След равносметката за изминалия живот, започва разходката ни в Духовния свят:

С: Една красива жена идва, облечена с бяла рокля..старинна, като гръцка... Това е дъщеря ми.
П: Тази русичката дъщеря ли, която видяхме в началото? Значи тя е била починала по-рано от теб? Към теб ли идва?
С: Да.
П: Усмихва ли ти се?
С: Да и танцува с мен.
П: Какво е усещането ти в момента, хубаво ли е? Вече не се тревожиш за семейството, което остави, нали?
С: Не.
П: Какво правите сега, все още ли танцувате?
С: Да и се въртим... Виждам тъмен фон със златни точици.
П: Като тъмнина ли със златни точици?
С: Да.
П: А вие в нея ли се намирате?
С: Да. Като тъмно небе със звезди.
П: Тя може би ще пожелае да те отведе, да те съпроводи по нататъка... Какво прави в момента тя?
С: Казва ми, че трябва да следваме орела. Има един бял орел.
П: Да. А той лети някъде наоколо ли, покрай вас? Виждаш ли го?



С: Да, ами той е на.. на някакъв връх.
П: Добре, последвайте го. Можеш да я хванеш за ръката, да й се довериш, тя знае пътя и ти го знаеш. Ще се понесете също както тази птица и ми описвай всичко, което виждаш и усещаш.

С: Хм.. Ами летим след птицата... (това възклицание на лека почуда, комбинирано с леко смръщване на веждите, сякаш субекта се учудва на това, което вижда, се появява много често през целия разговор в регресията. Всяка емоция е доказателство, че субекта е в дълбоко ниво и вижда действителни картини и образи, които предизвикват у него съответните реакции, сякаш ги вижда наживо, във физическия свят)

С: И аз съм вече в една такава кафява рокля... Не прилича на нейната... малко по-стара.
П: По-старинна ли ти изглежда?
С: Не, по-съвременна. Все още е тъмно.
П: А орела го виждате пред вас, нали? Продължавате ли да летите?
С: Да, да. И ние се носим след него.
П: Пътуването харесва ли ви?
С: Да. Има някакви персонажи наоколо?
П: Като образи ли?
С: Да, като образи.
П: Какви например видя досега?
С: Някаква жена с народна носия... един мъж... това е някакво дърво, което е издълбано.
П: Все още ли има такива образи да преминават покрай вас?
С: Не, сега виждам пътя. Той е като... като такива, все едно пластмасови мостове, и под тях минават едни нишки в различни цветове...
П: Като струни ли, цветни?
С: Да, като цветни струни и ние се движим по тях.
П: Вие сте по струните, не по моста отгоре?
С: Не, минават... струните минават под мостовете.
П: А те какво са, свързват ли нещо тези мостове?
С: Не. Не свързват нищо. Те са просто усилватели.
П: Усилватели? Те спомагат ли по някакъв начин за пътуването?
С: Да. Да насочват струните.
П: Да, ясно. Но струните играят важната роля?
С: Да. Струните са коридори, ние се включваме...
П: И те вече ви отвеждат до някъде... където трябва. Казваш, че са различни цветове, значи има различни коридори?
С: Да.
П: А вие в кой се включихте? Можеш ли да го видиш, дали има цвят?
С: Мисля, че е жълт.
П: А какво представлява тази струна? Все още ли я виждаш на черен фон?
С: Да, наоколо е черно... Ами просто сме се хванали за ръце, и сме се устремили и струната ни движи.
П: Тя ли ви дава скорост?
С: Да.
П: Добре, нека се пренесем малко по-бързо и да отидем до крайната ви цел, до крайната точка.
С: Да, това е някаква огромна бяла зала... Хм...
П: Много ли е голяма тази зала?
С: Да, голяма е... кръгла, има маса.
П: Масата в центъра ли се намира?
С: Не, в дъното.
П: А има ли нещо... някой вътре в залата?
С: Зад масата има мъдреци.

Срещата с мъдреците, с които се обсъжда напредъка на душата и изминалото прераждане, в моя опит се появява спонтанно за първи път. Това какво ще види душата в духовния свят се определя предимно от системата от вярвания на самия човек.

П: Много ли са на брой?
С: Трима.
П: А празна ли е залата? Само вие ли сте?
С: Да.
П: Сега искаш ли да се явиш пред мъдреците заедно с твоята посрещачка или искаш да извикаме твоя духовен водач? Както предпочиташ, него и по-късно можем да извикаме... Или се чувстваш добре в компанията на душата на твоята дъщеря?
С: Не, тя не е вече при мене
П: А може би в тази зала трябва да си сама?
С: Ами те са... те са строги, но са добри.
П: Усещаш, че са добри?
С: О, заливат ме със златна светлина.
П: Може би това е за да те успокоят и да те лекуват от току що преживяното. Нека да се приближим да ги чуем, да разговаряме с тях. Нека пристъпим по-близо към масата.
С: Е, сядам срещу тях... казват ми да седна.
П: Казват ли нещо за изминалия ти живот?
С: Говорят за зеленината... за природата
П: Какво казват за природата?
С: ... за отношението ни към природата. Казват ми, че отношението ми към природата е било добро... че ми е помагало
П: Това ли ти е помагало - природата?
С: Да. Успокоява...
П: Значи те са доволни от това, така ли? От твоето отношение?
С: Да... Хм...
П: Казаха ли нещо друго?

Следва коментар за изминалия живот, лично послание и съвет към душата, какво трябва да се научи да прави/кои отношения да развива – в предстоящите си превъплащения във физическо тяло.
Използвах този ценен момент на „словоохотливост” на тези духовни същества, които субекта чуваше телепатично, и зададох някои въпроси, които интересуваха жената за личния й живот и житейските обстоятелсва, в които се намира. Това е рядък феномен. Понякога едва казват по няколко изречения.

С: Казват, че хората са толкова чувствителни, колкото и цветята
П: Ти можеш да използваш тези послания за отношенията си към хората.

Следва въпрос и обяснение на едно тежко житейско обстоятелство, което според тези Старейшини трябва да научи субекта на:

С: Търпение и търпимост
П: А дали има нещо, което би могла да направиш ти в настоящия живот за да облекчиш тази ситуация?
С: Това трябва да го работя с Духовния Учител.
П: Добре, ще го попитаме и него по-късно. Значи Духовния Учител може да ти помогне?
С: Може, той ми помага.
П: Как ти помага? Имало ли е случаи, когато ти си усещала, че той е до теб и ти помага?
С: Не съм усещала, но той е бил там...
П: Бил е там до теб?
С: Да, и всеки път отдясно.
П: Добре, да помолим Старейшините за някой последен съвет за настоящия ти живот...


ПРОШКАТА
Следва съвет свързан с прошката. Често си мислим, че сме простили и забравили дадено събитие, но работата по прошката е най-трудоемкото и проточено във времето действие, защото ние може да си „мислим”, че сме го направили, а на подсъзнателно ниво, някъде дълбоко все още да ни яде старата болка. В такива случаи, в това дълбоко тета ниво, изплуват именно таквива неща, които няма как да осъзнаем в нормалното будно състояние.

С: О, трябва да простя за да нямам карма после. (учудено)
П: Да се освободиш?
С: Да.
П: А сега преди да се разделим нека ги помолим за един съвет за теб... един последен съвет за твоя настоящ живот.
С: Ооо...
П: Ккаво казват?
С: Хм.. аз им казвам, че ще е труден...
П: Твоя живот ли?
С: Да. Ще ми е много трудно... Те ми казват, че ще имам много помощ.
П: Аха, все пак ще имаш помощ. Това е помощ Отгоре, нали? Ангели и водачи?
С: Да. Подкрепа.
П: А да ги попитаме...
С: Казват ми, че ще има цял легион (засмява се).
П: Много добре. Нещо друго искаш ли да кажеш на съвета?
С: Ами те искат това от мене.
П: Какво по-точно искат от теб?
С: Да се справя. В отношенията с хората... да си изчистя отношенията с хората...

Отработването и изчистването на отношенията с хората, както и прошката, е важна тема. Тя не се отанся само за субекта на тази регресия. Това е нещо, което създава излишен багаж, който ни тежи и който разнасяме напред назад в опитите си да напреднем в живота, но ни спъва и пречи. Това е нещо, което може да създаде бариери за развитието ни. Времената, в които живеем изискват да сме леки и свободни от всичко, което може да ни дърпа назад в миналото.

П: Искаш да кажеш неприключените неща, така ли?
С: Да. Всички, с които имам да оправям отношения ще ми бъдат изпратени. Да. Така ще се повдигнем всички заедно.
П: Да, и ще можете да преминете натаък, изчиствайки карма и всичко, така ли?
С: Да.
П: Защо каза одеве, че живота ще ти е труден? Защо си убедена, че ще е така?
С: Защото предпочитам цветята, и спокойствието на семейството.

Точно това са нещата, които субекта е имал в миналия си живот в Гърция – огромно любящо семейство и близост до природа и цветя, като цветята са заемали специално място в живота й.


УРОЦИТЕ

П: Явно този живот си си поставила съвсем други цели.
С: Ще имам много случки, конфликти и емоции.
П: Какво е най-важното в такива случаи за да можеш да се справиш?
С: Ха.. Да се усмихвам... И да помня, че са ми пратени... хората (Да се замислим, че хората, с които имаме конфликти не са случайни, а пратеници, с които сме в урок)
П: Значи те не са случайно при теб?
С: Да.
П: Значи винаги да знаеш, че каквото и да казват те – те са в твоя урок като герои от филм, и всичко е за твое добро. И не е лично...
С: Не... не трябва да инвестирам емоции. С емоциите заработвам нова карма.
П: Значи просто трябва да гледаш по-хладнокръвно, по–отгоре на нещата..
С: Да. Да не се задълбочавам в конфликтите... Ммм ... ще ми изпратят емоционално тяло.
П: Емоционално тяло?
С: Много да обича емоциите.
П: Аха, предизивикателство.
С: (смее се)
П: И да може с него да се бориш?
С: Да.
П: Значи твоето емоционално тяло това ще обича .. емоциите, и ти точно това трябва да избягваш...
С: Ха.. (смее се) Е как да не кажеш, че ще е труден... На излизане от съвета всички се смеят.. Мъдреците се смеят и аз се смея, и ме поздравяват за куража... Излизам от залата.


П: А какво виждаш сега?
С: Поляна... да помисля.

Пред нея се появя образа на любим човек, но какъвто е бил на младини... Скоро след това субекта започва да вижда картини от настоящия си живот, които преминават пред нея в определена посока. Отново се редуват семейни орбрази и картини, които явно са от значение за субекта и символизират онова, което е най-важно и ценно за нея. В тези няколко минути субекта стана доста мълчалив и сякаш потопен напълно в това което вижда, все едно си правеше самоанализ и не отговаряше толкова охотно, когато я прекъсвах с някой въпрос.

П: Какво се случва сега?
С: Разбирам, че всеки си отива, когато си изчисти кармата.
П: Как го разбра това, като усещане ли?
С: Да.
П: Тоест ние сме тук за това, да си решим тези отношения и това е, така ли?
С: Да.
П: А има ли хора, които се раждат без карма?
С: Кармата – кармата, която си си поставил за тоя живот (Тук се разбира, че под „карма” субекта има предвид задачите, уроците, целите, развитието, което сме си поставили за цел идвайки в конкретно прераждане)
П: Аха, имаш предвид като цели, като нещата, които искаш да постигнеш, така ли?
С: Да.
П: Значи като изпълниме планираните задачи, можем да си тръгнем?
С: Да.


СЪНИЩАТА

П: А имаш ли някакво усещане за ролята на сънищата в твоя живот? Както ми каза преди това, те са имали голямо значение и са ти влияели през целия ти живот до сега.
С: Това е единствения момент, когато не мисля... Те са като отворен прозорец
П: Тоест, само когато не мислиш можеш да получиш съобщения от духовното измерение...?
С: Да. Те са като отвор. В смисъл няма повече екран, няма разделяне.
П: Аха, сливат се в едно двата свята?
С: Да. Можеш да преминеш в Духовния свят и да търсиш отговор.
П: И често се получават отговори чрез нашите сънища, така ли?
С: Да.
П: А какво трябва да правиш в този живот, когато някой сън например се сбъдне? Каква да бъде твоята реакция? ... Трябва ли да се страхуваш, както ми сподели по-рано, наистина страха не е добра реакция?
С: Като се страхувам не трябва да ходя в Духовния свят.
П: А защо не трябва?
С: Защото няма добро и зло
П: Значи страха не е полезен, не трябва да носим страх в себе си?
С: Не. Зло е като го интерпретираме като зло.
П: Значи мисленето ни го превръща в зло, защото така мислим, от начина ни на мислене е, а не защото то е зло наистина?
С: Да. Ако го виждаме като зло, е зло.
П: Тоест ние си създаваме реалността от това, което вярваме и мислим?
С: Да. Тя реалността си е там. Трябва само да се протегнеш и да си я вземеш.
П: Толкова просто... А защо толкова малко хора сякаш успяват?
С: Защото много мислят.
П: И това се оказва най-големия враг на човека... това логическо мислене...?
С: Враг е мозъка и тялото... Това са най-големите ни предизвикателства.
П: Ограничението на физическото? ... Добре искаш ли да повикаме духовния ти водач? Ако картините продължат да излизат, заедно ще можете да ги разгледате.
С: Да.


След като Духовния водач вече се появява при нея:

П: Вече приближи ли се към теб твоя духовен наставник или наставница?
С: Да... Ха ... и се майтапи. (тук се усмихва)
П: Майтапи ли се? Хумор проявява?
С: Да представя се с бяла маска... като бял чорап на лицето, с черни очила и черна шапка
П: Мъжки вид или женски?
С: Под чорапа не се вижда.
П: А дрехите надолу?
С: Тъмни... (след регресията субекта обяснява, че наставника му приличал на герой от филм – като невидим, който се е облякъл така за да стане видим)


Духовните наставници винаги заемат образ или форма, с която субекта се чувства най-комфортно. Това е енергия, която възприема форма, само защото субекта ще се чувства по-спокойно да разговаря с познат образ.

П: Нещо смешно ли ти казва?
С: Не, смея се на формата. Мисля, че той се майтапи.
П: Възможно е. От Духовния свят хумора е единственото нещо, което достига до нашия свят.
С: Иначе го виждам като синьо кълбо... златни точици вътре, като електрически заряди, като проблясък
П: А усещаш ли го като вибрация, като емоция? Можеш ли да го почувстваш, сега вече е по-близо до теб?
С: Усещам, че е добронамерен... любов и много смях... Ха...
П: Добре. Сега му благодари, че ни е уважил и че се е появил в този ден... Да го попитаме какво мисли той за... за този минал живот, който разгледахме и току що приклчи в Гърция?
С: Хах... (смее се)... Да разбера защо ми умират цветята.
П: Това ли ти казва? В онзи живот умирали ли са ти цветята или в настоящия?
С: Не.
П: Тогава не?
С: ...защото не трябва да се съсредоточавам върху цветята...
П: Да, концентрирането ти в тази посока прави така, че да ти бъдат отнемани... Значи трябва към Колективната програма да се насочиш... т.е. да се насочиш към хората и отношенията с тях... Може би това е причината?


Всеки човек си има Колективна, обществена програма, може да се нарече още "мисия". Когато се концентрираме в нещо друго, независимо какво е то и пренебрегваме мисията си, започват да се получават знаци, които се опитват да ни върнат в пътя на мисията ни. Ако не ги разпознаем те се променят и стават все по-силни и по-очевидни.. В случая цветята са е служели за успокоение и един вид бягство от света в миналото прераждане. Сега в настоящия живот на жената така се случват нещата, че цветята й умират, пречи й се да се отдаде само на тях – тя не може да развие напълно онова поведение от миналото, което щеше да я отдалечи от околния свят и хората и щеше да й носи достатъчно щастие за да не тръгне да върви по пътя на мисията си...

Независимо за какво става въпрос, случаят с цветята е показателен – за да не се „подхлъзне” нашата героиня отново в стария модел на поведение, който не й е полезен за целите на този живот, цветята са пожертвани... За това избягвайте да се вкопчвате в кариера, материални придобивки, партньора си, или децата като смисъл на живота, или пък толкова удобните ни стари навици и поведение (макар и да осъзнавате, че не това желаете, но ви е по-удобно)... и да оставате невиждащи и незнаещи за задачите и мисията си – живейте с тях, но и успоредно си вършете това, за което сте тук. Трябва да има баланс за да съществува всичко заедно. Ако едното пречи на другото, винаги с времето се появяват пречки, които да ви спрат от това поведение, което ви отклонява от пътя на мисията ви.

В случая, ако субекта възприеме съвета на духовния водач "да не се съсредоточава върху цветята" и поеме по пътя на своята мисия, в крайна сметка този знак ще отпадне и спокойно ще може в бъдеще да си отглежда цветя. Но вече това няма да е всепоглъщащо поведение, а нещо допълващо на изпълнението на нейната мисия. Те ще могат да съществуват съвместно и няма да си пречат.


С: Да
П: Аз съм сигурна, че тогава и цветята ще са добре и няма да умират... А какво може да ни каже той за твоят настоящ живот? Ти беше на мнение, че ще е много трудно... Аз мисля, че той може да е на друго мнение?
С: Не разбира защо съм объркана след толкова много знаци.
П: А накъде са сочели всички знаци, той може ли да ни разтълкува? Опитвал ли се е да ти покаже истинското ти призвание?
С: Да скъсам с миналото... да гледам само напред... И да спра постоянно да си повтарям въпроси.
П: Просто да се довериш?
С: Да. И да не мисля и премислям.
П: Аха, защото това те спъва, така ли? .. по пътя ти напред...
С: Да.
П: Значи повече доверие и да рискуваш?
С: Да следвам знаците и да спра съжалявам.
П: А има ли нещо, за което си съжалявала досега?


След личния момент, който последва, духовния наставник обобщава съвета си:

С: Да и ми казва, че пропуснатите възможности... ако наистина е важно, ще се появи пак. Че просто няма как да... няма как да го заобиколя.
П: То пак ще дойде при теб... което трябва да си го научиш.
С: Да. Ако трябва да се случи...
П: Да, което трябва... Значи, ако не е от първия път, да не съжаляваш...
С: Казва, че няма как да се отклоня от пътя.
П: Няма как да се отклониш? Занчи ли това, че всяко решение, което вземеш за твоята сфера на развитие и професионален път, винаги ще е правилно?
С: Ами, казва ми да гледам бариерите... И ми показва картинка: ...един път... всеки път, когато искам да се отклоня и да тръгна в друга посока, ми поставят бариерка.
П: Като знак „Не продължавай” или „върни се, където беше”?
С: Да.
П: Значи ще имаш още много знаци по пътя си...


След задаване на няколко лични въпроса към духовния водач, се получава послание, че субекта трябва да научи урока на Доверието:

С: Доверие... Казва ми да се доверя на себе си... че няма грешка.
П: Няма грешка? Значи каквото и да направиш и решиш...? (е правилно)
С: Да.

............

С: Показва ми картина, която не разбирам. Това е един град... и изведнъж тоя град тръгва да се пързаля... и стига до ръба на планината... и там спира. И през него тръгва една вода.
П: От високото ли идва тази вода, от ръба на планината ли?
С: Да и минава през него.
П: А случва ли се нещо друго, когато минава водата?
С: Не.... (след известно време) Ааа, разбрах, че когато се чувстваме на ръба, придобиваме голяма сила... ни се дава голяма сила... и че е предпоставка за нещо друго... за нов живот.
П: Значи новия живот винаги е предшестван от такова състояние – на ръба...?
С: Това е чувство, все едно се спускаш по склон... в някакво дере.
П: Мисля, че така е в реалния живот, когато сме най-зле.. след това винаги има промяна и се случва нещо хубаво. Значи, ако някога се почувстваш така, трябва да си спомниш неговите думи.
С: И казва, че нищо не се губи... че винаги ще има предпоставки.
П: Предпоставки за какво?
С: Предпоставки за промяна... Да не съжалявам отново за неща, които са изгубени, да си мисля че са завинаги изгубени.


http://dolorescannonbg.blogspot.com/…/07/blog-post_31.html

СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ :_ (142):

 Активен

Стилист по неволя - Facebook страница

SHINE ॐ

• Админ
• Маг
• *****
• Публикации: 21088
• ॐБог е любов. Бог е мъдрост. Аз съм добро. Аз съмॐ
• 
  

RE:ХИПНОТИЧНА РЕГРЕСИЯ - ПЪТУВАНЕ ИЗ ДУХОВНИЯ СВЯТ, ЗА СЪНИЩАТА, ДЕЦАТА, МИСИЯТА НИ

« Отговор #1 -: Август 02, 2012, 08:57:03 am »

Темата за ДЕЦАТА

Една много важна тема, която може би се появи в такива подробности и заради личния ми интерес към въпроса.

П: А необходимо ли е да имаш дете в този живот? Той вижда ли го това?
С: Той казва – съвсем не.
П: Съвсем не, така казва?
С: Да, а аз казвам - Да.
П: Той е на друго мнение... Да го попитаме защо?
С: Защото избора е мой.
П: А той на кое казва не?
С: Че не е задължително...
П: Значи не е задължително, можеш да избереш, което решиш... без да се чувстваш виновна...
С: Да.
П: А може ли да попитаме духовния водач... защото много двойки, млади хора в България и в други държави, просто чувстват, че не искат да са родители на този етап... това нормално ли е според него? В смисъл, че не искат да раждат деца в този свят, докато не го променят...
С: О, казва, че е период на чистене на карма, а не на натрупване на карма..
П: А децата са свързани с кармата, така ли да разбирам?
С: Задължително.
П: Значи периода влияе на всички души в момента...
С: Така е... дават приоритет на хората, които са с мисия.

На въпрос за бъдещите възможности пред субекта по отношение на ЛЮБОВТА:

С: (смее се) Казва „всеки сам решава...” и после си казва „Аз да не съм врачка!”
С: Винаги има възможности, винаги има избор.


ОЩЕ ЗА СЪНИЩАТА, КОИТО СЪНУВАМЕ

Преди регресията субекта сподели, че сънува доста често. Интересуваше я един конкретен образ от сънищата, който се е появявал няколко пъти в различни сънища:

П: А сега да помолим духовния водач да ни помогне с един върпос, по който той е по-компетентен от нас, да ни каже за сънищата със златната жена... Тези сънища са нещо много специално в живота на М. и като цяло и темата за сънищата... Каква е тази златна жена, която тя сънува?
С: Хора, които се чувстват отговорни за нея, я наблюдават.
П: И тази жена един такъв пример ли е, за такъв човек?
С: Нея я виждам като златен дъжд в тъмно пространство. Това е някаква енергия.
П: А ти просто го виждаш в сънищата като жена, а иначе е енергия?
С: Да. Всичко е енергия. Ние имаме нужда да й придадем форма, защото живеем в свят с форми.
П: Значи има закрила, има такива души, които се грижат, такива енергии, които се грижат за нас и ни посещават в сънищата?
С: Да, защото в сънищата сме най-рецептивни. (възприемчиви)
П: А някои хора мислят, че не могат да сънуват. Или просто не си спомнят. Защо това го има при едни, а при други не?
С: Защото не искат да помнят.
П: Не искат.. Имат някакъв блокаж ли?
С: Така е написано.
П: А да попитаме в коя сфера са най-големите таланти на М.?
С: В духовното... отншението към хората. Няма нужда от специални таланти, всичко е в отношението към хората. Може да дадеш много на човека само с отношението си!



За БРАКА


На въпроса за децата и нужно ли е да се сключва брак, ако субекта иска дете:
П: А нужно ли е за това (раждането на дете) да сключва брак? Може би тя вижда някаква сигурност в брака? Правилно ли е това? Нужно ли е да го прави... с цел деца?
С: Не трябва брака да се прави от страх ... и поради някакви причини. Трябва да дойде като вътрешно чувство или необходимост.
П: Разбирам. Значи във всеки друг случай е изключено?
С: Да, ако го почувстваш така, направи го. Ако почувстваш други подбуди, по-добре не го прави.
П: Няма да отведе до добро, ако е по някакви други подбуди...
С: Да, защото това е свързване на друго енергийно ниво.
П: Да. Може би не й трябва точно сега това?
С: Брака е кармична обвързаност.. Обаче ако се обвържеш с човек, който няма тежка карма и е чист, това ще те повдигне.
П: А, ако е обратното?
С: Ако е обратното ти ще го повдигнеш... но трябва да си достатъчно силен.
П: И за двамата ... силен и за двамата?
С: И пак всичко идва от вътрешното чувство. Ако си достатъчно силен ще го почувстваш.
П: Значи вътрешното чувство (ИНТУИЦИЯТА НИ) е последната инстанция, която питаме винаги? И да се доверяваме на нея...
С: Винаги... Хм.

СЪННАТА ПАРАЛИЗА – ОБЯСНЕНИЕ за ПРИЧИНИТЕ и ЗА КАКВО СЛУЖИ

П: А да попитаме за една опитност на М., която преживява от дете – за сънната парализа, която е нещо доста често срещано? Дори в последните години от живота й... има няколко случки. Защо е предразположена към това нещо?
С: Това е сложен въпрос. В Духовния свят без водач не може, но първо трябва сам да можеш да се оправяш. Не винаги има помощ до теб.
П: Това е било необходимо, за да се научи сама да се оправя, така ли?
С: Да, важи за всички.
П: За това ли ни се случват такива неща, за да можем да се справяме с негативните същности...?
С: Да.
П: А коя е нашата сила в такива ситуации? На кое да разчитаме?
С: ИЗБОРА
П: Нашия Избор...?
С: Винаги трябва да заявиш своя избор.
П: И да го заявим... Значи това е много важно... Тогава всичко се решава.
С: Винаги имаш избор и право на мнение.
П: Значи можем или да приемаме или да не приемаме нещо?
С: Да, а когато си безмълвен значи приемаш!
П: Аха.. И затова ли е толкова важно словото, изказването?
С: Да. То е вибрация, която изпращаш.
П: И самата вибрация решава проблема...като направим този избор..
С: Никой не може да се противопостави на вибрацията. Вибрациите са от различни честоти... и винаги зависи от по-силната вибрация
П: Заявяването на нашия избор силна вибрация ли е по принцип?
С: Винаги по-светлата вибарция е по-силна от по-тъмната.

(изглежда, че вибарциите са обвързани и с цветове. Имайте предвид, че тези концепции са сложни и биват преведени от духовния свят в достъпна форма, така че да може субекта да ги изговори и обясни доколкото е възможно с оскъдното количество думи и понятия, които ние имаме)

С: Тъмната е ниско-честотна... Заявяване с Любов. (заявяване на избора – все още говорим по темата за справяне със сънната парализа и енергиите, с които трябва да се справим в такова състояние, съвета на водача е общо казано – да заявим своя избор, с любов, да покажем че ние избираме да не приемем това нещо, тази енергия)
П: Значи ли, че любовта трябва да е в основата?
С: Или с положително чувство.
П: Да. А има ли нещо въобще, от което трябва да ни е страх и да сме внимателни с него? Във физическия или Духовния свят?
С: Да, от собствената си сила.
П: От собствената сила?
С: От собствената си сила. От това, в което вярваме. МНОГО Е ВАЖНО ДА ИЗБИРАМЕ В КАКВО ВЯРВАМЕ!
П: Защото без да искаме може да си навлечем неприятности? И като не съзнаваме силата си да ги предизвикаме?
С: Да. Като не познаваме силата си...
П: А как можем да я опознаем най-добре? Какви стъпки да предприемем за да опознаем собствените си сили най-добре?
С: Само чрез опита.
П: Чрез опит?
С: Работа, работа, работа... И работа и на сън.
П: А нашата работа на сън продължава да ни помага, нали... във физическия свят?
С: Да... стига да се замислим. Опита остава.
П: Докато не ни е нужен... тогава ли се появява?
С: Ами не, дори човек да не е съзнателен човека, всички опитности остават.
П: Това понякога помага ли на Духа... на тялото... на енергията?
С: Да, изгражда качествата, с които Духът пораства. За да стане цялостен.
П: Да стане цялостен... Значи и Той (Духът) търпи развитие, както и ние?
С: Да. С всеки един живот и всяка една опитност.
П: Значи това е смисъла зад всичко? Развитието...
С: ЦЯЛОСТНОСТ
При молба към духовния водач да коментира изпълнените със силен заряд и емоция семейни отношения на родителите на субекта, се получава следното обяснение:
С: ОТКЪСНАТОСТ и НЕНАМЕСА
П: Откъснатост и ненамеса?
С: Да. Те имат кармични проблеми... А за М. е ТЪРПИМОСТ ( тук за пореден път субекта говори за себе си в трето лице – едно от нещата, посочвани от Долорес Кенън, че е възможно само когато Висшия Аз на човека пристъпи и говори чрез субекта)
П: А тази откъснатост и ненамеса също ли трябва да се следват?
С: Не казвам бездействие
П: Не това не е бездействие. Да. По-скоро да не се намесва като влияние, да не се оказва...?
С: Натиск
П: Аха, свободата да бъде осигурена.



Урока на пристрастяването

При въпрос към духовния водач защо един от членовете на семейството е избрал сериозното предизвикателство свързано с пристрастяване към алкохола, се получава следното обяснение за избора на подобен живот:

С: Това е сериозна опитност. Сила на духа.
П: Не много души си избират чак такива сериозни неща...
С: (леко се подсмихва) А защо си мислите, че славянските души си избират точно това?! Защото няма по-силни от тях.
П: Значи тези уроци са си според тяхната сила?
С: На никой не му се дава повече от това, което може да носи...
П: Да.
С: ... и от това, което може да научи.
П: Значи по тази логика, по тези земи – славянските, се раждат много силни души? Концентрирано... тука...
С: Ами трябва
П: Защо трябва? Има нужда?
С: Да, има нужда от сила на духа. Духовността има нужда от сила на духа.
П: Винаги ли е била такава ситуацията? Винаги ли е имало такава нужда или сега?
С: Не, сега. Негативната енергия е много концентрирана.
П: Значи такива души силни помагат, когато се прераждат...
С: Помагат за разчистването на карма... Негативната енергия се разрежда с изчистване на карма.
П: С разрешени (отработени) вече неща, отношения?
С: Да.
П: Това е прекрасно, хем личната карма се решава, хем дорпинасяме за общото благо... (разреждането на негативната енергия)
П: А има ли помощници тази душа, които да помагат това да се осъществи?
С: Трима.
П: Какви са те, някакви души?
С: Силни водачи.
П: Трима силни водачи...
С: Нужно е да имаш много голяма сила за да достигнеш съзнанието на тази душа... за да я водиш.
П: За да пробие всичко това отвън...
С: Да... И душата е достатъчно силна за да се справя сама.
П: Значи притесненията на семейството на М. и на роднините да помагат, всъщност не трябва да ги има? Душата знае в какво се е „забъркала” и има сили да го доведе до край...?
С: Не е важен крайния резултат, важна е целта на душата.
П: Да, какво е дошла да научи...
С: Да, и да изчисти...


За ПРЕХОДА
П: А в тези времена, в които живеем, на преход, кое е най-важното за хората да помнят и да изпълняват? Защото много страх се насажда...? Какво трябва да помним?
С: Да не се натрупва карма... Емоциите натрупват карма. Страха натрупва карма. ОТКЪСНАТОСТ и ОСЪЗНАТОСТ
П: Откъснатост – може ли духовния водач да го обясни?
С: Откъснатост от емоциите.
П: Аха, от емоциите откъснатост и осъзнатост. И само това ще ни помогне с лекота да вървим напред, така ли?
С: ...да имаме по-малко „рани”... за да запазим цялостността. Да има по-малко негативни следи за чистене.
П: И това е най-важното в тия времена? Просто да изчистваме карма и да не трупаме нова в същото време.
С: Да. Не се доверявайте на емоциите. Емоциите са тялото, а не вие.
П: Значи сме нещо повече от тях?
С: Ние сме в едно с тях, в едно с тялото, но трябва да го опитомим, облагородим...


ЛЕЧЕНИЕ

П: Ако имаме силата да го опитомим, би трябвало да имаме силата и да се самолекуваме, така ли е?
С: Само ако го обичаме.
П: Значи любовта е първото нещо, което трябва да го има.
С: Любовта лекува всичко.
П: Значи няма нужда да страдат хората от заболявания, те могат и сами да си помагат... Но трябва и да се обичат достатъчно.
С: Заболяванията се появяват в ума. Ума проявява емоцията. Емоцията проявява заболяването.
П: Значи за всяко заболяване си има психическа причина?
С: Психическа или кармична.
П: Но и двете ли са подвластни на влияние, за лекуване и оздравяване?
С: Всичко е подвластно на емоцията на любовта и на желанието.


КАРМАТА

С: Любовта чисти и карма, но не може да ни помогне да избягаме от кармата. Просто може да промени проявяването.
П: Да го омекоти по някакъв начин, така ли?
С: Да.
П: Но ние пак ще трябва да се изправим срещу някои неща и да ги решим, нали?
С: Да.
П: И е по-добре да ги решаваме, вместо да ги отлагаме, нали?
С: Хм... Да, защото отново се завърта спиралата на животите... и ни отдалечава от цялостността.
П: За това ли казваш „Работа, работа работа”? Свършваме си работата и по-бързо се прибираме у Дома...?


ФОРМИТЕ
С: О, тука е много хубаво.
П: Къде е това?
С: Ами горе. Ами тъмно е защото нищо не искам.
П: Аха, но това е комфортна тъмнина, нали? Как се чувстваш?
С: Да... Ооо, всичко е пустота и ние създаваме формите. Формите винаги са нечий плод.. на нечие съзнание.
П: Тоест те не съществуват без нас, ако нас ни нямаше и тях нямаше да ги има, самите форми?
С: Ако няма мисъл... И ние сме съзнание.
П: А самата планета и тя ли се е появила така – като мисъл в нечие съзнание?
С: Всичко е произлязло от концентрираната мисъл... Всичко се учи.
П: Значи казваш, там е много приятно?
С: Приятно, леко...


СТРАХА

П: А понякога в сънищата си М. усещала ли е това усещане? Да се е докосвала до подобно място преди?
С: Не. Имаше една разходка.. и някой май го беше страх... Посоката надолу не означава винаги негативно... просто е друга посока в пустотата.
П: А за нея това означава ли нещо, ще успее ли тя да разбере тези думи?
С: Зависи как ще се справи със страха.
П: Но нали всеки страх може да се елиминира, да се замени с любовта в сърцето? Възможно ли е?
С: ПРИЕМАНЕ и НЕОСЪЖДАНЕ
П: Приемане и неосъждане. Значи това което е, просто да го приемем и няма да има страх.
С: Да.
П: А дали това е една от причините ние да не виждаме голяма част от света, а съвсем малко?
С: Ааа... това са способностите на тялото.
П: А възможно ли е в това тяло и с нашето съзнание...
С: Всичко е възможно и всичко се учи, стига да има желание.
П: А дали би било в хармония с космическия ред, например да се научим да виждаме тези неща?
С: За това се грижат водачите... Ако душата не помни, водачите помнят... и знаят границите.
П: Значи има някакви правила, граници, някакъв ред има?
С: Разбира се, всяко нещо има своите определени закони.
Накрая на регресията поискахме последен съвет от духовния водач, а той напомни, че най-важното за субекта е работата по прошката с близките, партньорите, с всички, с които се чувства обвързана.
П: Какво е необходимо за една истинска прошка, когато човек има истинско искрено желание да го направи? Достатъчно ли е, както си говорихме да си го визуализира, да си представи човека и да поговори с него, да го помоли с любов и да види в съзнанието си как си дават взаимно прошка?
С: Достатъчно е, ако идва от душата. Всеки начин е добър, стига да идва от дъното на душата. Ако е просто казване, което идва от ума, или е просто желание без вяра, или слово без сила...
П: А вярата ли е, което ни дава сила? Истинското желание и силната вяра?
С: Да, това е насочването.