ТЕЛЕВИЗОРЪТ ПРЕДИЗВИКВА ЗАВИСИМОСТ

За някои хора героите от реалити-шоутата или турските сериали се превръщат в близки членове на семействата им. Ако телевизорът не работи или изпусне серията, човек усеща дискомфорт, не е спокоен и затова учени твърдят, че вече има и зависимост от телевизора.
Специалисти сочат, че не е страшно човек от време на време да гледа телевизия. Проблемите започват, ако вече животът му е невъзможен без синия екран. Ако вие чувствате живота си празен без телевизия, не се успокоявате, докато не натиснете копчето, ако жертвате излизането сред природата, театъра, концертите и пр. заради любимото си предаване, вече става дума за психологическа зависимост от телевизора.
Причините, поради които хората попадат в плен на безкрайните телевизионни шоута и сериали.
Ролята на възпитанието
Родители често от ранно детство приучват децата си да гледат телевизия. С времето детето започва да смята телевизора за най-добрия си приятел. В неговата компания то се храни, подрежда стаята си и подготвя уроците си. Така се залагат основите на дружбата му с телевизията за цял живот. Вечно работещият телевизор особено вечер създава илюзията за присъствието в дома на други хора.

Неприемането на себе си
Друга причина за зависимостта на човека от телевизора е страхът му от самота. Много хора смятат, че добрият човек не може да бъде сам – той трябва да има много приятели и винаги да бъде обкръжен от членовете на голямо семейство. Ако всичкото това липсва, това означава, че е лош. Това усещане ражда страха да остане сам със себе си, защото това е равносилно на признаване на своята ненужност. За да не се чувства самотен, той просто включва телевизора.

Страхът от общуване
Неувереността в себе си често води до страха от общуване. Когато човек дълго време е изкарал в компанията на телевизора, той губи навиците да общува с реални хора.
На пръв поглед няма нищо лошо от зависимостта от телевизора. Но всяка зависимост създава вътрешен дискомфорт, защото е важно всеки от нас да се чувства свободен, а прекомерното увлечение от телевизията лишава от тази свобода.
Има предавания – да не даваме примери, които предизвикват у човека само раздразнение. Той започва да ругае героите от сапунките, от ток-шоутата, водещите на публицистични предавания и новинарски емисии и въпреки всичко, пак натиска копчето на телевизора. Често това показва, че той е недоволен от себе си и от живота си. Това недоволство той пренася върху героите от телевизионните предавания, защото обсъждането на чуждите проблеми е много по-приятно и по-леко, отколкото обсъждането на своите. Но и това не може да спаси човека от неудовлетвореността му. Докато той губи цялото си време за телевизора, никога няма да разбере истинските причини за своето недоволство и няма да промени живота си.

Прощавай, екран!
Как човек да скъса здравата си длужба с телевизора?
Първата крачка към раздялата е осъзнаването на съществуващия проблем. Това не е лесно. Телевизорът създава някаква илюзия за свобода, защото човек сам избира какво да гледа. Всъщност излиза, че той няма никакъв друг избор, освен кисненето пред екрана.

Да не си поставя строги забрани
Човек не бива да се превръща в заклет противник на телевизора и да се лиши от удоволствието да гледа филми. Ако си го забрани, ще възникнат у него други вътрешни проблеми.

Не бива да заменя телевизора с друго
След като осъзнае, че е прекалено силно увлечен по телевизията, човек не бива да се опитва да го замени с нещо друго. Когато се спаси от синия екран, той често стига до друга крайност – започва маниакално да чисти дома си, да седи в интернет или всяка вечер насила да ходи на гости. Така постепенно той заменя една зависимост с друга.

Да допълва живота си с други интереси
Освен гледането на телевизия в живота има много любопитни и интересни неща. Например четенето на книги, игри с деца, срещи с интересни хора, театър, изложби, хоби.