Два инцидента с граждански самолети през 2025 г.: въпросите за неидентифицираните летящи обекти остават без отговор

В САЩ отново на официално ниво се обсъждат проблеми, свързани с неидентифицирани летящи обекти. Този път причината са два инцидента с граждански самолети. Единият се случва през март 2025 г., а вторият – през юни. И в двата случая пилотите съобщават за наблюдаван летящ апарат. След няколко опасни маневри се стига до сблъсък между самолета и НЛО. Резултатът – принудителни кацания.

Първоначално през март 2025 г. пилотът, който съобщава за загадъчна летяща сфера, доближила се необосновано опасно до самолета и предизвикала удар в крилото, е обвинен в спекулации. Но всички съмнения са отхвърлени, когато е направен анализ на частиците в зоната на удара върху обшивката на самолета.

Оказва се, че обектът, с който се е сблъскал самолетът на височина 10 километра, е съставен от много необичайни елементи – ванадий, итербий, туллий. Това поражда множество въпроси. Разследването установява, че нито една страна в света не използва тези вещества в подобна комбинация в авиационната или космическата индустрия.

Какъв е бил обектът до самолета?

Възниква въпросът – с какво точно се е сблъскал гражданският самолет на такава височина над щата Масачузетс? Изследването на всички материали не позволява категоричен извод. Ясно е едно – пилотът най-вероятно не си е измислил металически сферичен обект, движещ се с огромна скорост и притежаващ „плашеща“ маневреност. Такава характеристика говори за изключително високо технологично ниво. И все пак – не достатъчно, за да избегне сблъсъка. Съществува мнение, че апаратът е искал да бъде забелязан и по този начин се е „показал“ в пълния си блясък.

Вероятно този инцидент щеше да остане без продължение, ако не беше повторението през юни 2025 г. Тогава над щата Юта, на височина малко над 11 километра, в челното стъкло на самолет се врязва металически обект с диаметър около метър. Според пилотите, той изглеждал много странно. Дисковидната форма на апарата ги обезпокоила. Но по-страшно било това, че неизвестният обект летял с висока скорост и при една от маневрите около самолета се ударил в челното стъкло. То частично издържало, но започнала разхерметизация, а част от стъклото наранило ръцете и лицето на един от пилотите.

Последвал е спешен сигнал за кацане. Самолетът се приземил в Солт Лейк Сити. На пилота е оказана помощ, а след това започнало разследване. Както и в мартенския случай, се установява, че апаратът, с който се е сблъскал самолетът, съдържа редки земни елементи. Ако това е бил дрон, стойността му би се изчислявала на милиони долари. Но каква би била целта? Да предизвика аварийна ситуация? Въпросите са много.

Главният прокурор обединява двата случая в едно дело и след тримесечна работа заявява, че в небето над САЩ се регистрира голямо количество неидентифицирани летящи обекти. Той не уточнява дали става дума за дисковидни, пирамидални или сферични апарати. Не е ясно откъде идват и кой ги произвежда. В доклада се изказват предположения за различен произход – апарати на враждебни организации и държави, шпионски сонди, резултат от секретни разработки на неизвестни страни.

В крайна сметка темата стига до няколко заседания на Конгреса на САЩ, където се предлагат различни мерки за осигуряване на безопасността на гражданските самолети в американското въздушно пространство. Някои специалисти предлагат използване на военни самолети за временно съпровождане на гражданските. Други твърдят, че американските самолети са уязвими и дори бойната авиация не би помогнала. Просто технически тези апарати са по-съвършени дори от най-модерните изтребители.

Следи от сблъсъка. 

Отново се появява статистика, според която над страните от Европа, Северна Америка и Австралия през последните 5 години различни пилоти са наблюдавали над 100 пъти необясними летящи апарати. Ако преди тези обекти не са се доближавали до граждански самолети, сега изглежда ситуацията става сериозна. Вече някои политически и военни експерти в САЩ заявяват за заплаха от страна на всякакви неидентифицирани летящи обекти – дори ако не са бойни.

Най-интересното, казано на заседанието, е че тези апарати не могат да бъдат засечени от радарни системи и противовъздушна отбрана. Дори уредите на военните изтребители не ги регистрират. И така възниква въпросът – с какво всъщност си имаме работа и защо сега се поставя въпросът за външна заплаха?