Има ли други причини за приковаване на  Душата към Земно ниво?

Да, тези причини варират според индивидуалността на всяка душа. Но има общи причини за разглеждане:

Те не са изпълнили своята съдбоносна мисия (предложението за прераждане).

Те се самоубиха и оставиха недовършена работа.

Те имаха изключителна привързаност към Земята и материални желания .

Те се пристрастиха към алкохола, тютюна, храната, секса, свободното време, различни удоволствия.

Те се страхуваха от смъртта и след като се дезинкарнираха/напуснаха тялото/, продължиха да отричат ​​смъртта.

Трудност при приемането, че са преминали през прехода и вече нямат физическо тяло. Внезапна смърт (духовете не са имали време да осъзнаят, че са умрели).

Омраза и отмъщение за някакво недоволство.

Привързаност към любими или близки хора.

Дълбоко вкоренен скептицизъм.

Смърт след умствени увреждания или тежки психични разстройства.

Какво ще кажете за историите за духове, закотвени на определени места?

Тези истории могат да са истински. Някои духове могат да се заселят на места, които са обичали много през живота си. Много са в плен в собствените си домове; други до местата, където се е случила смъртта им; други се обединяват с други души, които избират място, благоприятно за техния престой. Това е в основата на така наречените „къщи с духове“, които обединяват голям брой изгубени души, хванати в капан на определени места. Често се случва да има ментална връзка между наскоро дезинкарнираната/обезплътената/ душа и хората, които са закупили имота, където душата е прекарала по-голямата част от живота си.

Една душа може да бъде хваната в капан на Земята поради омраза към враговете. Или даже ако изпитвала ревност, отмащение, завист, мъст към някои.

Душата, която си заминава, ако не е свободна от земни връзки, остава тук, долу, да живее; за да отиде във висшите сфери, тя трябва да се освободи от всички земни връзки.

Всички наши желания, които ние ги имаме в нашия ум, туй, което желаем, винаги тегли към Земята. Закона трябва да знаеш. Тежките хора са, които много желаят, много желания имат. Които по-малко тежат, по-малко желания имат. Ако ти в даден случай можеш да отмахнеш всичките желания, да нямаш нещо, което да те привлича към Земята, ти ще олекнеш. Левитацията е същият закон. Ще знаеш закона, да можеш сам да се освобождаваш.

Илюзиите на времето ни залъгваха. Те ни караха да се впускаме в земни желания, в изкушенията на плътта. Но тези временни удоволствия ни задържаха в материалния свят. Душата ни беше пленена, а ние се инкарнирахме отново и отново.

И все пак, имаше нещо по-високо, по-дълбоко. Духовността ни викаше. Духовните връзки, божията любов, добротата – това бяха истинските ни корени. Любовта, която ни издигаше към духовния свят, беше тази, която ни правеше вечни. Земните изкушения можеха да ни примамят, но душата ни трябваше да се стреми към нещо по-голямо – към вечността.

В света на материалните изкушения и богатства, душите ни се опитват да се задържат върху земята. Къщи, яхти, пари - всичко това може да ни върже към материалния свят. Но трябва да се освободим от този лукс и връзки, за да стигнем до финалната си инкарнация. Духовното съзнание трябва да се развие, да се пробуди, за да се издигнем над материалните изкушения. Нека съчетаем нашата духовна половинка, като нашия пламък близнак, и да се възвисим към светлината, мира и любовта извън материалния свят.

Земните връзки - те са като нишки, които ни свързват с материалния свят. Изкушенията, страстите, желанията - всичко това ни държи здраво на земята.

Материалният свят е временен, илюзорен. Той е като сцена в голяма театрална постановка, която една надежда  ще свърши. Но духовният свят продължава вечно. Той е светлина, любов и хармония. В него няма граници, няма ограничения. Тук сме свободни да се изразяваме и да се свързваме с висшите си същества.

Така че, не се задържайте в материалния свят. Издигнете се към духовното. Влюбете се в светлината, обичайте  всичко  с сърце и се обединете с божествената същност на всичко живо.

Душата, която си заминава, ако не е свободна от земни връзки,

остава тук, долу, да живее; за да отиде във висшите сфери, тя

трябва да се освободи от всички земни връзки. Човек, който е

привързан много към този свят, след смъртта си отива в по-лош

свят, а като не е привързан, отива в по-добър.

Който е ликвидирал със своите земни желания, лесно умира. Той лесно се освобождава от тялото си. Душата му хвръква в Божествения свят, дето продължава да живее. Обаче, онзи, който е свързан за земята, мъчно умира. Той се държи за тялото си в гроба и чака да дойде някой да го освободи. Ако погледнете с очите на ясновидеца, ще видите, как умрелите се държат за телата си, не могат да се отделят от гроба си. Ето защо, докато си на земята още, стреми се да се освободиш от всички земни, материални връзки, та като влезеш в Божествения свят, да паднеш като зрял плод.

Страшно е Положението на човека в гроба, ако преждевременно не се е справил с желанията си, т. е., ако не е скъсал връзката си с Земята. Които е работил съзнателно върху себе си и се е справил със земните си желания, той лесно се освобождава от тялото си.

В света на материалното, земният живот изглежда като илюзия. Завладяваме се от земни изкушения, жажди и плътски страсти. Връзките, които създаваме, също са част от тази илюзия. Времето, което преживяваме, е временно и ще изтече. Но вътрешният ни стремеж към вечното, към духовното, към истинската обич и доброта, издига душата ни на по-високо ниво. Съзнанието ни се свързва с божественото, с божията любов и хармония. Това е пътят, по който се издигаме над материалната илюзия и търсим истинското в смисъла на живота.

В този земен, материален свят, всичко е временно. Храната, земните изкушения, колите, къщите, апартаментите, разни богатства - всичко това тегли към земята. Но има неща, които се издигат над времето и материята.

Поискай сърце, чисто като кристал. Ум, светъл като слънцето. Душа, обширна като Вселената. Дух, мощен като Бога и едно с Бога. Това са дарове, които никой друг не може да ти даде и никой не може да ти отнеме.

Богатството не е в парите или материалните блага. Богатството е да бъдеш здрав, да имаш чиста кръв, чисти мисли и чисто сърце. Материалните неща са временни, но духовното издигане на душата и съзнанието към божествената любов и хармония е вечно.

Така че, стреми се към духовното си развитие, към духовното познание и връзки. Нека твоят пламък близнак да гори ярко, а божията любов да те обгръща. Бог не наказва, той обича всяко живо създание. Когато небето пожелае да ти даде нещо, никога не пожелавай временни неща! Парите ще се изхарчат, дрехите ще се скъсат, но духовните съкровища остават с теб завинаги.

Душите на хората се вплитаха в земните изкушения. Те се примамваха от плътските връзки, от желанието да усетят топлината на друго тяло, да се потопят във вихъра на страстта. Но дали това беше истинската им цел? Дали този свят на временни удоволствия и земни наслади беше всичко, което душата им търсеше?

Душата, тази вечна искра, трябваше да стреми към нещо по-голямо. Тя трябваше да се издигне над земните изкушения, да се освободи от оковите на времето и да потърси вечните неща. Любовта, на ниво душа и сърце, беше ключът към този свят на вечност. Особено влюбването в пламъка на близкия човек и в божествената любов, която пронизва всичко.

Но какво беше това земно тяло, което обгръщаше душата? Физическа обвивка, временна и крехка. Една дневна мечта, която се разпадаше в прах. Тялото беше като костюм, който носехме за кратко време, преди да се върнем в своята истинска същност.

Илюзиите на времето ни залъгваха. Те ни караха да се впускаме в земни желания, в изкушенията на плътта. Но тези временни удоволствия ни задържаха в материалния свят. Душата ни беше пленена, а ние се инкарнирахме отново и отново.

И все пак, имаше нещо по-високо, по-дълбоко. Духовността ни викаше. Духовните връзки, божията любов, добротата – това бяха истинските ни корени. Любовта, която ни издигаше към духовния свят, беше тази, която ни правеше вечни. Земните изкушения можеха да ни примамят, но душата ни трябваше да се стреми към нещо по-голямо – към вечността.

При финалната инкарнация, душата се стреми да се откъсне от земните желания и изкушения, които я влекат обратно към земята. Това е време на пробуждане, когато душата се издига над материалното и се стреми към по-високо духовно ниво. Ако душата е все още привлечена от земните изкушения, тя може да се инкарнира отново, за да продължи своето учение и развитие. Но ако е пробудена, тя се откъсва от земните връзки и материални желания, което я води към извисяване и преминаване към друг, по-висок духовен свят.

Духовното пробуждане е процес на освобождаване от всичко, което ни държи здраво закотвени към земята. То е път към свобода, към пълноценно изразяване на душата и към сливане с божественото. Срещата с пламъка близнак е ключов момент в този процес, защото тя ни предизвиква да се изправим срещу себе си и да се издигнем над ограниченията, които сме си поставили. Това е път към истинска любов, която е безусловна и вечна.

Според много духовни учения, след смъртта душата преминава през процес на пречистване от земните материални изкушения, желания и връзки, преди да премине към отвъдния свят. Смята се, че земните желания могат да бъдат като вериги, които задържат душата и я принуждават да се върне на Земята за нова инкарнация.

В този контекст, някои вярвания предполагат, че ако човек е бил пристрастен към алкохола или други пороци, след смъртта той може да продължи да търси удовлетворение на тези желания, което може да го привлече обратно към физическия свят. Така душата може да остане свързана със земните изкушения и да не може да се издигне към по-високите духовни нива.

Затова се смята, че е важно да се освободим от земните пороци и желания, за да може душата да се издигне към духовния свят на съзнанието. Това освобождаване може да доведе до просветление и до постигане на по-високо състояние на битие, където душата може да се съедини с божественото и да изпита вечността и безусловната любов. Така душата може да намери истинския си дом в духовния свят, освободен от земните ограничения и страдания.

Когато душата достигне до финалната си инкарнация, тя се завръща към източника - към духовния свят. Там тя се обединява с вечността и се освобождава от земните ограничения. Това е момент на просветление, когато душата се издига към по-високо ниво на съзнание и съединение с божественото.

Земните желания:

Земните желания са свързани с материалния свят. Те включват желанието за богатство, удоволствия, успех, власт, обич и други земни радости.

Тези желания са част от човешкия опит и ни водят към физическите и емоционални аспекти на живота.

Влечението към земните желания може да ни държи вързани за материалния свят и да ни отдалечи от духовното познание.

Духовното търсене:

Духовното търсене е стремежът към истината, мъдростта и връзката с висшите сили или универсалната същност.

Този път на духовността включва медитация, изучаване на светите текстове, практики за самоусъвършенстване и търсене на връзка с вътрешния си свят.

Духовното търсене ни води към осъзнаването на по-висши ценности и смисъл в живота.

Изборът между земята и небето:

Всеки човек има свой път и избор. Някои се влекат повече към материалните аспекти на живота, докато други търсят духовността и истината.

Важно е да намерим баланс между двете. Материалният свят ни предоставя опит и уроци, а духовното търсене ни помага да разберем по-голямата смисълност на живота.

Истинската свобода и просветление може да бъде постигнато, когато намерим връзка между земята и небето, като съчетаем материалните и духовните аспекти на нашето съществуване.

Така че, влечението към земята или небето зависи от индивидуалните предпочитания и духовното развитие на всеки от нас.

Заминаването от този свят, или както може да се нарече - издигане, е тема, която привлича вниманието на много философи, духовни учители и мистици. Нека разгледаме някои аспекти на тази идея:

Душата и земните връзки:

Според мнозина, душата е вечна и не умира с физическото тяло. Тя преживява множество инкарнации, като преминава през различни животи и опитва различни съдби.

Земните връзки, които душата има, са свързани с материалния свят - семейство, приятели, обич, страхове, желания и всякакви други връзки. Тези връзки могат да бъдат пречка за душата да се издигне.

Освобождаване от земните връзки:

За да се издигне, душата трябва да се освободи от всички земни връзки. Това включва преодоляване на привързаността към материалните неща и емоции.

Медитация, духовна практика и самоосъзнание са начини, по които душата може да се освободи от тези връзки.

След смъртта:

Човек, който е привързан много към този свят, може да продължи да се връща в него след смъртта си. Това може да бъде свързано с неразрешени връзки, недовършени задачи или силно желание да се завърне.

От друга страна, ако човек не е привързан към материалните неща и е освободен от земните връзки, душата му може да отиде в по-добър свят или във висшите сфери.

Издигането като процес:

Издигането не е еднократно събитие, а процес. Той може да продължи през множество инкарнации, докато душата най-сетне се освободи напълно.

Това са само някои от многото тълкувания и възгледи върху темата за заминаването от този свят. Всеки човек може да има своя собствена перспектива и опит на този път към издигане.

Обичта към друг човек може да бъде една от най-силните и значими връзки, които изпитваме в живота си. Отказването от някого, когото обичаме, може да бъде много трудно, особено ако тази любов е дълбока и искрена. Въпреки това, ако искаме да постигнем духовно издигане и да се освободим от земните връзки, трябва да намерим начин да преобразим тази обич.

Ето няколко мисли по темата:

Обичай душата, не тялото: Това означава да ценим и обичаме човека за неговата същност, за неговите качества и дух, а не само за физическото присъствие.

Свобода и привързаност: Истинската обич позволява на другия да бъде свободен. Това означава да обичаме без условия и без очаквания, да позволим на другия да расте и да се развива по своя път.

Духовно свързване: Когато обичаме някого на духовно ниво, тази връзка може да продължи и след физическата раздяла. Духовната връзка е нещо, което може да ни вдъхновява и да ни помага да растем.

Пламък близнак: Идеята за пламък близнак е, че има душа, която е перфектно съвместима с нашата. Тази връзка може да бъде много силна и да ни помогне да се издигнем на духовно ниво.

Важно е да помним, че всеки човек е на свой собствен духовен път и че обичта, която изпитваме, може да бъде част от нашето учене и развитие. Обичта не трябва да бъде причина за страдание или ограничение, а по-скоро начин да се свържем с по-висшите аспекти на нашето същество и да подкрепим другите в техния път.

Обичта към материалния, физически свят е сложен и дълбок процес. Ние, хората, сме свързани със земните неща - коли, къщи, богатства, пари. Тези връзки са част от нашия опит и съществуване. Но какво става, когато обичта към материята ни задържа?

Земните връзки и емоции:

Земните връзки са тези, които ни свързват с материалния свят. Те включват всичко, което можем да видим, докоснем и изпитаме.

Емоциите, които изпитваме към тези връзки, могат да бъдат силни и привличащи. Обаче те могат също така да ни задържат в земния свят.

Духовното издигане:

Духовното издигане е процес на освобождаване от земните връзки и емоции. Това включва осъзнаване на по-висши аспекти на себе си и света.

Когато обичаме духовно, ние се стремим към нещо по-голямо от материята. Това може да бъде обич към всичко живо, към природата, към Бога или към нашата собствена душа.

Пламък близнак и духовните връзки:

Пламък близнак е идея, че има душа, която е перфектно съвместима с нашата. Тази връзка може да ни помогне да се издигнем на духовно ниво.

Когато обичаме на душевно ниво, тази връзка може да продължи и след физическата раздяла. Тя ни вдъхновява да растем и да се развиваме.

Изборът е наш:

Всеки от нас има свободата да избере какво да обича и какво да задържи. Ако искаме да се издигнем духовно, трябва да се насочим към духовните връзки и да се освободим от материалните.

Така че, да, обичта към материята може да ни задържи в земния свят. Но когато се стремим към духовни връзки и осъзнаване, ние се издигаме към нещо по-висше.

Да, това е вечна борба - стремежът към материята и духовното развитие. Хората сме сложни същества, които се движат между тези два полюса. Нека разгледаме някои аспекти:

Материята и пороците:

Материята - богатство, лукс, физически удоволствия - може да бъде много привлекателна. Тя ни дава усещане за сигурност и удовлетворение.

Пороците като алкохол, наркотици и хазарт също са част от този свят. Те могат да ни задържат в материалната матрица.

Духовното развитие:

Духовното развитие е процес на осъзнаване на по-висши аспекти на себе си и света. Това включва обич, светлина, мъдрост и връзка с Бога или универсалната съзнателност.

Когато стремежът ни е към духовното, ние се издигаме от материалната матрица.

Пламък близнак и духовните връзки:

Пламък близнак е идеята, че има душа, която е перфектно съвместима с нашата. Тази връзка може да ни помогне да се издигнем на духовно ниво.

Когато обичаме на душевно ниво, тази връзка може да продължи и след физическата раздяла.

Изборът е наш:

Всеки от нас има свободата да избере какво да обича и какво да задържи. Ако искаме да се издигнем духовно, трябва да се насочим към духовните връзки и да се освободим от материалните.

Така че, да, материята може да ни задържа в земния свят. Но когато се стремим към духовни връзки и осъзнаване, ние се издигаме към нещо по-висше.

Това, което ядем, действително влияе на нашата честота и вибрация. Храната може да ни свърже със земята или да ни издигне към небето. Вибрацията на храната, която приемаме, е от съществено значение за нашето благополучие. Нека разгледаме някои аспекти:

Пробуждането:

Отказът от материалните желания и връзки ни освобождава от оковите на света. Това е моментът, в който се пробуждаме към по-висша реалност.

Душата ни се отделя от земните връзки и се насочва към духовния си път. Тук търсим истината, мъдростта и светлината.

Пламъкът близнак:

Пламъкът близнак е душа, създадена от същата искра като нашата. Това е нашият духовен партньор, с когото сме свързани на дълбоко душевно ниво.

Връзката с пламъка близнак е висша форма на любов. Това е обединение, което превъзхожда времето и пространството. Тук ние се сливаме в едно, създавайки цялостна същност.

Обединение с Бог:

Когато се откажем от земните желания, стъпваме на пътя към Бога. Това е пътят на духовното развитие и обединение с вечността.

Ако постоянно се стремим към земните материални желания и  земните плътски връзки, това ще привлечем и  след смъртта си, ще се озовем отново в материален свят. Ако се стремим към духовното си израстване и пречистване на земните  си  желания и връзки, които ни теглят към Земята, то ние  ще се измъкнем от тоя материален свят на илюзиите.

Ако мислите и харесвате земния материален свят  и неговите богатства, къщи, коли, плътски връзки и не се стремите към духовния свят, вие отново ще се завърнете тука. Каквото мислиш и вярваш там ще отидеш дори след смъртта ви. 

Бог е също  източникът на всичко. Връзката с Него ни дава смисъл и цел. Тук намираме истинската връзка и обич.

Този път на духовност и обединение е пътят на истинската връзка със себе си, с пламъка близнак и с Бога. Тук намираме истинската любов, която превъзхожда всичко. 🌟