Повече от просто отражение: какво се криеше в антично огледало в нает московски апартамент

Понякога обстоятелствата принуждават човек да се премести в друг град. За някои това е възможност за кариерно развитие и себепознание. За други това е желание за промяна на обстановката. В трети случаи причините се крият в проблеми, които могат да бъдат решени чрез използване на услуги, предлагани изключително в големите градове, така че хората напускат домовете си и се местят в по-големи градове. Героите на тази история бяха принудени да излязат от зоната си на комфорт и да се преместят в един от жилищните райони на столицата ни.

Москва изглеждаше огромна след техния малък град. От една страна, това е чудовище, което може да те погълне и смаже с атмосферата си. От друга страна, това е красив модерен град с невероятно разнообразие от възможности. Не винаги е възможно да станеш част от него. Големите метрополии понякога просто са неподходящи за някои хора - тези, които обичат мира, тишината и размерения живот.

Семейство Валерианови е едно от тях. Малката им дъщеря обаче е диагностицирана със здравословни проблеми и никой в ​​родния им град не може да ги реши. Затова те се местят в Москва. По същото време баща ѝ, Максим Иванович, си намира високоплатена работа.

Изглеждаше, че всичко се е върнало към нормалното и проблемите постепенно щяха да се разрешат. Майката на момичето, Алена Сергеевна, си стоеше вкъщи през цялото време. Тя си намери и работа на непълен работен ден у дома и това споразумение ѝ устройваше идеално. Това ѝ позволяваше да бъде с дъщеря си практически по цял ден.

Даша видя нещо ужасно.

И все пак, понякога трябваше да си вземе почивка от ролята си на майка и да работи. В такива моменти тя пускаше анимационни филми за Даша или ѝ задаваше рисунка с пастели. Понякога дъщеря ѝ се забавляваше с игри. Един ден, докато беше погълната от работа, Альона Сергеевна чу дъщеря си да крещи и влетя от кухнята в стаята. Момичето стоеше до огледалото и крещеше.

- Какво се случи, Дашенка?

- Момичето от огледалото. Тя е много страшна!

- За какво говориш? Там има само отражение. Виж, ето ме и теб, а ето и теб.

- Не, мамо! Там има едно наистина страшно момиче.

Детето плачеше и майка ѝ не можеше да я успокои. Когато страхът най-накрая отшумя, те обсъдиха случилото се. Според дъщерята, тя видяла високо момиче или жена, която я гледала от огледалото, облечена в черна рокля и с много страшно лице. Тя била недоволна, че Даша сега живее в апартамента. За справка: Валерианови наемали апартамента за шест месеца. По-дълъг срок би бил рискован, докато по-кратък би бил по-малко печеливш, а това е важно съображение, когато имате много ограничен начален капитал.

Съответно, мебелите, огледалото и много други неща не бяха тяхна собственост. Не можеха да се отърват от нито едно от тези неща по свое желание. Огледалото на господаря изглеждаше антично. Здравата му дървена рамка, може би лакирана дъбова, подсказваше за стойността му.

Майката прегърна дъщеря си и ѝ предложи да си почине от огледалото. Изглежда, че се получи. Момичето взе моливи и започна да рисува, докато Альона Сергеевна се върна към предишната си задача. Същата вечер, когато баща ѝ се върна от работа, Даша вече беше завършила рисунката. Оказа се, че през цялото това време е рисувала момиче в черна рокля с празни черни очи. Родителите не бяха доволни от това, но дъщерята обясни избора си.

„Казва се София. Мама не я видя, но аз я видях. Тя живее в огледалото. И наистина не ме харесва.“

Следващите три дни преминаха спокойно. Но на четвъртия майката на Даша забеляза, че тя има доста дълбоки драскотини от нокти по гърба си. Ужасена, тя попита как се е случило това.

„София излезе от огледалото през нощта. Не ми вярваш, затова не ти казах. Казах всичко на Гоша.“ (Гоша е плюшеният папагал, с когото Даша спеше.) Алена Сергеевна оцени способностите на дъщеря си и осъзна, че няма начин тя сама да си е одраскала гърба така. Тогава жената взе чаршаф и покри огледалото.

„Няма да помогне. Само ще я ядосаш. Виждам как изпълзи от огледалото. Одеяло няма да я спре.“

„Не е одеяло, а чаршаф. Ще видиш, определено ще помогне.“

Още първата нощ след това Даша изкрещя. Родителите ѝ дотичаха и я видяха да държи ръката си. При преглед видяха синина и контузия на китката ѝ. Тя плачеше, или от болка, или от страх, или и от двете. Майка ѝ забеляза, че чаршафът е паднал. Но тя все още не видя никого в огледалото.

София живееше в огледалото.

На сутринта бащата се обадил на хазяина и попитал за огледалото. Той се извинил и се опитал да обясни какво се е случило. За негова изненада хазяинът се съгласил да дойде и разказал невероятна история: „Никога нямаше да ви повярвам, ако не ми бяхте казали име. Дъщеря ви видя ли я? София - 16-годишната ми дъщеря. Тя изчезна.“

Полицията се опита да я намери, но без резултат. С жена ми се разделихме заради това. Огледалото е просто антика, която наследих от баба ми. Странно е, че дъщеря ви го е видяла. Може ли момичето да опише как изглежда? Да, определено е тя. Добре, ще взема огледалото със себе си. Ако дъщеря ми е вътре в него, нека бъде близо до мен.

След разговора собственикът наистина премахнал огледалото от апартамента. Даша се възстановила благополучно от срещата си с... нещо странно. Лекари в столицата ѝ помогнали да се възстанови. София никога повече не посетила момичето и всичко било наред в семейство Валерианови.