Кой се е родил на Рождество?
На 25 декември християните-католици по целият свят дисциплинирано празнуват важният религиозен празник – “Коледа”. Всички сме гледали по телевизията, как при тях става красиво и весело през тези дни, как се окачват много и разноцветни лампички., онези, които все още имат пари, си купуват подаръци. Изобщо, както се казва, “весели се и ликува целият народ...”. По телевизията, по-специално по западно-културната, изобщо всичко изглежда значително по-добре, по-чисто, по-красиво и по-весело, отколкото в реалния живот. За тази цел е била създадена телевизията...
В Русия, преди да победи иудодемократия , Коледа се е празнувала доста скромно и незабележимо. Само свещениците и силно вярващите са организирали някакъв цирк с молебени и ритуали, а основната част от населението не е обръщала на това никакво внимание, а мъжествено е излизала от състояние на тежък махмурлук след веселото посрещане на Новата година. От друга страна, какъв е този празник, ако дори не са го направили почивен ден?.. Ние също дълго време живеехме, като всички останали, наивно мислейки, че празниците са измислени за благото на хората, следователно, колкото повече празници, толкова по-добре...
Къде е свидетелството за раждането?
Само преди няколко години, в началото на новото хилядолетие, когато започнахме щателно да изучаваме Библията и се заехме с подготовка на книгата ни «Библейските картинки, или Какво представлява “Божията благодат”?» за публикуването, ние обърнахме внимание си върху нещо съмнително свързано с датата 25 декември - “рождество”. Тази дата се е появила от нищото. Ние не успяхме да намерим никакви сведения, които да потвърждават “общоприетата” информация, че Иисус Христос е роден именно на тази дата. И още ние никак не можахме да разберем: защо е известна само рождената дата на Божия Син , но съвсем не е известна годината на раждането му? И защо римокатолиците смятат 25 декември за датата на раждането му, а ортодоксалните християни (руската християнска църква) непоколебимо празнува същото събитие на 7 януари?! Как всичко това е съвместимо в една и съща религия? Къде е все пак истината?
Търсенето в основния първоизточник - Библията – не дадоха резултат. Там с датите и имената изобщо е много зле. По-вярно е да се каже, че е много добре, толкова е добре, че не е възможно нито да провериш нещо, нито да докажеш, нито пък да опровергаеш. Там фараоните и неиудейските царе са напълно безименни, но пък старателно се дават дори и имената на проститутки, ако са били иудейки или са оказвали услуги на иудеи, както го е правила блудницата Раав, предала жителите на Иерихон (Книга на Иисус Навин, глава 2 - виж Библия на български).
Фактът, че в Библията не е дадена нито една нормална дата, ни дразнеше постоянно. Но по-късно ние се примирихме, защото с това вече нищо не можеше да бъде направено. Но фактът, че в тази като че ли свещена книга тъй скромно се описва раждането на “Божия Син”, както го наричат свещениците, много силно ни учуди и разтревожи. Как е възможно това? Защо с такова пренебрежение? Защо не е записано, не е запечатено в камък всеки миг от това събитие? Човек може да помисли, че при евреите синовете на иудейския бог Йехова са се раждали всеки месец и ужасно им е омръзнало да описват раждането на всяко такова дете! Съдете сами, по-долу ние даваме практически цялата информация за раждането на Иисус от Новият завет на Библията.
В евангелието от Матея първо се изброяват предците на мъжа на Мария - Иосиф. И всичко това се представя като родословието на Иисус. Въпреки това, в същото евангелие е написано, че Мария е била вече бременна, когато се е омъжвала за Иосиф: “...преди още да бяха се те събрали, оказа се, че тя е непразна от Духа Светаго...” („Новия Завет”, Евангелие от Матей, Глава 1, стих 18). Т.е. Иосиф - дърводелец от рода Давидов – не е имал съвършено никакво отношение към тази работа. За датата на раждането на бебето, към раждането на който, се твърди, че са имали отношение неземни личности, които на Земята са играли ролята на боговете, нищо не се казва, нито една дума!
В евангелието от Марка няма нито дума ни за зачеването, нито за раждането на Божия Син, нито за Мария, нито за Иосиф. Там всичко се започва с някой си Иоан, който е кръстил всички желаещи с вода. За Иисус Христос там се спомня само когато той, вече е пораснал и е дошъл да се кръсти при Иоан...
В евангелието от Лука вече е дадено друго тълкуване на “божествените” събития. Там някакъв ангел е провел политагитация непосредствено на Мария като й предаде точни инструкции: “...И ето, ти ще заченеш в утробата, ще родиш Син и ще Го наречеш с името Иисус...” („Новия Завет”, Евангелие от Лука, Глава 1, стих 31). За процеса на раждането, на младенеца се споменава между другото, все едно че се ражда кутрето на бездомно кученце, а не Син на Бог, както утвърждават библеписците:
“... През ония дни излезе от кесаря Августа заповед - да се направи преброяване по цялата земя... 3. И отиваха всички да се записват, всеки в своя град. 4. Тръгна и Иосиф от Галилея, от град Назарет, за Иудея, за града Давидов, наречен Витлеем, понеже беше от дома и рода Давидов, 5. за да се запише с Мария, сгодената за него жена, която беше непразна. 6. А когато бяха те там, дойде й време да роди; 7. и роди своя Син първенец, пови Го и Го положи в ясли, защото нямаше за тях място в странноприемницата...” („Новия Завет”, Евангелие от Лука, Глава 2, стих 1:7).
А пък евангелието от Иоана започва още по-интересно: “...В начало беше Словото, и Словото беше у Бога, и Бог беше Словото...” („Новия Завет”, Евангелие от Иоана, Глава 1, стих 1). И както искаш, така и разбирай! Но работата не е в това. В евангелието от Иоана, по същия начин както при Марка, горе-долу свързано повествование започва с пророк Йоан, който е кръщавал публиката с вода. А след това се е появил вече порасналият Иисус, който също пожелал да бъде кръстен.
Това е всичко! И никакви дати, никакви събития, за които човек може да се хване и да определи поне едно нещо точно! Във всичките евангелия, наричани в Библията като “благата вест”, за това най-великото събитие - раждането на Божия Син – е написано неприлично малко! Най-много изненадва факта, че няма нито една дата, нито едно истинско име или название на населеното място, по които може поне нещо да бъде точно определено. Създава се впечатление, че Библията не е била написана да се разкаже нещо, а да се скрие нещо! Ще се наложи да изследваме този въпрос по-задълбочено и сериозно...
Откъде се е появила датата 25 декември?
Не успяхме да намерим точната дата на рождението на Иисус Христос. Но ние успяхме да научим нещо за самата дата 25 декември. Във филма «Духът на времето» ние за първи път се сблъскахме с информация, която предизвика не само учудване у нас, а безкрайно учудване. Оказа се, че Иисус Христос е имал няколко “близнаци по съдба”, които също са родени на 25 декември. Но това не е всичко! Оказа се, че някои от тези “близнаци” също са били разпнати, а също така всички до един са възкръснали! Някои – също след 3 дни! Например, ето тези екземпляри:
«…След като последните парчета от пъзела са застанали на мястото си, ние се натъкнахме на неголяма картинка, забутана в приложенията към една стара академична книга - снимка на амулет, датиран от 3-и век пр. н.е. На него е изобразен един разпнат човек, когото повечето хора биха били незабавно идентифицирани като Иисус Христос. Въпреки това, гръцкият надпис свидетелства, че пред нас е „Орфей-Бахус”, един от псевдонимите на Озирис-Дионис …»
1. Хор, Египет, 3000 години пр. н.е. Роден е на 25 декември от Изида-дева. Когато той се е родил, на изток се е появила една звезда, с помощта на която 3-те царя са намерили мястото на раждането на Спасителя. На 12-годишна възраст , той е учил деца на един богат човек. На 30-годишна възраст, приема духа на посвещението от един човек на име Ану. Той е имал 12 ученика, с които е извършвал чудеса - изцерявал е и е ходил по вода. Наричали са го Истината, Светлината, Божия Син, Овчарчето, Агнец Господен и т.н. След предателството на Тифон, Хор е бил разпнат на кръст, след това погребан, а след 3 дни възкръсва.
2. Атис, Фригия, 1200 години пр. н.е. Роден от девицата Нана на 25 декември. Разпнат, след 3 дни възкръсва.
3. Митра, Персия, 1200 години пр. н.е. Роден от девица на 25 декември. Той е имал 12 ученика. Творил е чудеса. След смъртта му е бил погребан и е възкръснал след 3 дни. Наричали са го Истина, Светлина... Денят за поклонението на Митра е бил неделя.
4. Кришна, Индия, 900 пр. н.е. Роден от девицата Деваки. Звездата на изтока е обозначила пристигането му. Извършвал е чудеса със своите ученици. След смъртта си е възкръснал.
5. Дионис, Гърция, 500 г. пр. н.е. Роден от девица на 25 декември. Пътешествал е и е извършвал чудеса такива, като превръщането на водата във вино. Наричали са го Цар на царете, Алфа и Омега и с други епитети. След смъртта си е възкръснал.
Такива са божествените “работи”... Разбира се, има някаква нищожна вероятност, че всички тези момчета наистина са били родени на 25 декември, всички са били богове, всички са били наистина предани на приятелите си, всички са били зверски убити от безмилостните врагове чрез разпятието и са възкръснали след смъртта си. НО, вероятността на шестте подобни съвпадения (включително и библейския Иисус) е толкова малка, че при сериозния анализ просто е неразумно да разчиташ на тази вероятност!
Тук са имали място съвсем други събития. И за да разберем, какви са били тези събития и по какви причини те са се случили, е необходимо да намерим допълнителна информация, която би ни позволила да открием всички парчета от пъзела и правилно да ги подредим. За щастие, днес вече са налични източниците на информацията, разкриващата истина за миналото на нашата цивилизация. Тези източници ни позволиха да узнаем много неща, за които не сме и подозирали.
Иудеите са имали своя Иисус!
Иудеите наистина са имали пророк на име Джошуа (на руски и на български това име звучи като Иисус). Той наистина е бил иудей и е живял преди две хиляди години. Той наистина е имал жена иудейка Мария, която е имала сестра Марта и брат Лазар. Всичко е точно така, както е в Библията, която е била написана през Средновековието! Но животът на този Джошуа е послужил само като инструмент, с помощта на който повече от 900 години са криели името, съдбата и делата на видния човек, великия Учител и Светлия Воин. Става дума за Радомир - син на Белия Волхв (Белия Йерарх от високо ниво) и ведуния Мария (ведуния или ведаща жена – на старославянски означава жена, която не само има познания, но и разбирането за това, което знае и поради това може да твори ), роден през 11-ти век на н.е. и не е имал нищо общо с иудеите. Именно той е бил изпратен да спасява иудеите от заробилите ги Тъмните Сили – князете на Пъкления Свят. Именно него те убиват зверски в Константинопол на празника Великден (своя пасха ) през 1086 година на н.е. Неговият живот и борба са били изопачени от свещениците и маскирани с описанието на живота на малко известния иудейски пророк, който с нещо не е бил угоден на левитите преди 2000 години. За всичко това, за първи път в много интересна и правдива форма, е написала Светлана Левашова в забележителната си книга «Откровение».
Ето какво тя пише за истинския иудейски пророк Джошуа :
“... Ти си абсолютно права, Изидора. Както вече ти казах по-рано, “силните хора на този свят”, които са създали фалшива история на човечеството, са “наденели” на истинския живот на Христос чужд живот на иудейския пророк Джошуа (Joshua), който е живял хиляда и петстотин години преди това (от времето, когато е разказвал Север). И не само неговият живот, но и животът на семейството му, роднините, приятелите и последователите му. Та нали само жената на пророка Джошуа - иудейка Мария - е имала сестра Марта и брат Лазар, сестра на майка му Мария Якобе и други, които никога не са били редом до Радомир и Магдалина. Никога не са били редом до тях и чуждите “апостоли” - Павел, Матей, Петър, Лука и други ... Именно семейството на пророк Джошуа се е преместило преди хиляда и половина години в Прованс (който по онова време се е наричал Гаул (Transalpine Gaul)), в гръцкия град Масалия (днес Марсилия), тъй като Масалия по онова време е била “врата” между Европа и Азия и това е бил най-лесния път за всички “преследвани”, за да избегнат преследването и бедите... Иудейката Мария е била добра, но - ограничена жена, омъжена прекалено рано. И тя никога не се е наричала Магдалина... Това име са го измисли, за да се съединят в едно тези две коренно различни жени. А за да докажат тази абсурдна легенда, е била измислена фалшива история за град Магдала, който не е съществувал, когато е живяла иудейката Мария в Галилея...”
Понякога, можеш да се запознаеш с такава неочаквана и потресаваща информация. Понякога,… когато намериш истинската, неизопачена информация, когато намериш и прочетеш книгите на честни и смели автори, които не са се уплашили да научат и да напишат истината, за която са били отнети животи на толкова много добри хора!
Като се връщаме към нашето разследване на празника Рождество Христово - 25 декември, ние виждаме, че всичко не е толкова просто и ясно, както изглежда на един обикновен човек, който просто редовно си похапва от коледната пуйка и не вниква в никакви подробности и детайли. Всичко, свързано с този празник, специално, щателно и умело е изопачено и объркано от много време насам! Въпреки това, ние ще се опитаме да го изясним...
История на животът на Радомир
Очевидно, днес наистина дойде време за разкриване на тайните, които са били скрити от хората в продължение на много векове. Не чак толкова отдавна са ни позволили да научим, че Земята – не е плоска, а има форма, близка до сферичната. Впоследствие разбрахме, че Земята – не е център на вселената, че има и други планети, звезди, галактики, вселени... Но от нас с всички сили и средства все още се стараят да скрият най-важното - че Човечеството не е само във вселената! За това се е опитал да говори екзекутираният от папските бандити Джордано Бруно. Още през 16-ти век той се опитал да разкаже на хората, че Вселената е безкрайна и в нея има много обитаеми светове. Имено за това той е бил изгорен жив на клада от папската инквизиция. А в съзнанието на хората старателно се е втълпявала идеята, че Земята - е уникална планета и че човечеството е единственото и неповторимо творение на някакъв Бог.
В действителност, „... във Вселената – има милиарди цивилизации...” , които са обитавани от невъобразим брой напълно различни разумни същества, еволюирали при различни условия, по различно време, по различен начин и т.н. И този процес не е продължил само 6 000 години, както твърдят лукавите духовници, а много милиарди години. Между различните цивилизации и обединенията им периодично възникват войни, понякога с продължителност от милиони години . Това са истинските „Междузвездни войни”, които съвсем не се водят по такъв начин, по който го представят холивудските специалисти по измама, а напълно с други цели. Ние наричаме цивилизациите, които залагат на принципите на творчеството и съзидание - Светли Сили. А цивилизациите, които не се стремят да създават, а да отнемат създаденото от другите, т.е. живеят като паразити, ние наричаме Тъмни сили. Именно тези сили се борят помежду си със зъби и нокти. Първите не искат да играят ролята на храна за паразитите, а вторите не могат и не искат да живеят по друг начин...
Планетата ни е попаднала в сферата на военните операции преди повече от 100 хиляди години. И оттогава на Земята постоянно се случват събития, свързани с тази война. Много автори се опитват поне от части да ни запознаят с тези събития, но почти пълната липса на сведения по този въпрос и незнанието на базовата информация, на фундамента, около който всичко би могло да бъде подредено правилно, не позволяват на авторите поне малко да се доближат до истината. За първи път истината за случващото се е написал академик Николай Левашов, който е публикувал през 2007 г. първия том на уникалната си книга «Русия в криви огледала» . В тази книга той дава фундаментални познания за това кои сме, как и защо сме попаднали на тази планета, какво се е случвало с нас преди и се случва сега. Н.В.Левашов даде точно този фундамент, около който вече могат много лесно да бъдат подредени останалите парчета на историческата мозайка от живота на нашата цивилизация. Засега само в книгите му и в книгата на съпругата му Светлана де Роган-Левашова се съдържа реална информация, която е била скривана от всички нас в продължение на много векове.
Белият Йерарх Радомир, когото по-късно убийците наричат Иисус Христос, е живял и воювал със слугите на Тъмните Сили на Земята, както и много, много други светли личности, сведенията за които също са скрити от помощниците на паразитите. Радомир е имал брат – Радан. Самият Радомир е бил женен за вещицата Мария Магдалина (ведуния или ведаща жена – на старославянски означава жена, която не само има познания, но и разбирането на това, което знае и поради това може да твори ). Радомир и Мария Магдалина са имали две деца и преките им потомци продължават да живеят и до сега! Нито един от иудохристианските духовници никога не би ви казал нещо за това! И не само защото не знаят. Много от тях знаят истината, поне отчасти, но мълчат по идеологически причини и прекрасно знаят, на кой в действителност те служат и с кой в действителност се е борил Радомир през целия си кратък живот.
Но истината не може да бъде унищожена! В този конкретен случай правдата намери пътя към свободата по толкова необичаен начин, който враговете изобщо не са могли да предположат. Ето защо, ние можем сега да четем това, което е било скрито от хорските очи стотици години. По-долу, ние ще ви представим фрагменти от описание на реалния живот на Радомир (Иисус Христос), взети от 1-ия том на книгата на Светлана Левашова «Откровение» .
„...Ти искаш да кажеш, че някой от Вас е познавал Христос?!. Но това е било толкова отдавна!.. Дори Вие не можете да живеете толкова дълго!
- Защо – е било отдавна, Изидора? (Из-и-до-Ра е удивително име... Дошла е от светлината и знанието, вечността и красотата и винаги се е стремяла да достигне повече... ) - искрено се е учудил Север. – Това е било само преди няколко стотин години! А ние живеем много по-дълго от това, нали знаеш...
- Но нали има легенда?!. Нали, съгласно нея след смъртта му са минали хиляда и петстотин години?!..
- Затова и тя, „легендата” е създадена... - сви раменете Север, - Ако тя би била Истина, то тя не би се нуждаела от поръчковите „фантазии” на Павел, Матей, Петър и им подобни?.. Отгоре на всичко, тези „свети” хора дори никога не са виждали жив Христос! И той никога не ги е учил...
- Кажи ми, Изидора, чел ли е някой на Земята записките на самия Христос?.. А все пак той е бил прекрасен Учител, който освен това е и писал чудесно! И е оставил много повече, отколкото биха могли да си представят дори „Мислещите Тъмни”, които са създали неговата измислена история...
- Той живееше тук от тринадесетгодишна възраст... И още тогава той пишеше вест за живота си, защото знаеше колко силно той ще бъде изопачен. Той вече знаеше бъдещето си. И още тогава страдаше. Ние на много неща го научихме... - Север изведнъж се сети за нещо приятно и съвсем по-детски се усмихна... – винаги в него гореше ослепително-ярката Жизнена Сила, като слънцето... И чудесна вътрешна Светлина. Той ни изумяваше с безграничното си желание да ВЕДА! Да знае ВСИЧКО, което знаехме ние... Никога не виждах такава луда жажда за знанията!.. Освен, може би, при още една, също толкова обсебена...
Радомир и Магдалина в очакването на наследник. Чудесен стъклопис от църквата Килмър (остров Мул, Шотландия). Илюстрация от 39-та глава на 1-ви том на книгата на Светлана Левашова «Откровение» .
Усмивката му стана удивително топла и светла.
- По онова време тук при нас живееше едно момиче - Магдалина... Чиста и нежна като сутрешната светлина. И приказно талантлива! Тя беше най-силната от всички тези, които аз познавах на Земята по онова време, освен най-добрите ни Волхви и Христос. Още докато живееше с нас, тя стана Ведуния на Иисус... и единствената му Велика Любов, а след това - съпругата му и негов приятел, споделящ с него всеки миг от живота му, докато той е живял на тази Земя...
А той, като се учеше и растеше с нас, се е превърна в много силен Ведун и истински Воин! Точно тогава и дойде времето да се раздели с нас... Дойде времето да изпълни Дълга си, заради който Бащите са го призовали на Земята. И той ни напусна. А заедно с него си отиде и Магдалина... Манастирът ни стана празен и студен без тези удивителни, сега вече съвсем пораснали, деца. Много ни липсваха щастливите им усмивки, топлия им смях... Радостта им при срещата ни един с друг, безграничната им жажда за знания, желязната Сила на Духа им и Светлината на чистите им Души... Тези деца бяха като слънцето, без което мръкваше студения ни премерен живот. Метеора беше тъжна и празна без тях... Ние знаехме, че те никога няма да се върнат и че сега вече никой от нас никога повече няма да ги види...
Иисус се превърна в непоколебим воин. Той се бореше срещу злото по-яростно от теб, Изидора. Но не му достигнаха силите. - Север стана тъжен... - Той призова Баща си да му помогне, той с часове мислено говореше с него. Но Баща му беше глух към молбите му. Той не можеше, нямаше право да предаде това, на което служеше. И заради това му се наложи да предаде своя син, когото той искрено и беззаветно обичаше - в очите на Север, за моята голяма изненада, блестяха сълзи... – След като Бащата му отказа, Иисус, точно като теб, Изидора, помоли за помощ всички ни... Но ние също му отказахме... Ние нямахме право. Ние му предлагахме да напусне. Но той остана, въпреки че прекрасно знаеше какво го чака. Той се бореше до последния си миг... Бореше се за Доброто, за Земята и дори за хората, които го екзекутираха. Той се бореше за Светлината. За което хората, „от благодарност”, след смъртта му го оклеветиха, като го превърнаха в лъжовен и безпомощен Бог... Макар че Иисус никога не беше безпомощен... Той беше войн до мозъка на костите си, дори тогава, когато още като дете дойде при нас. Той призоваваше към борба, той рушеше „черното”, навсякъде, където се натъкваше на него по трънливия си житейски път…»
Ето, такава е правдата! Тя наистина е неизмеримо по-значима, по-интересна, по-наситена и по-красива, отколкото измислиците на иудохристияните, тиражирани посредством Библията милиарди пъти и наложени със сила по целия свят. Истината за такива Личности не само възхищава, тя ни дава възможност да разберем, кои сме всъщност. Дава ни възможност да почувстваме Истината, че именно ние сме тези истински Хора - потомци на великите Славяно-Арии, колонизирали Земята от преди повече 600 хиляди години и не навели глави пред опасността и нашествието на паразитите - Тъмните Сили. Такава истина вдъхновява и окрилява! Тя подсказва, какво трябва да се прави! Тя ни призовава да не прекланяме глави и да не свеждаме очи, а да гледаме смело в очите опасността, бързо да я анализираме и да правим всичко възможно и невъзможно, за да спрем врага и да не му дадем да покори и да унищожи нашия славен народ, нашата Родина, нашата планета.
Именно заради това враговете на човечеството крият истината. Именно заради това те изопачават и унищожават всичко, до което успяват да стигнат с мръсните си, лепкави лапи с остри нокти. И още нещо, те много се страхуват от истината. Те до гърчове се страхуват от това, че хората ще научат истината за тях, за престъпленията им, извършвани вече няколко хиляди години, за сегашните им планове за унищожаването на практически цялото население на Земята. Те се страхуват от всичко и живеят в този страх за живота си! Положението, в което са, не е за завиждане, но това не ги оправдава. Те се страхуват и затова крият, изопачават и се стараят да унищожат всякаква информация, хвърляща светлината върху реалните събития, които се случват на Земята и извън нея. Но тяхното време свърши! Те не са успели да завършат кървавия план на Тъмните Сили на Земята през последната Нощ на Сварог и в крайна сметка са загубили в тази дълга, безкомпромисна битка. Истината е невъзможно да бъде заличена. Само пълни невежи могат да се надяват да направят нещо подобно.
Настоящият Иисус е бил убит преди 900 години!
Нашето търсене на истинската дата на раждането на Радомир (Иисус Христос) все още е неуспешно. Но ние открихме точната дата на убийството му. Това не се е случило преди 2000 години, а на 16-ти февруари, 1086 година от нашата ера. Оттук, разбира се, може приблизително да се изчисли и годината на раждането му въз основа на твърдението в Библията, че той е живял в продължение на 33 години. Но ние вече не вярваме на нито една дума от тази лъжлива книга. Пък и към датата 25 декември това по-скоро няма никакво отношение. Ето какво пише за времето на убийството на Радомир академик Николай Левашов в раздел 2.30., 2-ра глава на 1-вия том на книгата «Русия в криви огледала»:
„... Разпятието на реалния Иисус Христос се е провело в началото на пролетта, когато силата му е била минимална и той не е бил в състояние да блокира пси-въздействието на иудеските първосвещеници върху народните масите, за което с големи подробности е написано в Новия завет…”
А Ярослав Кеслер, след като е прочел английската версия на Библията, е намерил сериозно разминаване с руската версия. Това му е позволило уверено да заяви, че мястото на екзекуцията на Иисус е било в Константинопол, а не там, където се намира сегашния Йерусалим. В статията си „Къде Иисус Христос е бил разпнат и кога е живял апостол Павел” той пише следното:
„...Традиционно се смята, че разпъването на Христос е станало на хълма Голгота в онзи Йерусалим, който все още се намира на същото място. За това ни разказват на всички световни езици канонични Евангелия. Въпреки това, в самите Евангелия се съдържат преките позовавания на съвсем различно място, където са протичали тези драматични събития. По-специално, мястото на действието ясно посочено в английската версия на Посланието на Св. Апостол Павел до Галатяните (Гал. 3, 1). То гласи: "О, неразумни галатяни! Кой ви омая, та вече се не покорявате на истината вие, пред очите на които Иисус Христос бе изложен на показ, бе разпнат помежду ви?”... Естественият център на региона на местоживеенето на Галатяните се е намирал на Босфора, както и да го наричат: Цариград, Константинопол или Истанбул. Цар-град и плешивата му планина Бейкос - това е мястото на великата трагедия, срещу Gul Gata т.е., по-шведски, „Златните Врата”, мястото, превърнало се в „Голгота” за Иисус Христос... Така че, съгласно разгледаната фраза от Евангелието, Христос е бил разпнат от галати-иудеи в Цариград, но не и в сегашния Йерусалим…»
А Николай Левашов разяснява, как свещениците са успявали толкова умело да мамят всички в продължение на много векове. Оказва се, че работата е в това, че ние нямаме необходимите сведения, необходимите знания. Ние просто не сме знаели, че преди десет века, с думата Йерусалим се е наричал не определен град (както днес), а този град, където се е намирала ставката на първосвещеника. Когато седалището на първосвещеник се е премествало, то с думата йерусалим се е наричал друг град. Аналогът на термин „йерусалим” служи друг термин „столица” - град, в който се намира управител (правителството) на страната. Ако правителството се премества в друг град, то вече той започва да се нарича - столица.
Нашето незнание на такива прости неща е позволявало на враговете ни да преобърнат всичко с главата надолу и да ни заблудят за много дълго време. Въпреки това, както се казва в руската поговорка: „Колко и да се къдри въжето, все едно краят му ще дойде” Така и тук: истината все едно ще стана известна! Все още само в общи линии, но най-важното е намерено! Намерен е правилен фундамент, върху който сега вече ще е лесно да се съберат заедно всички останали звена от веригата на знанието.
В 5-та глава «Пролетните грижи-2 и лятното им продължение» от 2-ри том на книгата «Огледалото на душата ми» (5-та и 6-та глави са на български език ) Николай Левашов ни разказва за това, как са били определени точното място и точната дата на убийството на Радомир:
„...те оставят в Новия Завет информация, която напълно разобличава този фалшив документ! Работата е в това, че съгласно летописите и изчисленията на математиците, пълно слънчево затъмнение се е случило в Константинопол през 1086 година, а с помощта на същите летописи може да се „привърже” напълно с времето на разпятието на Иисус Христос към Константинопол, защото пълно слънчево затъмнение и земетресение стават едновременно именно в Константинопол на 16 февруари 1086 година!..”
Както виждате, враговете на човечеството не са могли напълно да скрият истината. Те не са успели да направят от нас безмозъчни „овци”, които освен храната друго нищо не ги интересува. Затова сега се откриват все повече нови и нови парчета на реалната мозайка на нашето минало, които ни позволяват да узнаем и разберем: „какво се случва?”, „кой е виновен?” и „какво да правим?”
Изводи
В крайна сметка, ние открихме причината, поради която денят 25 декември са направили църковен празник – „ Рождество Христово” („Коледа"). Всичко се оказа доста тривиално. Както винаги и с всичко, свързано с иудохристианството, така и в случая с този празник налице е голяма измама! Ние забравихме вече, че зимното слънцестоене (през годината на 21 декември - светлата част на деня е най-кратка, а нощта е най-дълга) отдавна и постоянно се е празнувало от много народи, както и много други ведически празници.
Когато християнството е започнало да набира сила, то се е постарало да изопачи всичко хубаво, което е съдържал в себе си ведическият мироглед, и да подмени ведическите празници със свои, като бавно е променяло същността и смисъла им. За тази цел, те са измислили култ на богочовек, който, както те твърдят, е бил роден на 25 декември, мъченически е умрял за греховете на хората и е възкръснал на третия ден. В различните страни и по различно време този култ е имал различни имена, но същността му е оставала същата - това е лунния култ, култ към смъртта, култ на социалните паразити. В Древния Египет (XII век пр. н. е.) този култ се е наричал култ към Озирис, в Мала Азия - култ към Атис, в Сирия - култ към Адонис, на земите на Ромейската империя - култ към Дионис, а в днешно време култът се нарича християнство. Паразитите просто са променяли името на измисления от тях богочовек и са добавяли към всеки нов култ по малко от местния колорит и социалното оръжие, подправено под конкретната нация е било готово.
Така се е появил „светъл празник” Рождество (Коледа )!
В книгата «Библейские картинки, или Что такое “Божья благодать”?» ние приложихме неголяма таблица , показваща какви ведически празници си е присвоило християнството. Струва ни се, че тази информация е достатъчно важна и затова я даваме и в тази статия:
Дата НА Руски празник /Християнски празник
06.01 Празник на бог Велес Рождественски сочелник
07.01 Коледа Рождество Христово
24.02 Денят на бог Велес (покровителят на животните) Денят на св. Власий (покровителят на животните)
02.03 Денят на Марена Денят на св. Мариана
07.04 Масленица (отбелязва се за 50 дни до Пасха (Велик ден)) Благовещение
06.05 Денят на Дажбог (първи ден, на който се изкарват стадата на паша, договор на пастирите с дявола) Денят на св. Георги Победоносец (покровителят на животните и покровителят на войската)
15.05 Денят на Борис-хлебник (празник на първите кълнове) Пренасянето на мощите на благоверните князе Борис и Глеб
22.05 Денят на бог Ярило (богът на пролетта) Пренасянето на мощите на св. Николай Пролетния, който е донесъл топло време
07.06 Триглав (езическата троица — Перун, Сварог, Свентовит) Св. Троица (християнската троица)
06.07 Седмицата на Русалките Денят на Аграфена купалница (със задължително къпане)
07.07 Денят на Иван Купала (по време на празник хората са се поливали един друг с вода, къпали са се) Рождество на Йоан Кръстител
02.08 Денят на бог Перун (богът на гръмотевицата) Денят на св. Илия Пророк (гръмовержец)
19.08 Празник на първите плодове Празник на осветените плодове
21.08 Денят на бог Стрибог (богът ветров) Денят на Мирон Ветрогон (донасящ вятър)
14.09 Денят на Волх Змеевич Денят на преподобни Симеон Стълпник
21.09 Празник на родилките Рождество на Богородицата
10.11 Денят на богинята Макош (богинята-предачка, която преде нишката на съдбата) Денят на Параскева-Пятница (покровителката на шивачките, на петъчните пазари)
14.11 На този ден Сварог е разкрил на хората желязото Денят на Козма и Дамян (покровителите на ковачите)
21.11 Денят на боговете Сварог и Симаргал (Сварог — богът на небето и огъня) Денят на Архангел Михаил
Използването на чуждите празници – съвсем не е безобидно деяние, както изглежда на пръв поглед. Паразитите са знаели какво правят. Тяхната цел е била изместването от съзнанието на хората на вътрешната същина на ведическите традиции като я подменят с друга, противоположна по своето естество, а външните атрибути на празника се запазват почти изцяло. Това е било правено тъй изкусно, че подмяната на слънчевия, животоутвърждаващ, ведически култ към живота с лунния култ към смъртта практически никой не е забелязвал, а генетичната памет на народа бавно се е „приспивала”.
Християнските свещеници в стремежа си да заблудят всички са се превърнали в маниаци. Те не само са се стремили да унищожат най-добрите хора (в Библията, на иудеите са дадени препоръките „... да изтребят, избият и погубят всички силни у народа...” (Старият Завет, книга Естир, глава 8, стих 11)), но и са се опитвали да използват в своя полза дори и смъртта им, т.е. дори и с това, поне с още нещичко да излъжат своите нищо не подозиращи жертви. Така е станало и с Радомир-Иисус. Християнските свещеници не само са убили зверски великият Човек, който е дошъл да ги защити от окончателното им поробване от Тъмните Сили, но дори и смъртта му са принудили да им служи.
Днес, във всички иудохристиянските храмове ние виждаме безбройни изображения на разпнатия Иисус! А защо точно разпнатия? Как става това при положение, че свещениците са го обявили за своя Бог и уж му се молят! Защо тогава те искат постоянно да гледат най-трагичния момент от живота на своя Бог? Не знаете, нали? Но ние знаем! В действителност - всичко това е измама!
Поповете знаят, че Иисус е бил светъл бог, съвсем не е такъв, какъвто е бил бандит Йехова, на който те се молят наистина. Точно затова те принуждават паствата си да представляват Иисус-Радомир като разпънат и умиращ, никак по друг начин! Те го мразят! А обясняват това с различни непретенциозни, но много привлекателни за паствата им измислици, от типа на изкупуването на греховете за цялото човечество на едро, при това предварително обмислено! Някои вярват във всички тези бълнувания. И ходят на църква, и се молят, и, дори като гледат измъчваното тяло на Иисус-Радомир, не разбират, че те се молят на тези, които са го измъчвали и убивали и основната цел на които е да завладеят нашата планета и животите ни.
В заключение ще дадем още един цитат от книгата на Светлана Левашова «Откровение». В този цитат нашироко е обяснено и разтълкувано всичко и с всяко следващо прочитане се добавя ново знание и ново разбиране, все едно че в текста са заложени различни нива на информация, които стават достъпни:
„... Цялата тази възмутител?
СВЕТА СОФИЯ В ИСТАНБУЛ Е ХРАМЪТ НА СОЛОМОН В ЙЕРУСАЛИМ. ДРЕВНИЯТ ЙЕРУСАЛИМ ВСЪЩНОСТ Е КОНСТАНТИНОПОЛ. ХРИСТОС-АНДРОНИК Е РАЗПЪНАТ НА ХЪЛМА БЕЙКОС ПРИ БОСФОРА НА 16 ФЕВРУАРИ 186 Г.
Библията от 1775 г. ясно също показва, че в годината има 13 месеца...
Първият месец е март, а първият ден от седмицата е неделя
А след месец има четири седмици по 7 дни за общо 28 дни в месеца и 364 дни в годината...
ХРИСТОС-РАДОМИР Е РАЗПЪНАТ НА ХЪЛМА БЕЙКОС ПРИ БОСФОРА НА 16 ФЕВРУАРИ 186 Г. НО ВСЪЩТНОСТ Е 16 АПРИЛ 186 Г.
Радомир / ХРИСТОС / наистина е екзекутиран (принесен в жертва) от евреите на празника на еврейската Пасха, но не преди 2000 години, а преди 900 години - на 16 Април 1086 г. сл . Хр . И това трагично събитие се е случило не в Йерусалим, а в Константинопол (Цар-Град), на връх Бейкос.
ВИЖТЕ И ТОВА КАК СА НИ НАТРАПИЛИ ИЗМИСЛЕНА РЕЛИГИЯ, ОТ КОЯТО ИЗГОДА ИМАТ САМО ЕВРЕИТЕ! КАК СА ПРИНЕСЛИ ИСТИНСКИЯ ИСУС НАРЕЧЕН РАДОМИР, КАТО ЖЕРТВА НА ЯХВЕ(ИСТИНАТА Е ЧЕ СА САТАНИСТИ) ОТКРАДНАЛИ СА НИ ИСТОРИЯТА ЗА ДА СЕ ОБЛАГОДЕТЕЛСТВАТ КАТО ИЗБРАН НАРОД, КОЙТО НЕ СА! ВИЖТЕ И КАК СА ИЗТРЕБИЛИ ИСТИНСКИТЕ ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА ИСУС И КАК СА ПРЕИНАЧИЛИ ЗАВЕТА МУ!
Иисус Христос - Радомир - Радост на мира (света)
Няма коментари:
Публикуване на коментар