„Как вашите емоции стават гориво за невидимите структури и егрегорите.

„Докато прелиствате новинарската емисия, изведнъж усещате как сърцето ви се свива. Сякаш невидима ръка докосва слънчевия сплит. Конфликти, катастрофи, смърт, престъпления, скандали.

Докато четете новинарската емисия – нещо в същото време чете вас.

Докато се ядосвате, страхувате или осъждате – нещо невидимо става по-силно.

Това не е метафора. Това е система.

Егрегорите – енергоинформационни структури, които се хранят с емоциите на хората.

За тях няма значение какви точно емоции изпитвате – важна е силата. Колкото повече от вас – в смисъл на маси, въвлечени в една вълна от тревога или гняв – толкова по-плътна и силна става структурата, която се храни с това.“

„Как се ражда колективният егрегор?

Представете си: милиони хора ежедневно изпитват една и съща емоция.

Вие се тревожите за бъдещето. Някой до вас — се ядосва. Някой — изпада в паника. Тези чувства, сякаш фини нишки, се преплитат — и формират едно енерго-информационно облак.

Така се ражда егрегор — надличностна, почти автономна същност, която се храни с вашата психоенергия.

Той не живее в мазето. Той не ръмжи и не скърца със зъби. Той живее в заглавията, новинарските емисии, дискусиите в чатове, видеоклипове, ток-шоута.

Той говори с гласа на водещия на телевизионно предаване. Прониква в сънищата ви като тревожни предчувствия. Той прошепва: „Светът се руши. Всичко е лошо. Страхувай се. Реагирай. Ядосвай се. Включвай се...“

И вие не забелязвате как ставате негов донор.

Вашето внимание — това е храна. Вашият гняв — неговото вино. Вашата тревога — неговият пир.“

„Защо медиите, новинарските емисии и социалните мрежи са идеални ферми за егрегори?

Защото те не само информират – те емоционално въвличат хората.

Колкото по-дълго сте в тази игра, толкова повече енергия отдавате.

Всеки вик на заглавие, всяка тревожна новина, всяко провокативно поднасяне – това е капан.

На системата не ѝ трябва вашето осъзнаване. Тя се нуждае от вашата реакция.

Вие се ядосвате – и ги храните с енергия. Вие се страхувате – и ставате уязвими. Вие се чувствате безпомощни – и им отдавате власт.

С какво това заплашва лично вас? Чувствате умора, макар физически да не сте се натоварили – защото ежедневно изливате енергията си в чужда реалност. Губите вътрешния си вектор. Новините и трендовете диктуват какво да мислите, чувствате, обсъждате. Заразявате се със страховете на другите. Макар лично да сте стабилни – се тревожите сякаш за целия свят наведнъж. Губите достъпа си до спокойствието и творчеството. А именно те са главните антагонисти на всички егрегори.“

„Как да спрете да бъдете сляп донор за егрегорите?

Филтрирайте потока информация. Не отваряйте емисиите автоматично. Попитайте себе си: защо чета това?

Ако след това усещате тревога, гняв, безнадеждност, значи вече сте на куката.

Станете създател Не просто потребявайте – творете, създавайте.

Пишете, пейте, рисувайте, танцувайте. Занимавайте се със своето нещо. Гледайте небето, гледайте вътре в себе си, а не рейтингите на новините и ежедневните сводки.

Егрегорът не може да се храни с човек, който се намира в състояние на творчество, любов и спокойствие.

Възстановете контакта с тялото си Дишайте дълбоко. Усетете себе си чрез физически контакт с тялото (например прегърнете се сами или отидете на масаж). Възстановете контакта с реалността чрез осъзната работа с тялото.

Емоциите стават храна за системата само когато не ги осъзнавате.

Поставяйте енергийни граници Имате право да не реагирате. Имате право да не обсъждате. Имате право да не участвате в играта на чуждите страхове. Имате право да избирате къде да насочите вниманието си.“

„И най-важното: върнете си силата. Всеки път, когато избирате осъзнатост, прекъсвате потока енергия към бездушната система.

Всеки път, когато не реагирате по инерция или по чужда команда, не се паникьосвате в унисон с множеството, не се ядосвате, след като сте прочели поредната новина или гледали токшоу – вие спирате да бъдете част от механизма.

И тогава всичко се променя.

Вие вече не сте батерия. Вие сте осъзната личност и сила. И егрегорът губи власт над вас.“

Сергей Нуштайкин