Наименованията на посоките на света върху старите географски карти
ДАЛИ НЯКОГА ХИПЕРБОРИЯ НЕ Е БИЛА ДРЕВНИЯ ОСТРОВ ПОСЕИДОН - АТЛАНТИДА
Разглеждайки различни стари карти, а моята колекция е огромна (над 4500 единици), забелязвам най-разнообразни думи при изписването на географските посоки на света.
В преобладаващите западноевропейски карти посоките на света са изписвани с различни имена:
изтокът е изписван като оriens, subsolanus,
северът като septen(m)trio, tramontana, mitnaght,
западът като occidens, favonius,
а юга – meridies, avster, mitag.
Старите славянски думи за тях са: полден – за Юг, исток или восход – за Изток, хоризонт или закат – за Запад и полноч – за Север. Знаем, че в северните страни нощта трае половин година, тоест половината година – полноч. Полноч може и да е противоположното на полден, както са казвали за юга, тъй като слънцето застава на юг в средата на деня. За северните народи юг е бил дневната, а север – нощната страна на света. За думите, означаващи изток и запад е очевидно, че се ориентират по хода на слънцето. От истóк („извор“) то се „ражда“, а запáда, залязва на Запад. Между другото, по хода на слънцето е ориентирана и посоката на часовниковата стрелка. Стрелките на всички часовници следват посоката на преместване на слънцето по небето така, както я виждаме ние от северното полукълбо – от ляво надясно и в кръг. По същия начин се изписват и часовете на циферблата, като по обед е най-горе, разбира се.
Полюсите са били наричани така: Северният – Арктически, а Южният – Анти-арктически.
Карта на северния полюс от 1598 г.
Северният ледовит океан е в Арктика, а на юг е Антарктика (Анти Арктика) с континента Антарктида. Ако на север все още имаше земя, тя щеше да се нарича Арктида, но тя е потънала преди 13 000 години, вследствие падането на една от трите луни на планетата Земя – Фата. От това древно събитие е останал изразът „Фата-моргана“ и думата фатален. Тази суша, наричана Хиперборея, е отбелязана на картите на Герадус Меркатор, живял през 16 век. Има я и на картите и на други географи. Той вероятно е ползвал още по-стари карти, които не са запазени. В буквален превод, Хиперборея означава “отвъд Борей”, т.е. отвъд северния вятър. Това е била най-северната страна, за която древните гърци са знаели, но която, както за тях, така и за римляните, е била абсолютна „терра инкогнита“. Никой от тях не е бил неин съвременник. Знанието за нея е дошло по неписмени методи, чрез древните знания и предания (от уста на уста).
Вижте няколко стари карти, обозначаващи земята Хиперборея!
1375 – Каталанският атлас на Abraham Cresques
А за това, защо много наши реки имат „бял“ и „черен“ приток ще разкажа в една от следващите си публикации. Нали се сещате – Бели и Черни Искър, Бели и Черни Осъм и т.н. Там ще напиша защо нашето море е „черно“, а защо Червено море е „червено“ (не, не е заради водораслите). Отново е заради посоките на света.
„ХИПЕРБОРЕЯ - РОДИНАТА НА БЯЛАТА РАСА; ЛЕГЕНДИ, МИТОВЕ, ФАКТИ“
Няма коментари:
Публикуване на коментар