КОГА „ЩЕ УМРЕ“ ТЕЛЕВИЗИЯТА И ЗАЩО ПОСТОЯННО ГУБИ МИЛИОНИ ЗРИТЕЛИ?

Защо се задълбочава пропастта между телевизионерите и телевизионните зрители?

Телевизията умира. Нейната аудитория неумолимо се съкращава със скоростта на милиони зрители годишно. Държавата десетилетия наред залагаше на телевизията и дълги години тя беше главният инструмент за информиране на обществото. Но сега не е така. Днес хората се информират по други канали. Интелигентният човек не гледа телевизия, защото тя не задоволява нуждите му от знания, информация и естетика дори. А и източниците на информация постоянно се променят.

В много държави най-важните телевизии губят постоянно зрители. Руският Първи канал през 2016 г. е загубил от 14,3% до 13% от аудиторията си, което означава около 29,3 милиона души. Същото е положението и с телевизия „Русия1“. Нейната аудитория се е намалила от 12,9 до 12,7%, т.е. с около 27 милиона души.

В България не е правено изследване, което да провери с колко души ежегодно намаляват телевизионните зрители, но може да се направи задълбочен анализ на телевизионните програми на маститите български телевизии и тогава ще се види каква огромна пропаст зее между телевизионерите и телевизионните зрители.

Един от героите във филма „Москва не вярва на сълзи“ казва: „Телевизията ще преобърне живота на цялото човечество – нищо няма да има – нито кино, нито театър, нито книги, нито вестници. Само една телевизия…“

Но ето какво се случва днес. Засега не са изчезнали нито киното, нито театърът, нито книгите, нито дори вестниците, а бъдещето на телевизията вече е под въпрос. Ако се вярва на данните от изследванията в Русия, процентът руснаци, които смятат телевизията за главния източник на информация от година на година неотклонно пада.

Коя е причината?

Младежта и голяма част от възрастната публика се информират от интернет и оттам предпочитат да черпят новини, както и от социалните мрежи. Има и групи хора, които въобще не включват телевизора, защото ги дразнят неинтелигентни водещи, неадекватни и откровено пошли и порнографски предавания, от мазохистки новини, които започват и завършват с убийства и катастрофи.

Наближава времето, когато телевизорът ще изчезне от интериора в жилищата ни. Познавам много хора, които се канят да си хвърлят телевизорите на боклука, защото „вонят“…

Главната причина за това е постоянното падане на качеството на предаванията в главните телевизии.

Те се тресат от скандали, от деградиращи ауиторията ток-шоута, от предавания за клюки и интриги, от които на зрителя му се повръща, както и от долнопробния хумор, от пошли и манипулиращи предавания, от лицемерието и лъжите, от насилието, бруталния секс и откровеното лизане на гъзовете на властимащите. Има шефове на телевизии, които са се прославили с неблаговидни постъпки.

Всяка година възмутени зрители обсъждат новогодишните програми. Срещу руския Първи канал дори бяха събрани стотици хиляди протестни подписи. Зрителите критикуват омръзналите шоумени и състарените скудоумни изпълнения на поп-звездите.

Ток-шоутата в телевизиите стават все по-деградиращи и дразнещи.

Качеството на телевизионните предавания стремително лети към дъното.

Логично възниква въпросът за продуцентите на предавания. Защо произвеждат „продукти“ за дебили. За такъв ли смятат зрителя? И могат ли въобще да създадат предавания, с които да налагат ценности като справедливост, чест и достойнство, ако въобще знаят какво представляват те.

Продуцентите създават „продукти“, които са близки до същността им: скандали, пошлост, сквернословия, жестокост и порнография. Ако се появи автор, който предложи качествен материал, той се игнорира. Затова в шоу-бизнеса виждаме едни и същи лица, защото да се създава нещо ново, е рисковано.

Друга причина за падането на качеството на телевизионните предавания е фактът, че много години телевизиите се ръководят от едни и същи хора с немного взискателен вкус. И ето го плачевния резултат. В чужбина шефовете на телевизии не са постоянни работници, а хора, които работят по точно определен срок в договора – четири години. Има постоянна ротация на ръководителите им. В противен случай творческият застой е неизбежен. Образувала се е своего рода „телевизионна мафия“, която не допуска „чужди“. Телевизиите са заети със самообслужване и пиар на любимите си политици. И въобще не ги е еня за зрителите.

Зрителят днес е свободен с интернет, където може да намери на практика всичко, което го интересува, и което по неговия вкус. При това може да го гледа по всяко време.

През 90-те години все още имаше хубави филми, сериали, развлекателни програми, интересни шоута и телевизионни игри. Днес всичкото това е забравено. По главните телевизии - само политика и пропаганда на властта. На всички зрители им е омръзнало да слушат едно и също, едни и същи новини в 17, 18, 20 и прочие часа. Вечер ни „развличат“ с постановъчни и деградиращи шоута. Да не говорим за промиващите мозъците филми. Някога децата с удоволствие гледаха мултипликационни филми, „Лека нощ, деца“ и други предавания; днес няма предавания за тях. Както и за юношите.

Купуваме телевизори, но за да гледаме на него интернет.