Тиранията на удобството

Най-голямата опасност за вашата свобода е вашето самодоволство.

От Лили Бит

В нашата модерна ера стремежът към удобство се е превърнал във всепоглъщаща мания, задвижваща зъбните колела на потребителската икономика, адски решена да направи живота още по-лесен. Това безмилостно търсене на лекота се превърна в самопродължаващ цикъл на търсене и предлагане, като всяко ново удобство просто подхранва глада за още. В тази технологична страна на чудесата границите на възможностите са ограничени само от дълбочината на нашите кредитни линии, тъй като сме съблазнени от мигновено удовлетворение.

Подобно на наркоман, преследващ следващото хайвер, съвременният пристрастен към удобствата остава блажено забравен за коварните щети, нанесени от тяхната натрапчива нужда да рационализират всеки аспект от живота. Истинската цена на това удобство е внимателно скрита зад фасада от лъскав маркетинг и празни обещания, тъй като корпорациите експлоатират нашето желание за лекота, за да напълнят джобовете си за сметка на нашето благосъстояние.

През последните шест до седем десетилетия станахме свидетели на промяна в нашите културни ценности, тъй като консуматорството за еднократна употреба се превърна в новото евангелие. Идеята, че животът трябва да бъде без усилие, ни е продадена като върховен стремеж, като светските реалности на съществуването са преработени като пречки, които трябва да бъдат заобиколени или възложени на външни изпълнители в преследването на свободното време.

Това програмиране е толкова ефективно, че цели поколения вече придават почти религиозна стойност на удобството, като същевременно развиват патологично отвращение дори към най-малкия намек за неудобство.

Тази фабрикувана непоносимост към неудобството е достигнала такива абсурдни висоти, че сега възприемаме дори моментните забавяния в предоставянето на желаните от нас удобства като неприемливо оскърбление на чувствителността ни, която има право. Иронията на тази ситуация е загубена за повечето, тъй като те не успяват да осъзнаят, че тяхното целенасочено преследване на лекота всъщност е форма на робство на същите корпорации, които печелят от тяхната зависимост.

Фантастично е, че толкова много статии са достъпни безплатно, нали? Ако и вие работите без възнаграждение, моля, не се притеснявайте от това. Ако обаче не сте и сте в състояние да подкрепите, помислете дали да не станете платен абонат или да направите дарение, за да подпомогнете усилията ми.

Възходът на културата на удобство има разяждащ ефект върху нашата социална тъкан, тъй като все повече възлагаме дори най-основните човешки взаимодействия на цифрови платформи и услуги. Резултатът е общество, което е по-изолирано, несвързано и емоционално закърнело от всякога, тъй като ние жертваме истинската човешка връзка на олтара на удобството.

Освен това, като възложихме нашето вземане на решения и лична отговорност на алгоритми и автоматизирани системи, ние създадохме общество, което е фундаментално неспособно на критично мислене, емпатия и истинска човешка връзка. Вървим насън в бъдеще, в което всяко наше движение се наблюдава, всеки наш избор е предопределен и всяка наша мисъл е оформена от самите същества, които печелят от нашето самодоволство.

Самото понятие за неудобство се е превърнало в анатема, в порок, който трябва да бъде изкоренен на всяка цена. Толкова сме се влюбили в идеята за безпроблемен живот без триене, че несъзнателно сме се приковали към начин на живот с все по-голяма сложност и зависимост от удобството. Тази коварна тирания на удобството е може би най-разпространената и пристрастяваща форма на потисничество в съвременната епоха и въпреки това оставаме до голяма степен забравени за нейната хватка върху живота ни.

Когато мислим за тирания, умовете ни често извикват образи на деспотични лидери и потиснически режими, като Сталин, Мао и Берлинската стена. По-внимателното изследване на човешкото поведение обаче разкрива, че животът ни е по-често продиктуван от собствените ни навици и предпочитания, отколкото от някаква външна сила.

Самоналожените ограничения, които ни пречат да живеем автентичен и овластен живот, са точно толкова тиранични, колкото и всеки диктаторски указ, и в ерата на необуздано консуматорство и мигновено удовлетворение човешката раса никога не е била по-лесно манипулирана.

„Тези, които биха заменили свободата за удобство, не заслужават нито свобода, нито сигурност и в крайна сметка ще се сблъскат с неудобства.“ -Зигмунд Фройд

Именно в светските рутини на нашето ежедневие, в нашите негъвкави навици и подсъзнателни модели ние наистина се отказваме от свободата си. Това е мястото, където сме най-уязвими за експлоатация, където истинската ни идентичност е отвлечена и заменена с програмиране, което ни принуждава да преследваме кухия потребителски идеал за удобство преди всичко.

Човек не може да не се запита дали сме се превърнали в обикновени автомати, безсмислено изпълняващи програми, предназначени да ни държат самодоволни и подчинени. Ние не сме нищо повече от роби, обусловени да изпълняваме специфични задачи в замяна на внимателно калибрирана система от награди и наказания? В епоха на безпрецедентни предизвикателства и сложни глобални проблеми, когато по-голямата част от обществото изглежда доволно да се скрие зад воала на когнитивния дисонанс, от решаващо значение е да се освободим от навиците и културните норми, които ни държат поробени.

От храната, която ядем до медиите, които консумираме, от начина, по който работим до начина, по който взаимодействаме с другите, стремежът към удобство се е превърнал в движещата сила зад нашите избори и поведение. Толкова сме свикнали с лекотата и скоростта на съвременния живот, че сме изгубили от поглед стойността на усилията, борбата и истинската човешка връзка.

В името на удобството, ние доброволно се отказахме от нашата поверителност и автономия, приемайки корпоративно и правителствено наблюдение чрез нашите смарт устройства или навици за онлайн сърфиране. Толкова сме се влюбили в идеята за безпроблемно съществуване, че с нетърпение приемаме концепции като цифрови валути на централната банка (CBDC) и цифрови идентификатори, всичко това в името на избягването на незначителното неудобство от носенето на чанта или участието в основно човешко взаимодействие при покупка бутилка алкохол, за да удави тъгата ни и да вцепени нашата болезнена празнота вътре.

Толкова сме приучени да даваме приоритет на лекотата и ефективността преди всичко, че не успяваме да разпознаем коварната ерозия на основните ни права и свободи. Като позволяваме на корпорациите и правителствата неограничен достъп до нашите лични данни и финансови транзакции, ние на практика им предаваме ключовете към нашия живот, предоставяйки им властта да ни манипулират, контролират и експлоатират по начини, които дори не можем да проумеем.

Внедряването на CBDC по-специално представлява опасна стъпка към пълната централизация на финансовата власт в ръцете на няколко неизбрани бюрократи и корпоративни интереси. Под прикритието на удобство и сигурност, тези цифрови валути заплашват да премахнат всички останали следи от финансова поверителност и автономия, подлагайки всяка транзакция на проверка и контрол от страна на държавата.

По същия начин натискането на цифрови идентификационни номера не е нищо повече от тънко завоалиран опит за създаване на всеобхватна държава за наблюдение, където всеки аспект от живота ни се проследява, наблюдава и анализира в полза на онези, които са на власт. Свързвайки нашите самоличности с централизирана база данни, достъпна както за корпорации, така и за правителства, ние на практика се отказваме от правото си на анонимност и самоопределение.

В нашия отчаян опит да избегнем неудобството да бъдем тормозени, задържани, разпитвани, глобявани, арестувани, удряни с електронен електромагнит или застрелвани от все по-авторитарно правителство, ние доброволно се отказахме от нашите свободи и достойнство.

Удобството, изглежда, се е превърнало в много по-коварно и ефективно средство за тирания от цевта на пистолета. Нашата съвременна банкова система е отличен пример за тази фина форма на потисничество, чиито пипала достигат надлъж и нашир, засягайки почти всеки човек на планетата.

Дори един бегъл преглед на централното банкиране разкрива как то преследва желанието ни за удобство, впримчвайки света в неизбежна мрежа от дългове. Тези финансови институции удобно печатат толкова пари, колкото светът изисква, а в замяна ние сляпо се съгласяваме да дължим експоненциално нарастващи, математически неизплатими суми на частна корпорация до края на вечността. Въпреки че може да изглежда удобно в краткосрочен план, дългосрочните разходи са зашеметяващи.

Най-тревожното е, че не се подчиняваме на тази тирания от страх за живота си, а по-скоро от дълбоко вкоренено желание за удобство и отвращение към неудобството. Били сме принудени да пренебрегнем собствените си най-добри интереси, да останем самодоволни пред лицето на нашия все по-сложен и потискащ живот.

Истината е, че проблемът не е в това, че ни се продава тиранията, а по-скоро в това, че ние вече сме купили това, което те са продали. Ние сме толкова дълбоко пристрастени към привлекателността на удобството, че не можем да си представим как да се върнем назад сега, дори когато виждаме веригите на собственото ни поробване да се затягат около нас.

Това не е призив за лудизъм или отхвърляне на самата технология, а по-скоро призив за по-обмислен, критичен и ориентиран към човека подход към иновациите. Трябва да изискваме технологии, които ни дават сила, вместо да ни експлоатират, и системи, които служат на нашите интереси, а не на тези на управляващия елит. Трябва да изградим бъдеще, което цени свободата, креативността и истинския човешки разцвет пред кухите обещания за удобство и „сигурност“.