Загадъчните постоялци: Кой се засели в мазето на старицата?

Тази история се случила в Оренбургска област, в едно малко селце, което вече дори не фигурира на картата. Живеела си Маря и не знаела що е мъка. Да, времената били тежки – следвоенни. Но въпреки възрастта си, възрастната жена обичала труда и прекарвала целия ден в градината, на нивата, в двора. Земята ѝ се отплащала с отлична реколта. Никой не можел да отгледа картофи, а при нея – колкото щеш. Морковите на съседите били слаби, колкото пръст, а при Маря – едри, с тях можеш и мечка да отблъснеш!

Всички се чудели как е възможно това. Защо при съседката всичко цъфти и дава плод, а при тях – нищо, въпреки усилията. Започнали слухове, че Маря е вещица. Дали омагьосва семената, дали водата – никой не знаел със сигурност, но изводът бил ясен – нещо не е наред.

Хората избягвали да общуват с нея, страхували се. Кой знае какво ѝ е в главата. Следващата година – същото. Започнали да я следят и се оказало, че не живее сама! Имала двама помощници. Но те излизали от къщата само в гъстата тъмнина през нощта. И работели само тогава.

Маря обичала градината си. Странни били помощниците – единият като възрастен човек, другият – колкото дете. Може би роднини? Но защо излизат само нощем? Най-настойчив бил Василий. Решил да разкрие тайната. Един ден отишъл при Маря, почукал на вратата, тя отворила.

– Добър вечер, Маря!

– Здравей, Васко.

– Съседите говорят, че ти е дошла роднина. Ще ни запознаеш ли?

– Няма никой при мен. Сама съм, а съседите нямат работа, та си измислят.

Василий надникнал зад гърба ѝ, заслушал се, но нищо не видял и се поколебал на прага. Маря го погледнала раздразнено и той разбрал, че е време да си ходи. Сбогувал се и тръгнал. След няколко крачки се изплюл и промърморил: „Ще разбера истината, стара вещице.“ Жената усетила, че нещо не е наред, и казала на помощниците си да не излизат няколко нощи. Знаела, че любопитните съседи ще ги дебнат.

Минали няколко дни, всичко изглеждало спокойно. Една нощ решили отново да излязат. Маря погледнала през прозореца и им разрешила. Всичко било наред, но Васко дебнел... Промъкнал се до градината, където двамата работели, и изведнъж ги поздравил, запалил клечка кибрит, за да ги види.

Съществата се уплашили и се втурнали обратно в къщата. Василий, кръстейки се и псувайки, побягнал към дома си. Това не били хора, а нещо страшно. Нямало съмнение – Маря е вещица и държи чудовища в дома си. На следващата сутрин Василий, още няколко селяни и председателят Архип отишли при нея.

– Маря! Хората искат обяснение. Кого си довела в дома си?

– Това не ви засяга! Не ви закачам, не ме закачайте.

– Така не става. Или казваш, или ще докладвам нагоре.

– Добре, ще ти разкажа и покажа, но само на теб. После решавай какво да правиш.

Архип погледнал наоколо, казал на всички да се разотидат и влязъл в къщата.

– Знаеш ли колко неща съм чул за теб! Васко казва, че държиш чудовища, а ти си вещица.

– Ето откъде идват слуховете! А се правеше на приятел.

– Разказвай какво става тук.

– Помниш ли Лешка и Костя?

– Как да забравя мъжа и сина ти? Храбро се сражаваха срещу немците. Жалко за тях.

– Тежко ми е сама, сам разбираш.

– Така е.

– Миналата зима, късно вечерта на 22 януари, при мен дойдоха двама. Страшни на вид, но имаха нужда от помощ. Не знам кои са, не знам откъде са. Пуснах ги, нахраних ги, стоплих ги. Страхуват се от хора, освен от мен. Може би някой им е причинил болка. Държа ги в мазето, защото дневната светлина не им понася – кожата им е нежна, покрива се с рани през пролетта и лятото. През есента е по-добре, но през останалото време не могат да излизат на слънце.

– Какви са тези същества?

Маря отворила мазето и повикала постоялците си. От тъмнината се появили две същества – едното с човешки ръст, другото – като дете. Очите им били черни, непрогледни. Не приличали на хора.

– Не желаят зло, Архип. За мен те донякъде замениха Лешка и Костя.

– И какво да правя с теб и с тях?

– Кажи на всички, че няма никого тук.

– А Васко? Няма да те остави на мира.

– Повикай го при мен, ще говоря с него лично.

Архип излязъл и бил посрещнат от съселяните. Говорили няколко минути, после Василий влязъл в дома на Маря.

– Какво искаш?

– Зъбът ти болеше преди седмица, нали?

– И сега ме боли.

– Нека ти помогна, а ти ще спреш да разпространяваш слухове. Ще кажеш, че ти се е привидяло и не си видял нищо.

– Как ще ми помогнеш, ако не си вещица?

Маря и нейните постоялци. Жената отворила мазето и оттам излязло малко хуманоидно същество. То се приближило до Василий и с малка, набръчкана ръка го докоснало по бузата. Болката изчезнала мигновено. Съществото се обърнало към Маря, кимнало и се върнало обратно в мазето.

– Върви с мир, Васко.

Мъжът не разбрал какво точно се случило, но наистина му олекнало. Архип и Василий поели отговорност за всички слухове и убедили съселяните, че Маря живее сама. Минали три години, и Маря си отишла. Всички се чудели кой продължава да се грижи за градината и двора. А някъде около 1960 година парцелът обрасъл. Вероятно съществата от мазето си тръгнали окончателно. А може би – отлетели.