Човекът – наследство от космитите. Знанията на островитяните приличат ли на фантастика?

През 1972 година е проведено изследване сред коренното население на островите Ниуе и Палау. Основният изследовател е бил етнологът Антъни Стрикленд. Неговият интерес бил насочен към това как хората, живеещи според законите на примитивните общества, си представят света, космоса и появата на човека на Земята. Оказало се, че обитателите на Полинезия и Микронезия имат много сходни възгледи. Теоретично е възможно да са взаимодействали помежду си и да са обменяли знания, но Стрикленд смятал, че става въпрос за нещо повече от обикновен обмен на информация.

Той дори планирал да издаде книга със заглавие „Фантастична реалност“. За съжаление, не успял да я завърши. През 1974 година претърпял автомобилна катастрофа и така и не приключил работата си. Въпреки това успял да съхрани изключително интересен материал, който и до днес може да бъде проверен чрез разговори с жителите на Ниуе или Палау. Защо етнологът искал да нарече книгата си „Фантастична реалност“? Отговорът е очевиден, и до края на текста ще го разберете.

Какво фантастично разказали те на изследователя?

Представете си хора, които не познават съвременните технологии. Не знаят какво са телефони, интернет, автомобили или самолети. Живеят в хижи, изградени от растения, а облеклото им се състои от мъниста и поли от листа. Хранят се с плодове и морски създания, уловени в крайбрежната зона. Няма болници, училища, инфраструктура. Могат ли да се нарекат „диви“? Не е ясно, но със сигурност не са жители на мегаполис. И все пак представителите на тези племена притежават удивителни знания за света около тях.

Например, космосът според тях прилича на огромна река, която се завихря в спирала или водовъртеж. Красиво описание на Млечния път – и най-важното, точно! Според тях във Вселената съществуват множество такива „реки“ (галактики). Планетите са острови, на които живеят различни същества, включително и човекоподобни. Те използват специални лодки, за да се придвижват между островите (планетите) и реките (галактиките). Един ден космитите пристигнали на Земята.

Тук много им харесало, но светът бил пълен с опасни животни. Тогава космитите унищожили част от тях – най-големите и най-свирепите – и след това предизвикали студ и снегове на планетата. Тези промени принудили дивите зверове да се покрият с козина, а обитателите на предишния свят напълно изчезнали. Антъни Стрикленд смятал, че става дума за динозаврите. Някой е пристигнал на Земята и е започнал да я променя. Флората и фауната от миналото били до голяма степен заменени.

Именно от този момент, според жителите на Ниуе и Палау (а може би и други коренни жители на Полинезия и Микронезия), започнал процесът на възникване на човека. Това звучи логично. Вероятният прародител на всички примати може би се е появил точно тогава. Да, бозайниците са се появили преди стотици милиони години, но конкретно съществото, което е станало пряк предшественик на човека, вероятно се е появило преди 40–60 милиона години. Излиза, че човекът е наследство от космитите. Но откъде жителите на малки острови биха могли да знаят това?

Някой е пристигнал и е унищожил динозаврите?

Очевидно е, че по онова време човекът още не е съществувал, така че тази информация не може да бъде част от паметта. Интересно е, че жителите на Полинезия и Микронезия си представят света като остров, който постоянно се движи в архипелаг по огромна река, завихрена в водовъртеж. Този водовъртеж от своя страна е част от още по-огромен вихър.

Антъни Стрикленд многократно се опитвал да разбере какво точно имат предвид анкетираните. Според него галактиките са вихри в огромна река, която сама по себе си представлява вихър с множество разклонения (вълни), всяка от които се състои от безброй водовъртежи.

На практика това е нашата Вселена. Тя се състои от множество галактики. Не всички имат формата на вихър, но тази форма е доста разпространена. И отново възниква въпросът – как островитяните, които наблюдават ограничен брой звезди на нощното небе, са успели толкова точно да опишат устройството на космоса? Отговор на този въпрос няма и до днес.

Изумително е, че някои австралийски аборигени или папуаси от Папуа Нова Гвинея разказват почти същото. Съществуват и немалко африкански племена, които също са осведомени за спираловидната форма на нашата галактика, както и за космическите гости, пристигнали на Земята в древността.

Съгласен съм, че всеки народ има своите приказки. Историята за островите и реката също може да бъде някаква местна легенда. Но е много странно, че толкова много от нея прилича на реалността – такава, каквато някой може би им е предал преди векове или хилядолетия. Изследването на Антъни Стрикленд оставя множество въпроси и, за съжаление, не се намери достоен учен, който да го продължи и да го доведе до логичен завършек.