Видения от едно далечно минало – Приказният град Атолия, градът на трите кули

В безкрайния поток на съществуването, отвъд границите на земното време и пространство, съществува спомен, който не принадлежи на тази планета, нито на този живот. Това е разказ за един минал свят, една звездна цивилизация, родена от пепелта на разрушението и издигната от силата на мисълта. Планетата Мирания, разположена в паралелно измерение на системата Плеяди, е мястото, където започва тази история – историята на Атолия, града на трите кули.

След великата война с Лира, когато Драко империята унищожава световете на Лирианската раса, оцелелите бунтовници се разпръсват из галактиката. Една група от тях намира убежище на Мирания – планета с благородна енергия и чиста вибрация. Там, с помощта на силата на мисълта, те започват да изграждат нова цивилизация. Каквото си представят, се проявява мигновено. Така се раждат първите дванадесет града, сред които най-величествен е Атолия – столицата, сърцето на новия свят.

Атолия не е просто град, а живо творение, изградено от три гигантски кули, всяка от които е самостоятелен град. По етажите им се простират паркове, градини и алеи, а от върховете се спускат водопади, които пеят със светлината. На върха на всяка кула блестят три кристала – зелен, червен и син – енергийни ядра с огромна мощ. Те създават защитно поле около планетата, управляват летящите машини и служат като оръжия, способни да изпепелят цял град за минути.

Градовете на Мирания са построени с изящество и хармония. Мирон, градът на кристалните кули, е дом на звездните военни сили. Там се намират космическите кораби, които защитават планетата. Всеки град е обграден от зелени пространства, храмове и енергийни центрове. Кулите на Атолия са създадени от светлинния воин Атилел и неговите съюзници – същества на светлината, дошли от различни светове.

Но мирът не трае вечно. Някои от лидерите, заслепени от жажда за власт, се съюзяват с Драко империята. Предателството е жестоко – трите кули са превзети, а кристалите се използват за отваряне на звезден портал. Армади от кораби нахлуват, първо унищожавайки спътника Лилит. Луната е разкъсана на хиляди парчета, които падат върху Мирания, предизвиквайки катастрофални трусове и цунами. Град Ларисон е погълнат от океана, а Мирон е изпепелен от енергийния лъч на кораба „Унищожителят“.

Атолия усеща болката. Жителите му виждат повторение на ужаса от войната с Лира. Атилел, заедно с любимата си Мирения, приятеля си Амител и неговата спътница Алкая, наблюдават от планината как небето се изпълва с кораби. Бомбардировките разрушават етажи от кулите. Енергиите на кристалите са променени, злото нахлува, а планетата потъва в тъмна епоха.

Град Тарисея е унищожен, съзнанието на планетата пада. Драко и съюзниците им – свирепи кучеподобни същества – превземат Атолия. Лидерът Зазул, гигант с черни криле и червени очи, налага терор. Девици са хвърляни в тъмници, бунтовниците са преследвани, а летящите кораби – унищожавани. Енергийното поле е непробиваемо, никоя раса не може да помогне.

Бунтовниците се крият в гори и пещери. Водопадите Иглика стават тяхно убежище. Но предателство ги издава. Кулите насочват енергията си към скривалището, което е разрушено. Атилел и приятелите му, с болка и решителност, търсят начин да спрат Зазул. Мъдрецът Салзар им разкрива тайната на синия огнен кристал, скрит в планината Галсая. С него създават оръжие, което да унищожи червения кристал на кулите.

Една нощ, при пирамидата на Балсар, синият кристал е активиран. Светлината му удря върха на главната кула. Експлозията е мощна, трите кули горят, енергийното поле пада. Битката започва, а други звездни раси се включват. Порталът на Драко е затворен, те са в капан. Кулите се сриват, океанът поглъща Атолия. Планетата е на прага на трансформация – трябва да се издигне във висше вибрационно ниво.

Атилел побеждава предателя, а после и Зазул. С лазерния си меч го пронизва, слага край на тиранията. Победата е величествена, но светът се разпада. Земята се тресе, водите се надигат, цивилизацията се руши. Оцелелите са спасени, а Мирания преминава в ново състояние. Сушата се променя, светът се преражда.

На мястото на Атолия се издига Ария – кристалният божествен град. Планетата вече се нарича Зорая – новият рай. Болката остава в миналото, а новата цивилизация е изградена от светлина, творчество и любов. Кралства блестят, градини цъфтят, водопадите Иглика отново пеят. Светът е хармоничен, изпълнен с щастие и ефирна красота.

Това са виденията от един друг живот, от една далечна земя на Плеядите. Спомен от време, което не се измерва с години, а с вибрации на душата. Един свят, който е съществувал и може би отново ще се роди в сърцето на светлината.