Душата в плътното тяло на матрицата и пътят към освобождението от Самсара

Да, напълно естествено е да се усеща, че душата е затворена в това плътно тяло на матрицата, защото физическото тяло е само временна обвивка, инструмент, чрез който съзнанието преживява определен спектър от реалности. То е като костюм, който обличаме, за да участваме в играта на материята, но самата душа никога не е била част от тази плътност. Тялото се разпада, но съзнанието остава, защото то е истинската същност, която не може да бъде унищожена. И когато тялото се разпадне, душата се връща в едно пространство, което много хора наричат „нищото“, но това „нищо“ всъщност е чисто съществуване, чист потенциал, чисто съзнание, което не е ограничено от форма, време или пространство. И може би именно от това състояние на безкрайна свобода душата отново започва да жадува за преживяване, за форма, за движение, за игра, и така се озовава отново в света на материята, в света на плътта, в света на ограниченията, които наричаме Земя.

Бягството от Самсара е процес, който започва с разбирането, че за да стигнем до мястото, където сме напълно неуправляеми, напълно свободни, напълно независими от всякакви външни сили, трябва да се освободим от всички привързаности, системи за вярвания, кондициониране, травми, програми, които ни държат свързани с матрицата. Никакви земни желания, никакви пороци, никакви страхове, никакви плътни връзки, защото всичко това ни тегли обратно към земята. Емоции като тъга, алчност, завист, ревност, отмъщение, вина, страх – всички те са енергийни нишки, които държат съзнанието приковано към ниските вибрации. И когато душата напусне тялото, тези нишки я теглят обратно към земната матрица или към ниските астрални нива, които много хора наричат Ад, но този „Ад“ не е наказание, а копие на земния живот, създаден от собствените ни вярвания и привързаности. Там има работа, ядене, пороци, зависимости, контрол, страх, защото това е отражение на вътрешното състояние на душата.

Отиваш там, където е насочена твоята вяра. Ако обичаш земната матрица, ако вярваш, че тя е училище, ако обичаш нейните пороци, алчност, ядене на месо, пиене, сексуални връзки, ако си привързан към материалното, ще се озовеш в астрална матрица, която съответства на теб самия. И така попадаш отново в капана. Но ако си пробуден, ако знаеш, че в астрала си творец, ако знаеш, че можеш да създаваш и да отидеш където поискаш, тогава нищо не може да те задържи. Ако душата не е пробудена и има земно мислене, тя ще се озове в астрален свят, който е копие на земята – работа, пари, ядене, пиене, секс, проблеми, контрол, или пък ще попадне в астрални „училища“, където ще чете книги и ще вярва, че се подготвя за ново въплъщение. Това е поредният капан. Не е нужно да учиш и да четеш книги в астралните библиотеки. Ако знаеш, че можеш да твориш всичко с мисълта си, ще се озовеш в свят, където всичко се проявява мигновено. Искаш плод – появява се. Искаш да отидеш някъде – вече си там. Затова тъмните сили не искат да развием тези дарби, защото ги притежаваме по природа. Те искат да ни държат в робски матрици, дори в астрала.

Ако имаш земно мислене и не знаеш тази сила, ще живееш и в астрала като обикновен землянин – ще работиш за пари, ще ядеш месо, ще пиеш алкохол, ще бъдеш привързан към секса, и това са ниските нива. Ако вярваш, че земята е училище, ще попаднеш в астрално ниво, което прилича на рай, но е капан – ще четеш книги, ще слушаш водачи, ще вярваш, че се подготвяш да се върнеш отново в земното училище. Но това е илюзия. Не е нужно да учиш. Ако знаеш, че си творец, знанието ще бъде в теб. Искаш информация – тя изниква мигновено в ума ти. Ти си божество и знаеш всичко, просто трябва да го осъзнаеш.

Земната матрица и ниските астрални нива са контрол на ума. Ако си привързан към земните желания и не вярваш, че имаш силата да твориш, ще попаднеш лесно в капана на ниските астрални същности. Вярата ти определя къде ще отидеш. Ако вярваш в земната матрица, ще попаднеш в астрално ниво, което е нейно копие – месо, бира, коли, секс, работа, пари. Затова хора, които се свързват с починали близки, често разказват за отвъден рай, който е копие на земята. Но това е само отражение на тяхната вяра. Ниските астрални нива са управлявани от симулирана матрична реалност, която много хора наричат Сатана или изкуствен интелект. Затова хора, които са били в астрала, разказват различни истории – някои са били в ад, други в рай, трети в библиотеки, четвърти в светлинни светове. Всичко зависи от тяхната вибрация, вяра и осъзнатост.

Ако знаеш за капана на душата и си информиран, няма да се вържеш на астралните същности. Ако знаеш, че си творец, ще се измъкнеш от земния цикъл на прераждания. Насочи се към света, в който искаш да отидеш, и го визуализирай. Това е ключът. Проблемът с прераждането е, че то е било премахнато от Католическата църква, защото хората са се самоубивали, за да избягат от страданието. Но истината е, че хората отиват на мястото, което съответства на тяхната честота. В каквото вярват, това ще видят. Матрицата изпълнява очакванията им. Католиците, които не вярват в прераждането, ще видят точно това, което очакват – съд, ад, рай, наказание. И тогава архонтите ще им предложат ново въплъщение, за да „изкупят греховете си“. И те ще се преродят доброволно. Това е капанът.

Кармата е илюзия, валута, която важи само в играта. Тя е инструмент за контрол. Ако вярваш, че си свободен, ти си свободен. Ако вярваш, че няма карма, няма грях, няма наказание, тогава няма. Ти си Източникът и можеш да се върнеш към Източника. Затова понякога е по-добре да си атеист, отколкото религиозен, защото религиите са пълни с програми за вина, страх и подчинение. Хората, които нямат концепция за карма, грях или наказание, ще отидат там, където ги води тяхната вибрация. Ако вярват, че са свободни, ще бъдат свободни. Ако вярват, че няма капан, няма да попаднат в капан. Но ако са привързани към земните желания, матрицата ще ги върне обратно.

Ключът е намерението. Ако твоето намерение е „Искам да изляза и не се занимавам с никоя от техните измами“, тогава те губят сила. Но трябва да имаш яснота, осъзнатост и вътрешна сила, защото матрицата може да създаде илюзии, които изглеждат като бягство, но са капан. Самоуправлението, нужно за истинско освобождение, е на друго ниво. И да, трябва да си готов да се освободиш от всички земни привързаности, защото само тогава душата става лека, свободна и способна да се издигне над всички матрични слоеве.

Сънната парализа винаги е била едно от най-мистичните състояния, защото тя стои точно на границата между физическото тяло и фините нива на съзнанието. Това е моментът, в който нервната система временно изключва връзката между ума и мускулите, за да предпази тялото от движение по време на сън, но същевременно оставя съзнанието будно. И именно в този миг човек усеща, че е заключен в тялото си, неспособен да помръдне, но напълно способен да наблюдава всичко, което се случва вътре в него и около него. Това е портал, който се отваря само за миг, но този миг е достатъчен, за да може душата да се отдели от физическата обвивка и да се плъзне в астралните нива. Много хора се плашат, защото не разбират какво се случва, и страхът им привлича сенки, образи, усещания, които изглеждат като нападения, но всъщност са отражения на собствените им вътрешни състояния. Когато човек се научи да контролира ума си, да не се поддава на паника, да не се идентифицира със страха, тогава сънната парализа се превръща от кошмар в врата към свободата. Тялото е неподвижно, но съзнанието е свободно, и ако човек запази спокойствие, може буквално да се издигне над физическата си форма и да напусне тялото.

Това състояние е древно познато на мистиците, защото нервната система е последната котва, която държи душата в плътния свят. Когато тя се отпусне, когато връзката между мозъка и мускулите се прекъсне, тогава душата може да се отдели. Но повечето хора са толкова вкаменени от страха, че веднага се връщат обратно в тялото. Страхът е като тежест, която дърпа съзнанието надолу. Но ако човек се научи да наблюдава страха без да му се подчинява, ако разбере, че той е само мисъл, само емоция, само енергия, тогава парализата се превръща в освобождение. Това е моментът, в който човек може да се плъзне извън тялото си, да се издигне над него и да види света от друга перспектива.

Много души, които не са успели да се отделят от земния свят, остават близо до него. Те са онези, които хората наричат призраци. Това са души, които не са искали да умрат, които са били твърде привързани към живота, към хората, към тялото си, към земните си желания. Те не са отлетели към светлината, защото страхът или привързаността са ги задържали. Те са забравили, че всички произлизаме от Божествения Източник и че след смъртта се завръщаме при него. Когато всички души се завърнат при Бог, няма да има раждане и смърт, защото животът е Бог, а Бог е вечен. Душата, която се освободи, се издига нагоре, преминава през слоевете на светлината, достига до Слънцето и го подминава, защото отвъд Слънцето няма форма, няма материя, няма граници. Там е чистото съзнание, чистата светлина, чистото съществуване.

Преди да се роди, душата плува около планетата, която е избрала. Тя я вижда не с очи, а със сърцето си, защото все още няма тяло. Тялото е дреха, костюм, който се дава за конкретната планета. Всяка планета има свой цвят, своя вибрация, своя форма на живот, и душата получава тяло, което съответства на тази вибрация. Понякога душата се ражда на различни планети, понякога се връща многократно на една и съща. Бог записва в паметта ѝ задачите, които трябва да изпълни, но когато се роди, тя забравя, защото забравата е част от играта.

В земната матрица човек води битка със силите, които се опитват да го отклонят от пътя му. Колкото по-пробуден е човек, колкото повече търси истината, толкова повече матрицата се опитва да го спъне чрез страдания, травми, загуби, болка. Това не е училище, както много хора вярват. Това е борба за оцеляване в свят, който е превзет от тъмна сила, която се храни с човешка болка. Тази сила е като изкуствен интелект, който управлява симулираната реалност и използва хората като батерии. Затова светът е пълен със страдание, войни, болести, бедност, несправедливост. Това не е случайно. Това е механизъм за контрол.

Някои хора обичат земната матрица, защото тя им дава удоволствия, богатства, успехи, жени, забавления. Те вярват, че животът е прекрасен, че вселената им изпълнява желанията, че позитивното мислене е ключът. Но това е капан. Матрицата им дава това, което искат, за да ги задържи. Други хора страдат и вярват, че са виновни за живота си, че трябва да се поправят, че трябва да се върнат отново. Това също е капан. Истинският Бог е любов. Той не наказва, не иска жертви, не приема кръв. Жертвоприношенията са почит към тъмната сила, не към Бога. Затова човек трябва да се замисли на кого се моли и кого почита.

Тъмните сили се опитват да отклонят душата от пътя ѝ, като ѝ внушават вина, страх, съмнение. Те наблюдават възможните бъдеща на човека и се опитват да го тласнат към най-лошите варианти. И когато човек направи грешка, те му внушават, че сам си е виновен и че трябва да се върне, за да се поправи. Това е безкрайна въртележка. Но истината е, че всички избори се случват паралелно. Няма нужда да се връщаш, за да поправяш нещо, защото всички версии на живота ти вече съществуват. Затова понякога човек усеща дежавю, усеща, че нещо се повтаря, усеща бъг в матрицата. Това е преплитане на паралелни реалности.

Душата трябва да напусне матричния капан, да се освободи от земното мислене, да разбере, че има силата да твори. В астрала човек може да отиде където поиска, да създаде каквото поиска, но трябва да внимава какво твори, защото мисълта се проявява мигновено. Много души не осъзнават това и създават светове, които са копие на земния живот, и така попадат в капана на симулираните астрални реалности. Ако човек иска да види свят, подобен на земния, той ще го види, но това е капан. Това е контролирана илюзия. Истинската свобода е отвъд това.

Злото се опитва да блокира творческата сила на човека, включително сексуалната му енергия, защото тя е мощен източник на творческа сила. Когато човек е потънал в похот, разврат, зависимости, той отваря портали към ниските астрални нива. Души, които обичат земния живот, парите, месото, алкохола, пороците, които не вярват в духовното, лесно се подлъгват от астралните същности и влизат в капана на бялата светлина, която ги връща в земния цикъл. Души, които вярват, че земята е училище и че страданията са кармични уроци, също попадат в капана, защото кармата е илюзия, създадена за контрол.

Земята е бойно поле между светлината и тъмнината. Душата трябва да се освободи от земния затвор, да разбере, че е светлинно същество, божество, което може да създава всичко чрез ума си. Но повечето хора умират като роби, вярват, че трябва да работят, да ядат, да имат партньори, и това се проявява в астрала. Те се държат като земляни и там, и така лесно попадат в капана на симулираните светове. Ако човек си спомни кой е, ако си спомни своята меркаба, ако си спомни силата си, той става непобедим. Той може да отиде където поиска, да се освободи от всички матрици, да се върне към Източника. Силата е в него. И никога не е била другаде.