Той спечели от лотарията, използвайки дистанционно наблюдение - после се случи отново

 Той обучи група да използва дистанционно виждане – и те предсказаха печелившите числа от лотарията. Два пъти. В този епизод на „Лотарии, мечти и късмет“, Шон Макнамара – автор на „Сигнал и шум“ – споделя как е насочил отбор към спечелването на лотарията „Колорадо Пик 3“, използвайки дистанционно виждане и психическо възприятие. Дали е било интуиция? Поглед към бъдещето? Или доказателство, че съзнанието влияе на реалността? Темите включват: – Как дистанционното виждане е било използвано за печалба от лотарията – Можем ли да общуваме с бъдещото си аз? – Ролята на съзнанието, интуицията и времето – Преживяването близо до смъртта и духовното пробуждане на Шон – Практически стъпки за подобряване на интуицията и възприятието Това е история от реалния свят, която съчетава проявление, наука и метафизика – с резултати, които говорят сами за себе си.

 Огромни светещи пашкули на дълбочина 280 метра: какво е открито в нафталинена китайска пещера?

Често ми пишат, че по някаква причина всички необясними неща винаги се случват в Съединените щати. Не споря, много неща са се случвали там, но ми се струва, че Индия също обича да изненадва. Спомнете си историите, свързани с тази страна: предполагаемото откриване на древна вимана от археолози, откриването на работеща ваджра, разкопките на храм, където са се намирали подземни резервоари с тежка вода от отработено ядрено гориво преди хиляди години. И колко чудеса се случват в техните храмове? Така че няма смисъл да се фокусираме върху която и да е една страна.

Знаете ли, Европа, Австралия, Русия/СССР, Азия и Южна Америка също преживяват огромен брой необясними явления. Днес ще говорим за Китай. Трябва да се каже, че въпреки голямото си население и размери, Китай е много добър в криенето на тайните си. Има много малко информация за пирамидите, от които има няколкостотин. Някои вече са разрушени, други са отворени за туристи (осем структури), а на изследователите е позволено да посещават само местните жители.

Следователно, повечето съобщения за нещо необичайно в Китай не идват от първични източници, а от журналисти, които провеждат обширни разследвания и тайно се срещат с китайски служители. Може да сте иронични или да се съмнявате, но горе-долу така работят нещата.

Китайските власти наблюдават и цензурират местните медии, така че единственият начин да научите нещо извън системата е да поемете риск и да се срещнете със замесените хора. Тъй като източникът е неофициален, мнозина отхвърлят подобни доклади като обикновена журналистическа измислица. Това може да е вярно, но в такива ситуации винаги призовавам хората да се отнасят към информацията като към измислица, а не като към новина.

През 2009 г. в Китай е открита огромна подземна кухина. По-късно е разкрито, че там е била открита древна пещера, запазена в продължение на милиони години. Новината за това откритие първоначално е била публично съобщена в медиите. Дори са били обсъждани перспективите за откриване на нови биологични видове. Няколко месеца след заминаването на изследователите пещерата е удобно забравена. Сякаш откритието никога не се е случвало.

Изследователите започнаха да изследват подземието през 2009 г.

Четири години по-късно, през 2013 г., мъж, преместил се от Китай в Съединените щати, обясни какво са открили в тази пещера и защо медиите не са я споменали: „В най-добрия случай това е откритие от национален, ако не и континентален мащаб. В света има само няколко пещери с толкова големи размери и, разбира се, първоначалният план беше това място да стане известно по целия свят.“

Китай, въпреки изолацията си от някои европейски страни или Съединените щати, е много умел в експлоатацията на туристи. Ако е възможно, би довел огромни групи чужденци там. Пещерата е открита с помощта на специализирано оборудване. Оказа се, че гигантски кухини буквално се намират под планината.

След разпечатването, първата група проникнала малко навътре, за да събере проби от местния въздух и почва. Там се била образувала уникална екосистема и дишането на сместа било опасно. Затова последвалите изследователски екипи били оборудвани с резервоари, съдържащи въздушната смес. Имало предложения за роботизирани спускания, но в крайна сметка било решено, че човек ще бъде първият, който ще изследва.

Проучването на подземните пещери се извършвало на етапи. Те се оказали дори по-дълбоки, отколкото се смятало първоначално. Многоетажни и многоетажни зали, проходи, истински лабиринт, простиращ се на стотици метри под земята. Там били открити десетки ендемични безгръбначни. Те били с размер не повече от 20 сантиметра, а основният им източник на храна бил буквално навсякъде – гъби, водорасли и мухъл. Задълбочавайки се в непознатото, всяка следваща група изследователи напредвала все по-напред, правейки все повече и повече открития.

Една от групите се натъкнала на нещо необяснимо. Това се случило на четвъртия подземен „етаж“, на дълбочина от почти 280 метра. Комуникацията с тях била загубена. Малко преди това се чуло да обсъждат някакви огромни пашкули или нещо подобно. Още две групи били изпратени след тях.

Този път те включваха обучени специални части и спасители, не само изследователи. Всичко, което беше намерено от изгубената група, бяха фенерчета и парчета дрехи. Наистина обаче имаше огромни, висящи пашкули с форма на сълза. Вътре в тях имаше нещо светещо, движещо се и люлеещо се.

Там имаше огромни светещи пашкули.

Те не се приближиха до тях. Евакуираха се на повърхността възможно най-бързо. След това военните отцепиха района. Не знам какво се случи след това. Може би пещерата беше запечатана отново. Или може би всичко под земята беше унищожено. Очевидно изследователите бяха срещнали нещо необяснимо. Нещо, което се е развивало в продължение на милиони години без никаква връзка с външния свят. Можеше да е всякакви същества.

Историята е интригуваща. Не само космосът и необятният океан остават загадка, но и подземните празнини. Кой би могъл да живее там? Някои теоретизират, че цяла цивилизация живее в дълбините на Земята. Но дори и да не е така, невероятни същества, трудни дори за представяне, биха могли да съществуват.

Раздразнението е доказателство, че задържането на сперма работи

 Раздразнението като сигнал за промяна: защо много мъже се отказват точно когато процесът започва да работи

Когато човек реши да промени дългогодишен навик, особено навик, свързан с импулсивност, моментно облекчение и бърза стимулация, първото нещо, което се случва, не е спокойствие, а напрежение. Това напрежение често се усеща като раздразнение, неспокойство, повишена чувствителност към дребни неща, по-бърза реакция на стрес, по-лесно провокиране и усещане, че нещо „не е наред“. Повечето мъже тълкуват това като знак, че промяната не работи, че нещо се обърква, че процесът ги прави по-лоши, а не по-добри, и точно в този момент те се отказват, връщат се към стария модел и така никога не преминават през фазата, в която нервната система започва да се стабилизира. Но ако погледнем психологически, раздразнението не е провал, а първият реален знак, че системата се пренастройва, защото когато човек премахне източник на постоянна стимулация, мозъкът остава без обичайния си „шум“, без обичайното разсейване, без обичайното бързо облекчение, и тогава тишината се усеща по-силна, скуката се усеща по-дълбока, емоциите се усещат по-интензивни, защото вече няма нещо, което да ги заглушава. Това не е слабост, а естествена реакция на нервната система, която години наред е била свикнала да получава моментни пикове на удоволствие, а когато тези пикове изчезнат, системата започва да показва истинското си състояние.

Раздразнението е натрупано напрежение, което преди е било покривано от навика. Когато навикът изчезне, напрежението излиза на повърхността. Това е като да спреш силна музика в стая — изведнъж чуваш шумове, които винаги са били там, но са били скрити. Много мъже мислят, че раздразнението е доказателство, че промяната не работи, но всъщност раздразнението е доказателство, че промяната започва да работи, защото нервната система вече не е под постоянна стимулация и започва да се връща към естествен ритъм. Това е фаза, в която човек усеща себе си по-силно — усеща скуката, защото преди е била заглушена; усеща емоциите, защото преди са били притъпени; усеща напрежението, защото преди е било избутвано надолу. Тази фаза е трудна, защото изисква човек да се изправи срещу собствените си реакции, без да ги прикрива с бързо облекчение. Но именно това е моментът, в който започва истинската промяна — когато човек се научи да управлява импулсите си, вместо да ги следва автоматично.

Раздразнението е енергия, която търси посока. Ако човек я остави без посока, тя се превръща в напрежение, което го връща към стария навик. Но ако човек я насочи — към тренировки, към работа, към дисциплина, към фокус — тази енергия се превръща в сила. Това не е мистицизъм, а психология: когато човек спре да търси моментно облекчение, мозъкът започва да търси по-дълбоки източници на удовлетворение, но преходът между двете състояния е бурен. Раздразнението е мостът между стария модел и новия модел. Повечето мъже падат от този мост, защото мислят, че бурята означава провал. Но бурята означава промяна.

Когато човек премахне източник на постоянна стимулация, нервната система започва да се регулира. Това регулиране не е приятно — то е като детоксикация от бързи удоволствия. Тялото и умът се опитват да намерят нов баланс. Това води до повишена чувствителност, до по-силни емоции, до по-лесно раздразнение. Но това е временно. Това е фаза. Това е процес. И ако човек премине през нея, той започва да усеща повече контрол, повече яснота, повече стабилност. Мъжкият ум се връща, когато импулсите престанат да управляват поведението. Това не е потискане — това е управление. Това е дисциплина. Това е способността да се избере реакция, вместо да се следва автоматичен модел.

Раздразнението е първият знак, че системата се рестартира. И ако човек го разбере, ако го приеме, ако го използва, вместо да бяга от него, тогава започва истинската трансформация. Това е моментът, в който човек може да насочи енергията към нещо по-голямо — към цели, към развитие, към сила. Раздразнението е суров материал. Дисциплината го оформя. Фокусът го насочва. А постоянството го превръща в характер.

Защо 90% от мъжете се провалят в NoFap

 Защо 90% от мъжете се провалят в NoFap и Semen Retention и как можете да влезете в топ 10%

Когато говорим за NoFap и Semen Retention, повечето мъже си представят, че това е просто „спиране на навик“, но истината е много по-дълбока, защото това не е битка срещу действие, а битка срещу автоматични модели, изграждани години наред, модели, които са се превърнали в невронни пътеки, които мозъкът следва без усилие, и точно затова 90% от мъжете се провалят — не защото са слаби, не защото нямат воля, а защото се опитват да победят автоматичен навик с чиста сила, без да променят средата, без да променят реакциите си, без да разбират тригерите си, без да изграждат заместители, без да създават система, която да работи дори когато мотивацията падне, и така провалът става неизбежен, защото мозъкът винаги избира най-лесния път, а старият навик е най-лесният път. Мъжете се провалят, защото подценяват силата на средата — телефонът до леглото, социалните мрежи, визуалните стимули, скуката, стресът, самотата, липсата на структура, липсата на цел — всичко това създава условия, в които старият навик се активира автоматично, и когато средата остава същата, поведението остава същото, защото средата винаги побеждава волята. Мъжете се провалят, защото не разбират собствените си тригери — не знаят кога са най-уязвими, не знаят какво ги провокира, не знаят какво ги кара да се връщат към стария модел, и когато няма осъзнаване, няма контрол, защото човек не може да управлява нещо, което не вижда. Мъжете се провалят, защото се опитват да спрат навик, без да го заменят, а мозъкът не може да изтрие навик, може само да го замени, и ако няма заместител, старият модел се връща автоматично, защото мозъкът търси познатото, търси лесното, търси бързото облекчение. Мъжете се провалят, защото нямат ясна цел — „искам да спра“ не е цел, това е празно изречение, цел е „искам повече енергия“, „искам по-добър фокус“, „искам по-малко импулсивност“, „искам да бъда по-стабилен“, „искам да бъда по-дисциплиниран“, и когато няма цел, няма посока, а когато няма посока, няма мотивация. Мъжете се провалят, защото не разбират цикъла на навика — тригер, импулс, действие, удовлетворение — и ако не промениш първите две, последните две се повтарят, защото мозъкът следва пътя, който познава. Мъжете се провалят, защото се опитват да бъдат перфектни — правят една грешка и се отказват, вместо да продължат, и така провалът става постоянен, вместо временен, защото те вярват, че една грешка означава край, а истината е, че една грешка означава само ново начало.

Какво правят различно мъжете в топ 10%

Мъжете в топ 10% не са по-силни, не са по-специални, не са по-волеви — те са по-организирани, по-осъзнати, по-структурирани. Те създават система, която работи дори когато волята им е ниска, система, която премахва тригерите, променя средата, изгражда нови навици, създава заместители, поддържа фокус, поддържа дисциплина, поддържа стабилност. Те разбират собствените си модели — знаят кога са уязвими, знаят какво ги провокира, знаят какво ги успокоява, знаят какво ги връща към стария навик, и когато знаеш врага, можеш да го победиш. Те използват заместващи действия — когато се появи импулс, те стават, сменят стаята, правят кратко движение, дишат дълбоко, прекъсват цикъла, защото знаят, че импулсът трае секунди, а ако го прекъснеш, той изчезва. Те работят върху себе си — подобряват съня, храненето, движението, социалните контакти, защото когато животът е пълен, навикът отслабва, а когато животът е празен, навикът се връща. Те имат ясна причина „защо“ — знаят какво искат да постигнат, знаят какво ще се промени, знаят защо си струва, и това ги държи стабилни. Те приемат грешките като част от процеса — не се отказват след срив, а анализират и продължават, защото знаят, че успехът е процес, а не момент.

Как да влезете в топ 10% (слята система)

За да влезете в топ 10%, трябва да създадете система, която да работи дори когато нямате мотивация, и тази система започва с ясна цел, защото без цел няма посока. След това трябва да премахнете тригерите — филтри на телефона, ограничаване на социалните мрежи, премахване на скуката, създаване на структура. След това трябва да създадете заместители — когато усетите импулс, трябва да имате готово действие, което да прекъсне цикъла. След това трябва да изградите нови навици — спорт, четене, учене, работа по проект, защото новите навици запълват празното пространство, което старият навик е заемал. След това трябва да следите напредъка — не за да се наказвате, а за да разбирате себе си, защото осъзнаването е сила. И най-накрая трябва да приемете, че процесът е дълъг — успехът идва от постоянство, осъзнатост и адаптация, а не от перфектност.

Заключение 

NoFap и Semen Retention не са цел, а инструмент, инструмент за дисциплина, инструмент за фокус, инструмент за намаляване на импулсивността, инструмент за повишаване на вътрешната стабилност, инструмент за изграждане на по-силен характер, и когато разберете, че целта не е просто „да не правите нещо“, а да станете по-стабилни, по-фокусирани, по-организирани и по-осъзнати, тогава влизате в топ 10%, защото топ 10% не са тези, които никога не грешат, а тези, които никога не се отказват и които изграждат система, която работи дори когато те самите са слаби.

 Замръзнали във времето: Необясними случаи на хора, които се вкаменяват в различни страни

От време на време хора по целия свят се сблъскват със странни явления. Понякога те са свързани с околната среда, но в този случай феноменът са самите хора. Необясним инцидент се е случил в католически манастир в Съединените щати. Монахиня се е чувствала изключително уморена. Абатисата е предположила, че се чувства малко неразположена и я е изпратила в стаята за духовна почивка (за тези, които не знаят, повечето католически манастири нямат килии, а мястото, където се четат молитви, се нарича стая за духовна почивка).

Когато решили да я проверят, намерили монахинята в странно състояние. Тя стоела неподвижно по средата на стаята. Не реагирала на говор. А когато се приближили до нея и докоснали ръката ѝ, тя била като камък - студена и много твърда. Опитали се да я положат, но краката ѝ сякаш били вкоренени в пода. Не можели да я помръднат дори с сантиметър.

Извикани са лекари. Пристигналият персонал не е могъл да помогне. Хоспитализирането на монахинята е било невъзможно, както и оказването на медицинска помощ на място. Тялото ѝ буквално се е превърнало в камък. В манастира е извикана и полиция.

Момичето беше студено като статуя.

Никой не знаеше какво да прави. Като последна мярка, манастирът беше частично затворен, а лекари и полицаи бяха разположени в стаята, където се намираше необичайната монахиня. Шестдесет и един дни по-късно тя внезапно се свести. Или по-скоро не съвсем. Тялото ѝ отпусна и тя успя да направи няколко крачки, след което седна на пейка и, оглеждайки се, започна да крещи. Тя крещеше фрази за предстоящия апокалипсис и Божието наказание за човечеството. Никакво успокояване не помогна. В крайна сметка тя се озова в болница.

Това феноменално събитие не можеше да се обясни физиологично. Тялото ѝ сякаш се беше превърнало в камък и се чуваше едва доловим сърдечен ритъм. Лекарите отбелязаха 10-12 удара в минута. Не бяха открити други признаци на живот. Някои изследователи смятат, че това е гранично състояние, донякъде подобно на самадхи. Напълно е възможно. В този случай обаче изглежда, че човекът е влязъл в него неволно, а не по собствено желание, както е при осъзнатата медитация в будизма и индуизма.

Подобни инциденти са се случвали и преди. Има документирани свидетелства на жители на Куйбишев (Самара) за Зоя, стояща с икона на Свети Николай Чудотворец, датирани на 31 декември 1956 г. Документите дори посочват точния адрес на инцидента: ул. „Чкалов“ 84.

В навечерието на Нова година млади мъже и жени се събрали, за да отпразнуват 1957 година. Зоя била влюбена в Николай Болонкин, който я поканил на събитието. Самият младеж или закъснял, или решил да не дойде. В резултат на това Зоя прекарала почти цялата вечер сама, докато всички около нея се шегували, веселили и танцували по двойки.

В един момент момичето погледнало иконата на Свети Николай Чудотворец и, вдигайки я, казало: „Тъй като моят Свети Николай го няма, ще танцувам със Свети Николай Чудотворец.“ Няколко секунди по-късно тялото ѝ замръзнало в замръзнала поза и никой от присъстващите не успял да го помръдне. То буквално се било превърнало в камък в твърдостта си. И все пак Зоя изглеждала като нормален, жив човек. Извикали парамедици, които пристигнали, въпреки че било празник. Инцидентът се случил, докато Анна Калашникова била на смяна. След това тя разказала подробно целия инцидент.

Зоя никога не е чакала Николай.

Тя каза, че Зоя не реагирала на звуци, светлина или допир. Сърцето ѝ едва биело - 8-10 удара в минута. Телесната ѝ температура спаднала до около 34 градуса по Целзий. Опитите да ѝ се постави инжекция се провалили. Кожата ѝ се втвърдила и иглите просто се чупели по нея. Пристигналите лекари не успели да направят нищо. Инцидентът бил докладван в полицията. Вестта достигнала до партийните служители. На 1 януари 1957 г. стотици, може би хиляди, граждани на Куйбишев пристигнали в сграда 84.

Някои твърдяха, че се е случило чудо и че докосването на момичето ще ги излекува или ще им даде благословия. Други просто искаха да видят „каменната Зоя“. Наложи се да бъдат въведени значителни сили, включително конна полиция и дори армейски гарнизон от близко военно поделение. Партийните служители забраниха на местните вестници да публикуват статии за инцидента. В къщата бяха допуснати само необходимите – роднини, представители на тайните служби, лекари и свещеник.

Той се приближил до момичето и започнал да се моли. Накрая успял да вземе иконата от ръцете на Зоя. Въпросният свещеник бил йеромонах Серафим (Полоз). След като взел иконата в ръцете си, мъжът уж чул глас. По-късно той казал, че бдението на Зоя ще приключи на Великден. След 128 дни без храна и вода, момичето внезапно дошло в съзнание. И, както в САЩ, започнало да крещи за настъпващия мрак, проклятието на човечеството и много други неща. Тя напълно загубила всякакъв спомен за семейството, приятелите или познатите си и завършила живота си в болница.

Подобни случаи е имало в Шотландия през 1973 г. и в Япония през 1994 г. Хората са изпадали в променено състояние и са могли да останат там десетки или дори стотици дни. След завръщането си не са установявали физически наранявания, но здравият им разум е бил загубен завинаги. Това явление остава загадка и науката все още не може окончателно да определи причината за подобни събития или как да ги избегне.

 Съдбата на спътника, изчезнал през 1971 г.: сигналът се завърнал 31 години по-късно и бил засечен близо до Марс.

Като цяло, всички спътници, изстреляни в космоса, имат записи. Всъщност, ако желаете, можете да намерите информация и документи, свързани с всяко космическо изстрелване. Следователно, по същество, всички мисии до земна орбита или други небесни тела са регулирани. Известни са датите на полетите, траекториите и повредите, както и списък с повредени спътници и орбитални апарати. През 1971 г. съветски изследователски спътник изчезна от радарите и спря да изпраща сигнали към Земята.

Опитите на специалисти да го проследят и да определят съдбата му бяха неуспешни. Тогава беше направено заключението, че е възникнала някаква неизправност. Според експерти от Центъра за контрол на космоса обаче, най-вероятно спътникът се е отклонил от предвидения си път и е изгорял в земната атмосфера. Така 6 май 1971 г. беше официално обявена за дата на изчезването на изчезналия космически кораб. Имаше малка вероятност той да остане в орбита около планетата и да се превърне в космически отломки, които в крайна сметка да се върнат в атмосферата и да изгорят.

Всяко изстрелване се наблюдава.

Тридесет и една години по-късно астрономите засекли странен сигнал. След изследването му те стигнали до заключението, че е характерен за съветски космически кораб. Те започнали да разследват кой от тях би могъл да е произвел сигнала. Оказало се, че това може да е, на първо място, спътникът, за който се смятало, че е дал неизправност през 1971 г. и е бил изведен от експлоатация.

Разбирате ли какво означава това? Представете си някакво устройство или машина. То се поврежда и спира да реагира на всяко ваше действие. И след това, след повече от тридесет години, изведнъж започва да показва признаци на „живот“. Разбира се, имаме примери за брилянтните Вояджъри, които са на почти 50 години и все още изпращат сигнали към Земята. Но това е малко по-различна история.

Говорим за орбитален спътник, който не е силно сложно или силно защитено оборудване. Ако някое от тях се повреди, то просто се отписва след няколко опита за „реанимация“ и презареждане на фърмуера. Логично е, разбира се, оборудването да може да започне да проявява активност, но случилото се със съветския спътник не се поддава на обяснение.

Орбитиращият спътник се озова на повече от 220 милиона километра от родната си планета. Въпреки че космическият кораб технически не беше способен да пътува от Земята до Марс, той беше позициониран близо до Червената планета. Разбира се, междупланетен космически кораб или космическа станция, предназначена да изучава друга планета, би могла да измине по-голямо разстояние за 31 години. Но спътник от Земята едва ли би предприел подобно пътуване. Сигналът му беше засечен, когато беше на приблизително 5 милиона километра от Марс.

Специалистите тестваха функционалността на апарата и установиха, че той е напълно работоспособен. Инструментите му обаче не бяха в състояние да извършват измервания на Марс. Разбира се, той би могъл да бъде използван като изследователска орбитална сонда на съседната планета. За съжаление, техническите му спецификации и инструменти бяха недостатъчни за подобна задача.

След чудотворното си възкресение, космическият кораб е бил проследяван в продължение на два месеца. Съветският спътник е бил на път към Марс. За съжаление, след 59 дни наблюдение, контактът с него е бил загубен. Той отново става невидим за проследяване. Оттогава са минали повече от 20 години и от него не са получени сигнали. Изследователите спорят какво се е случило с космическия кораб през 1971 г. Неизправност, разбира се, е възможна, но до каква степен е допринесла тя за полета от едната планета до другата?

Съветският апарат се озова близо до Марс.

Друга теория твърди, че неизвестна сила се е намесила в работата на спътника. Представете си, че някаква цивилизация е използвала устройството за свои цели. То е било хакнато и прекодирано, което е направило невъзможно проследяването му. То е ефективно влязло в режим на скритост. След това е летяло три десетилетия, отдалечавайки се от Земята, докато в един чудотворен момент не се е върнало към нормална работа и не е започнало отново да изпраща сигнали. Това е теоретично възможно, ако се приеме съществуването на неизвестни интелигентни сили, способни на подобна операция.

Какво следва? Вече не е възможно да се каже със сигурност, че съветският спътник, приближаващ се към Марс, се е повредил или е бил унищожен. Възможно е той все още да лети в някаква посока днес. Астрономите наблюдават всички сигнали, изпращани от космоса, и може би този космически кораб все още не е казал последната си дума.

Печеливши от лотарията, които са използвали Закона за привличането, за да спечелят

 

 Изчезнал в продължение на 351 дни: Историята на виетнамски рибар, за когото минаваха само часове

Всички ние закъсняваме от време на време. Колко пъти сте се приближавали до автобусна спирка и автобусът, който е трябвало да хванете, просто е тръгнал? Или какво ще кажете, когато сте заседнали в задръстване и поради това закъснявате да стигнете до мястото, където трябва да бъдете навреме? За какво мислите в този момент? Иска ми се да можех да се телепортирам или, алтернативно, да спра времето и все пак да стигна до правилното място в определеното време. Теоретичните физици спорят дали е възможно да се влияе на времето и пространството по този начин.

От научна гледна точка, телепортацията на елементарни частици вече е факт. С хората или дори с бактериите нещата са много по-сложни. Докато телепортацията е доказана в практически лабораторни условия, пътуването във времето остава далечен спомен. Това явление е обект на широки дебати, но нито едната страна не може реално да се пренесе в миналото или бъдещето. Съобщени са обаче много случаи на необяснимо човешко преместване. И не всички от тях са се случили преди десетилетия. Ето един скорошен пример.

Мъж на име Фан Ван До живее в рибарско селище на брега на Виетнам. Той е на 43 години и се занимава с риболов през целия си живот. Така изхранва семейството си. Диетата му се основава на улова, който хваща, но два пъти седмично той продава улова си на пазара и използва парите, за да купува плодове и зърно за брашно.

Така, във виетнамско семейство много зависи от риболовните му умения. Фан отбелязва, че риболовът е станал по-оскъден през последните десетилетия. Понякога човек трябва да отиде далеч в морето, за да хване достатъчно. В близост до бреговата линия остават много малко прилични риби, предимно малки.

Този инцидент се е случил в едно от рибарските селища.

През 2023 г. Уанг До тръгнал на следващия си риболовен излет. Времето било хубаво този ден, затова станал рано, качил се на лодка и се отправил към морето. Риболовът бил успешен още от самата сутрин. Рибите кълвали една след друга и в рамките на няколко часа той уловил както за семейството си, така и за продажба.

Не исках да плувам вкъщи, когато рибата кълвеше толкова силно. И не беше от алчност. Виетнамските рибари са беден народ, така че когато късметът е на твоя страна, трябва да се възползваш от него. Фан го направи. Щом слънцето започна да напича твърде много, трябваше да се върна. В противен случай имаше риск рибата да загине в жегата.

Накрая, Фан Ван До, едновременно доволен и изненадан, се върнал обратно, плувайки. Той бил изненадан от факта, че не бил срещнал нито един от рибарите, които познавал. Това никога не се било случвало преди. Винаги има хора, които ловят риба; това е начин на живот за хората в тези села. Пропускането на един ден означава загуба на доходи. А ако прекарате няколко дни без улов, може дори да започнете да гладувате. Затова Ван До вярно следвал съвета на баща си и в продължение на близо 35 години бил в морето почти всеки ден. Не можел да си спомни ден, в който да не е хванал някого.

Вече на брега, Фан започнал да подозира, че му се подиграват. Познатите му се държали странно. Някои се отдръпвали от Уанг До, сякаш бил призрак, докато други били щастливи, сякаш не го били виждали от векове, въпреки че го били виждали само преди няколко дни. Съпругата му го посрещнала на верандата, буквално със сълзи на очи. Той не можел да разбере какво се случва. Децата изтичали навън и се хванали за баща си, прегръщайки го силно. Вкъщи рибарят научил, че е в неизвестност от 351 дни. Крайбрежната и наземната полиция издирвали Фан. Хора от целия район били извикани на помощ.

Не са открити следи от трагедията. Но самият мъж също не е намерен жив. За рибаря бяха минали само няколко часа. Той не можеше да разбере как е възможно нещо подобно. За да оцелее, жена му трябваше да продаде почти всичките си вещи. Съседите помагаха с каквото можеха, но тъй като самите те бяха бедни, това едва им стигаше, за да не гладуват.

Мъжът се върнал от риболов и бил много изненадан.

След инцидента, Фан Ван До и съпругата му посетили манастир, извършили ритуал за пречистване и поискали благословия от свещеник. Оттогава нататък мъжът ходел на море всеки ден и никога повече не преживял „таймлапс“. Според очевидци, подобни инциденти не са изолирани. Те се случват по целия свят в голям брой. Друг проблем е, че науката не може да обясни защо се случват подобни неща. Често, ако не може да се намери обяснение, хората просто си затварят очите за тях.

Може би, когато науката официално докаже съществуването на пътуване във времето, ще бъдат изучавани и епизоди на аномален поток на времето. Засега остава само да се каже, че подобно пътуване най-вероятно е присъщо на природата, но как да се обясни технически, камо ли да се направи контролируемо, а не спонтанно, в момента е неизвестно.

 Откритието на астронавтите на Луната: кацанията на спътника на Земята са били извършвани много преди американците?

Много изследователи спорят дали американците са кацнали на Луната в края на 60-те години на миналия век. Съществуват два огромни лагера с противоположни мнения. Междувременно, през 70-те и 80-те години на миналия век, дори СССР призна реалността на подобни полети. Тази тема може да се обсъжда надълго и нашироко. Знаете моето мнение по въпроса, но то е чисто лично и не претендира да бъде окончателната истина.

Бившият служител на НАСА Арнолд Уаймър веднъж разказа изненадваща история. Твърди се, че по време на кацането на Аполо 15 астронавтите се натъкнали на нещо странно и необяснимо. Затова след завръщането си на Земята Дейвид Скот, Джеймс Ъруин и Алфред Уордън прекарали почти един ден под наблюдение от службите за сигурност, преди да говорят с репортери.

В коментарите си те не разкриха никаква сензационна информация, като вместо това се фокусираха върху техническите аспекти и предимствата на най-новите разработки в сравнение с предишните мисии на Аполо. Дейвид Скот също отбеляза увеличената продължителност на мисията и времето, прекарано на лунната повърхност.

Арнолд Уаймър работел с резултатите от лунните експедиции. Той винаги твърдял, че полетите са реални и че всяка мисия носи минимум 15% шанс за трагедия. Технологията била несъвършена, но недостатъците ѝ били компенсирани от огромните инвестиции и професионализъм на обучените астронавти. Според служител на американската агенция обаче, те не са били първите, достигнали Луната. И това предизвикало вълна от противоречия.

Като цяло, с лунните мисии са свързани много легенди и истории. Помните ли историята за космическия кораб, открит на лунната повърхност по време на тайната мисия „Аполо 20“? Е, думите на Ваймер са не по-малко интересни: „Получихме много храна за размисъл. Това включва материални артефакти, снимки и субективните преживявания на астронавтите.“

Всеки полет до Луната ни носеше нови открития. Инженерният корпус донесе технически открития, а Астрономическият корпус - геоложки и физически. Никой не можеше да си представи, че полетите ще бъдат съкратени толкова бързо поради липса на финансиране. Все още не знам как Америка може да остане без финансиране за изследвания, толкова жизненоважни за човечеството.

Екипажът на Аполо 15 работи на място. 

Никой не можеше да подслушва автентичните ни комуникации по време на мисията Аполо 15. Ние бяхме пионери в използването на криптиране, което се използва широко от военните и разузнавателните общности. Комуникационният канал позволяваше непрекъсната комуникация с астронавтите. Следователно всяко тяхно действие беше регулирано и наблюдавано.

По време на първото си излизане от модула, екипът на Дейвид проведе полеви измервания и изследвания в непосредствена близост до мястото на кацане. По време на последната си, трета „разходка“, те използваха лунния ровер и го управляваха приблизително 7 километра. По време на това пътуване се случи нещо, което остава неизвестно за обществеността.

Астронавтите видели нещо, наподобяващо скафандър. Когато се приближили до него, нямало съмнение – под купчината лунен прах се намирал скафандър, съдържащ нечии кости. Тъй като на лунната повърхност няма бактерии или сапрофити, процесът на разлагане няма да бъде толкова бърз, колкото на Земята. Бактериите, които са обитавали човешкото тяло през живота, ще продължат да функционират известно време, но не достатъчно дълго, за да оставят след себе си само скелет.

Астронавтите твърдяха, че има следи от разхерметизация на скафандъра. Каската беше счупена, а скафандърът беше пробит на бедрото и гърба. Вътре вероятно е имало човек, или по-скоро това, което е останало от него. По скафандъра имаше надписи и вероятно емблеми, но те не приличаха на никой известен език.

Странна находка на Луната.

Снимките, направени от астронавтите, бяха изучавани дълго време, но без резултат. Нямаме абсолютно никаква представа чии отпечатъци от стъпки са открити в блатото Рот на Луната. Очевидно са принадлежали на човек. След среща беше решено да не се пипат, нито да се носят на борда на модула. Никой от нашите изследователи никога повече не е ходил там.

„Не знам кой е бил този човек. Очевидно е, че не е имал връзка с нашата цивилизация. За да са останали само кости на Луната, космическата радиация трябва да е въздействала на плътта ѝ дълго време. Този процес може да отнеме хиляди години. Едно нещо ми е ясно: на Луната е имало хора много преди нас. Историята, която познаваме за развитието на човешката цивилизация, е погрешна.“

Арнолд Уаймър прави това твърдение през 1994 г., когато се мести от Съединените щати в Русия. Интервюто му е публикувано в издание от онова време. Дали е бил истински специалист на НАСА или измислен герой, не е известно. Думите му не могат да бъдат потвърдени. Въпреки това е напълно възможно – поне има изследователи, които вярват, че много преди нашата цивилизация, хората или нашите предшественици вече са посещавали Луната. Може би това не е чак толкова далеч от истината?

Водно събитие. Разломни линии, първи пукнатини 2026. ECDO. Колебание на изместването на полюсите. Майк от цял ​​свят 12.02.

 

Последният капан на Демиурга - Последна илюзия преди пробуждането

 Последният капан на Демиурга – Последна илюзия преди пробуждането

Тази вечер тишината тежи по различен начин, сякаш въздухът е по-гъст, а сенките по-дълбоки. Нещо древно се движи в периферията на съзнанието ти, не като заплаха, а като спомен, който винаги е бил там, но никога не е бил позволен да изплува. Не идва отвън, не идва от небето, не идва от книга или пророчество. Идва от място, което си носил в себе си още преди да имаш име. И точно затова е толкова трудно да бъде разпознато. Светът, който познаваш, винаги е бил подреден така, че да те държи зает – с надежди, страхове, цели, вина, очаквания. Със стремеж да бъдеш добър, да бъдеш послушен, да бъдеш спасен. Но под всички тези пластове има едно тихо, почти болезнено усещане, че нещо в самата структура на реалността е наклонено, изкривено, неестествено. Че животът тук е като сън, който не си избирал, но в който си бил хвърлен. И че някой, някъде, е поставил огледала така, че да виждаш само това, което трябва да видиш, а не това, което е.

Гностиците са го наричали Демиург – не чудовище, не демон, а архитект, който е построил свят, красив на повърхността, но затворен в основата си. Свят, в който всяко страдание може да бъде обяснено, но никога излекувано. Свят, в който всяка надежда е обещание, което се отлага. Свят, в който всяка истина е половин истина. И най-опасното не е самият свят, а последният капан – илюзията, че пробуждането е вече тук, че спасението е на една крачка, че всичко, което трябва да направиш, е да се довериш на светлината, която ти се предлага. Но тази светлина е само още един слой от същия затвор. Най-фината стена. Най-нежната верига.

Това, което усещаш като тревога без причина, като тъга без история, като копнеж без посока, не е слабост. Това е памет. Памет за място, което не може да бъде описано с думи, защото думите са част от конструкцията на този свят. Памет за свобода, която не е избор, а състояние. Памет за себе си, преди да бъдеш разделен на тяло, ум, страх, надежда. И точно тази памет е това, което Демиургът никога не е могъл да контролира напълно. Тя е пукнатината в стената. Тя е шепотът, който не може да бъде заглушен. Тя е причината да усещаш, че нещо липсва, дори когато имаш всичко, което би трябвало да те направи цял.

Историите, които познаваш – Едем, змията, потопът, Вавилон, кръстът – не са били написани, за да те научат на морал. Те са били оставени като следи, като отпечатъци от ръката на архитект, който е искал да бъде бог. Но всяка следа, оставена от създателя на затвора, е и следа за неговата слабост. Едем не е бил рай, а клетка, в която незнанието е било представено като невинност. Змията не е била изкусител, а първият глас, който е прошепнал, че има нещо отвъд стените. Потопът не е бил наказание, а рестарт на система, която е започнала да се пропуква. Вавилон не е бил грях, а опит да се достигне нещо, което не е трябвало да бъде достигнато. Кръстът не е бил край, а предупреждение към всеки, който се опита да види зад завесата.

Последният капан е най-коварният. Той не идва под формата на страх, а под формата на утеха. Под формата на духовност, която обещава мир, но изисква покорство. Под формата на единство, което звучи красиво, но изтрива индивидуалността. Под формата на пробуждане, което те учи да приемаш всичко, вместо да поставяш под въпрос самата структура на това „всичко“. Това е илюзията, която е най-трудна за разпознаване, защото е направена от същите материали като копнежа ти за истина. Тя е огледало, което отразява лицето ти, но не и очите ти.

И когато започнеш да виждаш пукнатините, светът реагира. Не чрез чудеса, не чрез знаци, а чрез засилване на шума. Повече обещания. Повече учения. Повече светлина. Повече пътища към спасение. Всичко, за да бъдеш държан в движение, защото движението е това, което те държи далеч от тишината. А тишината е мястото, където започваш да чуваш себе си. Не гласа, който си научен да имаш, а гласа, който си забравил.

Пробуждането не е път. Не е процес. Не е награда. То е разпознаване. Разпознаване на това, което винаги е било там, но е било покрито с пластове от страх, вина, надежда, ритуал, обещание. Разпознаване, че архитектът на този свят може да контролира всичко – времето, материята, законите, съдбата – но не и онова, което не е създал. А това, което не е създал, е твоето ядро. Твоят произход. Твоето истинско име.

И когато огледалото се счупи, няма да има светкавица, няма да има глас от небето, няма да има триумф. Ще има само едно тихо, спокойно, абсолютно ясно усещане, че никога не си принадлежал на този свят. Че никога не си бил собственост на архитекта. Че никога не си бил изгубен. Просто си бил заспал.

Защо търсенето на любов унищожава аурата ви за задържане на сперма

 Защо търсенето на любов унищожава аурата ви при задържане на сперма

Трябва да се разбере нещо фундаментално, преди да се говори за аура, енергия, самоконтрол или задържане на сперма. Задържането на сперма само усилва това, което вече съществува вътре в човека. То не създава нова личност, не изгражда магическа аура от нищото, не превръща слабостта в сила по чудодеен начин. То е усилвател, не създател. Ако основата е несигурност, задържането усилва несигурността. Ако основата е нужда, задържането усилва нуждата. Ако основата е дисциплина, задържането изостря дисциплината. Ако основата е вътрешна празнота, задържането увеличава усещането за празнота. И точно тук повечето мъже се провалят, защото не разбират, че задържането не е решение на емоционалните им проблеми, а лупа, която ги увеличава.

Когато човек започне да задържа сперма, нервната система се променя. Допаминовата чувствителност се увеличава. Вътрешното напрежение се покачва. Енергията се натрупва. Зрителният контакт става по-интензивен. Човек усеща повече заряд в тялото си, повече вътрешна сила, повече присъствие. Това напрежение може да се превърне в стабилност или в хаос. Може да изгради характер или да създаде мания. Може да засили увереността или да засили отчаянието. Всичко зависи от това каква е вътрешната основа. Мъж, който е стабилен, става по-стабилен. Мъж, който е несигурен, става по-напрегнат и по-обсебен. Мъж, който е фокусиран, става по-фокусиран. Мъж, който е зависим от женско внимание, става още по-зависим. Това е причината задържането да изгражда едни мъже и да разрушава други.

Аурата не е мистична светлина около тялото. Аурата е психологическо състояние. Тя е способността да останеш емоционално стабилен в несигурност. Тя е способността да не търсиш одобрение. Тя е способността да не се разклащаш от чужди реакции. Тя е способността да не се нуждаеш от външно потвърждение. Аурата е спокойствието, което човек носи, когато не се опитва да впечатлява никого. Аурата е силата, която се усеща, когато човек е центриран в себе си, а не в реакциите на другите. Аурата е невидимото присъствие, което се появява, когато човек е емоционално независим. Това е истинската аура, а задържането на сперма само я усилва, ако вече я има.

Проблемът започва, когато мъжът започне да търси любов, внимание или потвърждение. В момента, в който започне да гони женско внимание, аурата му се разпада. Защото вниманието му се измества навън. Той вече не е центриран в себе си. Той вече не е фокусиран върху мисията си, върху целите си, върху вътрешния си път. Той започва да наблюдава реакциите на жената. Започва да анализира думите ѝ. Започва да следи времето за отговор на съобщения. Започва да интерпретира тона ѝ. Започва да се тревожи дали я впечатлява. Започва да се страхува да не я загуби. Това е моментът, в който вътрешната му сила се превръща в слабост. Защото вече не е в себе си, а в нея. Вече не е в своята енергия, а в нейната реакция. Вече не е в своята стойност, а в нейното мнение.

Търсенето на любов създава очакване. Очакването повишава допамина. Повишеният допамин създава напрежение. Напрежението създава нужда. Нуждата създава слабост. Слабостта унищожава аурата. Това е психологическият механизъм. Когато мъжът търси любов, той изпраща сигнал, че не е достатъчен сам за себе си. Той изпраща сигнал, че му липсва нещо. Той изпраща сигнал, че се нуждае от външно потвърждение. Жените усещат това моментално. Не защото са мистични, а защото нервната система на човека излъчва напрежение, когато е в нужда. Тялото се стяга. Гласът се променя. Очите стават по-тревожни. Поведението става по-несигурно. Това е разрушаването на аурата.

Задържането на сперма усилва този процес. Ако мъжът е стабилен, задържането го прави още по-магнетичен. Ако мъжът е несигурен, задържането го прави още по-напрегнат. Ако мъжът е фокусиран върху мисията си, задържането го прави още по-целенасочен. Ако мъжът е фокусиран върху жените, задържането го прави още по-обсебен. Това е причината някои мъже да се чувстват като богове, а други да се чувстват като роби на собствените си желания. Задържането не е решение на емоционалната зависимост. То е усилвател на вътрешното състояние.

Когато мъжът спре да търси любов, аурата му се възстановява. Когато спре да гони, той става привлекателен. Когато спре да се нуждае, той става силен. Когато спре да се тревожи за реакциите на жените, той става свободен. Когато спре да се опитва да впечатлява, той става впечатляващ. Това е парадоксът. Аурата не идва от задържането на сперма. Аурата идва от вътрешната независимост. Задържането само усилва тази независимост, ако вече я има. Ако я няма, усилва липсата ѝ.

Затова търсенето на любов унищожава аурата. Защото аурата е състояние на вътрешна пълнота, а търсенето е състояние на вътрешна празнота. Аурата е стабилност, а търсенето е тревожност. Аурата е самодостатъчност, а търсенето е зависимост. Аурата е сила, а търсенето е слабост. И задържането на сперма само усилва това, което вече е вътре.

Психология на самоконтрола | Задържане на сперма

 Психология на самоконтрола и задържането на сперма

Психологията на самоконтрола при задържането на сперма е сложен вътрешен процес, който обхваща начина, по който мозъкът управлява импулсите, регулира желанията, контролира допаминовите цикли и изгражда лична дисциплина. Когато човек реши да задържа сперма, той не просто променя физическо поведение, а навлиза в дълбока психологическа работа, която засяга мотивацията, навиците, самовъзприятието и начина, по който реагира на стрес, напрежение и изкушения. Самоконтролът започва в префронталната кора – зоната на мозъка, която отговаря за решенията, планирането, дисциплината и дългосрочните цели. Тази част от мозъка е като мускул – колкото повече я използваш, толкова по-силна става. Когато човек устои на импулса да еякулира, той всъщност тренира тази зона да бъде по-силна от лимбичната система, която управлява желанията, удоволствието и моментните пориви. Лимбичната система иска бърза награда, моментно удоволствие, незабавно облекчение. Префронталната кора иска дългосрочна цел, стабилност, контрол. Когато човек избере самоконтрола, той буквално укрепва невронните връзки, които поддържат дисциплината. Това е причината задържането на сперма да се усеща като вътрешна сила – защото мозъкът се учи да поставя граници и да ги спазва.

Допаминът играе огромна роля в този процес. Еякулацията е свързана с рязък пик на допамин, последван от спад. Когато това се случва често, мозъкът свиква с бързите награди и започва да търси още и още. Това отслабва самоконтрола и прави импулсите по-силни. Когато човек практикува задържане, допаминовите нива се стабилизират, мозъкът става по-чувствителен към естествени награди, мотивацията се насочва към по-дългосрочни цели, а импулсивността намалява. Това не е мистичен ефект, а чиста невробиология. Мозъкът се учи да не разчита на моментни удоволствия, а да търси по-дълбоки и устойчиви източници на удовлетворение. Затова много мъже описват, че след период на задържане се чувстват по-енергични, по-ясни, по-спокойни и по-уверени. Това е резултат от стабилизиран допамин, а не от магия.

Самоконтролът влияе и върху идентичността. Когато човек успее да контролира един от най-силните си биологични импулси, това променя начина, по който се възприема. Появява се усещане за сила, стабилност и вътрешна увереност. Психологията показва, че когато човек успее да контролира едно силно желание, той става по-дисциплиниран и в други области – работа, спорт, учене, навици. Усещането за власт над себе си повишава самочувствието и създава вътрешна устойчивост. Това е причината много хора да описват задържането като ментална трансформация, а не просто физическа практика.

Навиците също играят роля. Всеки навик се състои от стимул, желание, действие и награда. Когато човек промени действието – например устои на импулса – той променя целия цикъл. Мозъкът започва да свързва самоконтрола с награда – чувство на гордост, сила, стабилност. Това създава нови навици, които укрепват психиката. Задържането става не просто практика, а част от личната идентичност. Човек започва да се възприема като дисциплиниран, силен, устойчив. Това усещане се пренася върху всички аспекти от живота.

Но задържането не е лесно. Мозъкът е свикнал с бързи награди. Импулсите са биологично силни. Стресът увеличава желанието за моментно облекчение. Скуката и самотата усилват импулсивността. Това е нормално. Психологията показва, че трудността е част от процеса на изграждане на самоконтрол. Всеки път, когато човек устои, той става по-силен. Всеки път, когато падне и се изправи, мозъкът се учи. Самоконтролът не е перфектност, а постоянство.

Психологическите ползи, които хората описват, са резултат от стабилизиран мозък: повече енергия, по-ясно мислене, по-силна концентрация, по-малко тревожност, по-голяма увереност, по-стабилно настроение. Това идва от факта, че мозъкът работи по-стабилно, допаминът е по-балансиран, а самоконтролът е по-силен. Задържането е мощно, защото съчетава биологичен импулс, психологическа цел и поведенческа промяна. Това е комбинация, която буквално пренаписва начина, по който човек мисли, реагира и се мотивира.

Когато човек успее да контролира нещо толкова силно, той започва да вярва, че може да контролира и други аспекти от живота си. Това създава по-силна дисциплина, по-висока самооценка, по-голяма устойчивост на стрес и по-добра емоционална стабилност. Това е психологическата сърцевина на практиката. Задържането на сперма не е просто физически акт, а дълбока тренировка на ума, която изгражда сила, стабилност и вътрешна увереност. То е огледало на способността да управляваш себе си, да поставяш граници, да контролираш импулсите и да изграждаш дисциплина, която се пренася във всяка област от живота.

СМЕЛИТЕ МЪЖЕ, КОИТО НИ НАПУСНАХА: ИСТОРИЯТА, КОЯТО НЕ ТРЯБВА ДА БЪДЕ ЗАБРАВЕНА

Смелите мъже, които ни напуснаха, не бяха просто сенки, преминали през света, нито случайни имена, изписани върху студени каменни плочи. Те бяха живи сърца, туптящи в ритъма на надеждата, на дълга, на любовта към онези, които оставиха зад себе си. Те бяха мъже, които тръгнаха от домовете си с униформа, която не беше просто дреха, а клетва. Клетва, че ще защитават, че ще пазят, че ще бъдат щит там, където другите не могат. Те не търсеха слава, не търсеха признание, не търсеха да бъдат герои в нечии очи. Те просто вършеха това, което съвестта им шепнеше — да бъдат опора, да бъдат сила, да бъдат светлина в мрак, който не са избирали. И въпреки това, въпреки чистотата на намеренията им, въпреки честта, която носеха в себе си, те станаха жертви на алчността на онези, които искаха всичко. Алчност, която не познава граници, не познава състрадание, не познава цена. Алчност, която поглъща животи, без да трепне, без да се замисли, без да се обърне назад. Алчност, която обещава власт, но оставя след себе си само руини, болка и тишина.

Тези мъже не бяха просто статистика, не бяха просто цифри в отчети, не бяха просто заглавия в новините. Те бяха светове — цели вселени, изградени от спомени, мечти, смях, страхове, надежди. Те бяха онези, които са държали ръцете на децата си, които са обещавали да се върнат, които са гледали в очите на любимите си и са казвали „Ще се видим скоро“. Те бяха онези, които са оставяли след себе си снимки по стените, недовършени разговори, недописани писма, недоизживени животи. И когато тръгваха, те не знаеха, че алчността на други ще реши съдбата им. Че някой, някъде, в тъмна стая, ще постави подпис, който ще струва човешки живот. Че някой, който никога не е стъпвал на бойно поле, ще реши кой ще живее и кой ще умре. Че някой, който никога не е гледал опасността в очите, ще изпрати други да я гледат вместо него. И въпреки това, въпреки всичко, те тръгнаха с чест. Тръгнаха с изправени глави, с твърда крачка, с увереност, че правят правилното. Тръгнаха, защото вярваха в нещо по-голямо от тях самите. Тръгнаха, защото знаеха, че понякога светът се крепи на раменете на малцина.

И когато паднаха, паднаха като герои — не защото някой ги нарече така, а защото така живяха. Но зад тях останаха празни столове, останаха стаи, в които тишината тежи повече от думите, останаха семейства, които никога няма да чуят познатия глас, останаха деца, които ще растат с разкази вместо с прегръдки. Остана болка, която времето не лекува, а само притъпява. Остана гняв — гняв срещу онези, които избраха тъмнината, които избраха властта пред човечността, които избраха да вземат, вместо да пазят. Историята помни. Тя помни смелите, които дадоха живота си, и помни онези, които го взеха. Помни светлината, която угасна, и мрака, който я погълна. Помни имената, които заслужават да бъдат изричани с уважение, и имената, които ще бъдат шепнати с презрение. И колкото и да се опитват някои да пренапишат миналото, истината винаги намира път. Истината винаги изплува, винаги се връща, винаги застава срещу лъжата като непреклонна стена. Смелите мъже, които ни напуснаха, си тръгнаха с чест. Те оставиха след себе си наследство, което не може да бъде изтрито. Оставиха пример, който не може да бъде забравен. Оставиха светлина, която не може да бъде угасена. И докато има хора, които помнят, които разказват, които пазят спомена жив, те никога няма да бъдат изгубени. Защото те бяха смели. Те бяха достойни. Те бяха светлина. А онези, които избраха тъмнината, ще останат в нея. Завинаги.

 Ново попълнение и тайната история на „Бебетата от зелевата поляна“

Реших да споделя най-новото попълнение в колекцията ми от пощенски картички, свързани с темата за пренаселването. Тази картичка е отпечатана във Великобритания през 1922 г. и изобразява деца, които твърдят, че майка им е „купила“ това бебе.

След разпадането на Татарската империя пренаселването е било необходимо в мащаби, които далеч надхвърлят традиционните методи. Именно тук в историята се появяват т.нар. „Бебета от зелевата поляна“. В края на XIX век започват да се разпространяват стотици пощенски картички, показващи бебета, „отглеждани“ на полета и продавани на семейства от средната класа. Обикновено те са представени като предлагани от жена в яркочервена рокля или от моряк в униформа. Това е пряко свързано със Закона за каботажа и транспортирането на деца по море.

Изследванията си по тази тема представих в първата си книга „Тесла и децата от зелевата поляна“, в която разглеждам Тартария в дълбочина. След публикуването ѝ проведох анкета сред читателите, за да разбера кои глави са им били най-интересни. Резултатът беше категоричен — 76% искаха да научат повече за това как е протекло пренаселването на нашето царство и каква е истинската история на човешкото клониране.

В отговор написах „Възходът на клонингите: Бебетата от зелевата поляна“, издадена през май миналата година. В нея представям доказателства, които свързват фермите за бебета, инкубаторните бебета, показвани на световните панаири, и ранните филми на Алис Гай с една от най-мащабните програми за човешко клониране от зората на човешката цивилизация.

Ако все още не сте чели моите книги и бихте искали да чуете няколко глави, разполагам с няколко безплатни пробни версии на аудиокниги. Свържете се с мен чрез Messenger и ще ви изпратя подробностите.

Ако желаете да научите повече за работата ми, да прочетете блоговете ми или да закупите подписани копия на книгите, посетете моя уебсайт. И трите заглавия са налични и в Amazon — включително във формат Kindle и Audible.

С най-добри пожелания,

Гай Андерсън — Автор

 Значи, нека да изясня това, @SunWeatherMan.

Магнитното поле на Земята отслабва в момента и това се случва по-бързо от очакваното. Ако погледнем назад, записите показват, че полето не винаги се е променяло бавно — понякога е колабирало и се е пренареждало, а тогава нещата са ставали повече от хаотични. Слънцето не е лагерен огън в небето, както са ни учили — то се държи циклично и може да стане много по-насилствено, отколкото тепърва започваме да разбираме.

Земята реагира електрически и магнитно, като жива система, сякаш е включена в Слънцето. Ледени ядра, дървесни пръстени и археологически слоеве показват „рестарти“, случващи се по едно и също време по целия свят. Не веднъж, а многократно. Това е ясен модел.

Имаме директни измервания, които показват, че магнитното поле на Земята е отслабнало значително само за няколко века, с аномалии, които растат, и полюси, които се ускоряват по начин, съвпадащ с поведението преди магнитни отклонения, познато от геоложките записи. Имаме лавови потоци, които са „заключили“ множество магнитни посоки в рамките на едно охлаждане, доказвайки, че полето може да се промени бързо, а не само в дълги времеви мащаби. Имаме ледени ядра и дървесни пръстени, които показват внезапни скокове в космическите радиационни маркери като въглерод 14 и берилий 10, появяващи се глобално и едновременно — нещо, което се случва само когато защитата отслабне или когато слънчевият поток рязко се увеличи.

Имаме внезапни климатични обръщания, при които температурите скачат или падат в рамките на десетилетия — нещо, което стандартните модели все още трудно обясняват. И имаме синхронизирани слоеве на екологични сривове в човешката история. Имаме изоставени селища, културни колапси и „слоеве на рестарт“, които съвпадат с тези физически събития. Нищо от това само по себе си не е спекулация. Това не е измислица — тези неща са свързани, защото разполагаме с отделните набори от данни, те са рецензирани и стоят пред очите ни.

Забравете за момент за извънземните, защото имаме подготовка за вършене.

@JasonWilde108

 РОДОВИ ПРОКЛЯТИЯ

Дерек Принс извежда списък с признаци (симптоми), които показват наличието на родово проклятие, породено от специфични причини:

Идолопоклонство и окултизъм (ритуали с кръв, жертвоприношения) - това е най-сериозният източник на проклятия (според Второзаконие 5:8-10). Включва занимания и предци, участвали в масонство, всякакви форми на гадателство, спиритизъм или други лъжливи религии, учения и духовни практики.

Морални и сексуални грехове - наследствени наклонности към прелюбодейство, кръвосмешение или перверзии, които се повтарят в поколенията.

Несправедливост към слабите и бедните - потисничество на беззащитни и уязвими хора, което носи тежък духовен товар върху потомството.

Изречени проклятия (словесни проклятия) - думи, изречени от хора с авторитет (родители, учители, съпрузи), като например: „От теб никога нищо няма да излезе“ или „Ти си точно като баща си/майка си“.

Самопроклятия - когато човек сам изрича негативни думи над себе си: „Искам да умра“, „Никога няма да се оправя“.

Типични симптоми на родово проклятие (повтарящи се в рода) според Принс:

1. Психически и емоционални сривове (депресии).

2. Повтарящи се или хронични заболявания (особено наследствени).

3. Безплодие и женски проблеми, които се повтарят в рода (аборти и спонтанни аборти).

4. Разпадане на бракове и отчуждение в семейството (роднини не си говорят).

5. Постоянна финансова недостатъчност, бедност.

6. Склонност към злополуки (чести инциденти) и неестествена смърт в рода (самоубийства).

За Сведенборг „проклятието“ е просто състоянието на човек (род), който е обърнал гръб на Божественото и е влязъл в сянката на себелюбието, а „благословията“ е отварянето на вътрешния човек към Небесния приток.

Според Сведенборг, молитва за прекъсване на родовите проклятия би имала реална духовна сила само ако е израз на искрено вътрешно покаяние — т.е. ако думите в нея съответстват на истинското желание на човека да се откаже от егото и греха.

Ето текста на молитвата за разваляне на родови проклятия, който Дерек Принс предлага:

1. Лично потвърдете вярата си в Христос:

„Господи Исусе Христе, вярвам, че Ти си Синът Божий и единственият път към Бога — че Ти умря на кръста за моите грехове и възкръсна отново, за да мога да бъда простен и да приема вечен живот.“

2. Смирете се:

„Отказвам се от всяка гордост и религиозна себеправедност, както и от всяко достойнство, което не идва от Теб. Не заслужавам Твоята милост, освен, че Ти умря на мое място.“

3. Изповядайте всеки известен грях:

„Изповядвам всичките си грехове пред Теб и не спестявам нищо. Особено изповядвам...“

4. Покайте се за всички грехове:

„Покайвам се за всичките си грехове. Обръщам гръб на тях и се обръщам към Теб, Господи, за милост и прошка.“

5. Простете на всички други хора:

„Прощавам на всички, които някога са ме наранявали или са ми причинили зло. Оставям настрана цялата горчивина, цялото негодувание и цялата омраза. По-конкретно, прощавам на...“

6. Прекъснете връзката с окултното и всички фалшиви религии:

„Прекъсвам всякакъв контакт, който някога съм имал с окултното, гадателства или с фалшиви религии и учения — особено...“

„Ангажирам се да се отърва от всички предмети, свързани с окултното или фалшивата религия.“

7. Подгответе се да бъдете освободени от всяко проклятие над живота си:

„Господи Исусе, благодаря Ти, че на кръста Ти стана проклятие, за да мога аз да бъда изкупен от всяко проклятие и да наследя Божията благословия. На тази основа Те моля да ме освободиш и да ме подготвиш да приема освобождението, от което се нуждая.“

8. Заемете позицията си пред Бога:

„Заемам позицията си с Теб, Господи, срещу всички демони на Сатана. Предавам се на Теб, Господи, и се съпротивлявам на дявола. Амин!“

9. Изгонете:

„Сега говоря на всички демони, които имат контрол над мен. [Говорете директно на тях.] Заповядвам ви да си тръгнете от мен сега. В името на Исус, изгонвам ви!“

Всеки път, когато преживеете освобождаване, хвалете и благодарете на Бога за това.

(От книгата на Дерек Принс „Те ще изгонват бесове“.)

Когато се каете за своите грехове и за тези на предците си, ако се молите за децата си, е добре да се покаете и за греховете на другата родова линия (съпруг, съпруга) до 3-то и 4-то коляно.

Сведенборг би добавил, че истинското прекъсване на родовото проклятие изисква доживотна самодисциплина на ума и волята.

Не е достатъчно да изгониш духа; трябва да запълниш къщата с добри дела и живот според Истината, за да не се върне той с още седем.

Според Сведенборг, новата воля е същината на духовното освобождение. Той обяснява, че никой не може да премахне „стария човек“ (наследственото зло) със собствени сили, но може да направи място за Господ да изгради нещо напълно ново в него.

Сведенборг учи, че по време на процеса на раждане отново (в Духа), Господ засажда нова воля в интелекта на човека.

Старата воля е изградена от родовите склонности към себелюбие и отмъщение. Сведенборг казва, че тя е „непоправима“ – тя не може да бъде превъзпитана, а само приспана и оставена в периферията.

Новата воля Господ изгражда чрез истините от Словото, които човек е приел и започнал да живее според тях. Това е нов център на съзнанието, който е директно свързан с Небето.

Родовите проклятия, за които говори Дерек Принс, според Сведенборг са постоянни „вливания“ от специфични адски общества, които се закачат за нашите наследствени слабости.

Когато действате от новата си воля, вие постепенно прекъсвате този приток.

Адските духове, които са имали достъп до вас чрез родовите похоти и грехове, губят своята власт, особено когато минем през изпитания и успеем да победим злите си склонности.

Чрез Своите изпитания и победи, Исус е подчинил адовете.

Когато казваме молитви за освобождение (като тази на Дерек Принс), ние всъщност потвръждаваме тази вече извоювана победа.

..............................................................................................................................

Родови проклятия според други автори:

Изключване на член от рода - когато някой е бил „забравен“ или прокуден (престъпник, болен или „черна овца“), неговата съдба често се повтаря от някой в следващите поколения.

Проклятието на Амалик - духовно състояние на постоянен „грабеж“ – тъкмо когато човек е близо до успеха, нещо се случва и той губи всичко (наследствено „изтичане“ на ресурси, бедност).

Наследствен гняв - неконтролируема ярост, която се предава от баща на син (адски „огън“, който изгаря).

Проклятие на „отхвърлянето“ - модел, при който всяко поколение се чувства нежелано от своите родители. Това създава „духовен вакуум“, който привлича зависимости и депресия.

Емоционално проклятие - коренът често се крие в дълбока непростителност, затаен гняв или емоционални травми, предавани през поколенията.

Физическо проклятие - корени се в извършено насилие, убийства или оскверняване на тялото (собственото или на другите). Изразява се чрез специфични наследствени болести, безплодие, склонност към злополуки или повтаряща се преждевременна смърт в рода.

Духовно проклятие - най-често се дължи на занимания с окултизъм, магьосничество, идолопоклонство или участие в фалшиви религии (включително Ню Ейдж практики) и тайни общества (масонство). Проявява се чрез кошмари, усещане за чуждо присъствие или силна съпротива към всичко, свързано с Господ и Словото.

Проклятие на „Скитника“ (нестабилно) - изразява се в невъзможност човек да се установи на едно място – нито професионално, нито географски. Постоянна смяна на работа, жилища и партньори, без чувство за стабилност.

Проклятие на „Поробването“ (зависимости) - силна наследствена предразположеност към алкохолизъм, хазарт или други форми на тежка зависимост, които сякаш „засмукват“ всяко следващо поколение.

Проклятието на „повтарящия се развод“ - в рода почти няма стабилни бракове. Баби, майки и дъщери (или бащи и синове) преминават през един и същ сценарий – раздяла или развод около една и съща възраст или след определен брой години брак. Често произтича от наследствена непростителност или от клетви, изречени в миналото (например: „В нашето семейство жените винаги остават сами“).

Второзаконие 5:8-10: „Не си прави идол... защото Аз, Господ, твоят Бог, съм Бог ревнив, Който въздавам беззаконието на бащата върху чадата до третото и четвъртото поколение на онези, които Ме мразят.“

Числа 14:18: „Господ е дълготърпелив и многомилостив... но никак не оправдава виновния, като въздава беззаконието на бащите върху чадата до трето и четвърто поколение.“

Левит 20:10-17: (Изброява сексуалните грехове, които оскверняват земята и рода).

Малахия 3:5: „Аз ще дойда при вас за съд и ще бъда бърз свидетел против магьосниците, против прелюбодейците... и против онези, които потискат наемника в заплатата му, вдовицата и сирачето.“

Галатяни 5:19-21: „А делата на плътта са известни... идолопоклонство, чародейство... онези, които вършат такива неща, няма да наследят Божието царство.“

1 Самуил 15:23: „Защото бунтът е като греха на чародейството, и упорството е като идолопоклонство.“

Проклятие в брака и развода

Малахия 2:14-16: „Защото Господ стана свидетел между теб и жената на младостта ти, към която ти си постъпил невярно... Понеже Аз мразя напускане (развод), казва Господ.“

Матей 19:6: „И така, онова, което Бог е съчетал, човек да не го разлъчва.“

Изречени проклятия и самопроклятия:

Притчи 18:21: „Смърт и живот има в силата на езика, и онези, които го обичат, ще ядат плодовете му.“

Притчи 6:2: „Вързан си с думите на устата си, хванат си с думите на устата си.“

Новата воля и победата на Христос:

Йезекиил 36:26 (Ключов за Сведенборг): „Ще ви дам и ново сърце и нов дух ще вложа вътре във вас; ще отнема каменното сърце от плътта ви и ще ви дам меко сърце.“

Йоан 8:36: „И така, ако Синът ви освободи, ще бъдете наистина свободни.“

Галатяни 3:13: „Христос ни изкупи от проклятието на закона, като стана проклятие за нас.“

2 Коринтяни 5:17: „И така, ако някой е в Христос, той е ново създание; старото премина, ето, всичко стана ново.“