Те ни накараха да повярваме, че луксът е редките неща, скъпите вещи, марковите дрехи, колата на годината, страхотната къща, изключителното, всичко, което изглежда непостижимо.

Сега осъзнаваме, че луксът е онези дребни неща, които не сме знаели как да оценим, когато ги имаме и сега, когато ги няма, много ни липсват.

Луксът е да бъдеш здрав.

Луксът е да не влизаш в болница.

Луксът е да се разхождаш по морския бряг.

Луксът е да гледаш майка ти в очите и да знаеш какво мисли, с един поглед...

Луксът е разговор с приятели.

Луксът е външният вид. ⁣⁣

Луксът е усмивка.

Лукс са прегръдките и целувките.

Луксът е да се радваш на всеки изгрев.

Луксът е да можете да пътувате с мотоциклета си и да се срещате с хора, да слушате техните истории, да им разказвате.

Луксът е, че си ми приятел от разстояние и въпреки че не се познаваме лично, знаейки как мислим, знаейки, че сме приятели...

Луксозно да знаеш, че ме четеш на хиляди километри, сякаш сме един до друг.

Луксът е всичко, което имаме, което не може да се купи дори с всички пари на света. Привилегията да обичаш и да си жив. ⁣⁣Всичко това е лукс и ние не го знаехме ...