НЕ ХОДЕТЕ ТАМ, КЪДЕТО НЕ ВИ ОБИЧАТ

В края на краищата преставаш да ходиш там, където те срещат с гримаса на неудоволствие. Където дори не се опитват да скрият раздразнението си, където се мръщят на твоите подаръци и ти се надсмиват. Където се чувстваш нелеп и излишен като ръждясал стар велосипед…

Просто там не стъпвайте повече.

Но понякога се налага да ходите на такова място, ако това е ваш дълг. Мислено слагайте скафандър, проверявайте запаса от кислород, вдишвайте дълбоко, съберете се и отивайте. Занесете каквото е нужно. Направете онова, което сте задължени да направите. И не се задържайте там.

Няма нужда да показвате лицемерна радост от срещата и да се стараете да завържете разговор. Можете да изпълните дълга си без лицемерие, без старание да се харесате и да накарате някого да замени омразата си с милост.

Така можете качествено и редовно да изпълнявате дълга си. Главното е да не сваляте скафандъра и да проверявате запасите от кислород.

Дългът е важен.

Онези искат вие да престанете да изпълнявате дълга си. Да носите продукти, да чистите, да се грижите и решавате проблемите. Или да престанете да работите, защото тогава ще станете лош. Ще покажете истинското си лице. Онези винаги са знаели колко лош сте. Неслучайно постоянно ви го напомнят.

Освен това съвестта ще ви яде. Вие сте се отказали от дълга си! Ще се измъчвате. Така ви се пада! В това е смисълът на издевателствата над вас.

Ако сте загубили работата си, останали сте без пари, не можете да изпълнявате задълженията си, въпреки това

продължавайте да изпълнявате дълга си. Лишете онези от удоволствието да ви наричат „лош“ и да изпитват злорадство, когато ви мъчи съвестта.

В останалите случаи не ходете там, където не ви се радват. За нищо на света и никога. Дори да получите покана, изписана със златни букви на луксозна хартия. Ако с добър глас ви се обадят и ви поканят на празник, не ходете. Забравете пътя за там.

Само дългът ни заставя да отиваме там, където не ни обичат. Но дългът е защитният ни скафандър: „Аз съм тук, защото изпълнявам своя дълг. Висшия дълг пред Твореца, пред човешката етика, пред онези, които зависят от мене и пред своята душа.“

Скафандърът е вашата защитна мисъл. Просто не трябва да го сваляте, ако изведнъж ви се стори, че можете да се доверите на онези и мислите, че леденият студ и отровата са изчезнали. Сторило ви се е. И е по-добре да не рискувате и да не се появявате там, където не ви долюбват.

Анна Кирьянова