„Как се появяват демоните и започват да управляват съдбата на човека.“

„Има тъмнина, която носим в себе си години наред. Има страхове, за които не бихме разказали дори на най-близките си. Има чувства, които сякаш шепнат отвътре: „Предай се. Безсмислено е. Нищо няма да се промени.“

Ако някога сте усещали, че вътре във вас живее нещо жестоко и чуждо – може би това не е просто емоция. Може би това е демон, роден от вашата собствена болка.“

Какво представляват демоните на емоциите? Демоните не са просто рогати чудовища от стари приказки. Те са енергийно-информационни същности, създадени от човешките страдания.

Те се появяват там, където има хроничен страх, срам, вина, обида, униние. Там, където човек твърде дълго е бил сам със своята болка.

Те не се заявяват шумно. Те са тихи. Първо – като странно усещане за безизходица. После – като глас, който става обичаен:

„Не си достатъчно добър.“

„Никога няма да се измъкнеш.“

„По-добре се примири.“

И вие дори не забелязвате как този глас се превръща във вашия собствен.

Как се раждат демоните? Демоните се раждат от нашите собствени емоции и подсъзнание. Представете си, че демоните не са външни чудовища, а конкретни форми на съзнание и живот, създадени отвътре.

Всеки страх, който сте потиснали. Всяка вина, която не сте пуснали. Всяка обида, която сте заровили в сърцето си с надежда да забравите. Всичко това оставя психоенергийна следа. Ако емоцията се повтаря, подхранва се, не се трансформира – тя започва да формира същност. Не в преносния смисъл, а в буквалния: емоция + енергия + повторение = същност с намерение да оцелее.

Емоциите са енергия. Ако енергията не бъде изживяна, тя търси изход. И понякога тя приема форма – форма на съвсем конкретен демон. Демонът не напада веднага. Той просто живее наблизо, храни се с вашето униние, раздразнение, апатия.

Тези същности с времето придобиват инстинкт за самосъхранение. Те правят всичко възможно човек да продължи да ги подхранва. Как?

Чрез мисли, реакции, сценарии, кошмари, изкушения, провокации.

Те се превръщат във вътрешни паразити, но незабележими – защото живеят вътре в нас, говорят с нашия глас.

Демоните като информационно-енергийни форми: Демоните са информационно-енергийни форми, създадени от самите хора. Ние ги надаряваме с тяло (енергия) и характер (мисловна форма).

И ако такива създания се подхранват от милиони умове – те стават колективни.

Така се раждат егрегори:

на гнева,

на войната,

на страха,

на бедността,

на жертвоготовността,

на зависимостите и т.н.

Ние ги храним, а те – ни управляват.

Чрез какво демоните проникват по-дълбоко в структурата на личността на човека? Демоните са деца на подсъзнателните преживявания, сенки, израснали в полумрака на емоционалното тяло.

Всяко потиснато чувство, неразрешена болка, скрита обида – това е „яйце на демон“, оставено в душата ни. Ако не бъде изживяно, осветено или трансформирано – то се излюпва.

Чрез какво се проявяват те:

Непреодолени травми: загуби, предателства, унижения.

Хронична болка – физическа или душевна.

Самоидентификация с ролята на жертва: „Аз съм слаб“, „Аз съм неудачник“, „Никой не ме обича“.

Редовни кошмари и неспокойни сънища.

Демонът навлиза там, където има пукнатина във вашата цялост.

Какво правят демоните с човека?

Изкривяват мисленето: светът започва да изглежда враждебен и празен.

Блокират волята: липсва сила за промени.

Хранят се с негативни емоции: колкото по-зле се чувствате, толкова по-силни стават те.

Предизвикват обсесивни състояния: страхове, униние, обезценяване на себе си.

Формират затворени цикли на сценарии: „отново боли“, „отново не се получи“.

Признаци, че вътре във вас живее вътрешен демон:

Хронична умора, която не се лекува с почивка.

Усещане, че животът е станал сив и безсмислен.

Вътрешна празнота, усещане за студ, сякаш сърцето се е свило.

Повтарящи се нещастия и вътрешен саботаж без видима причина.

Сънища, изпълнени със страх, преследвания, падания.

Защо е толкова трудно да се освободим от демоните? Защото те са се научили да се крият. Тяхната хитрост е в това да говорят с вас със собствения ви глас. За да мислите: „Аз съм толкова слаб“, „Аз сам всичко провалих“, „Аз не заслужавам“.

Но истината е друга: това не сте вие. Това е вашата болка, която се е превърнала в нещо по-голямо и самостоятелно.

От определена гледна точка демоните са символи на нашата подсъзнателна тъмнина, сътворена от неизживени емоции. Ние ги създаваме. Ние ги храним. Ние можем и да се освободим.

Не борбата с демоните води към светлината, а освобождението от необходимостта да ги създаваме.

Светлината не е отсъствие на тъмнина, а нейното разбиране. Цялостността не е в прогонването, а в осъзнаването и интеграцията.

Сергей Нущайкин