„Какво шептяха нашите баби на водата и млякото, какво казваха на огъня и защо се страхуваха да излизат нощем в тъмните сенки.

„Нашите предци знаеха кога да мълчат и кога да кажат нужната дума.

Думите им бяха прости — но зад всяка дума и шепот стоеше сила, предавана от уста на уста. Не книгите ги учеха, а земята, родът, сънищата и знаците.

Това бяха нашите баби: знахари, ведунки, билкарки и пазителки, чието знание ухаеше на дим, мед, прясно мляко и билки.“

„Шепотите на водата и млякото — жива магия на селската душа.

На водата в Русия винаги са отдавали почит — като на живо същество. Не я удряли, не я изливали просто така, не я оставяли „обидена“. Преди да се измият, казвали:

„Водичке-майчице, свали от мен болестта и печалта, отнeси ги в полетата, в горите, в блатата…“

А ако трябвало да избавят дете от страх, изливали вода върху него през сито и шепнели заклинание:

„Както водата струи, така и страхът от бялото тяло се отмива…“

Млякото не било просто стихия, а свята течност на Майката. Не го разливали — ако капка паднела на земята, казвали:

„За добро, за приплод, за изобилие.“

Но ако млякото прокиснело без причина, бабата се мръщела: „Порча. Някой е хвърлил око, няма друго обяснение.“ И взимала нож, черен хляб и метла от коприва. След това шепнела, като оставяла чаша мляко под икона:

„Майко Богородица, запази млякото, от лошото око го защити...“

Какво казвали на огъня — и защо без него не викали душата на починалия

Огънят не бил само топлина. Той бил символ на прехода между световете.

Преди да запалят печката, се покланяли и казвали:

„Огнищен баща, приеми даровете, стопли, но не изгаряй.“

Огънят „чувал“. И ако печката не се разгаряла, бабата не се ядосвала — тя питала кой пречи на делото.

Понякога поставяла свещ до къщата — не за светлина, а за духа, който се „заблудил“ в дома.

А в деня на помените винаги палели огън и оставяли храна „за душата“. Защото без топлина починалите не идват — ще замръзнат в Междусветието.“

„Защо се страхуваха от тъмните сени през нощта?

Сени – това не е просто входно помещение. Това е прагът между топлия свят на дома и дивата стихия на външния свят.

През деня – проход. През нощта – врата. През нощта излизаха там само с огън в ръце – и то само ако е необходимо.

Смятало се, че в сените през нощта идват:

заблудени души, които не са успели да стигнат „на онзи бряг“;

лесникът, ако наблизо има гора;

бесове, ако в дома има скандали и разправии;

или други духове от отвъдния свят, ако в рода някой е нарушил заветите.

Ако дете плачело през нощта и поглеждало към сените, бабата шепнела:

„Не гледай натам, детенце. Там са тези, които не трябва да бъдат викани.“

А ако някой чувал стъпки, скърцане или дишане – поставяли нож с острието нагоре на прага, за да отрежат „пътя на нечистото“.

Същности, от които се страхували – и с които се сприятелявали

В стария свят всичко не се деляло на „добро“ и „зло“.

Имало е: чисто – и нечисто.

С нечистото не трябвало да се бориш, а да знаеш как да се справяш.

Домовник – ако го поздравиш, той ще те защити.

Русалките – опасни, но можеш да ги задобриш с нишка или фиба, хвърлена в кладенеца.

Лесникът – към него не ходели с име, а с хляб.

Покойници – ако ти се приснят и те викат – моли се и поръчай четиридесетница, но сам не ходи на повик.

Знахарите и пазителките не само лекували с билки. Те знаели кой в гората може да премине спокойно и на кого трябва първо поклон да направят. И ако някой, влизайки в гората, не казвал „Благодаря, горски батюшка“ – сам си бил виновен, ако се изгубел.“

„Защо съвременните хора губят сила, енергия и смисъл в живота? Защото спряха да разговарят със света. Всичко се превърна просто в бездушен „обект“ — вода, огън, мляко, нощ... А преди всичко беше жив събеседник.

Духовете на природата и различните същества са от финия план. Те не могат да бъдат видяни или чути през стъклото на смартфона.

И ако чувствате, че животът е станал „сив“ и „плосък“, може би е време отново да шепнете на водата добри думи за късмет и благополучие?

Какво можете да направите още днес — по старому, по истински Преди да пиете вода — кажете: „Напои ме със светлина, дари ме със сила.“

Проляло се е мляко — не се ядосвайте. А кажете: „За щастие! Нека бъде нов плод на доброто в живота ми.“

Вечер запалете свещ и помолете: „Огън, очисти дома и мислите ми от мрак и врагове.““

Сергей Нуштайкин