Защо се Превъплъщаваш в Паркa Земя: Матрицата, Ниските Астрални Нива и Споменът за Истинската Ти Сила

Да се превъплътиш в парка Земя означава да влезеш в една огромна система, която винаги намира начин да използва присъствието ти, вниманието ти и енергията ти. Тук никой не идва случайно, защото самата структура на матрицата е изградена така, че да привлича съзнания, които могат да бъдат включени в нейния механизъм. Ти се раждаш в тяло, което е като костюм, като скафандър, който те свързва с плътния свят, и от момента, в който поемеш първия си дъх, системата започва да те обучава как да бъдеш част от нея. Тя ти дава роля, работа, задължения, страхове, желания, цели, които не са твои, но ти ги приемаш, защото така е устроена играта. И докато живееш в това тяло, ти си не само участник, но и източник на енергия, която подхранва самата структура. Материалните желания, плътските връзки, зависимостите, емоциите с ниска вибрация – всичко това те държи прикован към земното ниво, защото всяка привързаност е като въже, което не позволява на душата да се издигне.

Душите, които живеят в ниско съзнание, които са напълно идентифицирани с материята, които вярват само в това, което виждат, които се стремят единствено към удоволствия, притежания, власт, контрол, често преминават след смъртта в ниския астрал. Това място е като отражение на земния живот, но изкривено, сгъстено, по-тежко, по-тъмно. Там има работа, алкохол, разврат, хаос, зло, защото това е вибрацията, която тези души носят в себе си. Те не са наказани, те просто попадат в реалност, която съответства на тяхното вътрешно състояние. Ниските астрални нива са като матричен затвор, в който душите продължават да живеят в същите модели, в които са живели на Земята. Там те се кланят на силите, които управляват този пласт, защото не знаят, че могат да се освободят. Те вярват, че това е всичко, което съществува.

В истинския духовен свят, при Бога на любовта, няма робство, няма зависимости, няма пороци. Там душата е свободна, творяща, светлинна. Там мисълта е действие, а желанието е проявление. Там можеш да създадеш храна, дреха, дом, светове, само като ги помислиш. Там можеш да се телепортираш, да летиш, да се преобразяваш, защото там няма ограничения. Там владееш своята Меркаба – светлинното тяло, което е ключът към междуизмерното движение. Но ниският астрал е копие на земния затвор, създаден така, че душите да не си спомнят тези способности. Там всичко е контролирано, подредено така, че да държи съзнанието в неведение. Ако някоя душа се пробуди и осъзнае, че мислите ѝ творят, че тя може да промени реалността, в която се намира, тогава силите, които управляват този пласт, се опитват да я върнат обратно в подчинение. Това не е наказание в човешкия смисъл, а механизъм за поддържане на структурата.

Какъвто си сега, каквото вярваш, това ще намериш след смъртта. Душите, които живеят само за земните удоволствия, които вярват, че животът е само това, което могат да докоснат, които се страхуват от смъртта, защото мислят, че тя е край, попадат в астрални нива, които са копие на земния живот. Там има работа, пари, коли, пороци, секс, алкохол, защото това е реалността, която те носят в себе си. Те не вярват в духовното, затова не го виждат. Те не вярват, че могат да творят, затова не творят. Те вярват, че са хора, затова остават хора, дори след смъртта.

Всичко зависи от вибрацията, вярата и мислите. Повечето земни души отиват на място, което съответства на техния живот. Затова се казва, че преди да умрем, трябва да се изчистим от земните желания и плътските връзки, защото те ни теглят обратно към Земята или към ниския астрал. В истинския духовен свят няма страдание, няма работа за пари, няма месо, няма пороци. Там си творец. Искаш ябълка – появява се. Искаш дом – създаваш го. Искаш да отидеш някъде – вече си там. Там няма нужда от усилие, защото мисълта е достатъчна.

В ниския астрал демоничните сили държат душите в забрава. Те не искат душите да си спомнят, че могат да творят, защото тогава тяхното царство ще рухне. Душите там вярват в материята, вярват в работа, пари, коли, пороци, и това се проявява. Те са като земните хора – плътни, ограничени, контролирани. Ако можеха да си спомнят силата на мисълта, щяха да се освободят. Но те вярват, че са хора, и това ги държи в капана.

Информираният, осъзнатият човек може да се измъкне от капаните на тъмните сили, особено ако си спомни своята Меркаба. Тя е ключът към свободата. Тя е светлинното тяло, което може да те прехвърли в свят, който ти избереш. Някои казват, че Земята е училище, че трябва да учим уроци, че след смъртта отиваме в библиотеки, за да учим още. Но ако това беше истина, защо след това ни трият паметта? Защо забравяме всичко? Истинският духовен свят не изисква учене. Там знанието е вътре в теб. Там не четеш книги, защото знаеш всичко. Там не учиш уроци, защото си ги научил. Там твориш. Там летиш. Там се телепортираш. Там си свободен.

Ако вярваш, че след смъртта отиваш да учиш уроци, ще попаднеш в такава астрална матрица. Ако вярваш, че трябва да се върнеш, за да изплатиш карма, ще се върнеш. Ако вярваш, че си грешен, ще бъдеш наказан. Ако вярваш, че си свободен, ще бъдеш свободен. Всичко е вяра. Всичко е вибрация. Всичко е мисъл.

Ние сме многоизмерни души. Този живот, който живееш сега, съществува в безброй версии. Всички твои избори се случват паралелно. Затова понякога усещаш дежавю. Затова понякога усещаш, че нещо се повтаря. Това е преплитане на реалности. Ние сме светлинни създания, творци, които могат да създават всичко чрез мисълта си. Но сме го забравили. Забравили сме кои сме. Забравили сме силата си. Забравили сме, че можем да напуснем този земен затвор.

Време е да си спомним. Време е да се освободим. Време е да се върнем при Източника, в духовния свят, където е нашият истински дом.