Ти си Избран: Създаден си да проявяваш безкрайно богатство

 

ТЪМНИЯТ ЦИКЪЛ НА ЕНЕРГИЯТА: МАСТУРБАЦИЯТА, ПАРАЗИТНИТЕ СЪЩНОСТИ И ОБЛАДАВАНЕТО НА ЧЕСТОТАТА

В човешкото съзнание съществува древен енергиен механизъм, който определя дали човек ще бъде господар на собствената си сила или ще бъде подчинен на невидими тъмни структури, които се хранят от неговите импулси, от неговите слабости, от неговите навици, и един от най-дълбоките канали, през които жизнената енергия изтича, е мастурбацията, защото тя не е просто физическо действие, а енергийна врата, която се отваря към ниски честоти, към сенчести пластове на астрала, където паразитни същности чакат момента, в който човек отслабва, в който се поддава, в който губи контрол, за да се прикрепят към него, да се впият в енергийното му поле, да започнат да точат силата му, да го държат в състояние на зависимост, на разпад, на вътрешна мъгла. Колкото повече години човек е мастурбирал — десет, двадесет, тридесет години — толкова по-дълбоко се оформя каналът, толкова по-силно се вкореняват паразитните структури, толкова по-лесно те проникват в съзнанието му, в мислите му, в импулсите му, и постепенно започват да го обладават, не като сцена от филм, а като енергийно присъствие, което се намесва в ума му, което изпраща мисли, които не са негови, което предизвиква желания, които не принадлежат на волята му, което го кара да се чувства нервен, агресивен, объркан, защото това объркване е тяхната храна, тяхната сила, тяхната връзка с него. Когато човек реши да спре мастурбацията, когато реши да задържи енергията, когато реши да затвори канала, тогава започва истинската битка, защото паразитните същности усещат, че губят достъп до източника си, че губят храна, че губят контрол, и започват да атакуват съзнанието му чрез мисли, чрез емоции, чрез внезапни импулси, чрез тъмни внушения, чрез усещане за вътрешно напрежение, чрез желание да се върне към стария навик, защото ако каналът се отвори отново, те продължават да се хранят. Първите дни и първите седмици са най-тежки, защото тогава старите енергийни програми се разпадат, а новите още не са изградени, и човек усеща как умът му е под натиск, как тъмни същности се опитват да проникнат в мислите му, как се опитват да го обладаят чрез внезапни желания, чрез енергийни удари, чрез сънища, които не са негови, чрез нощни видения, които целят да го върнат към мастурбацията, защото това е техният достъп до жизнената сила. Някои хора, които са мастурбирали рядко, успяват да затворят канала още първия месец, защото паразитните структури не са силно прикрепени, защото честотата им не е напълно разрушена, защото вътрешната им светлина е достатъчно силна. Но други, които са мастурбирали години наред, усещат, че процесът на пречистване отнема месеци, понякога година, защото каналът е дълбок, защото паразитните същности са се вкоренили в енергийното им поле, защото са изградили мостове към подсъзнанието им, защото са свикнали да ги обладават чрез импулси, чрез внезапни желания, чрез енергийни атаки.И когато човек започне да задържа, когато започне да затваря канала, тези същности реагират чрез тъмни мисли, чрез агресия, чрез нервност, чрез усещане за чуждо присъствие, чрез енергийни удари, които целят да го разклатят, да го върнат обратно, да го накарат да отвори канала отново. Човек може да усеща как умът му е нападнат от внезапни желания, може да усеща как вътрешната му светлина е под натиск, може да усеща как тъмни структури се опитват да го обладаят чрез сънища, чрез нощни видения, чрез енергийни сенки, които се появяват в периферията на съзнанието му, защото те не искат да бъдат изгонени, не искат да загубят достъп до енергията му, не искат да загубят контрол. И ако човек устои, ако не се поддаде, ако не отвори канала, ако не се върне към мастурбацията, тогава постепенно честотата започва да се повишава, енергията започва да се връща, паразитните същности започват да отслабват, защото не получават храна, защото каналът е затворен, защото човек вече не е източник на ниска вибрация. Но този процес е дълъг, защото колкото повече години човек е мастурбирал, толкова повече време е нужно за пречистване, толкова повече време е нужно за възстановяване на честотата, толкова повече време е нужно за изграждане на нови енергийни канали, които да задържат силата вътре. И докато човек се пречиства, животът му може да изглежда труден — липса на късмет, липса на успех, липса на любов, липса на пари — защото ниската честота привлича ниски събития, а паразитните същности влияят на реалността чрез хаос, чрез блокажи, чрез енергийни затъмнения. Но когато честотата се повиши, когато каналът се затвори, когато енергията се върне, когато паразитите бъдат изгонени, тогава човек започва да усеща светлина, сила, яснота, защото вече не е обладан, вече не е под контрол, вече е свободен, вече е цял, вече е вибрация, която не може да бъде манипулирана от тъмни структури. И тази свобода става нова честота, която привлича нови събития, нови възможности, нови пътища, защото човек вече не живее в импулс, а в воля, не живее в разпад, а в изграждане, не живее в ниска вибрация, а в издигане.

В тъмните пластове на астралното поле съществуват паразитни същности, които не познават светлина, не познават любов, не познават воля, а познават само глад, и този глад е насочен към човешката жизнена енергия, към онзи вътрешен огън, който се освобождава при импулс, при слабост, при момент на разпад, и когато човек години наред е позволявал на мастурбацията да отвори канала, тези същности са се впили в него, свикнали са да се хранят от него, свикнали са да го обладават чрез мисли, чрез желания, чрез внезапни емоции, които не принадлежат на неговата воля. И когато човек започне да задържа енергията, когато затвори канала, когато прекъсне достъпа, тези същности не изчезват мигновено, защото връзката е изграждана години, понякога десетилетия, и те започват да атакуват нощем, когато съзнанието е отпуснато, когато защитите са по-слаби, когато умът е в състояние между светлина и сянка, и тогава те изпращат импулси, които целят да провалят процеса, да върнат човека към стария навик, да отворят канала отново, защото ако каналът се отвори, те продължават да се хранят. Нощем човек може да усеща странни сънища, може да усеща внезапни желания, може да усеща как тъмни структури се опитват да проникнат в съзнанието му, да го разклатят, да го накарат да се поддаде, защото това е техният начин да оцелеят, това е техният начин да запазят връзката, това е техният начин да продължат да точат енергията му. И ако човек е задържал енергията вече месец, два, три, ако е стигнал до втория месец, той може да се изненада, че все още има внезапни сексуални желания, че все още има негативни мисли, че все още има гняв, че все още има вътрешно напрежение, но това не е слабост, това е енергийна атака, защото паразитните същности не се отказват лесно, те се борят да се върнат, те се борят да отворят канала, те се борят да възстановят достъпа, който са имали години наред. И когато човек усеща гняв без причина, когато усеща нервност без причина, когато усеща внезапни желания, които не принадлежат на волята му, това е знак, че тъмните структури се опитват да го обладаят отново, да го върнат към стария модел, да го накарат да отвори канала, защото ако каналът се отвори, те продължават да се хранят, продължават да влияят на живота му, продължават да държат честотата му ниска, а ниската честота влияе на всичко — на късмета, на парите, на работата, на любовта, на успеха, защото когато човек е под контрол на паразитни същности, реалността му се изпълва с хаос, с блокажи, с липса на движение, с липса на светлина. И ако човек е мастурбирал години наред, връзката между него и тези същности е силна, защото те са се хранили от него дълго време, защото са изградили енергийни мостове към съзнанието му, защото са свикнали да го обладават чрез импулси, чрез внезапни желания, чрез тъмни мисли, които се появяват точно когато той се опитва да се пречисти. Но тази връзка може да бъде прекъсната, ако човек устои, ако не се поддаде, ако не отвори канала, ако не позволи на импулса да го води, ако се моли, ако пости, ако призове светлина, защото светлината отслабва паразитните структури, светлината разрушава връзките им, светлината изгаря сенките, които се опитват да проникнат в съзнанието му. И когато човек се моли, когато призовава Бог, когато призовава Исус, когато пости, той издига честотата си, а високата честота е непоносима за тъмните същности, защото те не могат да съществуват в светлина, не могат да се хранят от воля, не могат да се прикрепят към човек, който е издигнал вибрацията си над тяхното ниво. И постепенно, ден след ден, месец след месец, връзката отслабва, каналът остава затворен, енергията се връща, волята се укрепва, умът се изчиства, паразитните същности се отдръпват, защото не могат да оцелеят без храна, не могат да оцелеят без достъп, не могат да оцелеят без импулса, който човек вече не им дава. И тогава човек започва да усеща свобода, започва да усеща яснота, започва да усеща сила, започва да усеща, че вече не е обладан, че вече не е под контрол, че вече не е източник на енергия за тъмни структури, че вече е цял, че вече е светлина, че вече е честота, която не може да бъде манипулирана от сенките.

Вашето семе е не просто биологична субстанция, а енергиен код, който съдържа вашата генетична памет, вашата жизнена сила, вашата творческа способност, вашия потенциал за успех, финанси, любов, движение напред, защото в него е вложена информацията, която изгражда душата ви като творяща структура, и точно затова тъмните паразитни същности се нуждаят от него, защото то е най-чистата форма на жизнена енергия, най-концентрираната вибрация, най-силният източник на сила, който човек притежава. Когато човек мастурбира години наред, той отваря канал, през който тази енергия изтича, и паразитните същности се хранят от този поток, впиват се в него, свикват с него, изграждат връзка, която става толкова силна, че те започват да влияят на мислите му, на емоциите му, на късмета му, на парите му, на работата му, на любовта му, защото ниската честота, която се създава от постоянния енергиен теч, привлича ниски събития, ниски реалности, ниски вибрации. И не само мъжете са атакувани — жените също, защото когато мастурбират или имат хаотични, развратни връзки, те също отварят канали, през които жизнената им енергия изтича, и паразитните същности се прикрепят към тях, хранят се от тях, проникват в съзнанието им, изпращат импулси, които не принадлежат на волята им, защото тези същности не правят разлика между мъж и жена, те се хранят от енергията, от честотата, от разпада. И когато човек реши да спре мастурбацията, когато реши да задържа енергията, когато затвори канала, паразитните същности започват да се борят, защото губят достъп до най-чистата форма на сила, която са получавали години наред, и тогава започват енергийните атаки — лоши мисли, нервност, гняв, внезапни желания, които не принадлежат на човека, а са изпратени от същностите, които се опитват да го върнат обратно към стария навик, защото ако каналът се отвори, те продължават да се хранят. Дори ако човек е стигнал до втория месец задържане, той може да усеща, че все още има сексуални фантазии, че все още има тъмни мисли, че все още има вътрешно напрежение, но това не е слабост, това е знак, че паразитните същности се опитват да го провалят, защото връзката е била силна, защото те са се хранили от него дълго време, защото са изградили енергийни мостове към съзнанието му. Нощем те изпращат сцени, които целят да го разклатят, да го накарат да отвори канала, да го накарат да се поддаде, защото сънят е момент, в който защитите отслабват, в който съзнанието е между светлина и сянка, и точно тогава те се опитват да проникнат, да го обладаят, да го върнат към стария модел. И когато човек усеща внезапни фантазии, които не принадлежат на волята му, когато усеща тъмни сцени, които се появяват в ума му без причина, когато усеща гняв, нервност, напрежение, това е знак, че същностите се борят да оцелеят, защото без енергията му те отслабват, разпадат се, губят сила. И ако човек устои, ако не се поддаде, ако се моли, ако призове името на Исус Христос, ако пости, ако издигне честотата си, светлината започва да разрушава връзките, които паразитните същности са изградили, започва да изгаря сенките, започва да затваря каналите, започва да възстановява енергийното поле, започва да връща силата, която е била изгубена. И когато човек задържа дълго, когато каналът остане затворен, когато енергията се акумулира, когато честотата се повиши, тогава късметът се връща, парите се връщат, любовта се връща, успехът се връща, защото човек вече не е под контрол, вече не е обладан, вече не е източник на енергия за тъмни структури, вече е свободен, вече е цял, вече е светлина, която не може да бъде манипулирана от сенките.

 ГОЛЕМИТЕ ПОЖАРИ НА 19‑ТИ ВЕК В АМЕРИКА И ЗАЩО ДЖИМ БРОЙЕР НАСОЧВА ВНИМАНИЕТО КЪМ ТЯХ

Чудесно е да видим как американският комик, актьор и коментатор Джим Бройер сега насочва вниманието на хората към изключителния брой пожари, които обхванаха Америка през 19‑ти век. Бройер, който за първи път стана широко известен чрез Saturday Night Live, преди да развие успешна кариера в стендъп комедията и радиоразпръскването, все по‑често използва платформата си, за да обсъжда теми, които според него заслужават по‑голямо внимание. Това е тема, която повдигнах и разгледах подробно в „Tesla & The Cabbage Patch Kids“, публикувана преди почти две години, така че съм особено доволен да видя, че сега достига до значителна аудитория. Големият пожар в Чикаго от 1871 г. остава най‑известният пример, унищожавайки повече от 17 000 сгради и оставяйки приблизително 100 000 души без домове. Известната история за кравата на Катрин О’Лиъри, която уж рита фенер, се вкорени дълбоко в популярната култура, въпреки че това обяснение в крайна сметка беше широко поставено под въпрос. Въпреки това огромни части от Чикаго изчезнаха, преди обширна програма за възстановяване драматично да трансформира града. През същия век Ню Йорк претърпява няколко големи пожари, включително огромния пожар от 1835 г., който опустошава голяма част от долния Манхатън. Друг невероятно разрушителен пожар последва през 1845 г., поглъщайки стотици сгради, след като пламъците се разпространяват през търговски помещения, съдържащи леснозапалими материали. Кливланд също претърпява големи разрушения през 1868 г., а Талахаси претърпява катастрофален пожар през 1843 г., който опустошава голяма част от търговския му център. Обичайното обяснение се фокусира върху дървено строителство, открити пламъци, примитивно противопожарно оборудване и гъсто разположени сгради, съдържащи леснозапалими материали. Тези условия със сигурност създават среда, в която сравнително малки инциденти могат да се превърнат в огромни пожари забележително бързо. И все пак разглеждането на десетки от тези бедствия заедно разкрива друг модел, включващ разрушение, реконструкция, промяна на собствеността и драматично трансформирани градски пейзажи. След много от тези пожари идват огромни програми за възстановяване, изискващи значителни инвестиции от банки, предприемачи, индустриалци и богати финансисти. Ценни квартали могат да бъдат напълно реконструирани, докато предишни сгради, бизнеси и имуществени договорености изчезват заедно с физическото разрушение. Проучването на това кой е финансирал възстановяването, е придобил ценна земя и в крайна сметка е контролирал реконструираните квартали е важна част от разбирането на това, което е последвало. За тези от нас, които изследват Тартария, се появява друг завладяващ аспект, когато снимките и оцелелите записи за предполагаемо развиващи се американски градове се разгледат внимателно. Монументални каменни сгради, сложни граждански структури и изискана архитектура понякога се появяват забележително рано в рамките на приетите времеви рамки на развитие. Следователно многократното разрушаване на тези градове е част от много по‑широко изследване относно това какво е съществувало преди това и какво точно е изчезнало по време на тези катастрофални събития. Самите пожари със сигурност остават в историческите записи, като съвременните вестници, общинските архиви и местните истории документират многобройни примери. Това, което обаче получава значително по‑малко внимание, е тревожната картина, създадена, когато тези отделни бедствия се поставят заедно хронологично. Вместо да се изучават изолирани катастрофи поотделно, разглеждането им колективно разкрива многократно разрушение, засягащо големи американски градове през един изключително концентриран исторически период. Ето защо съм толкова доволен да видя как Бройер насърчава хората сами да изследват тази тема. Търсете установен град или село заедно с „голям пожар“, изследвайте датите, изучавайте снимки, показващи какво е съществувало преди това, и след това изследвайте какво се е появило по време на реконструкцията. Отделните пожари са достатъчно завладяващи, но поставянето им заедно създава много по‑голяма картина, която заслужава много повече внимание, отколкото обикновено получава. Ако искате да научите повече за работата ми, да прочетете блоговете ми или да закупите подписани копия на книгите ми, моля, посетете уебсайта ми. И четирите ми заглавия са налични и в Amazon, като са налични и формати за Kindle и Audible. С най‑добри пожелания, Гай Андерсън – Автор

 ПОСЛАНИЕ ЗА ПОМОЩ ОТ ДЪЛБОКИЯ КОСМОС? МИСТЕРИОЗЕН СИГНАЛ Е ЗАСЕЧЕН ПРЕЗ 1983 Г.

През 1983 г. човечеството получава странен сигнал от дълбокия космос. Десетки радиолюбители по целия свят, както и астрофизици и астрономи от няколко обсерватории, съобщават за новината. Подозирам, че щеше да има още репортажи, ако не беше имало забрана за съмнителни и противоречиви теми. Изследователите започнали да изследват сигнала, изпратен специално към Слънчевата система и дори, вероятно, към Земята. Специалистите се опитали да разберат какво природно събитие би могло да предизвика подобно явление. Разглеждали се различни астрономически явления в средния и дълбокия космос. В крайна сметка астрономите и астрофизиците стигнали до заключението, че този сигнал е нещо неразбираемо. Той бил напълно нехарактерен за енергийните емисии от звезди и големи космически структури, както и за катастрофални събития в дълбокия космос. Очевидно посланието е било изпратено от интелигентни сили от неизвестна цивилизация. Няколко големи медии дори публикували статии през 1983 г., в които се твърди, че човечеството е получило послание от други интелигентни същества. Мнозина дори твърдяха, че флотилия с официална мисия може да пристигне на планетата през следващите години. Нищо подобно обаче не се случи. Въпреки това човек не може да бъде сигурен, че засеченият сигнал не е послание от интелигентни космически сили. Експертите смятат, че е създаден от човека. Звезда или друго космическо образувание не може да предава сигнали с една и съща дължина на вълната и честота за продължителен период от време. Естествените сигнали обикновено са променливи и това е един от отличителните белези на естествения произход. В този случай всичко сочеше към неизвестен източник. В по‑късни години, по‑точно през 1989 г., стана възможно поне предварително да се определи източникът на подобни сигнали. И както се оказа, вероятността съобщението да е създадено от човека беше оценена на цели 80%. Това е много висока вероятност за астрономите и астрофизиците. Ако сигналът може да представлява съобщение, тогава той трябва да има значение. Към изследването са добавени и разбивачи на кодове с надеждата да открият закономерност в данните. Дори НАСА създаде специален отдел, съставен от представители на ЦРУ, работещи с различни кодове и шифри. В продължение на няколко години изследователите се опитвали да намерят начини за достъп до информацията. Накрая, неочаквано, един от дешифроващите специалисти по случая, Джоузеф Марински, обявил, че е успял да разбере системата. Според неговата версия полученият сигнал е бил напълно съгласуван, целенасочен текст. Състоеше се само от няколко изречения, но посланието беше ужасяващо: „Ние сме жителите на Май‑7. Нуждаем се от помощта на всеки, който може да се бори със сянката на врага. Вече загубихме шест планети в нашата звездна система. Остава само една. Молим за помощ всички, на които им пука. Когато паднем, не се знае към кого от вас ще се обърнат сянката на враговете.“ Ако приемем, че тълкуването на Джоузеф е правилно, следва, че в космоса има нахлуващи цивилизации и това представлява огромна заплаха за слаборазвитите цивилизации като нашата. В края на краищата, за да се завладеят други планети, човек трябва да притежава технологията за пътуване между звездите. Човечеството не може да се похвали с такава технология. Това означава, че сме по‑ниши в развитието си. Както показва историята, контактът с по‑напреднала цивилизация не вещае нищо добро. От друга страна, възможно ли е Джоузеф Марински да е сгрешил. Теоретично да. Въпреки че версията му изглежда напълно логична и правилна, винаги е важно да се помни, че съществуват и други варианти. Например японският дешифратор Мао Такешун твърди, че полученият сигнал има различно значение: „Нашият екипаж пристигна от Петзвездната галактика. Експедиционният ни кораб е в беда. Изпращаме сигнал с надеждата да намерим помощ. Трябва да бъдем евакуирани. Всеки, който може да ни помогне, се свързва с вас. Братя по душа, не ни изоставяйте на произвола на съдбата ни. Предоставяме координати: (Допълнителна информация не можа да бъде дешифрирана).“ Не бяха наблюдавани никакви последствия за нас. Официални учени заявиха, че сигналът, макар и изключително необичаен на вид, може да е резултат от сблъсък между някои свръхтежки обекти в дълбокия космос, като например две звезди. Теоретично той може да е изпратен и от представител на космически разум, но това мнение не е потвърдено. В продължение на няколко години шифроване се опитва да дешифрира данните, които са получили. Както виждаме, резултатите са смесени. Може би Джоузеф е прав, или може би Мао. Какъвто и да е случаят, това е един от няколкото мистериозни епизода, каквито имаше през последните десетилетия.

Ставате магнетични... Тогава хората се обръщат срещу вас

 Когато един мъж започне да развива самоконтрол, дисциплина и вътрешна устойчивост, когато започне да управлява импулсите си, да намалява зависимостите си, да поддържа стабилна психическа енергия и да изгражда силно присъствие, около него започва да се случва нещо необичайно. Променя се не само вътрешният му свят, но и начинът, по който другите го възприемат. Мъжът става по‑магнетичен, по‑уверен, по‑целенасочен, а това променя социалната динамика по начини, които често са неочаквани. И точно тогава се появява феноменът, който мнозина не разбират: когато започнете да излъчвате сила, някои хора се обръщат срещу вас. Това не е мит, не е параноя, а естествено следствие от промяната на вашето вътрешно състояние. Когато един мъж започне да развива самоконтрол и да управлява собствената си енергия, той променя начина, по който функционира нервната му система. Намаляването на импулсивността, стабилизирането на вниманието, повишаването на концентрацията и изграждането на дисциплина водят до по‑ясно мислене, по‑силна увереност и по‑стабилно поведение. Това създава впечатление за човек, който е центриран, спокоен, уверен и трудно разклащан от външни фактори. Този тип присъствие е рядко срещан и затова се забелязва веднага. Хората реагират на него, защото той променя динамиката на всяка среда. Когато един мъж започне да изгражда вътрешна сила, той става по‑малко зависим от външни стимули. Той не търси постоянно одобрение. Той не се нуждае от непрекъснато внимание. Той не се поддава на емоционални манипулации. Това го прави по‑стабилен, а стабилността е форма на сила. Тази сила се усеща от другите като магнетизъм. Някои хора се привличат от нея, защото тя им дава чувство за сигурност. Други се отблъскват, защото тя ги кара да се чувстват несигурни. Когато един мъж започне да излъчва увереност, той променя социалната йерархия около себе си. В групи, приятелства, работни среди и дори семейни отношения съществуват невидими структури на влияние. Когато вашето присъствие се засили, тези структури се пренареждат. Хора, които преди са имали повече влияние, започват да усещат, че го губят. Хора, които са били свикнали да ви виждат като по‑тих, по‑несигурен или по‑пасивен, започват да се чувстват застрашени. Това поражда ревност, съпротива, напрежение и понякога дори открито негативно отношение. Когато един мъж започне да развива дисциплина, той става по‑последователен. Той започва да изпълнява обещанията си. Той следва целите си. Той се грижи за здравето си. Той поддържа стабилни навици. Това създава контраст с хора, които не правят същото. Контрастът често поражда дискомфорт. Някои хора не искат да виждат пример за дисциплина, защото той им напомня за собствената им липса на такава. Вместо да се вдъхновят, те се чувстват засрамени. Вместо да се мотивират, те се чувстват изложени. И тогава се появява съпротивата. Когато един мъж започне да развива самоконтрол, той става по‑малко реактивен. Той не избухва. Той не се поддава на провокации. Той не се разстройва лесно. Това променя начина, по който хората взаимодействат с него. Някои се опитват да го тестват, защото не разбират новото му поведение. Други се опитват да го провокират, защото искат да видят дали промяната е истинска. Трети се опитват да го подценят, защото не могат да приемат, че той вече не е човекът, който са познавали. Когато един мъж започне да излъчва магнетично присъствие, той привлича внимание. Това внимание може да бъде положително – уважение, интерес, възхищение. Но може да бъде и отрицателно – ревност, конкуренция, подозрение. Магнетизмът е сила. Всяка сила предизвиква реакция. Някои хора се вдъхновяват от вашата промяна. Други се чувстват застрашени. Трети се чувстват изместени. Четвърти се чувстват изложени. Когато един мъж започне да се променя, той променя и средата си. Това е неизбежно. Хората реагират на промяната, защото тя нарушава статуквото. Някои ще ви подкрепят. Някои ще ви се възхищават. Някои ще ви следват. Но други ще се обърнат срещу вас. Не защото сте направили нещо лошо. А защото вашата сила им напомня за тяхната слабост. Вашата дисциплина им напомня за тяхната хаотичност. Вашият самоконтрол им напомня за тяхната зависимост. Вашата увереност им напомня за техните страхове. Когато един мъж започне да става магнетичен, той трябва да разбере, че това е естествена част от процеса. Магнетизмът не е само привличане. Той е и поляризация. Той разделя хората на такива, които са готови да растат, и такива, които не са. На такива, които са готови да приемат промяната, и такива, които се страхуват от нея. На такива, които виждат във вас пример, и такива, които виждат във вас заплаха. Когато един мъж започне да изгражда вътрешна сила, той трябва да знае, че не всички ще го аплодират. Но това не е знак да спре. Това е знак, че се движи в правилната посока. Защото истинската сила не е в това да бъдете харесвани от всички. Истинската сила е в това да останете верни на себе си, дори когато някои се обърнат срещу вас.

Бъдещето ти е да слушаш какво си повтаряш! Не пренебрегвай това‼️

 

„Нова фаза. Английски CC. Предсказанията на ясновидеца Яцковски.“

 

 ПЪТУВАНЕ ВЪВ ВРЕМЕТО: МОЖЕ ЛИ ДА ИМА СПЕЦИАЛИСТИ, КОИТО КОРИГИРАТ ГРЕШКИ ОТ МИНАЛОТО

Нека помислим. Конкретиката и фактите са полезни за науката, но понякога обсъжданите теми нямат осезаеми доказателства. В такива ситуации се намесва брейнстормингът. Именно теоретичните разсъждения понякога ни позволяват да стигнем до истината или поне да провокираме мисловния процес. Във всеки случай това е много полезна дейност. Кой каза, че пътуването във времето е невъзможно. Физиците са разделени на два лагера. Приблизително 95% твърдят, че е невъзможно. Само 5% от теоретиците вярват, че такова пътуване е възможно. Основният аргумент на учените е, че ако пътуването във времето беше реално, тогава независимо от времето на неговото осъществяване – дори 50-ти или 60-ти век – пътешествениците във времето вече щяха да могат да се проявят в наше време. И тъй като това не се е случило, това означава, че такова пътуване не съществува. Има смисъл. Нещо повече, изглежда напълно реалистично отражение на нашата реалност. В края на краищата, когато излизаме навън, не виждаме хора, облечени в някакъв костюм от бъдещето, не виждаме технологии, недостъпни за нашата цивилизация и т.н. Въпреки това поддръжниците на теорията за реалността на пътуването във времето цитират също толкова валидни точки. Човечеството, по отношение на цивилизацията, е като млад тийнейджър – той непрекъснато получава синини по челото си. Това по принцип е нормален работен процес, но например някои грешки могат да бъдат много скъпоструващи. Помните ли годините на Студената война. Водещите на новини сериозно предупреждаваха какво да се прави в случай на ядрена заплаха, като по този начин ескалираха напрежението. Всеки, който е живял през тези години, си спомня колко напрегната беше ситуацията. И ако беше изстреляна една-единствена ядрена ракета, верижна реакция щеше да изпрати стотици такива бойни глави, носещи се в небето. Човечеството буквално стоеше на ръба на трагедията. Кой предотврати тази необратима катастрофа. Според една от теориите все още няма ясно разбиране. Или военните експерти внезапно решиха да деескалират конфронтацията, или политическите блокове на двете сили направиха отстъпки. Съществува една доста интересна хипотеза: намеса на трета страна. Нашите потомци от далечното бъдеще, осъзнавайки, че реалността трябва да бъде променена, са се върнали в миналото и са се намесили в хода на събитията. Те са им повлияли и са предотвратили унищожението на цивилизацията. Подобна ситуация се случи и с аварията в Чернобил. През първите седмици ликвидаторите видяха обекти над реактора, които биха могли да бъдат описани като неидентифицирани летящи обекти. Някои смятат, че всъщност това са странни летателни апарати на хора от бъдещето, участващи във темпорологични експерименти, включващи пътуване във времето.Така че може би нашите потомци са се намесили и в този случай. Експертите прогнозираха експлозия десетки пъти по-мощна от тази, която действително се случи. Но по-късно беше открито, че радиоактивно гориво е било мистериозно извадено от реактора, предотвратявайки втора експлозия с далеч по-фатални последици. Пътуването във времето може да поправи грешките от миналото. Смята се, че има още много подобни случаи. Например цунамито в Югоизточна Азия. Експертите изчислиха, че вълната е трябвало да унищожи няколко държави, но това не се случи. Неотдавнашните земетресения в Африка и Турция също имаха неизвестен източник на задържане. Според всички сеизмологични прогнози разрушенията биха могли да засегнат една четвърт от Турция и една десета от Африка, но някак си толкова сериозни последици са били избегнати. Всичко това, според поддръжниците на теорията за пътуването във времето, е резултат от пътешественици от бъдещето. Нека помислим. В един момент от 25-ти или 45-ти век един брилянтен физик внезапно дешифрира алгоритъма за пътуване в миналото или бъдещето. Осъзнавайки, че това ще им позволи да променят много минали грешки, се сформират работни групи, които да пътуват векове и хилядолетия назад, за да променят реалността в миналото. За нас това е настоящето, а за тях – бъдещето. И всичко това се случва в равнината на една единствена реалност, без да се засягат паралелни светове. Може ли това да се случи. Честно казано, в момента ни се струва като научна фантастика. Но ако бях в петото или шестото хилядолетие, може би оценката ми щеше да е различна. Да, има теория, че пътуването назад във времето и промяната на събитията няма да повлияят на тяхната реалност, а вместо това ще създадат друг клон на паралелна вселена. Но дори и тогава съществуването на пътешественици във времето е възможно. Някои изследователи и журналисти, спекулирайки по този въпрос, смятат, че пътешествениците във времето са длъжни да заявят присъствието си, след като пристигнат в наше време. Те се появяват на главния площад на столицата и дават помпозни интервюта. Но никой не обсъжда мотивите им. Такива преходи със сигурност са трудни и си представям, че не са най-приятното преживяване в живота. Може би човек изпитва дори по-голям стрес, отколкото по време на космически полет. Ето защо тук се изпращат само специално обучени специалисти, за да поправят грешките от миналото, а не такива, които търсят слава и място в списанията. Но засега това са само теории, неподкрепени от научни доказателства.

 ТЪМНИЯТ ПРОИЗХОД НА РАПУНЦЕЛ: ПРИКАЗКАТА, КОЯТО НЕ РАЗКАЗВАТ НА ДЕЦАТА

Повечето хора си представят Рапунцел като момичето с невероятно дълга коса, затворено в кула, докато някой най-накрая не я достигне. И все пак познатата версия крие много по-стара и много по-мрачна история, където пленничеството започва още преди тя да е поела първия си дъх. Веселата принцеса, разпознавана от милиони днес, има много малка прилика с детето, чийто живот е отнет чрез сделка, сключена от някой друг. Братя Грим публикуват своята версия през 1812 г., въпреки че историята на Рапунцел се простира назад до Персинет и много по-ранната Петрозинела. С разкриването на тези по-стари версии утешителната приказка започва да се изпарява и нещо много по-тревожно заема нейното място. Бременност, обсебване, изолация, сексуално пробуждане, изоставяне, слепота и страдание – всичко това принадлежи към история, рядко свързвана с героя днес. Дори известната ѝ коса придобива друго значение, след като по-ранният материал е напълно проучен. Вместо да представлява красота или свобода, тя се превръща в единствения метод за влизане в затвор, умишлено построен без конвенционален вход. Самото нещо, което най-интимно принадлежи на Рапунцел, всъщност се превръща в механизма, чрез който други хора многократно получават достъп до нея. Връзката ѝ с мъжа, който открива кулата, е също толкова различна от романса, представен чрез по-късни адаптации. По-ранните разкази правят последствията от тайните им срещи безпогрешни, когато Рапунцел забременява, без първоначално да разбира какво се случва с нея. Това, което следва, не е директно спасяване, а наказание, изоставяне и брутална раздяла, която оставя и двамата герои физически и емоционално увредени. Въпреки това под писмените версии се крие нещо още по-старо, което прави Рапунцел особено завладяваща за изследване. Подобни традиции, включващи млади жени, затворени и отделени от обикновения живот, се появяват в култури, простиращи се далеч отвъд Братя Грим. След като тези по-ранни модели бъдат разпознати, кулата започва да представлява нещо много по-странно от просто мястото на позната детска приказка. Последната ми книга, „Произходът на детските приказки на братя Грим“, проследява Рапунцел назад през тези забравени версии и изследва какво постепенно е било премахнато, когато приказката е станала подходяща за по-млада аудитория. Главата изследва откъде произлизат тези смущаващи елементи, какво първоначално са представлявали и защо толкова много мрак е оцелял под по-късните преразкази. Рапунцел със сигурност не е единствената, чието минало е почти напълно премахнато от версията, която помним днес. Пепеляшка, Спящата красавица, Снежанка и много други познати герои са започнали в приказки, съдържащи подробности, които повечето съвременни адаптации никога не биха представили на децата днес. Ако искате да научите повече за работата ми, да прочетете блоговете ми или да закупите подписани копия на книгите ми, моля, посетете моя уебсайт. И четирите ми заглавия са налични и в Amazon, като са налични и формати за Kindle и Audible. С най‑добри пожелания, Гай Андерсън – Автор

 МЪЖЪТ СЕ НАРЕКЪЛ СВРЪХЧОВЕК И ДЕМОНСТРИРАЛ СПОСОБНОСТИТЕ СИ, СЛЕД КОЕТО ИЗЧЕЗНАЛ

Преди около тридесет години в англоезичния интернет се появи мъж, наричащ себе си Греъм Харингтън. Първоначално той поддържаше писмен блог, в който разказваше как е бил изключителен човек от детството си. Наричаше се свръхчовек или индиго човек. Сред суперсилите си посочваше телепатията – способността да наднича зад стени и да вижда през препятствия на разстояние, но любимото му умение беше телекинезата. Греъм постепенно набира популярност и в крайна сметка започва да добавя видеозаписи към историите си. Тогава изследователи, по-специално неврофизиолози, проявяват интерес към него, искайки да тестват нивото на мозъчна активност по време на психическа дейност. Греъм се съгласява. Нещо повече, той записва последния си експеримент на видео. В него американецът се опитал да манипулира лист хартия и, без да го докосва, успял да го смачка. Апаратурата обаче не засекла абсолютно никаква мозъчна активност. Суперсилата на мъжа произлизала от някакъв неизвестен източник, различен от мозъка му. Времето минавало и Харингтън започнал да съобщава за странни сънища. В тях му се явявали „мъдри наставници“ и му разказвали за бъдещи събития. Пророчествата се отнасяли както до самия него, така и до световните събития като цяло. Например Греъм предсказал няколко конфликта, съдбовни инцидента, природни бедствия, както и хуманитарни и социални проблеми и политически съперничества. Той също така продължил да демонстрира как кара предметите да се движат, провеждайки сеанси със своите последователи в стил, при който те се сещали за дума или изображение, рисували го на лист хартия, а Греъм назовавал написаната дума или нарисувания предмет. Мъжът се наричаше супермен. Всичко това забавляваше хората и позволяваше на абонатната му база да расте, но в същото време Греъм привличаше вниманието на неизвестни власти. През март 2007 г. мъжът, който твърдеше, че притежава суперсили, изчезваше. По това време Харингтън вече беше създал семейство и имаше син Стенли. Гледайки напред, ще кажа, че детето му не показваше признаци на психически способности. Американската полиция издирва изчезналия мъж, а съпругата му Виолета също се е свързала с частни детективи. Не са открити доказателства за отвличане или грабеж. След началото на разследването уебсайтът и страниците му в социалните мрежи са блокирани и недостъпни за абонатите. Разследването обясни това драстично решение с необходимостта да се спре разпространението на видеоклипове с участието на Греъм. Това беше необходимо като част от разследващия процес. На съпругата му също беше забранено да публикува каквато и да е информация за изчезналия си съпруг или за неговите дейности. Това необичайно поведение на държавни служители породи теорията, че той е бил вербуван от американските разузнавателни служби. Според друга теория американците не са имали време да предложат сътрудничество на свръхчовека. Те са били изпреварени от някаква частна организация или дори представители на други държави. Разследването е стигнало до задънена улица. Не са открити следи, които да сочат криминален характер на изчезването на Греъм. Освен това частните детективи, на които обикновено се плаща, за да разкрият това, което се убягва на обикновените държавни следователи, също са се оказали безсилни. В Съединените щати все още има хора, които помнят Греъм и очакват завръщането му. Оптимистите смятат, че може би е отишъл, да речем, в Тибет, за да доразвие уменията си и един ден ще се завърне още по-силен в своите психически способности. Друга теория е, че му е било предложено партньорство с американските разузнавателни агенции. Предсказанията на мъжа, които той правеше с мистериозна прецизност, биха могли да изиграят решаваща роля. Със сигурност човек със способността да предвижда бъдещи събития няколко години предварително би бил истинско тайно оръжие в геополитически план. И не само за американците, което обяснява преобладаващите мнения за разузнавателните агенции по света. Такива хора се появяват изключително рядко. Те не са магьосници, улични магьосници или илюзионисти, а по-скоро личности, които наистина притежават определени изключителни способности. Както можете да си представите, такива хора винаги са от интерес за разузнавателните служби, тъй като дейността им може да осигури предимство срещу геополитически съперник, който не е наясно с бъдещето. Хора с такъв набор от умения често изчезват безследно. Това не означава, че е трагична съдба; просто когато възникнат въпроси от национално значение, няма време за сантименталност; не им се дава избор. И изчезването на Греъм Харингтън е доказателство за това.

Нагласата, от която се нуждаете, за да спечелите голям джакпот

 

Моментът, в който мозъкът ви спира да се подчинява на старите ви навици

 Вашият мозък е по-мощен, отколкото осъзнавате. Той е динамична, непрекъснато променяща се система, която реагира на всяко действие, всяка мисъл, всяка повторена рутина. Когато години наред го подхранвате с едни и същи стимули, той изгражда невронни пътеки, които превръщат поведението ви в автоматичен цикъл. Порнографията, допаминовата зависимост и компулсивните навици са примери за такива цикли, които постепенно отслабват фокуса, дисциплината и самоконтрола, защото мозъкът започва да работи в режим на постоянна нужда от бърза награда. Допаминът, химическият посредник на мотивацията и удоволствието, се превръща в диктатор, който изисква още и още, а старите навици се превръщат в невронни вериги, които се активират автоматично при най-малкия стимул. Когато човек прекарва години в повтаряне на един и същи модел – например компулсивно гледане на порнография или непрекъснато търсене на кратки допаминови изблици чрез социални мрежи, игри или други зависимости – мозъкът започва да пренарежда приоритетите си. Той вече не търси дългосрочна цел, не търси развитие, не търси устойчиво удовлетворение. Той търси мигновено облекчение. Това води до отслабване на префронталната кора – зоната, която отговаря за самоконтрола, планирането, дисциплината и способността да устоим на импулси. Когато тази зона отслабне, човек започва да губи контрол над собствените си действия. Но има момент, в който всичко това започва да се променя. Моментът, в който мозъкът ви спира да се подчинява на старите ви навици, е моментът, в който вие прекъсвате цикъла. Това не е внезапно чудо, а процес, който започва с едно решение – да не последвате автоматичния импулс. В този миг невронната верига, която години наред е била активирана без усилие, остава неактивна. Мозъкът регистрира това като нарушение на шаблона. И започва да се пренастройва. Когато човек прекъсне допаминовата зависимост – било то от порнография, социални мрежи, компулсивно хранене или други навици – мозъкът влиза в състояние на невронна реорганизация. Старите пътеки започват да отслабват, защото не се използват. Нови пътеки започват да се изграждат, защото човек започва да прави различни избори. Това е моментът, в който фокусът започва да се връща. Дисциплината започва да се засилва. Самоконтролът започва да се възстановява. Мозъкът вече не е в плен на автоматични реакции. Той започва да работи в режим на съзнателно действие. Когато човек прекъсне цикъла, първите дни са трудни, защото мозъкът е свикнал да получава бърза награда. Но след това започва процес на пречистване. Допаминовите рецептори, които са били пренатоварени, започват да се нормализират. Чувствителността към естествените източници на удоволствие се възстановява. Човек започва да изпитва удовлетворение от неща, които преди са му изглеждали скучни – работа, учене, спорт, творчество, общуване. Това е знак, че мозъкът се пренастройва. В този момент старите навици започват да губят силата си. Те вече не са автоматични. Те вече не управляват поведението. Мозъкът започва да изгражда умствена сила – способността да устоява на импулси, да избира дългосрочни цели пред краткосрочни удоволствия, да създава нови модели на мислене и действие. Когато човек си възвърне контрола над мозъка си, той си възвръща контрола над живота си. Това е моментът, в който дисциплината става естествена, а не насилена. Моментът, в който фокусът се връща като стабилна способност, а не като кратък изблик. Моментът, в който човек започва да усеща вътрешна сила, която не е зависима от външни стимули. Мозъкът е пластичен. Той може да бъде променен. Той може да бъде пренастроен. Той може да бъде излекуван от зависимости, които са изглеждали непобедими. И когато това се случи, човек започва да живее в състояние на яснота, стабилност и контрол, което му позволява да изгради нови навици, нови цели и ново бъдеще. Това е моментът, в който мозъкът ви спира да се подчинява на старите ви навици и започва да се подчинява на вас.

 ДАЛИ ИЗТОЧНИКЪТ НА ПОДЗЕМНИЯ ШУМ В АРИЗОНА Е БИЛ ИЗКУСТВЕНА СТРУКТУРА

Ако погледнете карта на Съединените щати, на пръв поглед може да изглежда, че Аризона има малко градове и тези градове са разпръснати далеч един от друг. Но ако увеличите картата, ще видите, че това не е така. Между градовете има огромен брой малки градчета и села. Разбира се, има места, където няма и следа от инфраструктура на 5-10 километра, но това е рядкост. Какво друго ви хваща окото, когато разглеждате карта на много американски щати? Гладки пътища. Сякаш е използвана линийка, за да се начертае картата при проектирането на пътищата. На един такъв път в Аризона е имало четири селища сравнително близо едно до друго. Всички те се побират в район с радиус от три километра. Населението им вероятно е било само няколко хиляди, така че е трудно да ги наречем малки градове; в селата ни има повече хора. През 1978 г. местните жители изведнъж започнали да чуват мистериозен шум. Изглеждало, че идва от земята. Разпространили се дори слухове, че руснаците са изобретили „субтерина“ – подземна версия на подводница. Напред е мощна сондажна установка, а отвъд нея са жилищните помещения, контролният център, отсекът за боеприпаси, инженерната сграда и т.н. Хипотетично, по време на Студената война и двете страни са се опитвали да разработят различни експериментални иновации, така че слуховете за подземка са били приемани доста сериозно. От време на време нещо започваше да издава много силен шум под земята. Звукът се разпространяваше на няколко километра, а вибрациите се усещаха от жителите на къщи и градски сгради, когато се активираше. Това би било нормално, но нивото на шума достигаше такова ниво, че боляха ушите, а домашните любимци буквално полудяваха, тичайки хаотично наоколо, опитвайки се да намерят начин да се скрият възможно най-далеч. Животът в четири села стана невъзможен. Хората се оплакаха в общината и се обадиха на шерифа, който лично потвърди проблема. Шериф Мик Форест документира силния шум и изпрати аудиозаписа за анализ. Експертите заключиха, че шумът най-вероятно не е природно явление, а по-скоро е причинен от човека. Тогава се намесиха военните и разузнавателните служби. Теорията за съветска „изненадваща“ подземна организация набираше популярност сред местните жители, но военните експерти смятаха подобно нещо за невъзможно. Въпреки това в района пристигна голям контингент от изследователи, сътрудничещи с ЦРУ. Два дни по-късно те установили, че източникът на шума се намира на дълбочина 9 метра и е неподвижен. След като изчакали още малко и дочакали следващото активиране, започнали изкопни работи. Постепенно, разчиствайки метър по метър, специалистите стигнали до доста голяма кухина, вътре в която се намирало нещо мистериозно. Огромен, сферичен, хетерогенен обект, привидно съставен от два вида материали: тъмна сплав и светещи, полупрозрачни минерали. Изследователи са открили мистериозно образувание под земята. Структурата се простираше по-дълбоко, отколкото се смяташе досега. Прав стълб се простираше надолу от сферата. Колко далеч, беше невъзможно да се определи. Беше достатъчно дълбоко, че разкопаването му стана невъзможна задача. Когато изследователите започнаха да провеждат различни експерименти, за да разберат естеството на произхода на тази формация, тя реагира. В допълнение към силен, оглушителен шум, напомнящ за минно оборудване, обектът също така изключи цялата електроника и заглуши комуникациите в радиус от 300 метра. Действията и произходът му бяха определени като изкуствени. Това очевидно беше технология, която не можеше да се е появила току-що. Тя трябваше да има производители. Създатели. Инженери. Нещо повече, външният вид на конструкцията показваше доброто ѝ състояние на запазеност. Предвид неизвестния характер на тази технология, на властите в Аризона беше наредено да преместят окончателно всички жители на четирите най-близки населени места в други, по-отдалечени райони. На хората бяха дадени 24 часа, за да съберат вещите си, след което те бяха изведени. Връщането в зоната беше забранено. Пътят беше затворен. Установен беше кордон, който забраняваше на цивилни да влизат. Местните медии се опитаха да разберат какво се случва, но многократно им беше отказана информация. Ситуацията изглеждаше странна и предвид постоянното военно присъствие, не беше бързо разрешена. Районът остава затворен за посетители в Аризона и до днес. Година по-късно в района са построени два пътя, за да се заобиколи затвореният. Години по-късно експерти твърдят, че това, на което са се натъкнали, е технология, но веднага добавят, че руснаците нямат нищо общо с това. Какво означава това? Човек може само да гадае. Всяка теория, дори най-фантастичната, е еднакво допустима, от самите военни разработки до инсталации на древна цивилизация или извънземен разум.

 ЗА ТЪМНИТЕ СИЛИ, КОИТО ОБЛАДАВАТ ЧОВЕШКИЯ УМ И ПРЕВРЪЩАТ НЕВИННОСТТА В ЖЕСТОКОСТ

В бездънните пластове на човешкото съзнание съществува зона, която не се вижда с очи, не се докосва с ръце и не се измерва с разум, защото тя е мястото, където светлината на душата се разпада на фрагменти, а тези фрагменти се превръщат в отворени врати към сили, които не принадлежат на човека, но го използват като проводник, като инструмент, като тяло, което може да бъде управлявано от чужда воля. Тази зона е невидима, но реална, и в нея се раждат импулси, които не са човешки, но звучат като човешки мисли, и затова толкова много хора, включително деца, включително младежи, включително хора, които никога не са показвали агресия, извършват действия, които изглеждат немислими, защото в момента на деянието техният ум не е бил техен, а е бил разкъсан, замъглен, объркан, и в този разкъсан ум се е закрепила паразитна същност, която е шепнала импулси, които не принадлежат на човека. Тези същности не са митология, не са фантазия, не са измислица, те са енергийни структури, които се хранят с хаос, с разрушение, с болка, с агресия, и когато човек е слаб, зависим, празен, объркан, те проникват в него като невидими нишки, които започват да управляват неговите импулси, неговите реакции, неговите действия. Зависимостите от алкохол, наркотици и порнография разкъсват естествените защитни слоеве на съзнанието, защото тези вещества и стимули разрушават връзката между разума и морала, между волята и светлината, между човека и неговата вътрешна същност, и когато тази връзка се разпадне, човекът остава като отворена врата към тъмни енергии, които могат да го използват като инструмент. Така се раждат действия, които изглеждат ужасяващи, защото човекът вече не е човек, а е проводник на разрушителна сила, която го използва като тяло, като ръка, като ум, и в този момент той не осъзнава какво прави, защото съзнанието му е замъглено, а волята му е парализирана от чужда енергия. Децата, които извършват жестокости, не го правят от истинска злоба, защото детската душа по природа е светла, но когато детето е изложено на насилие, на зависимости, на изкривени модели, на разрушени семейни полета, неговата психика става крехка, а крехката психика е идеална среда за паразитни същности, които се закрепват там, където има страх, празнота, болка, объркване. Младежите, които под влияние на алкохол или наркотици извършват непонятни действия, не са в нормално състояние на съзнанието, защото тези вещества разкъсват връзката между мисълта и морала, между импулса и контрола, между човека и неговата истинска същност, и в този разкъсан момент тъмните сили проникват и започват да шепнат импулси, които звучат като вътрешен глас, но не са човешки. Паразитните същности не мислят, не чувстват, не съчувстват, те само търсят хаос, защото хаосът е тяхната храна, и когато намерят човек, който е слаб, зависим, празен, те се закрепват в неговото поле и започват да го управляват, като му внушават импулси, които не са негови. Така човек може да извърши нещо ужасно и после да каже, че не е знаел какво прави, защото в онзи момент той не е бил себе си, а е бил воден от чужда воля, от чужда енергия, от чужд импулс, който го е използвал като инструмент. Истината е, че човешката жестокост не е само биология, не е само психология, тя е енергийно явление, в което тъмни структури използват слабите места на човешката душа, за да се проявят чрез него, и затова толкова много хора извършват действия, които не могат да обяснят, защото техният ум е бил разкъсан, замъглен, объркан, а в този разкъсан ум се е закрепила същност, която е шепнала импулси, които не принадлежат на човека. И докато човечеството не разбере, че жестокостта е резултат от духовен разпад, от загуба на вътрешна светлина, от проникване на паразитни същности, които се хранят с хаос, разрушение и болка, ужасяващите действия ще продължават, защото те не са просто престъпления, а са прояви на тъмни енергии, които се закрепват там, където човек е слаб, зависим, празен, объркан, разкъсан, и докато човек не укрепи своята вътрешна светлина, той остава уязвим към тези сили, които могат да го превърнат в инструмент на разрушението.Демоничните сили проникват в човешкото поле чрез процес, който започва незабележимо, като фина промяна в вътрешния тон на мисълта, като леко изместване на емоционалната ос, като тихо изкривяване на намерението, защото тъмните структури не се нуждаят от драматични входове, а от малки пропуквания в психичната защита, които се появяват, когато човек загуби връзка със своята вътрешна цялост. Всяко отклонение от собствената истина създава енергиен коридор, през който ниските сили могат да се промъкнат и да се закрепят като невидими възли, които постепенно променят начина, по който човек възприема света, себе си и другите. Тези възли започват да излъчват импулси, които не принадлежат на човека, но се усещат като негови, защото демоничните структури не действат чрез външни команди, а чрез вътрешни внушения, които се сливат с мисловния поток и го пренасочват към разрушителни състояния. Така се ражда онзи момент, в който човек започва да губи контрол над собствените си реакции, защото чуждата енергия вече е проникнала в неговото поле и е започнала да пренаписва вътрешните му импулси. Този процес е особено силен при хора, които са под влияние на зависимости, защото алкохолът, наркотиците и порнографските стимули разрушават естествените защитни слоеве на психиката и оставят съзнанието без стабилност, без център, без опора, а в това състояние тъмните сили могат да се закрепят без съпротива. Когато човек е под въздействието на вещества, неговата воля отслабва, а отслабената воля е идеална среда за паразитни същности, които започват да излъчват импулси, които звучат като вътрешни команди, но не произлизат от човешката същност. Така се раждат действия, които изглеждат немислими, защото човекът вече не е в състояние да различи собствената мисъл от чуждата енергия, която го тласка към разрушение. И затова се случват ужасяващи деяния, извършени от хора, които в нормално състояние никога не биха ги направили, защото в момента на деянието те са били под влияние на енергийни структури, които са използвали тяхната слабост, тяхната зависимост, тяхната празнота, за да се проявят чрез тях. Децата са особено уязвими, защото тяхната психика е незряла и лесно се разкъсва от външни влияния, а когато детето е изложено на насилие, хаос или изкривени модели, неговото поле се пропуква и позволява на тъмните сили да се закрепят като енергийни сенки, които започват да променят поведението му. Младежите, които се поддават на алкохол или наркотици, губят връзката между импулса и морала, между реакцията и осъзнаването, между желанието и контрола, и в този разкъсан момент демоничните структури проникват и започват да шепнат импулси, които звучат като вътрешни подтици, но не са човешки. Паразитните същности не се интересуват от човека като личност, те се интересуват от хаоса, който могат да създадат чрез него, защото хаосът е тяхната храна, а разрушението е тяхната природа. И когато човек извърши нещо ужасно, той често изпада в състояние на шок и съжаление, защото истинското му съзнание се връща и вижда какво е направено, но не може да обясни защо го е направил, защото в онзи момент той не е бил себе си, а е бил инструмент на чужда енергия, която го е използвала като проводник. И докато човечеството не осъзнае, че жестокостта е резултат от духовен разпад, от загуба на вътрешна светлина, от проникване на демонични структури, които се закрепват там, където човек е слаб, зависим, празен, объркан, ужасяващите деяния ще продължават, защото те не са просто престъпления, а са прояви на тъмни сили, които се хранят с разрушение и използват човека като инструмент, докато той не възстанови своята вътрешна цялост и не затвори енергийните врати, през които тъмните същности проникват.

 СВЕЩЕНАТА СИЛА НА ЗАДЪРЖАНЕТО: КОСМИЧЕСКИЯТ ПЪТ НА СЕМЕТО, ЕНЕРГИЯТА И ТРАНСФОРМАЦИЯТА НА СЪЗНАНИЕТО

В дълбините на човешката природа съществува една древна, космическа истина, която векове наред е била шепната от мистици, йоги, алхимици и духовни учители: жизнената сила, която носи семето, не е просто биологичен материал, а концентрирана форма на творяща енергия, способна да променя съдбата, съзнанието и вибрацията на човека. Когато човек прекъсне навика да разпилява тази сила чрез безсмислена мастурбация, порнография и импулсивни действия, той започва да усеща как вътрешният му свят се пренарежда, как честотата му се повишава, как мрачните сенки, които години наред са го държали в ниски вибрации, започват да се съпротивляват, защото губят контрол над него. Задържането на семето не е просто физически акт, а духовна дисциплина, която отключва процеси, подобни на вътрешна алхимия: трансформация на ниската енергия в висока, на хаоса в яснота, на слабостта в сила, на зависимостта в свобода. Именно затова първите седмици и месеци са най-трудни — защото човек не се бори само със собствените си навици, а с цели енергийни структури, които са се хранили от неговата разпиляна жизнена сила. Когато спреш порнографията, когато прекъснеш мастурбацията, когато започнеш да задържаш дълго, в теб се активира процес на пречистване, който не е само психологически, а енергетичен, космически, дълбоко мистичен. Тъмните паразитни структури, които години наред са се впивали в ниските импулси, започват да губят достъп до източника си и затова се опитват да те върнат обратно. Те изпращат негативни мисли, нервност, агресия, внезапни сексуални импулси, странни нощни сънища, мокри сънища, енергийни атаки, изкушения с алкохол, цигари, месо, нискочестотни храни, лош късмет, дребни спънки, внезапни желания да се върнеш към старите навици. Това не е наказание — това е знак, че процесът работи. Когато задържаш семето дълго, ти всъщност повишаваш вибрацията си. Тялото започва да се пренастройва, мозъкът се изчиства, нервната система се стабилизира, а енергията, която преди е изтичала навън, започва да се издига нагоре по вътрешните канали. Това издигане е древният процес, описван като кундалини, като вътрешен огън, като алхимична трансформация. И точно тогава паразитните структури се активират, защото губят достъп до теб. Те се опитват да те върнат чрез мисли като „гледай порно“, „мастурбирай“, „изпусни енергията“, „поддай се“, „няма смисъл“. Понякога атаката идва чрез сънища — защото сънят е последното място, където могат да пробват да те върнат. Понякога чрез внезапни импулси през деня. Понякога чрез лош късмет, дребни провокации, емоционални избухвания. Но всичко това е част от процеса на освобождаване. Когато човек устои, когато продължи да задържа, когато не се поддаде, енергията започва да се стабилизира. Мрачните мисли намаляват. Агресията се разтваря. Нервността изчезва. Сексуалните импулси стават по-чисти, по-спокойни, по-съзнателни. Честотата се повишава. Късметът се подобрява. Успехите се появяват. Защитата се усилва. Човек започва да усеща как вътрешната му сила се връща, как умът му става ясен, как интуицията се засилва, как присъствието му става по-силно. Това е защото семето е свещена енергия. То носи потенциала да създаде живот — дете, същество, нова душа. Ако тази енергия може да създаде човек, представи си какво може да създаде вътре в теб, когато не я разпиляваш. Тя може да създаде нов характер, нова сила, нова съдба, нова вибрация, нова реалност. Задържането е път на дисциплина, но и път на освобождение. То е борба, но и възраждане. То е битка с вътрешните сенки, но и пробуждане на вътрешната светлина. И когато човек премине през първите месеци, когато устои на изкушенията, когато не се поддаде на паразитните импулси, той започва да усеща истинската сила на този процес: спокойствие, яснота, стабилност, висока вибрация, силна интуиция, чиста енергия, вътрешна защита, късмет, успехи, синхроничности. Това е пътят на трансформацията. Това е пътят на свещената енергия. Това е пътят на човека, който се връща към себе си.

 ИМА ЛИ ГРАД ОТВЪД ЛЕДЕНАТА СТЕНА НА АНТАРКТИДА? СПОРНА ДИСКУСИЯ

 

Тази история е една от легендите на Антарктида. Събитията, описани в нея, може никога да не са се случили, въпреки че някои смятат друго. Със сигурност много от вас са чували истории за мистериозната ледена стена в Антарктида. Предвиждайки коментари относно сателитните изображения, ще отговоря: тя не се вижда на сателитните изображения, защото вероятно са обработени. Че трябва да се ретушира ​​и т.н. Точно както с оградата в Австралия. Но това е само една теория. Не твърдя, че имам окончателния авторитет; просто изразявам едно мнение по темата, обсъждана в публикацията. Кой пръв е описал мистериозната ледена стена, кога и как точно изглежда тя? Има няколко мнения по този въпрос. Например, западни, или по-скоро европейски, изследователи и журналисти приписват откриването на огромната ледена структура на шведите и датчаните. Твърди се, че те са провели съвместна експедиция през 1977 г. и са достигнали границата. Това е зоната, отвъд която е невъзможно да се премине. Тази територия съдържа не само легендарната ледена стена, но и бариера, отвъд която започва друг свят. Някой си Расмус Холм, за когото се твърди, че е полярен изследовател и участник в тази експедиция, разказал на шведската общественост през 2008 г. за откритието на стената. Американски изследователи смятат екипа на Андрю Тери за откриватели. През 1974 г. полярният изследовател и петима негови колеги тръгват през снежните простори на Антарктида, като в крайна сметка се натъкват на най-високата ледена стена. Както Андрю го описа, издигаше се на стотици метри височина и сякаш се простираше в небето. Нищо не се виждаше през него - само бяла мъгла. Плътна стена. Той описа и интересен ефект: докато си далеч, структурата някак си остава невидима, сякаш я няма. Но когато се приближиш, тя започва да се появява и проявява. Станислав Лаврин е съветски изследовател, на когото се приписва откриването на мистериозната ледена стена в Антарктида. Като част от четиричленна експедиция, той повежда полярните изследователи до края на нашия свят. Теоретично, разбира се. Между другото, те описват стената по различен начин: 30-40-метрова ледена покривка, зад която се вижда колосален мегаполис. Светещи сгради, удължени летящи превозни средства. Транспорт, наподобяващ левитиращи влакове. Животът, съдейки по размазаното изображение (трудно е да се различат детайли през леда), е кипял от другата страна на стената. Най-изненадващото в тази история е реакцията на континента. Когато Лаврин съобщи за откриването на голяма структура, защитена от гигантска ледена стена, отговорът беше: „При никакви обстоятелства не трябва да се връщаме там. Разкриването на каквато и да е информация е забранено.“ Между другото, полярните изследователи от Европа и Съединените щати, които са достигнали до структурата, уж са получили абсолютно същия отговор от своите правителства. Сякаш ръководството е знаело за съществуването на структурата и е разбирало, че не си струва да се ходи там. Какво се крие зад гигантската стена в Антарктида? Какво има зад стената в Антарктида? Това е най-интересната част. Но преди да разгледам някоя от възможностите, нека отбележа, че тази информация е доста противоречива и би могла да бъде просто теория без доказателства. Както разбирате, стената е невъзможно да се премине. Летенето дотам е забранено. Нарушаването на протокола може да доведе до напълно неочаквана реакция. И въпреки това, много хора са били там през последните 50-60 години. Журналисти и екзополитици твърдят, че най-видните фигури в световната политика, религиите и корпорациите, както и най-богатите хора на планетата, тайно са пътували до Антарктида. Всеки полет е бил изпълняван от неназована авиокомпания и вероятно е бил координиран с тези, които живеят от другата страна на стената. Спекулира се, че представители на цивилизация, живееща там, са истинските господари на Земята. С тях се провеждат консултации, обсъждат се бъдещи сценарии и т.н. Например, чешкият изследовател Павел Градел смята, че Анунаките живеят зад стената в Антарктида. Те никога не са напускали Земята, а са построили свой собствен център за контрол на човечеството и все още живеят във високотехнологичен метрополис. Езотериците вярват, че там се намира портал към друг свят – свят на високо духовни и високо еволюирали същества, които може би преди стотици хиляди години са създали изкуствено хора и сега наблюдават дейността на нашата цивилизация. Разбира се, невъзможно е да се провери тази гледна точка. Не бих изключил възможността всички истории за стената в Антарктида да са плод на въображението на журналисти, писатели на научна фантастика и изследователи на непознатото. Но от друга страна, как бих искал да повярвам в съществуването на представители на някаква друга цивилизация наблизо! Животът би бил малко по-спокоен. Може би затова си измислят такива истории? Или всъщност там се намира нещо фантастично?

Повтарящите се числа са знак, че сте на път да забогатеете! 💰✨

 

Иран. Английски CC. Предсказанията на ясновидеца Яцковски

 

 СПЯЩИЯТ ГИГАНТ В СВЕТЕЩИЯ САРКОФАГ: ЛЕГЕНДА ЗА ИЗОЛИРАНО АМАЗОНСКО ПЛЕМЕ

Стотици различни племена живеят в амазонската джунгла и изследователи, пътували до региона, за да ги изучават, са забелязали една особено интересна характеристика: приблизително половината от тези изолирани общества споделят сходни мирогледи, сходни богове и идентични легенди, сякаш произхождат от един източник, но далеч по-интригуващи са племената, чиито истории са несравними дори с тези на най-близките им съседи, а в Амазонка има много такива племена и днес искам да споделя една легенда, предавана от малкия народ Уейампи, който се откроява с колоритните си митове, след като фолклористи и етнолози започнали да общуват с коренното население на региона. Уейампи вярват, че е възможно да се скача от една звезда на друга в небето, но за да го направят, се нуждаят от специални колиби, които да ги предпазват от студа и огнените чудовища, живеещи близо до звездите, и тази фантазия е само част от техния необичаен мироглед, защото те също така вярват, че дълбоко в джунглата има дупка в земята, през която можеш да стигнеш до долната страна на света, не до другата страна на планетата, а до свят, скрит от обратната страна на повърхността, като според тях планетата е като балон и ние живеем на горния слой, а вътре има десетки други светове със свои собствени обитатели. Но най-старата и най-странната легенда е тази за спящия човек, която самите Уейампи не могат да датират, защото е предавана през поколенията като приказка, но въпреки това те остават убедени, че описаното наистина се е случило, и макар ние да не принадлежим към това племе и да имаме различно мнение, изглежда странно, че хора, живеещи в джунглата, биха описали такива подробности в своите легенди. Спящият мъж бил гигант, около два пъти по-висок от човек, и бил открит случайно, когато ловци Уейампи били на лов и забелязали странно сияние, което се излъчвало от прозрачна черупка, в която лежало съществото със синкава гладка кожа, без коса на главата и големи очи, скрити зад неподвижни клепачи. Ловците се опитали да го събудят, като ударили черупката с копията си, при което тя звъняла, а по повърхността ѝ се появявали светещи символи, знаци, изображения и надписи, и след като запомнили мястото, продължили напред в търсене на храна. На връщане отрядът отново минал при спящия мъж и един от ловците докоснал прозрачната черупка, усещайки силна топлина, която го ранила, и той бил отнесен в селото, където се подложил на дълго лечение, а воините разказали на племенния вожд и на шаманите за случилото се, след което висшият съвет на Уейампи решил да отиде при спящия гигант. В продължение на няколко месеца той бил почитан като бог, очакващ пробуждане, около него се извършвали различни ритуали, шаманите медитирали, изпадали в транс и се опитвали да общуват с него чрез мисли, а прозрачната черупка, която изследователите по-късно предположили, че е саркофаг, направен от някакъв минерал, била заливана с вода и обсипвана с цветни листенца и листа, докато около спящия мъж се изпълнявали ритуални танци и песнопения. Удивително е, че според легендата той се събудил, отворил очи и започнал да движи ръцете си по стените на саркофага, където се появявали различни знаци, символи и маркировки, които се променяли бързо, докато в един момент черупката почерняла и съществото вътре вече не се виждало, след което структурата започнала да се тресе, да издава шум и мигове по-късно била покрита със син огън, издигайки се над дърветата и политайки към звездите, по-високо от всяка птица, без никога да се върне. Племето Уейампи все още вярва, че той е бил божество, но са направили нещо нередно и затова той не им е говорил, не им е помагал и не ги е учил на нищо, но амазонските хора се надяват, че един ден ще се завърне, а шаманите използват правилните обреди и ритуали, за да осигурят момент на откровение, когато гигантът от звездите да сподели знанията си. Легендата е красива и според мен хората, живеещи в джунглата, имат малка възможност да измислят невероятни истории за сини гиганти, спящи в светещ саркофаг, който се трансформира в летящ кораб и отлита към звездите, защото това изисква определени знания, трудни за придобиване, докато живееш в джунглата, и остава и другият вариант — действително да бъдеш част от всичко описано и да повярваш в истинския произход на легендата, така че не изключвам възможността древните Уейампи наистина да са се срещнали с мистериозен спящ гигант.

 СУКУБ КАТО АСТРАЛНА СЯНКА И ДУХОВНИ АТАКИ В СЪНЯ

Сукубът в древните езотерични учения не е физическо същество, а астрална сянка, която се проявява в съня като образ, маска или вибрация, за да достигне до жизнената енергия на човека, защото сънят е пространство, в което защитите отслабват, а съзнанието се отваря към невидимите пластове, където ниските сили могат да се приближат под формата на символи, които приличат на хора, но не са хора, и под формата на ситуации, които изглеждат телесни, но са енергийни, и под формата на взаимодействия, които не докосват тялото, а докосват аурата, не проникват в плътта, а проникват в вибрацията, не вземат материя, а вземат светлина. Астралните сенки използват съня като поле за проникване, защото в съня човек е най-близо до невидимото, а невидимото е място, където всяка пукнатина в енергийното поле се превръща в портал, през който ниските вибрации могат да навлязат и да започнат да източват вътрешната сила чрез символични взаимодействия, които човек възприема като съновидения. Ефектите от тези съновидения не са физически, а духовни, защото астралната сянка не се стреми към тяло, а към енергия, не към плът, а към вибрация, не към действие, а към източване, и когато човек се събуди след такова съновидение, той усеща умора, тежест, разсеяност, вътрешно изтощение, защото сънят е бил поле на духовна атака, в която ниските сили са се опитали да вземат частица от неговата жизнена светлина. Тези сънища никога не трябва да се пренебрегват, защото сънят е езикът на невидимото, а невидимото говори чрез символи, които показват къде е пробита защитата, къде е отворена вратичката, къде е нарушена хармонията, и когато човек сънува кошмари, той трябва да се моли, да се пречиства, да затваря портали, да възстановява своята вътрешна светлина, защото кошмарът е предупреждение, че в енергийното поле има пробив, който трябва да бъде затворен. Астралните сенки често имитират човешки образи в съня, защото човек реагира на образи, които познава, и когато сянката се появи като жена, мъж, познат или непознат, тя не е човек, а вибрация, която използва формата като маска, за да се приближи до енергийното тяло и да източи жизнената сила чрез символични взаимодействия, които човек възприема като съновидения. Тези съновидения не са телесни, а енергийни, защото астралната сянка не докосва тялото, а докосва вибрацията, не прониква в плътта, а прониква в аурата, не взема материя, а взема светлина, и когато човек преживява съновидения, които имитират близост, това не е физическо действие, а енергийно източване, защото сянката използва символа на близост, за да достигне до жизнената енергия, която е концентрирана в центровете на творческата сила. Тези сънища са атаки, които целят да отслабят вътрешния храм, да разклатят волята, да замъглят съзнанието и да създадат вибрационни пукнатини, които позволяват на ниските сили да проникнат по-дълбоко в енергийното поле. Причината, поради която тези съновидения се появяват, е енергийният пробив, който човек е създал чрез навици, които разпиляват енергията, чрез мисли, които разрушават вътрешната хармония, чрез емоции, които не са преработени, и чрез действия, които откъсват човека от неговата вътрешна истина. Духовната война се води не в света на материята, а в света на вибрациите, където всяка мисъл, всяка емоция, всяко действие е ключ, който отваря или затваря врати към невидимото, и когато човек допуска ниски вибрации, той отваря вратички, които астралните сенки могат да използват като входни врати към съзнанието. Жизнената енергия е концентрирана форма на вътрешната светлина, на родовата памет, на творческата сила и на духовната искра, която поддържа връзката между човека и неговото предназначение, и когато тази енергия бъде източена чрез съновидения, човек губи частица от своята вътрешна сила, защото енергията е светлина, а светлината е защита, и когато светлината отслабне, защитата отслабва. Астралните сенки търсят жизнена енергия, защото тя е мощна, концентрирана и лесно достъпна, когато човек е откъснат от своята вътрешна дисциплина, и затова те използват съня като поле за проникване, защото в съня защитите са отслабени, а съзнанието е отворено към невидимите пластове. Причината, поради която тези съновидения се появяват, е вътрешната нестабилност, която човек е създал чрез разпиляване на енергията, чрез хаотични мисли, чрез непреработени емоции, чрез липса на духовна дисциплина, и когато човек възстанови своята вътрешна светлина, съновиденията отслабват, защото светлината затваря портали, а порталите са врати, които сенките използват.

 КАК ДА ПРОГОНИМ ЗЛИТЕ ДУХОВНИ СИЛИ ОТ ДОМА И ЗАЩО ТЕ СА ТАМ

Злите духовни сили не се появяват в дома случайно, защото домът е отражение на вътрешния храм на човека, а когато вътрешният храм е отслабен, когато мислите са разпилени, когато емоциите са непреработени, когато волята е разклатена, домът започва да вибрира на честоти, които привличат астрални сенки, ниски вибрации и енергийни паразити, които се закрепват в пространството като невидими нишки, които постепенно променят атмосферата, замъгляват светлината и създават усещане за тежест, хаос и вътрешно напрежение. Злите духове са там, където има енергийни пробиви, защото пробивът е врата, а вратата е покана, и когато човек допуска гняв, страх, отчаяние, завист, безцелност или вътрешна леност, той създава вибрационни пукнатини, които позволяват на ниските сили да проникнат в пространството и да се закрепят като постоянни гости. Домът е живо енергийно поле, което реагира на мислите, думите и действията на човека, и когато това поле е замърсено от негативни вибрации, то става магнит за астрални сенки, които се хранят с хаоса, с разпиляната енергия, с непреработените емоции и с вибрационните остатъци от вътрешни конфликти. Злите духове са там, където има забравени предмети, които носят чужда енергия, където има стари спомени, които не са пречистени, където има думи, които са изречени в гняв, където има мисли, които са допуснати без осъзнатост, защото всяка мисъл е вибрация, а вибрацията е ключ, който отваря или затваря врати към невидимото. Домът е като огледало, което отразява вътрешното състояние на човека, и когато човек е разпилян, домът е разпилян; когато човек е в хаос, домът е в хаос; когато човек е в страх, домът вибрира в страх; когато човек е в светлина, домът се изпълва със светлина. Затова прогонването на злите духове от дома започва не с външни действия, а с вътрешно пречистване, защото вътрешната светлина е най-силната защита срещу ниските вибрации. За да прогоним злите духове от дома, трябва да затворим всички вратички, които сме оставили отворени чрез нашите мисли, думи и действия, защото вратичката е слабост, а слабостта е портал. Първата стъпка е пречистването на мислите, защото мисълта е семе, а семето е вибрационен код, който определя честотата на пространството. Когато човек мисли в светлина, домът вибрира в светлина. Когато човек мисли в страх, домът вибрира в страх. Когато човек мисли в хаос, домът вибрира в хаос. Затова мисловната дисциплина е първата защита срещу астралните сенки. Втората стъпка е пречистването на думите, защото думите са вибрационни ключове, които отварят или затварят врати към невидимото. Когато човек изрича думи на омраза, той отваря врата към ниските сили. Когато човек изрича думи на светлина, той затваря всички портали към тъмнината. Третата стъпка е пречистването на емоциите, защото непреработената емоция е енергийна рана, която привлича ниските вибрации като миризма, която привлича хищници. Когато човек носи гняв, той носи огън, който изгаря защитата. Когато човек носи страх, той носи вибрация, която привлича сенките. Когато човек носи отчаяние, той носи тъмнина, която отваря врати към ниските светове. Четвъртата стъпка е пречистването на пространството чрез светлина, звук и движение, защото домът реагира на вибрации, а вибрациите могат да изгонят всичко, което не принадлежи на светлината. Светлината пречиства, защото тя е вибрация, която разрушава ниските честоти. Звукът пречиства, защото той е вълна, която разкъсва енергийните нишки на астралните сенки.Движението пречиства, защото то раздвижва застоялата енергия, която е дом за ниските сили. Петата стъпка е възстановяването на вътрешния храм, защото домът е отражение на вътрешния храм, а когато вътрешният храм е силен, домът е защитен. Вътрешният храм се възстановява чрез молитва, медитация, съзерцание, дисциплина, благодарност и осъзнатост, защото тези практики създават вибрационна броня, която не позволява на ниските сили да проникнат в пространството. Шестата стъпка е затварянето на енергийните портали, които човек е отворил чрез навици, които разпиляват енергията, защото навикът е повторение, а повторението е вибрационна пътека, която става все по-широка и по-отворена за външни влияния. Когато човек прекъсне навика, той затваря пътеката. Когато човек възстанови дисциплината, той затваря портала. Когато човек върне светлината, той затваря всички врати към тъмнината. Седмата стъпка е създаването на защитна атмосфера в дома чрез символи, които носят висока вибрация, защото символът е енергийна форма, която променя честотата на пространството. Символите на светлината, символите на хармонията, символите на мъдростта, символите на чистотата създават вибрационни полета, които отблъскват ниските сили. Осмата стъпка е поддържането на ред, защото хаосът е вибрация, която привлича сенките, а редът е вибрация, която отблъсква всичко, което не принадлежи на светлината. Деветата стъпка е осъзнатото присъствие, защото когато човек е осъзнат, домът е осъзнат; когато човек е буден, домът е буден; когато човек е в светлина, домът е в светлина. Злите духове са там, където човек е отсъствал от себе си, защото отсъствието е тъмнина, а тъмнината е домът на сенките.

 ДУХОВНА ВОЙНА: АСТРАЛНИ СЕНКИ, РАЗПИЛЯНА ЕНЕРГИЯ И ПОРТАЛИ КЪМ НИСКИТЕ СВЕТОВЕ

Демоничните сили са наоколо, когато човек се откъсне от своя вътрешен център и позволи на ниските вибрации да проникнат в неговото съзнание, защото всяко действие, което разпилява жизнената енергия, създава пукнатина в аурата, през която астралните сенки могат да се промъкнат и да се закрепят като енергийни паразити, които започват да отслабват волята, да замъгляват мисълта и да разклащат духовната стабилност. Разпиляването на жизнената есенция върху земята е древно предупреждение, защото тази есенция е концентрирана форма на вътрешната светлина, на родовата памет, на творческата сила и на духовната искра, която поддържа връзката между човека и неговото предназначение, и когато тя се разпилее без осъзнатост, тя се превръща в разкъсана нишка между човека и неговия вътрешен храм. Много древни учения казват, че разпиляната жизнена енергия става достъпна за ниските вибрации, защото те се хранят с разпиляното сияние, което човек отделя, когато е откъснат от своята вътрешна дисциплина, и това създава портал към ниските светове, който може да бъде използван от астралните сенки като входна врата към съзнанието. Мастурбацията и порнографията като две страни на една монета са символични образи на разпиляване на вътрешната сила и на откъсване от духовната дисциплина, защото всяко действие, което разрушава вътрешната концентрация, създава вибрационни тунели, които ниските сили могат да използват като пътища към човешкото поле. Когато човек се поддава на импулси, които го откъсват от неговата вътрешна светлина, той създава енергийни пробиви, които позволяват на сенките да се закрепят като постоянни гости в неговото поле, и това е духовна война, която се води не в света на материята, а в света на вибрациите, където всяка мисъл, всяка емоция, всяко действие е ключ, който отваря или затваря врати. Признаците, че човек е под духовна атака, са фини, но ясни: внезапна умора без физическа причина, необяснима тревожност, загуба на вътрешна яснота, чувство за тежест в съзнанието, разсеяност, която не може да се обясни, и най-вече сънища, които носят вибрацията на ниските светове. Никога не пренебрегвайте тези сънища, защото сънищата са езикът на невидимото, а невидимото говори чрез символи, които показват къде е пробита защитата, къде е отворена вратичката, къде е нарушена хармонията. Лошите сънища изобилстват, когато човек е под духовна атака, защото астралните сенки използват съня като пространство, в което могат да изпращат вибрации, които да отслабят волята и да замъглят съзнанието, и когато човек сънува кошмари, той трябва да се моли, да се изчиства, да затваря портали, да възстановява своята вътрешна светлина. Сънищата за духовна атака са предупреждения, които показват, че в енергийното поле има пробив, който трябва да бъде затворен чрез дисциплина, молитва, медитация, вътрешна концентрация и връщане към светлината. Причините, поради които астралните сенки не напускат живота на човека, са свързани с вратичките, които той оставя отворени: вратичката на гнева, вратичката на страха, вратичката на отчаянието, вратичката на безцелността, вратичката на вътрешната леност. Когато човек не затваря тези вратички, сенките се закрепват като енергийни паразити, които се хранят с разпиляната енергия и не напускат, докато човек не възстанови своята вътрешна дисциплина. Духовната война е реалност, която се води във вътрешния свят, защото ниските вибрации се стремят да проникнат в съзнанието чрез навици, които отслабват волята, чрез мисли, които откъсват човека от светлината, чрез емоции, които създават пукнатини в аурата, и чрез действия, които разкъсват връзката между човека и неговия вътрешен храм. Скъпата цена на порнографията е духовна, защото тя заслепява вътрешните очи, замъглява интуицията, отслабва волята и създава вибрационни тунели към ниските светове, които могат да бъдат използвани от астралните сенки като входни врати към съзнанието. Големите отворени врати за демонични влияния в живота на човека са навиците, които разпиляват енергията, мислите, които разрушават вътрешната хармония, емоциите, които не са преработени, и действията, които откъсват човека от неговата вътрешна истина. Задържането на жизнената енергия е древна практика, която учи човека да пази своя вътрешен огън, защото този огън е неговата защита, неговата сила, неговата връзка с висшите светове. Кошмарите са предупреждения, които показват, че в енергийното поле има пробив, който трябва да бъде затворен чрез вътрешна работа, защото сънят е пространство, в което невидимото говори. Не се връщайте към навици, които разпиляват енергията, защото всяко връщане е отваряне на врата към ниските вибрации. Прогонването на злите духове от дома е процес на възстановяване на енергията, защото домът е отражение на вътрешния храм, и когато домът е изпълнен с хаос, вътрешният храм е отслабен.