Как завистта на по-малката сестра разруши семейството на по-голямата ѝ сестра

„Ти си най-голямата, предай се“, ѝ казваха от детството. Но никой не можеше да предположи какво може да се случи, ако направят отстъпка пред съдбата, не от любов, а от страх да не загубят любимите си хора.

Сватбата беше великолепна. Къщата се намираше на крайградска улица, ухаеше на ябълки и люляци, сякаш самата земя благослови съюза им. Булката, Алина, сияеше: носеше венец от диви цветя, лека рокля и очи, пълни с надежда. По-малката сестра, Лилия, държеше воала, помагаше с косата и дори настояваше: „Нека сама изплета цветята – за късмет.“

Но сред сухите маргаритки и метличини имаше и чужда коса. Тънка като паяжина, с възел. Не Алинин. Не Лилин. Косъм, донесен от миналото - от мрачен ритуал, който някога е изпълнявала бабата на майка им. И възелът не беше вързан за щастие...

Семейството се разпадна бързо. Съпругът ми напусна след шест месеца, без да посочи никакви причини. Алина загуби работата си и започна да се разболява. Роднините гледаха със съчувствие, но постепенно се отдалечиха. Самата Лилия не знаеше как ще стане – тя всъщност не го вярваше. Просто ми се искаше „всичко да не е толкова гладко за нея “. Израснала в сянката на Алина - обичана, умна, първа - Лилия натрупа негодувание като отрова в красива бутилка.

Тя не искаше да умре. Тя искаше справедливост. Но справедливостта, изградена върху завист, винаги се усеща като проклятие.

Когато всичко излезе наяве - години по-късно, след смъртта на майка им - Алина дълго време мълчеше. Тогава тя каза:

„Не си ме проклел. Ти се прокле. Аз ще се измъкна. А сега ще живееш с това, което си направил.“

И това е истина – Алина е започнала нов живот. Сложно, но наше. А Лиля... все още шие кукли от плат и восък. И тя живее сама. А понякога идва до дървото, под което някога е бил изплетен венец.

Всеки венец може да съдържа цвете с намерението на някой друг. Завистта не е просто чувство. Това е зов от място, където нямаше любов.

Грижете се за венците и сърцата си. Защото дори косата на един непознат, изтъкана от завист, може да разруши щастието и съдбата ти.

Сергей Нуштайкин