва, че в бъдеще ще се появи стремеж електричеството и особено земният магнетизъм да бъдат впрегнати за оказването на въздействия по цялата земя:

“В Америка е известна област, от където в особена голяма степен се излъчват магнитни сили. .. Това е земната област, където повечето планини се простират не хоризонтално от Изток на Запад, а предимно от Север на Юг в близост до Северния магнитен полюс, което също има общо с тези сили.” GA 178

Както личи по всичко, струните на тази гигинтска „арфа” възкресяват за нов живот вкаменения някога Американски Дракон. Но днес той „проговаря” по начин, който вече зависи от човека. Някога, в края на Атлантида, неговото слово все още е имало жив характер, който дори е добил материално измерение. За това вкаменено „слово” днес свидетелстват остров Кодяк и особено полуостров Аляска, с които и днес Драконът сякаш се опитва да каже нещо на намиращата се отсреща Камчатка.