ЧЕРВЕНИЯТ ПРАХ И ГОЛЕМИЯТ ВЪПРОС: КАКВО ВСЪЩНОСТ СЕ СЛУЧВА НАД НАС
През последните години все по‑често се наблюдават явления, които предизвикват въпроси, тревоги и съмнения. Хората виждат червеникави облаци, оранжев сняг, прах, който покрива автомобили, покриви и цели градове. Официалните обяснения звучат познато: прах от Сахара, атмосферни течения, естествени процеси. Но за мнозина тези обяснения вече не изглеждат достатъчни. Количеството прах расте. Цветът му се променя. А усещането, че нещо не е наред, става все по‑силно. Някои започват да твърдят, че това, което пада върху Земята, не е просто пустинен прах, а железен оксид, космически прах, частици с необичайни свойства. Според тази хипотеза прахът идва от опашката на огромно небесно тяло, наричано Немезида или Нибиру. Тази идея не е нова. Тя се появява периодично в различни култури, митове и интерпретации, които описват циклични космически събития, свързани с промени в климата, природни катаклизми и необичайни небесни явления. Според тази теория Немезида е тъмна звезда или масивен обект, който периодично преминава близо до Слънчевата система. Нейната опашка, съставена от прах, камъни, лед, газове и метални частици, се разпръсква от слънчевия вятър и достига Земята. Първо падат най‑леките елементи — фин прах, който оцветява небето в червено. После — по‑тежките: железен оксид, въглеводороди, микрометеорити. Според тази хипотеза именно това обяснява появата на червеникави мъгли, оранжев сняг и прах, който реагира на магнити. Някои хора твърдят, че това не може да бъде обикновен пясък, защото количеството е прекалено голямо, а свойствата — необичайни. Според тях това е знак, че Земята е навлязла в зона, в която космическият прах от опашката на Немезида започва да достига атмосферата. Тази идея се подкрепя от наблюдения на странни атмосферни явления в различни страни: оранжев сняг в Русия, България, Украйна и Румъния; червеникави облаци над Средиземноморието; прахови бури, които не приличат на типичните пустинни явления. Според тази хипотеза железният оксид, който пада върху Земята, може да повлияе на здравето на хората, особено на дихателната система. Някои твърдят, че това може да доведе до кашлица, затруднено дишане, астма и други респираторни проблеми. И тук се появява още един въпрос: дали маските, които хората носеха през последните години, са били само мярка срещу вируси, или са били и подготовка за нещо друго. Според тази теория древните цивилизации са описвали подобни явления. В техните текстове се говори за червено небе, червени води, прах, който покрива земята, и периоди на големи промени. Някои интерпретации твърдят, че това е било свързано с преминаването на огромно небесно тяло, което е предизвиквало катаклизми, промени в климата, земетресения, вулканични изригвания и дори разместване на земните полюси. Според тази хипотеза, ако Немезида наистина се приближава, това може да обясни засилването на природните бедствия, необичайните климатични промени и увеличаването на сеизмичната активност. Някои твърдят, че глобалното затопляне не е само резултат от човешка дейност, а и от външни фактори — например нагряване на земното ядро, причинено от космически прах и магнитни взаимодействия. Според тази теория, когато Немезида се приближи достатъчно, небето ще стане кърваво червено. Червеният прах ще покрие Земята като мъгла. Въздухът ще стане тежък. Дишането — трудно. И тогава ще започне истинското изпитание. Древните текстове описват как при предишното преминаване на Немезида Земята била покрита с червен прах. Водите станали червени. Небето — също. Хората се криели в пещери, защото въздухът бил отровен. Според легендите това било време на пречистване — време, в което светът се променял, полюсите се размествали, цивилизациите изчезвали, а нови се раждали. Според тази хипотеза сега отново се намираме в подобен период. Някои твърдят, че червеният прах, който се появява на различни места по света, е първият знак. Че това е началото на процес, който ще се засилва. Че това е предупреждение. И че най‑важният въпрос не е откъде идва прахът, а какво предстои.
През последните години все по‑често ни казват, че прахът, който покрива небето, идва от Сахара, че това е нормално явление, че атмосферните течения пренасят пясък на хиляди километри и че затова въздухът се замърсява, небето придобива жълт или червен оттенък, а хоризонтът изглежда замъглен. Но когато това започна да се случва не само в Южна Европа, а и в арабските страни, в Китай, в САЩ, в региони, които нямат нищо общо с пустини, много хора започнаха да се питат как е възможно едно и също обяснение да се използва навсякъде. В Китай небето се оцветяваше в червено, уж заради пясъчна буря. В САЩ имаше подобни явления, въпреки че пустините там са далеч по‑малки и не могат да произведат такъв мащаб. В Австралия циклон донесе огромно количество прах, който покри цели градове, и отново обяснението беше „пясък“. Но откъде толкова пясък. Как е възможно едни и същи явления да се случват на различни континенти, в различни климатични зони, в различни сезони, и винаги да се обясняват с едно и също — Сахара. Дори в места, които са на хиляди километри от пустини, се появяваха прахови бури, които оцветяваха небето в червено или оранжево. В Израел, Палестина, Сирия, Гърция, Крит, Египет — навсякъде се наблюдаваха едни и същи явления. И въпросът става все по‑неудобен: защо има толкова много прах. Защо количеството е толкова голямо. Защо се появява на места, където не би трябвало да има никаква връзка с пустини. И защо този прах съдържа железен оксид. Хората започнаха да правят експерименти. Поставяха магнит до праха, който се натрупваше по колите, по первазите, по терасите. И откриха, че част от частиците се залепват. Това не е типично за пустинен пясък.
Пясъкът от Сахара не съдържа железен оксид в такива количества. Той не реагира на магнит. Но този прах реагира. Това породи въпроси, които никой не иска да обсъжда открито. Преди години в едно малко градче в Русия беше проведено изследване. Хората там страдаха от проблеми с дишането, въпреки че почти никой не пушеше. Лекарите не можеха да обяснят причината. Когато изследваха почвата, откриха малко количество железен оксид — нормално за района. Но когато започнаха да изследват въздуха, откриха повишени нива на железен оксид във въздушните маси. Това не беше обяснимо с местни източници. И тогава се появи въпросът: откъде идва този железен оксид. Според официалните съобщения оранжевият сняг, който падна в Русия, България, Украйна и Румъния, бил резултат от пясък, пренесен от Сахара. Но наистина ли е само пясък. Може ли пустинен пясък да оцвети сняг на хиляди километри разстояние в толкова наситен оранжев цвят. И защо този сняг съдържа частици, които реагират на магнит. Streetcap1, човекът, който засне червената мъгла, зададе въпрос, който мнозина се страхуват да зададат: може ли Сахарският пясък да се движи в космоса, за да причини червена мъгла. Ако не, тогава какъв е истинският източник на това явление. Според алтернативната хипотеза високите концентрации на железен оксид в атмосферата са знак, че Немезида и Нибиру се приближават. Според тази теория червеният прах идва от огромната опашка на тъмната звезда Немезида, която при своето движение изхвърля железен оксид. Този прах навлиза в земната атмосфера, разнася се от ветровете и пада върху повърхността на планетата. Хората и животните го вдишват. Това може да доведе до проблеми с дихателната система, до възпаления, до астма. Някои твърдят, че това е причината за рязкото увеличаване на респираторни заболявания през последните години. Според тази хипотеза атмосферата вече е пълна с железен оксид. Това може да се види в залезите и изгревите, които стават все по‑червени. Когато вали, локвите понякога имат червеникав оттенък. Това не е типично за обикновен дъжд. Железният оксид може да бъде свален от атмосферата от силни ветрове, урагани, циклони. Когато буря премине през регион, тя може да свали огромно количество прах от горните слоеве на атмосферата. Това обяснява защо понякога прахът се появява едновременно с урагани или пясъчни бури. Но ако Немезида изригва прах и той достига Земята, тогава всяка буря може да го свали надолу. Това би обяснило защо небето се оцветява толкова често, защо въздухът става тежък, защо хората усещат задух, защо температурите се покачват локално. Според тази хипотеза железният оксид в атмосферата може да задържа топлина, да влияе на климата, да променя температурните модели. Това може да доведе до усещане за задушаване, до необичайни температурни скокове, до промени в атмосферното налягане. И ако това е вярно, тогава въпросът става още по‑тревожен: какво предстои, ако количеството прах продължи да се увеличава.
През последните години все по‑често се наблюдават явления, които не се вписват в обичайните обяснения. При пясъчни бури, урагани, гръмотевични бури и атмосферни вихри, които се спускат надолу като мощни колони въздух, се появява огромно количество прах, което не може да бъде обяснено само с пустинен пясък. Преди години ни казаха, че пясък от Сахара е покрил половин Европа, но този пясък реагираше на магнит, което не е характерно за пустинен материал. Възниква въпросът как вятърът може да вдигне толкова много пясък, че да покрие континенти, и как този пясък може да оцвети небето и въздуха в червеникаво, при положение че Сахарският пясък не е червен. Нещо не се връзва. Някои хора започнаха да изказват хипотези, че това е резултат от пръскане, че самолетите разпръскват прах, който съдържа метални частици, затова магнитът ги привлича. Но и това не се връзва, защото количеството прах е огромно, покрива цели градове и държави като мъгла. Ако това идваше от самолети, те трябваше да пръскат денонощно, с десетки самолети едновременно, седмици наред, за да произведат такъв мащаб. Но прахът се появява внезапно, масово, на огромни площи, и не може да бъде обяснен с локално пръскане. Според алтернативната хипотеза червеният прах идва от тъмната звезда Немезида, която се приближава към вътрешната част на Слънчевата система. Червеният прах е железен оксид, който се съдържа в огромната опашка, която следва Немезида по време на нейното движение.
Тази опашка съдържа луни, камъни, чакъл, прах и газове, и именно тя е причината древните цивилизации да описват Немезида като дракон с дълга, усукваща опашка. Според тази хипотеза тъмната звезда Немезида изригва железен оксид, който покрива нейната мини система и нейните седем спътника, сред които най‑големият е Нибиру, известен от древните текстове. Опашката на Немезида е огромна и съдържа червен прах, астероиди и комети. Тя се е образувала чрез гравитационно и магнитно издърпване на астероидни отломки, когато Немезида е навлизала в Слънчевата система и в астероидния пояс. Така през дълги периоди от време зад нея се е натрупала масивна опашка от космически материал. Според тази хипотеза сега виждаме праха на Земята, защото Немезида е навлязла във вътрешната част на Слънчевата система. Нейният железен оксид започва да достига атмосферата на Земята, а на различни места по света се появяват цветни облаци, най‑вече кърваво червени. Хората започват да страдат от задух и астма, защото железният оксид дразни дихателните органи. Според древните текстове при предишното преминаване на Немезида Земята била покрита с червен прах, почвата станала червена, водата — също, небето — кърваво, а въздухът — отровен. Хората не можели да излизат нито денем, нито нощем, защото прахът бил навсякъде. Според тази хипотеза червеният прах не само покрива Земята, но влияе и на Слънцето. Червените частици, изтеглени от слънчевия вятър, се нагряват и бомбардират Земята, което води до нагряване на планетата и на нейното ядро. Това може да предизвика силни земетресения, вулканични изригвания и климатични промени. Според тази теория глобалното затопляне не е само резултат от човешка дейност, а и от влиянието на Немезида, която променя климата на Земята. Земята е обхваната от приближаващата Немезида и Нибиру, както и от тяхната огромна опашка. Според тази хипотеза небето ще стане кърваво червено, когато Немезида се приближи още повече. Червеният прах ще създава червеникави залези и изгреви, а колкото по‑близо е тъмната звезда, толкова по‑наситено червено ще бъде небето. Когато червеният прах покрие Земята като мъгла, това ще бъде опасно за всичко живо. Според древните писания при предишното идване на Немезида Земята преживяла катаклизми, смяна на полюсите и промяна на измеренията. Според тази хипотеза Немезида се завръща с бедствия и разрушения, за да пречисти света с вода и огън. Според тази теория реките и океаните ще станат кърваво червени, въздухът ще стане отровен, а болести ще се разпространят по света. Всичко това се описва като повторение на древни цикли, които се случват при всяко преминаване на Немезида.
Железният оксид се съдържа не само в космическия прах, но и във вулканичната пепел, както и в някои метеорити, които навлизат в атмосферата. В древността, когато големи комети са преминавали близо до Земята, хората описват как от небето е валял огън, как въздухът се е изпълвал с прах, как вулканите са се активирали едновременно, как глад, студ и болести са обхващали цели региони. Според тези древни описания, когато комети са минавали и са бомбардирали Земята с огнени частици, огромното количество железен оксид е предизвиквало не само задух и проблеми с белите дробове, но и други симптоми, включително такива, които напомнят на бубонната чума от миналото. В някои хроники се споменава, че въздухът е бил „тежък“, „отровен“, „червен“, а хората са умирали от „задушаване“ и „вътрешно разлагане“, което може да бъде интерпретирано като отравяне от прахови частици, а не непременно като бактериална инфекция.
Когато се разглеждат явленията от последните години, става ясно, че обяснението „пясък от Сахара“ вече не удовлетворява много хора. Пясъчните бури могат да създадат жълтеникава или оранжева мъгла, но въпросът е как е възможно една буря да произведе толкова масивни облаци прах, че да покрият цели държави, континенти и дори региони, които нямат никаква връзка с пустини. В Австралия например се наблюдаваха бури, които оцветиха небето в червено, въпреки че местните пустини не съдържат такъв тип прах. В Китай небето придоби червеникав оттенък, въпреки че бурята не идваше от Сахара. В Европа пясъкът уж идваше от Африка, но количеството беше толкова голямо, че покриваше автомобили, покриви, улици и цели градове като плътна мъгла. Това поражда въпроса как вятърът може да вдигне толкова много пясък, че да го пренесе на хиляди километри, и как този пясък може да оцвети небето в червено, при положение че Сахарският пясък не е червен.
Според алтернативната хипотеза това не е обикновен пясък, а железен оксид, който се натрупва в атмосферата. Някои твърдят, че това може да е свързано с огромното натрупване на железен оксид в горните слоеве на атмосферата, което може да бъде резултат от космически прах, а не от пустинни източници. Според тази теория облак от прах, свързан с Немезида, може да е ударил атмосферата, а атмосферните ветрове и бурите да са свалили този прах надолу. Това се случва при силни ветрове, циклони, урагани и пясъчни бури, които действат като „фунии“, издърпващи праха от горните слоеве на атмосферата към земната повърхност.
Това би обяснило защо в Австралия цели градове бяха покрити с червен прах, въпреки че местните пустини не съдържат такъв материал. Това би обяснило защо в Гърция, Крит, Египет, Израел и други места се появяват жълтеникави и червеникави мъгли, които не могат да бъдат обяснени само с пясък от Сахара.
Според тази хипотеза железният оксид може да се натрупва в атмосферата от различни източници. Той се съдържа във вулканичната пепел, която се издига на километри височина при изригвания. Той се съдържа и в метеорити, които навлизат в атмосферата и се разпадат. В древността, когато големи комети са преминавали близо до Земята, хората описват как от небето е валял огън, как въздухът се е изпълвал с прах, как вулканите са се активирали едновременно, как глад, студ и болести са обхващали цели региони.
Според тези древни описания, когато комети са минавали и са бомбардирали Земята с огнени частици, огромното количество железен оксид е предизвиквало не само задух и проблеми с белите дробове, но и други симптоми, включително такива, които напомнят на бубонната чума от миналото. Някои хроники описват въздуха като „тежък“, „отровен“, „червен“, а хората са умирали от „вътрешно разлагане“ и „задушаване“, което може да бъде интерпретирано като отравяне от прахови частици, а не непременно като бактериална инфекция.
Според алтернативната хипотеза, ако Немезида наистина се приближава, нейният железен оксид може да се натрупва в атмосферата и да бъде свалян от бурите. Това би обяснило защо при урагани, циклони и гръмотевични бури небето придобива червеникав оттенък, защо въздухът става тежък, защо хората усещат задух, защо температурите се покачват локално.
Според тази теория бурите действат като механизъм, който сваля праха от горните слоеве на атмосферата към земята. Това би обяснило защо при някои бури небето става червено, защо въздухът става прашен, защо хората усещат метален вкус във въздуха.
Според тази хипотеза железният оксид може да предизвика не само респираторни проблеми, но и други симптоми, включително кожни раздразнения, възпаления, умора, главоболие и други реакции, които могат да бъдат свързани с вдишване на фини частици.
Според тази теория, ако Немезида продължи да се приближава, количеството прах ще се увеличава по целия свят, небето ще става все по‑червено, а въздухът — все по‑тежък.
