17-годишно момиче умира по-малко от два месеца след втората доза от ваксината на Pfizer

От Бренда Балети, 29/05/2024

„Тя беше хипи хлапе, което обичаше свободно падащи дрехи, музиката и наистина много обичаше изкуството“, казва Шана Карол пред изданието The Defender, описвайки дъщеря си Обрин Грунди (https://www.schrader-howell.com/obituaries/aubrynn-grundy). „Тя беше срамежлива, но смела и искаше да работи в областта на правата на човека.“

Обрин, която е нямала известни здравословни проблеми, почива през август 2022 г., по-малко от два месеца след втората си ваксина за COVID-19 на Pfizer.

Медицинската й документация, която майка й е сподели с The Defender, показва, че Обрин е диагностицирана с COVID-19, миокардит и други сърдечни и белодробни усложнения и е преживяла три сърдечни ареста.

В смъртния й акт са посочени COVID-19 и мултиорганната недостатъчност като причина за смъртта, каза майка й.

Семейството е живеело в Мичиган, а там не е имало задължителна ваксинация за COVID-19 за училищата. Първоначално Обрин не е получила ваксината. Въпреки това, в началото на 2022 г. тя и нейната приятелка Рейчъл са били избрани да отидат на лятна екскурзия, наречена Pilgrimage for Youth (https://mnoddfellows.org/pilgrimage-for-youth/). За да участват, те били задължени да получат ваксината за COVID-19.

Програмата, спонсорирана от Odd Fellows (https://odd-fellows.org/), е конкурентна програма за 16- и 17-годишни, които се интересуват от изучаване на правителството, политиката и международните отношения.

Това беше първото и единствено пътуване на Обрин далеч от дома.

Програмата е включвала посещение на големите градове в САЩ и Канада, където са щяли да посетят места като остров Елис и Организацията на обединените нации. Тъй като е било планирано да посетят градове като Ню Йорк и Бостън и да влязат в Канада (всички места с различни мандати за ваксини, за да влязат в някои предприятия и правителствени сгради) ваксините са били задължителни за пътуването.

В седмиците преди пътуването Обрин получава първата си доза от ваксината на Pfizer на 7 юни 2022 г., а втората доза на 28 юни. Освен болезненост в ръката, тя първоначално не е имала симптоми и се е отправила със съучениците си.

Учениците посетили Ню Йорк и Бостън и пътували за Канада, когато Обрин изпратила съобщение на майка си, оплаквайки се, че се чувства слаба и болна. Нейните придружители тествали Обрин за COVID-19 и се свързали с Шана, за да я уведомят, че дъщеря й е дала положителен резултат.

На следващия ден Шана и семейството й напускат дома си в Мичиган в 2 часа през нощта, за да се срещнат с ученическата група на канадската граница, за да вземат Обрин и да я върнат у дома.

Шана каза, че Обрин е била слаба и уморена, но болестта й не е изглеждала необичайна в началото. Тя не е имала температура, но се е опитвала да задържа кашлицата си и се е чувствала болна. Решили да отидат до спешна помощ.

Спешното отделение е било само на 10 минути от къщата им, но докато стигнат там, Обрин вече е била твърде слаба, за да влезе и е трябвало да бъде приета с инвалидна количка. След първоначалната оценка на медицинския триаж те са чакали в чакалнята четири часа.

По средата на това време бащата на Обрин Антъни идва да смени Шана, която отвежда нервното си малко дете у дома, за да се подготви за рождения му ден. Няколко часа по-късно едно от децата й казало, че трябва да провери телефона си – имала 20 пропуснати обаждания от Антъни.

„Обадих му се веднага и той изпадна в истерия по телефона, а аз знаех, просто знаех“, разказва тя.

Обрин е станала в чакалнята, попитала е баща си дали са я повикали по име и е припаднала. Шана каза:

„Той каза, че когато се е свлякла на пода, се е опитал да я вдигне и е бил твърде слаб. Затова е трябвало да крещи за помощ. Щом осъзнава, че очите й се преобръщат назад, той веднага изкрещява. И тогава друга медицинска сестра, която излиза, която не е била част от приема й, я поема.

Започнали са да работят върху нея около 10-15 минути, преди да стигна там. И когато стигнах там, той каза: „Тя има пулс, но им отне малко време, за да я върнат“.“

Обрин е претърпяла първия си сърдечен арест. Екипът за спешна помощ упоява Обрин с редица лекарства, които според Шана включват Dilaudid (опиоид), фентанил, морфин и кетамин, преди да я транспортират с хеликоптер до детската болница в Детройт.

Медицинското й досие показва, че след това е имала два други случая на сърдечен арест и тя продължава да изпитва тахикардия (бърз и неравномерен сърдечен ритъм) в педиатричното интензивно отделение.

Шана казва, че в болницата са я включили към вентилатор и машина за екмо, форма на поддържане на живота, която поема сърдечната и белодробната функция. Поканили семейството й да седне с нея.

„Дори не приличаше на себе си“, казва Шана. „Тя беше подута, имаше тръби навсякъде. Върховете на пръстите й започнаха да посиняват. Сякаш имаше малко измръзване на върха на носа си.“

Този син цвят, показващ възможна гангрена, според медицинските записи, бавно се простира по ръцете и краката й.

Лекарите не са поставили диагноза. Те я тествали за няколко различни заболявания. Шана каза: „И нейните лекари по инфекциозни болести непрекъснато ми казваха - Не знаем. Не знаем. Не знаем какво е станало“.

Семейството е информирано, че Обрин е на палиативни грижи (https://www.mayoclinic.org/…/palliative…/about/pac-20384637), които са специализирана медицинска помощ, която се фокусира върху облекчаване на болката и други симптоми на сериозно заболяване. Лекувана е и с антибиотици.

Но Шана каза, че е можела да види, че Обрин все още е изпитвала болка. Медицинският екип направи всичко възможно, за да облекчи тази болка, каза тя.

Когато проверила списъка на лекарствата, които Обрин получавала, повечето от тях били медикаменти за палиативна помощ, каза тя.

Тя също така каза, че никога не е била информирана, че са поставили Обрин на протокол за ремдесивир, което е отбелязано в записите.

Обрин е прекарала в болницата 20 дни, преди смъртта си, защото нито едно от леченията не работеше. Майка й каза, че е починала спокойно, заобиколена от хора, които я обичат и е слушала любимата си музика.

Медицинска сестра й казала, че не е необходимо да правят аутопсия, защото знаели причината за смъртта и семейството се съгласило.

„След това, когато получихме резултата, че е COVID-19, бях шокирана“, каза Шана. „Не мислех, че ще пише това, защото не смятах, че тя е починала от COVID-19“.

Шана многократно пита персонала на болницата дали някога са виждали случай на COVID-19 като този. Не бяха. Те казали на Шана, че са виждали „болки и страдания и деца, които трябва да бъдат наблюдавани с астма, но няма такива смъртни случаи“.

Шана и семейството ѝ подозират, че състоянието на дъщеря ѝ е резултат от увреждане от ваксина, но това не е нещо, което лекарите някога са споменавали. Във всичките й медицински записи е отбелязано, че тя е напълно ваксинирана.

Шана заяви, че е била загрижена за ваксината за COVID-19 от самото начало, но като човек, който винаги е говорила за свобода на избора, е искала Обрин да може сама да решава.

„Това беше огромна стъпка за нея да направи сама, като възрастен. Също така, в Мичиган 17 е възрастта за съгласие. Така че дори и да й кажа „не“, тя все още можеше да го направи“, каза тя.

Шана казва, че споделя историята на Обрин в знак на солидарност с други хора, пострадали от ваксините. Историите на хората се потискат, каза тя, но всички те трябва да бъдат чути.

„Това е просто ужасно. Просто всичко. Те просто са заметени под килима, историите, пациентите. А историите са сърцераздирателни.“

Превод на български - Страничката “Монтагю Кийн”

Източник: https://childrenshealthdefense.org/…/aubrynn-grundy-died-2…/