Планетата Земя, звездните семена и телата в хибернация

Планетата Земя отдавна е възприемана като дом на човешките души, но истината, която остава скрита под пластове от забрава, е че Земята не ражда души, а само тела, които служат като превозни средства за съзнания, идващи от различни нива на съществуване. Тези тела са конструирани така, че да издържат на триизмерната плътност, на тежестта на материята, на ограничението на времето и на илюзията за отделеност. Докато хората вярват, че техният произход започва с раждането, истината е, че душите им идват от много по-далеч, от системи и светове, които не се виждат с човешко око, но присъстват в дълбоката памет на съществото. Тази памет е временно блокирана, за да може опитът на Земята да бъде пълен и неподправен. От осемте милиарда жители на планетата само един милиард са истински доброволци, звездни семена, които са се спуснали тук, за да подпомогнат прехода на Земята към по-висока вибрация. Останалите седем милиарда представляват смесица от кармични души, клонинги, хибридни форми и съзнания от други измерения, които са дошли да изпитат дуалността, болката, разделението и конфликта, които не съществуват в по-висшите светове. Тази истина се прикрива, защото ако човечеството осъзнае, че голяма част от него не е това, което изглежда, структурата на матрицата би се разпаднала, а контролът върху колективното съзнание би отслабнал.

Много от съществата, които се въплъщават на Земята, имат тела, които в момента се намират в състояние на преустановена анимация, хибернация, в корабите-майки на техните цивилизации. Тези кораби обикалят около Земята или се намират в други системи, но остават невидими за човешките сетива, защото вибрацията им е извън спектъра на земното възприятие. В тези кораби се съхраняват истинските тела на звездните същества, поставени в криогенни камери, в които жизнените им показатели са забавени до почти неподвижно състояние. Докато истинското тяло почива, душевната им част се проектира в земно тяло, за да изпълни мисията, за която е дошла. Това състояние на хибернация не е сън, а контролирано състояние, в което съществото отдава част от своята енергия, за да може неговата душевна проекция да се спусне в по-плътната реалност. Този процес е необходим, защото вибрацията на по-висшите светове е твърде фина, за да може съществото да навлезе директно в земната плътност. Затова монадата влиза в доброволен душевен покой, за да позволи на своя аспект да се въплъти в човешко тяло, което да служи като инструмент за опит.

Много от тези същества идват от Плеядите, Андромеда, Арктур, Лира и други системи, където съществуват в светлинни тела, които не могат да бъдат възприети от човешките сетива. Когато решат да се спуснат на Земята, те оставят истинската си форма в състояние на хибернация, докато земното им тяло живее, учи, страда, расте и се променя. Тази истина се прикрива, защото тя би дала на хората знание за техния произход, за тяхната сила, за тяхната мисия. Би разрушила системата, която разчита на забрава, на откъсване от източника, на ограничаване на съзнанието, за да поддържа контрол. Всяка звездна система има свой кораб-майка, който съдържа поне дванадесет нива, в които се съхраняват криогенните тела, подредени според вибрацията, произхода и задачата на съществото. Тези кораби са огромни структури, които не могат да бъдат видени от Земята, защото вибрацията им е извън спектъра на човешкото възприятие. Те служат като бази, в които се пазят истинските тела на звездните същества, докато техните земни проекции изпълняват мисията си.

Когато съществото реши да влезе в по-дълъг цикъл от прераждания, то може да влезе в душевен покой на собствената си планета. Но ако мисията е кратка, то може да го направи от кораб, който се намира в орбитата на света, в който ще се въплъти. Този процес е като медитативно състояние, в което съществото предава жизнената си енергия на своя аспект, който ще се инкарнира. Тази материализация може да се случи чрез раждане в човешко семейство, като душата влиза в нероденото дете преди раждането или в момента на появата му. Много деца помнят своя космически произход, но родителите им смятат, че това са фантазии. С времето тези спомени избледняват, защото матрицата е изградена така, че да покрива истината с пластове от програми, убеждения и ограничения, които да държат съзнанието в рамките на човешкия опит. Но когато настъпи моментът за припомняне, спомените се връщат като усещания, като вътрешно знание, като тихо разпознаване, което не може да бъде обяснено, но е истинско. Тогава човек започва да усеща, че Земята не е неговият истински дом, че тялото му е само костюм, че мисията му е по-голяма от ежедневието, което живее.

Друга форма на навлизане е явлението walk-in, при което душата на възрастен човек напуска тялото по споразумение, а друга душа влиза, за да продължи живота му. Това се случва без външни признаци, защото тялото остава същото, но съзнанието вътре е различно. Много същества от Лира са избрали този път, като са влезли в индуциран покой, докато душата им се проектира в земно тяло. Времето е относително между световете, така че една седмица хибернация в Плеядите може да бъде цял живот на Земята. Когато мисията приключи, душата се връща към истинската си форма, а земното тяло завършва своя цикъл. Така се затваря един от безбройните опити, които звездните същества предприемат, за да подпомогнат планетата в прехода, който вече започва да се усеща от онези, които са готови да си спомнят, да се свържат отново със своята звездна памет, със своите дарби, със своята суверенност. Истината никога не е изчезвала, тя просто е била покрита, докато настъпи моментът да бъде разкрита.

 ИСТИНАТА ЗА ПРОБУЖДАНЕТО – ЗАЩО ИМАШ САМО ЕДИН ШАНС И ТОЙ Е СЕГА

В действителност имаш само един шанс да се пробудиш и той е в този живот, защото пробуждането не е събитие, което можеш да отложиш, не е задача, която можеш да отметнеш утре, не е проект, който можеш да започнеш, когато ти е удобно, а е вътрешен процес, който изисква присъствие, осъзнатост и смелост точно в този момент, и всеки, който си казва, че ще живее още малко, ще се наслаждава на себе си, ще играе земните игри, ще се отдава на разсейванията и след това, някой ден, когато му омръзне, ще се събуди и ще промени всичко, всъщност никога няма да го направи, защото отлагането е най-големият капан на ума, най-голямата илюзия, най-голямата самозаблуда, и човек, който отлага пробуждането, прилича на зависим, който обещава, че ще се откаже всеки момент, но не и днес, не и сега, не и в този миг, и точно както зависимият никога не се отказва, докато не се изправи срещу истината, така и човекът, който отлага пробуждането, никога няма да се пробуди, докато не осъзнае, че няма друг момент освен този.

Никога не знаеш къде ще се озовеш след смъртта, никога не знаеш какво ще помниш, какво ще забравиш, какво ще имаш като възможност, какво ще бъде достъпно за теб, никога не знаеш дали ще имаш достъп до същите знания, до същите практики, до същите учители, до същите прозрения, които имаш сега, и най-вероятно няма да имаш, защото всяко въплъщение е различно, всяка среда е различна, всяка възможност е уникална, и ако пропуснеш тази, няма гаранция, че ще получиш друга, няма гаранция, че ще имаш същото тяло, същия ум, същата чувствителност, същата жажда за истина, същата болка, която те тласка напред, същото усещане, че нещо в теб иска да се събуди, и затова идеята, че можеш да се пробудиш „някой ден“, е илюзия, която приспива съзнанието, защото „някой ден“ не съществува, има само „сега“, има само този миг, има само тази възможност.

Забрави за това да се събудиш някой ден, защото няма да имаш тази възможност, нито в този живот, нито в следващия, нито никога, ако не започнеш сега, ако не направиш първата крачка, ако не се изправиш срещу себе си, ако не признаеш, че спиш, ако не признаеш, че отлагаш, ако не признаеш, че се страхуваш, защото пробуждането не идва при тези, които го чакат, а при тези, които го избират, не идва при тези, които се надяват, а при тези, които действат, не идва при тези, които се оправдават, а при тези, които се изправят срещу собствената си инерция.

И единственият ти избор е следният: искаш ли да спиш хиляди прераждания, да се въртиш в едни и същи модели, да преживяваш едни и същи уроци, да бъдеш консуматив за нечии системи, да бъдеш част от нечия игра, да бъдеш енергия, която някой използва, да бъдеш същество, което не знае кой е, не знае защо е тук, не знае какво носи в себе си, не знае какво може да бъде, ако отговорът е „да“, тогава какво правиш тук, защо четеш това, защо търсиш смисъл, защо усещаш, че нещо в теб се движи, защо нещо в теб се пробужда, защо нещо в теб се съпротивлява на съня, защо нещо в теб казва, че има повече, че има дълбочина, че има истина, която още не си докоснал.

Ако отговорът е „не“, ако не искаш да спиш, ако не искаш да бъдеш част от нечия система, ако не искаш да бъдеш консуматив, ако не искаш да бъдеш същество, което живее механично, което се движи по инерция, което се страхува да погледне навътре, тогава защо все още спиш, защо все още отлагаш, защо все още се криеш зад оправдания, защо все още чакаш „подходящия момент“, защо все още вярваш, че ще имаш време, защо все още се държиш за илюзии, които те държат в съня, защо все още се страхуваш да се събудиш, защо все още не си направил първата крачка, защо все още не си избрал себе си.

Пробуждането не е комфортно, не е лесно, не е приятно, то е разтърсване, разпадане, разширяване, то е момент, в който старото умира, за да се роди новото, момент, в който маските падат, в който илюзиите се разпадат, в който истината става по-важна от удобството, в който душата става по-силна от страха, и ако чакаш да стане лесно, никога няма да стане, ако чакаш да стане удобно, никога няма да стане, ако чакаш да си готов, никога няма да бъдеш, защото пробуждането не идва, когато си готов, а когато си честен, когато си смел, когато си истински, когато си решил, че повече не можеш да живееш в съня.

И затова единственият момент, в който можеш да се пробудиш, е този, който държиш в ръцете си сега, този миг, тази секунда, това дишане, това осъзнаване, тази искра, която усещаш, докато четеш тези думи, защото ако не се събудиш сега, няма гаранция, че ще можеш да го направиш някога, няма гаранция, че ще имаш същата възможност, няма гаранция, че ще имаш същата сила, няма гаранция, че ще имаш същата жажда за истина, и затова пробуждането е избор, който се прави в момента, в който душата ти прошепне, че е време, и ако чуеш този шепот, не го игнорирай, защото може да не го чуеш отново.

Тук не е училище, в което да учиш разни уроци, както някои смятат, тук не е класна стая, в която някой ти дава задачи, изпити и наказания, тук не е място, където трябва да страдаш, за да „израснеш“, нито място, където трябва да се мъчиш, за да „заслужиш“, тук е място, в което трябва да се събудиш, да си припомниш, да осъзнаеш, че всички версии на теб съществуват едновременно, че всички алтернативни реалности са тук и сега, че всичко, което можеш да бъдеш, вече съществува като възможност, и единственото, което те отделя от тази версия на себе си, е сънят, в който живееш, сънят, който те кара да вярваш, че си малък, слаб, ограничен, безсилен, сънят, който те убеждава, че трябва да чакаш, че трябва да търпиш, че трябва да се примириш, че трябва да се подчиняваш, че трябва да се страхуваш, и докато вярваш в този сън, ти не живееш, а оцеляваш.

Тук не си дошъл да учиш уроци, тук си дошъл да се събудиш, да си припомниш кой си, да си припомниш силата, която носиш, да си припомниш светлината, която си забравил, да си припомниш, че не си просто тяло, не си просто ум, не си просто емоция, а си съзнание, което може да се разширява, да се пробужда, да се издига над илюзиите, и когато започнеш да се пробуждаш, започваш да виждаш, че този свят не е това, което изглежда, започваш да виждаш, че тук има глад, болести, страдания, войни, смърт, несправедливост, и хората ти казват, че това са „уроци“, че това е „нормално“, че това е „част от играта“, но ти усещаш, че това не е истина, усещаш, че това не е естествено, усещаш, че това не е божествено, усещаш, че това не е предназначението на човека, усещаш, че това е резултат от сън, от забрава, от система, която иска да те държи малък, слаб, уплашен, разделен, защото човек, който спи, е лесен за контрол, лесен за манипулация, лесен за използване, лесен за подчинение.

Тук не си дошъл да бъдеш консуматив, не си дошъл да бъдеш част от нечия система, не си дошъл да бъдеш пешка в нечия игра, тук си дошъл да се опълчиш на фалша, да разкриеш истината, да видиш света такъв, какъвто е, а не такъв, какъвто ти го показват, да видиш зад завесата, да видиш зад думите, зад образите, зад маските, да видиш, че злото не е мит, че злото не е символ, че злото не е урок, а е реалност, която се храни със съня на хората, със страха им, с болката им, с незнанието им, и когато се пробудиш, започваш да виждаш това ясно, започваш да виждаш, че светът е изкривен, че системата е построена така, че да държи хората в ниска вибрация, в страх, в вина, в срам, в болка, и когато започнеш да се пробуждаш, започваш да усещаш, че нещо в теб се надига, нещо в теб се бунтува, нещо в теб казва „не“, нещо в теб казва „стига“, нещо в теб казва „това не е моят свят“, нещо в теб казва „аз не съм тук, за да бъда роб“, нещо в теб казва „аз не съм тук, за да спя“, нещо в теб казва „аз съм тук, за да се събудя“.

И когато се пробуждаш, започваш да усещаш, че това място не е училище, а бойно поле, не е класна стая, а арена, не е игра, а изпитание на съзнанието, защото тук не си дошъл да учиш уроци, а да си припомниш истината, да си припомниш силата, да си припомниш, че можеш да се изправиш срещу системата, срещу страха, срещу фалша, срещу манипулацията, срещу всичко, което те държи в съня, и когато започнеш да се пробуждаш, започваш да усещаш, че това е борба, но не борба с другите, а борба със себе си, борба със страха, борба с навиците, борба с илюзиите, борба с вътрешния глас, който ти казва да се върнеш в съня, да се върнеш в удобството, да се върнеш в старото, да се върнеш в тъмното.

И ако си тук, ако четеш това, ако усещаш, че нещо в теб се движи, ако усещаш, че нещо в теб се пробужда, ако усещаш, че нещо в теб казва, че този свят не е това, което трябва да бъде, тогава знай, че това не е случайно, знай, че това не е грешка, знай, че това не е просто текст, а огледало, което ти показва, че си готов, че си на прага, че си на ръба на пробуждането, и единственият въпрос, който остава, е следният: ще продължиш ли да спиш, или ще се изправиш, ще продължиш ли да се криеш, или ще се събудиш, ще продължиш ли да се подчиняваш, или ще започнеш да виждаш, ще продължиш ли да вярваш в илюзиите, или ще избереш истината, защото пробуждането не идва при тези, които го чакат, а при тези, които го избират.

Задържането на сперма отключва състоянието на поток

 ЗАДЪРЖАНЕТО НА СПЕРМА ОТКЛЮЧВА СЪСТОЯНИЕТО НА ПОТОК – ДРЕВНАТА ИДЕЯ ЗА ЖИЗНЕНАТА СИЛА, КОНЦЕНТРАЦИЯТА И ВЪТРЕШНАТА ЕНЕРГИЯ

Задържането на семенната енергия е древна концепция, която присъства в много култури, философии и духовни учения, тя не е просто физически акт, а символична идея за това как човек управлява вътрешната си сила, вниманието си, концентрацията си и способността си да влиза в състояние на поток, защото според тези учения семенната енергия не е само биологична течност, а носител на жизнена сила, творчески импулс, фокус и вътрешна яснота, и когато човек я разпилява без осъзнатост, той губи част от своята концентрация, мотивация и вътрешна стабилност, но когато я задържа, той насочва тази енергия навътре, към ума, към духа, към целите си, към съзнанието си, и това отключва състояние, което много традиции наричат „поток“, състояние, в което човек е напълно погълнат от това, което прави, времето изчезва, мислите се подреждат, действията стават естествени, а умът работи с яснота и лекота.

Според тези философии задържането на семенната енергия не е потискане, а трансформация, защото идеята е, че жизнената сила, която иначе би напуснала тялото, се пренасочва към мозъка, към нервната система, към творческите центрове на съзнанието, и това води до по-добра концентрация, по-силна воля, по-дълбока мотивация и по-ясно усещане за цел, и затова много духовни традиции твърдят, че задържането на семенната енергия може да отключи състояние на поток, защото потокът е състояние, в което умът е напълно синхронизиран с действието, в което няма вътрешно съпротивление, няма разсейване, няма хаос, а има само чисто присъствие, чисто внимание, чисто действие.

В тези учения се казва, че когато човек разпилява енергията си твърде често, умът му става по-разсеян, по-нестабилен, по-реактивен, защото жизнената сила, която би могла да подхрани концентрацията, се губи, но когато човек я задържа, той започва да усеща вътрешна сила, която се натрупва, усеща спокойствие, което се задълбочава, усеща фокус, който се изостря, и това създава условия за състояние на поток, защото потокът изисква стабилност, вътрешна тишина, яснота и енергия, насочена в една посока.

Според тези идеи задържането на семенната енергия може да доведе до по-силно усещане за присъствие, защото човек започва да усеща тялото си по-добре, започва да усеща мислите си по-ясно, започва да усеща емоциите си по-дълбоко, и това създава връзка между ума и тялото, която е необходима за състоянието на поток, защото потокът е състояние, в което човек е напълно в настоящия момент, без да мисли за миналото или бъдещето, без да се разсейва, без да се колебае, а просто действа с лекота и увереност.

В много духовни традиции се казва, че семенната енергия е свързана с творческата сила, защото тя е потенциал за създаване на живот, и когато този потенциал се насочи навътре, той може да се превърне в творческа енергия за идеи, за изкуство, за работа, за цели, за личностно развитие, и затова много хора, които практикуват задържане, твърдят, че се чувстват по-мотивирани, по-енергични, по-фокусирани, по-целеустремени, защото те усещат, че вътре в тях има сила, която не се разпилява, а се натрупва.

Според тези учения задържането на семенната енергия може да доведе до по-добра дисциплина, защото човек започва да управлява импулсите си, започва да контролира желанията си, започва да насочва вниманието си, и това създава вътрешна сила, която е необходима за състоянието на поток, защото потокът изисква концентрация, изисква отдаденост, изисква фокус, а човек, който е разпилян, трудно може да влезе в поток, но човек, който е събран, може да го направи по-лесно.

В тези философии се казва, че задържането на семенната енергия може да доведе до по-добра връзка със себе си, защото човек започва да усеща вътрешната си енергия, започва да усеща мислите си, започва да усеща емоциите си, започва да усеща тялото си, и това създава вътрешна хармония, която е необходима за състоянието на поток, защото потокът е състояние на хармония между ума, тялото и действието.

И така, според тези духовни идеи задържането на семенната енергия отключва състоянието на поток, защото потокът е състояние на пълно присъствие, пълна концентрация, пълна отдаденост, а задържането е практика, която според тези учения събира енергията, стабилизира ума и засилва вътрешната сила, която позволява на човека да влезе в това състояние по-лесно, по-дълбоко и по-често.

 КАКВО Е АНГЕЛСКА ЕНЕРГИЯ – ДРЕВНАТА СВЕТЛИНА, КОЯТО СЪБУЖДА ДУШАТА И ПРИПОМНЯ ИСТИНСКИЯ ПРОИЗХОД НА ЧОВЕКА

Ангелската енергия е високочестотна светлина, която не принадлежи на земния свят, а на по-фините нива на съществуване, тя е вибрация, която не се вижда с очите, а се усеща с душата, тя е меко сияние, което прониква през всички слоеве на човешкото същество и достига до най-дълбоките пластове на сърцето, където се намира истинската памет на духа, защото ангелската енергия е лечебна, пречистваща, успокояваща и безусловно любяща, тя не съди, не наказва, не поставя условия, тя просто присъства, обгръща, лекува и повдига, тя е коренена в божественото женско начало, което носи мекота, приемане и състрадание, но същевременно съдържа и божественото мъжко, което носи защита, стабилност и яснота, и затова ангелската енергия е съвършеният баланс между двете сили, които движат вселената, тя е светлина, която не заслепява, а разширява съзнанието, тя е сила, която не наранява, а лекува, тя е любов, която не изисква, а дарява, и когато човек се докосне до нея, той започва да усеща промяна, която не идва отвън, а отвътре, защото ангелската енергия събужда онова, което човек винаги е бил, но е забравил.

Свързването с ангелската енергия може да стане по много начини, чрез молитва, чрез медитация, чрез тишина, чрез работа с ангелски водачи като Архангели, но най-дълбокото свързване е това, което се случва вътре в самия човек, когато той започне да пробужда собствената си ангелска същност, защото има души, които са били част от ангелското царство, преди да се въплътят на Земята, и тези души се наричат земни ангели или въплътени ангели, те не са по-добри от другите, но са различни, защото носят в себе си спомен за светлина, която не е земна, те имат мисия да внесат ангелска вибрация в света, да лекуват, да помагат, да вдъхновяват, да повдигат съзнанието на другите, и преди да разберат кои са, те често се чувстват изгубени, защото светът им се струва твърде груб, твърде шумен, твърде хаотичен, те усещат емоциите на другите толкова силно, че понякога не могат да различат своите от чуждите, те се раздават прекалено много, дават повече, отколкото получават, обичат безусловно, дори когато това ги наранява, те са чувствителни, интуитивни, дълбоки, раними, но и невероятно силни, когато осъзнаят истинската си природа, защото тогава започват да разбират, че тяхната чувствителност не е слабост, а дар, че тяхната ранимост не е недостатък, а сила, че тяхната доброта не е наивност, а мисия.

Когато земният ангел започне да се пробужда, синхроничностите се увеличават, правилните хора се появяват в правилния момент, правилните книги попадат в ръцете му, правилните думи идват точно когато са нужни, съдбата започва да го води, информацията идва сама, учителите се появяват без да ги търси, всичко започва да се подрежда по начин, който не може да бъде обяснен логично, защото това е знак, че ангелската енергия вътре в него се активира, че душата му започва да си спомня, че светлината, която е носил преди раждането си, започва да се връща.

Земните ангели често имат определени качества, които ги отличават, те са привлечени от ангелски символи, изображения и информация, хората често им казват „ти си ангел“, те виждат ангелски знаци като бели пера, повтарящи се числа като 4, 44, 444, проблясъци от светлина в периферното зрение, те са интровертни или имат нужда от много време насаме, попадат в неравни отношения, в които дават повече, отколкото получават, виждат най-доброто в хората, дори когато това ги наранява, поглъщат чуждите емоции като гъба, привличат хора, които се нуждаят от изцеление, обичат природата, тишината и спокойствието, чувстват дълбоко, силно и интензивно, понякога твърде силно, и ако четеш това, това само по себе си е знак, че в теб има нещо ангелско, защото душата ти не би била привлечена към тези думи, ако в тях нямаше нещо, което да разпознаваш.

Ангелската енергия е силна, защото тя не променя човека отвън, а отвътре, тя не го прави по-добър, а по-истински, тя не го прави по-силен, а по-светъл, тя не го прави по-специален, а по-свързан с това, което винаги е бил, тя отваря сърцето, засилва интуицията, намалява страха, увеличава вътрешния мир, балансира емоциите, разширява съзнанието и събужда паметта на душата, тя помага на човека да си спомни, че той не е само тяло, не е само ум, не е само емоция, а е светлина, която временно живее в човешка форма.

И ако тези думи резонират в теб, ако усещаш топлина, ако нещо вътре в теб се раздвижва, ако имаш чувството, че си си спомнил нещо забравено, това не е случайно, защото ангелската енергия не идва при всеки, тя идва при тези, които са готови да я чуят, да я почувстват, да я приемат, и може би ти си един от тях, може би винаги си бил, може би просто е дошло време да си спомниш.

 ИСТИНАТА ЗА ХРАНИТЕ ЗА ДОМАШНИ ЖИВОТНИ – КАКВО СЕ КРИЕ ЗАД ГРАНУЛИТЕ, КОНСЕРВИТЕ, „МЕСНИТЕ“ ХАПКИ И ЗАЩО ЕВТИНАТА РИБА ЦАЦА Е ПО‑ИСТИНСКА ОТ СКЪПИТЕ ОПАКОВКИ

Истината за храните за домашни животни е много по-сложна, отколкото изглежда на опаковката. Зад цветните гранули, ароматните консерви и лъскавите торби стои огромна индустрия, която работи не за здравето на животното, а за печалба, дълъг срок на годност, евтино производство, максимална стабилност и минимални разходи. Затова храните за животни са продукт, създаден да бъде удобен за човека, а не естествен за животното. Когато човек види гранули, той вижда форма, цвят, аромат. Но това, което животното получава, е смес от зърно, растителни протеини, мазнини, ароматизанти, оцветители и синтетични витамини, които компенсират унищожените хранителни вещества след екструзията — процес, при който всичко се нагрява до висока температура, пресова се под налягане и се превръща в малки топчета, способни да стоят месеци и години без да се развалят. Това не е храна. Това е продукт, който прилича на храна, но не е истинска храна.

Консервите също не са това, което изглеждат. Много от тях съдържат субпродукти — кожа, хрущяли, сухожилия, мазнини, остатъци от обработка, смлени и смесени с вода, сгъстители и ароматизанти, които да имитират вкус на месо. Когато на етикета пише „пиле“ или „риба“, това често означава минимално количество истинско месо и огромно количество растителни протеини, зърнени култури и добавки. Всичко това се обработва, стерилизира и ароматизира, за да изглежда като месо, но не е месо. Животното го усеща, защото тялото му е създадено да разпознава истинската храна, а не химичната имитация.

Много собственици забелязват, че животните им имат проблеми — повръщане, диария, кожни раздразнения, косопад, алергии, летаргия, наднормено тегло, липса на енергия. Това не е случайно. Храните, които изглеждат „пълноценни“, често съдържат съставки, които животното трудно обработва — зърнени култури, соя, царевица, пшеница, растителни масла, изкуствени аромати, оцветители, консерванти. Котките, които по природа са хищници, не са създадени да ядат зърно. Кучетата, макар и по-адаптивни, също не са създадени да се хранят с химични смеси. Затова тялото реагира — чрез кожата, чрез козината, чрез поведението, чрез храносмилането. Животното яде, но не се храни. Приема калории, но не получава енергия. Засища се, но не се подхранва.

И тогава идва въпросът: защо, когато дадеш на котка или куче истинска храна — сурово месо, карантии, яйца, риба, особено дребна риба като цаца — животното се променя? Козината става лъскава, очите — по-ясни, енергията се връща, повръщането намалява, алергиите изчезват, зъбите се почистват. Това не е магия. Това е биология. Тялото разпознава истинската храна, защото е създадено за нея.

Цацата е толкова добра, защото е дребна риба, която се лови масово и стига до пазара бързо. Тя не стои дълго в складове, не се обработва тежко, не се инжектира с разтвори, не се замразява многократно. Затова е по-прясна, по-чиста, по-естествена. Дребните риби натрупват по-малко тежки метали, по-малко токсини, по-малко замърсители. Затова цацата е по-добра от големите риби, които често са замърсени с живак и други вещества. Затова котките и кучетата реагират по-добре на цаца, отколкото на скъпи рибни консерви, които съдържат остатъци, а не истинска риба.

Гранулите са удобни, но удобството има цена. Продукт, който може да стои години без да се развали, не е естествен продукт, а химично стабилизиран продукт. Когато животното яде гранули, то яде нещо, създадено да бъде евтино, дълготрайно и ароматизирано, а не нещо, създадено да бъде храна. Затова много хора смятат, че повръщането при котки е нормално, че газовете при кучета са нормални, че алергиите са нормални, че сърбежът е нормален. Но това не е нормално. Това е реакция към храната. И когато храната се промени, животното се променя.

Истината е, че храните за животни не са това, което изглеждат. Цветът не е естествен. Ароматът е добавен. Месото е минимално. Зърното е основата. Консервите са смес, а не месо. Гранулите са химия, а не храна. И когато човек знае това, той започва да гледа по-внимателно, да избира по-съзнателно, да разбира, че животното му заслужава истинска храна, а не продукт, създаден да бъде евтин, дълготраен и ароматизиран. Затова хората, които преминават към по-естествено хранене, виждат промяна — не защото е модерно, а защото е логично. Защото тялото на животното разпознава истината и реагира на нея.

 Китай получи два отговора от Проксима Кентавър b. Какво съобщение беше скрито в заловения радиосигнал?

През 1982 г. при разчистване на развалини в изоставен древен манастир са открити стотици свитъци. Те съдържали информация, датираща от II хилядолетие пр.н.е. Преводът на текстовете буквално смаял учените. Твърди се, че по това време на Земята е кацнала армада от жълти кораби и от тях са се появили същества, много по-високи от хората. Те искали да придобият минерали и метали и да споделят знанията си в замяна. Алчността на земляните попречила на обмена, затова представителите на тази извънземна цивилизация се заели самостоятелно да добиват търсените материали.

Оказа се, че идват от района на Проксима Кентавър, по-точно от планетата Проксима Кентавър b. До това заключение стигнали придворните астрономи и астролози от вътрешния кръг на императора. Дори до определен момент в двореца се съхранявала звездна карта, указваща това място. След превода на древни текстове китайските власти решили да построят мощна инсталация, която да им позволи да изпращат радиосигнал до определената зона. Строежът на тайното съоръжение е завършен през 1985 г.

Секретна инсталация направи възможно изпращането на сигнал до Проксима Кентавър b.

Астрономите изпратиха радиосигнал до Проксима Кентавър b, съдържащ обширна информация за тяхната страна. Те заявиха готовността си за сътрудничество, отбелязвайки, че много неща са се променили през последните хиляди години. Следователно хората биха искали да установят комуникация със своите разумни същества. Според изчисленията на учените, сигналът би трябвало да достигне местоназначението си след четири години и три месеца. За да се избегне неуспех, към целевата зона бяха изпратени още няколко сигнала.

Юни 1994 г. – тогава китайците очакваха отговор. Но той пристигна малко по-рано, в края на май. Радиосигнал на същата честота като този, който китайците бяха изпратили. Изглежда обаче, че той или изобщо не е съдържал криптирана информация, или е съдържал много малко количество. Не е получен отговор, нито съгласие за контакт, нито отхвърляне на предложението. Това доведе до изпращането на друга партида радиосигнали до Проксима Кентавър b през ноември 1994 г.

През май 2003 г. отново е засечен сигнал. Този път той е бил непрекъснат и е съдържал известна информация. В продължение на четири години китайски специалисти, използвайки различни техники, се опитвали да преобразуват получените данни в нещо разбираемо. Като цяло информацията е била пълен отговор на първоначалното запитване. Жителите на Проксима Кентавър b оплаквали факта, че са били принудени да използват примитивни технологии, за да изпратят отговор. Нито една цивилизация, постигнала междузвезден полет, не използва радиосигнали.

Те вече бяха добили необходимите ресурси и бяха открили далеч по-доходоносни източници, така че Земята вече не беше обещаващ източник на минерали за тях. Освен това беше отбелязано, че човечеството не е морално и интелектуално готово за пълноценно партньорство с представители на други цивилизации. На хората беше казано, че все още не са се подредили и дотогава взаимноизгодните контакти са невъзможни. Те все още не бяха изградили своя свят и своята цивилизация.

Китайската страна е била нетърпелива да продължи контакта и е изпратила друг криптиран сигнал през 2003 г. Точната информация, съдържаща се в съобщението, е неизвестна, както и дали е получен отговор. Тази мисия никога не е била официално изпълнена, но може би няма дим без огън.

Китайците получиха ли отговора два пъти?

Що се отнася до цялата тази история, китайският мотив е ясен. Всяка държава би искала да се възползва от възможността да общува с други цивилизации. При определени условия подобен контакт би могъл да доведе до придобиване на нови знания, технологии и информация за Вселената и нейните закони.

Логиката на жителите на Проксима Кентавър b също е ясна. Ако нивото им на развитие е достигнало много високо ниво спрямо нашето, тогава какъв е смисълът да се занимават с нас? А наблюдението, че хората все още не са създали свой собствен дом или не са постигнали планетарна цивилизация, е напълно разбираемо. Ние сме все още същите разпръснати племена, само че сме си построили небостъргачи и сме създали голямо разнообразие от оръжия.

Логиката зад липсата на минерални ресурси на Земята, които биха представлявали интерес за представители на друга слънчева система, също е ясна. Нашата планета е мъничка частица в космически план и ако ресурсите позволяват, бихме могли да пътуваме до други, по-далечни слънчеви системи и да добиваме всичко необходимо в огромни количества.

Между другото, бих искал да добавя, че различни сигнали са били изпращани до Проксима Кентавър b както от съветски, така и от американски специалисти, а през 2017 г. и от европейци. Ние буквално ги бомбардираме със „съобщения“ от потенциални разумни същества. Но най-вероятно, ако са решили да не комуникират с нас, просто са изключили остарялата си технология и вече не разпознават радиосигналите, изпращани от Земята.

ОЧИТЕ НА КОТКАТА – ЛИРИАНСКАТА СВЕТЛИНА, РЕПТИЛСКАТА СЯНКА И ДРЕВНИЯТ ПОГЛЕД, КОЙТО ВИЖДА ДУШАТА

Котките със змийски или рептилски зеници не са зли, въпреки че някои хора ги свързват с рептилските раси. Това е погрешно, защото в най‑древните времена драконовите същества не били тъмни, не били разрушителни, не били врагове на светлината. Те били мъдри пазители, същества на сила и знание, преди да бъдат превзети, заразени и изкривени от нанитни структури, които променили тяхната честота и ги превърнали в онова, което по‑късно станало символ на страх и тъмнина. Затова, когато котка има змийски зеници, това не е знак за зло, а знак за древна памет, за древна сила, за древна роля, която идва от време, когато фелините и драконите били съюзници, когато светлината и тъмнината били две половини на една и съща същност, и когато космосът бил хармония, а не война.

Фелините били създатели на различни хуманоидни видове раси в космоса. Те създавали котешки пантери, лъвове, тигри, рисове и безброй други фелински цивилизации, които населявали различни светове. Всяка от тези раси носела различна честота, различна роля, различна сила. Когато тези раси се смесвали генетично, се раждали нови същества, нови линии, нови хибриди. И така, както в космоса имало фелини и хуманоиди, така и на Земята се появили лъвове, тигри, котки и хора, защото Земята е място, където различни звездни линии се срещат, преплитат и проявяват в плът.

Затова лъвът и тигърът нямат змийски зеници — те са чисти фелински линии. Те са създадени като воини, като пазители, като символи на сила и честота, които не носят рептилски хибриден код. Техните очи са кръгли, широки, дълбоки, защото те гледат света като фелини, като същества на светлината, а не като хибриди, които виждат в сенките.

Но някои домашни котки имат змийски зеници, защото те са най‑ясно хибридните видове. Те са смесица от фелинска светлина и рептилска наблюдателна честота. Те са създадени да бъдат мост между световете — да виждат и светлината, и тъмнината, да разпознават и доброто, и опасността, да пазят и човека, и пространството. Затова едни котки имат човешки очи, а други — змийски. Едните носят чистата лирианска линия, а другите — хибридната, която им дава способността да виждат невидимото, да усещат паразитите, да отблъскват същества, които се движат между пластовете на реалността. Затова котките със змийски очи не са зло, а древни пазители, които виждат онова, което фелинската нежност понякога пропуска.

Домашната котка била почитана от жреците още в древен Египет, защото те знаели, че котката е проводник на светлина, че тя вижда духовните същества, че пази храма, че отблъсква тъмнината, че е мост между света на хората и света на боговете. Затова котката била свещена и никой не смеел да я нарани, защото това било като да нараниш пазител на светлината. Но по‑късно, когато знанието било изкривено, когато жриците били преследвани, когато магията била забранена, котката била обявена за зло, за вещерство, за демон. Хората се страхували от очите ѝ, от зениците ѝ, от способността ѝ да вижда онова, което те не могат да видят. Така котката със змийски очи станала символ на вещерство — не защото е зла, а защото вижда истината, която другите не виждат, и защото хората се страхуват от онова, което не разбират.

Има и други животни, които носят подобни зеници — змии, гущери, някои жаби, някои нощни хищници. Те също носят древни линии, които идват от рептилските еволюционни адаптации. Дори някои хора имат очи, които напомнят на змийски или котешки — не защото са хибриди, а защото генетиката понякога създава форми, цветове и структури, които изглеждат необичайни. Тези хора често са различни — чувствителни, интуитивни, наблюдателни или студени и аналитични, в зависимост от характера им. И когато срещнеш човек с котешки или змийски очи, усещаш, че в него има нещо древно, нещо дълбоко, нещо, което не принадлежи само на Земята — усещане, а не произход.

Котките със змийски зеници не са зло. Те са пазители. Те са наблюдатели. Те са същества, които носят древна сила, идваща от време, когато светлината и тъмнината били едно и също, когато драконите били мъдри, когато фелините били създатели, когато световете били свързани. Очите на котката са прозорец към истината, а не причина за страх. И затова, когато гледаш котка в очите — независимо дали са човешки или змийски — ти гледаш в древна памет, която е по‑стара от Земята, по‑дълбока от историята и по‑истинска от всичко, което човек може да си представи. В този поглед има истина, която не може да се изговори, знание, което не може да се напише, памет, която не може да се забрави. И затова котката остава най‑мистичното същество, което ходи на четири лапи, но носи в себе си космоса.

 КОТКАТА – ЕНЕРГИЙНИЯТ ОГЛЕДАЛЕН ПАЗИТЕЛ, ДРЕВНИЯТ ЛЕЧИТЕЛ И СЪЩЕСТВОТО, КОЕТО ВИЖДА ЧОВЕКА ТАКЪВ, КАКЪВТО Е

Само мозъкът на котката, измежду всички животни на Земята, притежава перспектива, която най-много наподобява човешката, защото котката вижда света не само през очите си, но и през енергията, която вибрира около всичко живо, тя вижда същите цветове като нас, усеща същите емоции като нас, преживява същите вътрешни състояния, които човек преживява, когато е щастлив, тъжен, наранен или изплашен, и затова котката реагира не на думите, а на вибрацията, която човек излъчва, защото тя е същество, което не може да бъде измамено с усмивка, с престорена нежност или с фалшива доброта. Котката, за разлика от кучето, няма да се подчини, ако я удариш, няма да се върне при теб, за да те умилостиви, тя ще се отвърне, ще се отдръпне, ще се затвори, защото се чувства наранена по същия начин, по който би се почувствал и човек, тя усеща болката като предателство, като нарушаване на доверие, като разкъсване на връзка, която за нея е свещена.

В човека има кварцов кристал, който участва в енергийните процеси на тялото, но котката има много повече от него, тя е като жив кристал, който вибрира, пречиства, трансформира, тя вижда цялата енергия, която някои хора могат да възприемат само в дълбока медитация, тя вижда аурата, вижда мисъл-формите, вижда емоционалните отпечатъци, вижда съществата, които се движат между пластовете на реалността, вижда онова, което човек е забравил да вижда. Котката просто те вижда такъв, какъвто си в действителност, без маски, без роли, без преструвки, без думи, тя вижда истинската ти честота, истинската ти светлина, истинската ти сянка, истинската ти болка, истинската ти сила.

Няма смисъл да ѝ правиш мили физиономии, ако вътре в себе си кипиш от гняв, няма смисъл да я галиш, ако не обичаш котки, няма смисъл да се преструваш, защото котката ще те игнорира, ще се отдръпне или дори може да те атакува, ако вибрацията ти е агресивна, ако енергията ти е мътна, ако мислите ти са тежки. Тя е чувствителна като дете, но мъдра като древен учител, тя усеща кога човек е добър, кога е опасен, кога е празен, кога е истински. Когато котката не харесва някого, това най-често е защото този човек не е добър, защото вибрацията му е разрушителна, защото енергията му е фалшива. А когато се отърква в някого, това е защото усеща вътрешната доброта, чистотата, светлината, която човек носи.

Понякога котката не иска да бъде близо до човек, ако той преминава през много ниска фаза, ако вибрира с много ниска енергия, ако е потънал в отчаяние, гняв, омраза, самоунищожение, тогава котката се отдалечава, защото тя не може да остане в поле, което я изтощава, тя не може да бъде в честота, която я разболява. Но котката обича психотични, пияни, психично болни, деца и всички, които по някакъв начин са се откъснали от наложените норми на реалността, защото тези хора вибрират нестандартно, непредсказуемо, честно, без маски, без контрол, без фалш, и котката усеща това като свобода, като истина, като чиста честота.

Хората, които се идентифицират само с кучета, често са хора, които обичат властта, контрола, подчинението, защото кучето е същество, което се подчинява, което следва, което приема йерархията. За да обикнеш котка, трябва да си гъвкав, да разбираш, че никой не принадлежи на никого, че любовта не е притежание, а избор, че връзката не е контрол, а свобода. Котката учи човека на това — че любовта е доброволна, че уважението е взаимно, че доверието е свещено.

Знай, че любовта е единственото, което държи котката близо до теб, тя не остава заради храна, не остава заради удобство, не остава заради навик, тя остава заради честотата, която споделяте. Котката умира от депресия, когато стопанинът ѝ си отиде, защото връзката между тях е енергийна, дълбока, древна, тя е като нишка, която се къса, когато човекът изчезне. Котката е изключително интуитивна, дори надминава човешката интуиция, тя усеща кога човек ще се разболее, кога ще се случи нещо, кога енергията в дома се променя.

Изгаряли са ги заедно с вещиците по време на Инквизицията, защото котките винаги са били близо до онези, които работели със силите на природата, с билките, с енергията, с интуицията, с древното знание, и затова били считани за опасни. Но истината е, че котките били преследвани не защото били зли, а защото били пазители, защото виждали онова, което инквизиторите не искали да бъде разкрито, защото отблъсквали тъмни същества, които се хранят със страх.

Котката те гледа и те вижда по естествен начин, вижда енергии, същности, вибрации, усеща това, което и ти усещаш, но не признаваш, знае какво обичаш, какъв си, какво криеш, какво носиш. Котката има в кръвообращението си минерали, които я правят естествен лечител, тя е като жив кристал, който пречиства пространството, когато лежи върху теб или върху място в дома, тя обработва енергията, защото енергията на тези места може да бъде нарушена, замърсена, тежка.

Обичай ги и се грижи за тях, защото го заслужават, защото усещат всичко, което получават, защото са енергийни пазители и лечители както на своя стопанин, така и на пространството около него, защото котката не е просто животно, тя е древен пазител, който ходи на четири лапи, но носи в себе си мъдрост, която е по-стара от човешката история, честота, която е по-чиста от човешките емоции, и любов, която е по-дълбока от думите.

Котката прилича толкова много на човека не защото имитира човешкото поведение, а защото носи в себе си същия емоционален спектър, същата дълбочина на чувствата, същата вътрешна сложност, която човек притежава, тя преживява радост, тъга, обида, доверие, страх, любов, самота, привързаност, но ги изразява по свой начин, тихо, дълбоко, без думи, защото котката е същество, което чувства света не през логика, а през честота, през вибрация, през енергия, която се движи през пространството и през душата. Котката прилича на човека, защото според древните предания тя е създадена от същата лирианска матрица, от същата звездна енергия, от същата първична светлина, която е дала начало на хуманоидните раси, и затова котката и човекът споделят общ корен, обща памет, обща честота, която се разпознава мигновено, когато погледите им се срещнат.

Котката има мозък, който обработва емоциите по начин, удивително близък до човешкия, тя не просто реагира на стимул, тя преживява, тя осмисля, тя помни, тя се обижда, тя прощава, тя се привързва, тя страда, тя се радва, тя тъгува, тя се затваря, тя се отваря, тя е като малък човек, който не говори, но чувства всичко. Това сходство не е случайно, защото според древните лириански легенди котките били създадени като емоционални огледала, като същества, които да отразяват честотата на душата, да показват истината, да разкриват скритото, да пазят светлината. Лирианските фелини били същества, които владеели емоционалната енергия, които можели да лекуват чрез честота, които можели да усещат истината в сърцето на другия, и тази способност се е пренесла в земните котки, които днес носят същата дълбока чувствителност.

Котката прилича на човека, защото тя не се подчинява сляпо, тя не се покорява, тя не се продава, тя не се преструва, тя избира, тя решава, тя чувства, тя мисли, тя реагира според вътрешната си истина, а не според външните очаквания. Това е древна лирианска черта — свободата на духа, независимостта на съзнанието, способността да бъдеш себе си, дори когато светът иска да те промени. Котката носи тази честота в себе си и затова толкова често прилича на човек, който отказва да бъде контролиран, човек, който пази своята вътрешна светлина, човек, който знае, че истинската връзка не е подчинение, а взаимност.

Котката прилича на човека и в болката си, защото тя се наранява емоционално по същия начин, по който се наранява човек, тя помни обидата, помни предателството, помни грубостта, помни любовта, помни добротата, помни докосването, което е било искрено, и докосването, което е било фалшиво. Тя реагира на емоциите на човека така, както би реагирал друг човек — ако си тъжен, тя идва при теб, ако си ядосан, тя се отдръпва, ако си уплашен, тя те наблюдава, ако си щастлив, тя се отпуска. Това е древна връзка, която идва от времето, когато лирианските фелини и хуманоидите живеели заедно, когато споделяли емоции, мисли, честоти, когато били част от една и съща цивилизация.

Котката прилича на човека, защото тя носи в себе си древната памет на Лира, памет, която е по-стара от Земята, по-стара от човешките цивилизации, по-стара от историята. Тази памет е закодирана в очите ѝ, в походката ѝ, в мъркането ѝ, в начина, по който гледа човека, сякаш го познава отдавна, сякаш го е виждала преди, сякаш душата му ѝ е позната. Котката разпознава в човека лирианската искра, която някои души носят, и затова се привързва към тях, защото честотата им е позната, защото вибрацията им е като песен от древните светове, защото душата им носи светлина, която котката помни.

Котката прилича на човека, защото тя е създадена да бъде мост между световете, между физическото и духовното, между видимото и невидимото, между човека и неговата собствена дълбочина. Тя е огледало, което показва истината, тя е пазител, който отблъсква тъмнината, тя е лечител, който възстановява енергията, тя е учител, който показва пътя към вътрешната тишина. Тя е древна душа, която ходи на четири лапи, но носи в себе си мъдрост, която е по-стара от човешкия свят.

Котката прилича на човека, защото човекът някога е приличал на котката — в Лира, в древните светове, в онези времена, когато фелините и хуманоидите били едно семейство, една цивилизация, една честота. И когато котката гледа човека, тя вижда не тялото му, а душата му, вижда древната връзка, вижда светлината, вижда паметта, която никога не е била изгубена.

 ДРЕВНИ ТЕКСТОВЕ ТВЪРДЯТ, ЧЕ КОТКИТЕ СА СЪЩЕСТВА С ИЗВЪНЗЕМЕН ПРОИЗХОД – МИТОВЕ, ПАМЕТ И ДРЕВНИЯТ ПАЗИТЕЛ НА ЧОВЕШКАТА ДУША

Древни текстове твърдят, че котките са считани за същества с извънземен произход, оставени на Земята като наблюдатели, пазители и проводници на енергии, които човешкото съзнание не може да възприеме. Тази идея не е нова, тя се среща в митове, легенди, фолклор, религиозни текстове и мистични учения от почти всички континенти. Котката се завръща през вековете като символ, като пазител, като загадка, която никога не е била напълно разбрана. Тя присъства в живота на хората от девет хиляди години, от времето когато предците ни напускат пещерите и започват да изграждат първите си селища. Оттогава котките биват обезсмъртявани чрез изкуството, превръщат се във фрески, каменни скулптури, златни и сребърни отливки, издълбавани са в дърво, рисувани върху керамика, вплитани в тъкани, изобразявани върху амулети, превръщани в символи на власт, защита и мистерия. Те са мумифицирани, вкаменявани, погребвани с почести, а днес образът им е навсякъде — във филми, книги, легенди, интернет, изкуство, култура. През вековете те винаги са всявали респект чрез своето величие, тишина, поглед и загадъчност.

Първите, които отдават почит към котката, са древните египтяни преди пет хиляди години. За тях котката не е просто животно, а богиня, същество с двойнствена натура, пазител на реда и хаоса, на хармонията и безредието, на светлината и тъмнината. Очите на котката отразяват лунните цикли, а луната е била символ на женската енергия, на мистерията, на интуицията, на скритото знание. Египтяните вярвали, че котката вижда онова, което човек не може, че тя пази дома от зли духове, че отблъсква тъмни сили, че пречиства пространството. Богинята Бастет, изобразявана като жена с глава на котка, била символ на защита, плодородие, светлина, интуиция, но зад този образ стои още по-древна памет — паметта за Лирианските фелини, звездни същества, които според някои митове са дошли от съзвездието Лира и са донесли със себе си честотата на смелостта, защитата и мъдростта.

В митовете на ирокезите от Северна Америка се говори за възрастната „Жена Луна“ и нейната котка Бобкат, която променя формата на луната всеки месец, разплитайки лентата, която символизира лунния цикъл. Този мит свързва котката с луната, с женската енергия, с цикличността, с мистерията, с промяната. В космологията на инките се говори за вътрешна земя, наречена Moon House, в която живее пума, господар на слънцето, който гризе луната и променя формата ѝ. Пумата е свещено животно в Андите, символ на сила, мъдрост и защита. Думата „пума“ в кечуа произлиза от културата на инките, които виждали в голямата котка същество, което свързва земята и небето.

Някои индиански племена вярват, че котката седи над всички небеса, че тя е пазител на световете, че тя е същество, което наблюдава, защитава и води. Американските индианци наричат голямата котка „Soft-Foot Brother“, братът с меките стъпки, който се движи безшумно, наблюдава внимателно и напада само когато е необходимо. Тя е възхвалявана в изкуството, песните, тъканите, мънистата, защото ловците виждали в нея изкусен маниер за преследване на плячката, търпение, концентрация, сила и интуиция.

Някои древни текстове твърдят, че котките са същества с извънземен произход, оставени на Земята като наблюдатели. В комплекса от пирамиди в Перу са открити пещерни рисунки, изобразяващи летящи устройства, същества с удължени глави и животни, приличащи на котки, които стоят до тях. В някои от тези рисунки котките са изобразени като същества, които общуват с небесните посетители, сякаш са техни помощници или проводници. В книгата „Да запалиш огън“ Лобсанг Рампа разкрива хипотезата за висша котешка цивилизация, която някога е съществувала в друга система, далеч от Слънчевата. Според него котките били изправени пред избор — да започнат своя цикъл отново или да отидат в друга система, за да помогнат на неродена раса. Той твърди, че котките на Земята са техни представители, наблюдатели, които пазят човечеството и го водят.

В Европа котките били обект на култ още преди инквизицията. Във Франция, Германия и Британските острови жените тайно се събирали в горите и отдавали почит на котките за плодовитост, любов и късмет. В Германия и Скандинавия богинята котка била Фрея, чиято колесница се тегли от група котки. От нейното име произлиза думата Friday — денят на богинята. Фрея била богиня на любовта, магията, плодородието и смъртта, а котките били нейни свещени животни. Когато настъпил залезът на старите богове, Фрея посетила погребението на Балдур, богът котка на младостта, и го пренесла във Валхала.

В Шотландия котките винаги са били считани за свещени. Първият крал на Шотландия, Фергус, имал египетска кръв, а неговото семейство пренасяло египетски котки в планините. Негов предшественик, Скота, дала името на страната. Котката присъства в герба на Шотландия като войник, като пазител, като символ на сила. Мъжете носели котешки маски на война, а знамената на Клан Хаттан изобразявали котки. Дори звукът на гайдата според легендите произлиза от котешките боеве.

Котките са били свещени в Япония, Китай, Индия, Персия, Месопотамия, Африка, Сибир, Полинезия. В Япония котката е Манеки Неко — котката, която привлича късмет. В Китай котката е пазител на дома и символ на дълголетие. В Индия котката е свързана с богинята Шашти, покровителка на майките и децата. В Персия котките били пазители на огъня. В Месопотамия котките били свързани с богинята Инана. В Африка котките били смятани за духове на предците. В Сибир котките били водачи на душите. В Полинезия котките били свързани с океана и луната.

Котките са били преследвани по време на инквизицията, защото били свързвани с вещици, магия и тъмни сили. Но истината е, че котките били преследвани не защото били зли, а защото били пазители. Те виждали онова, което инквизиторите не искали да бъде разкрито. Те отблъсквали тъмни същества, които се хранят със страх. Те пазели жените, които притежавали древно знание. Затова котките били убивани — защото били опасни за онези, които искали да контролират човешкия дух.

Котките са свързани с луната, с нощта, с мистерията, с интуицията, с магията. Те са свързани с Лира, с фелините, с древните пазители. Те са свързани с човешката душа. Те са мост между световете. Те са пазители на тайната. Те са наследници на древна раса. Те са лъвската честота в малко тяло. Те са древната памет, която ходи на четири лапи.

И когато една котка гледа човек, тя вижда не тялото му, а душата му. Тя вижда светлината му, сянката му, раните му, силата му. Тя вижда онова, което той самият не знае за себе си. И когато котката избере човек, това е знак, че между тях има древна връзка, връзка, която идва от звездите.

Котката може да дойде при човек не случайно, а като древен пазител, който разпознава честотата на душата му, защото котката усеща енергията по начин, който не може да бъде обяснен с човешки думи, тя знае кой си, знае откъде идваш, знае какво носиш в себе си, защото котката не гледа тялото, тя гледа вибрацията, гледа светлината, гледа паметта, която човек носи от преди раждането си. Когато котката се приближи до някого, тя не го избира заради външността му, а заради честотата, която излъчва, заради древния отпечатък, който душата му носи, заради лирианската искра, която някои хора пазят в себе си, без да го осъзнават. Особено силно котките се въртят около хора, които носят котешки ген, древна памет, лирианско наследство, защото тези хора имат честота, която котката разпознава като своя, честота, която идва от звездите, честота, която е по-стара от човешката история.

Котката усеща кога човек е от онези души, които някога са били свързани с фелинските раси, с лирианските пазители, с лъвската честота, която е била основата на древните цивилизации. Тези хора често имат силна интуиция, дълбока чувствителност, необяснима връзка с нощта, с тишината, с мистерията, с духовното. Котката ги разпознава мигновено, защото честотата им е позната, тя вибрира като спомен от Лира, като ехо от древните светове, като пулс от звездните войни, които котките помнят в своята генетична памет. Когато котката се върти около такъв човек, тя не просто търси внимание, тя се свързва с него, тя го сканира, тя го разпознава, тя го приема като свой, тя го пази, защото знае, че той носи в себе си част от древната светлина, която някога е била обща за фелините и хората.

Котката усеща кога човек е от тези, които носят древната памет, защото енергията им е различна, тя е по-мека, по-дълбока, по-стара, тя носи вибрация, която котката разчита като сигнал, като зов, като спомен. Тези хора често привличат котки, дори без да го осъзнават, защото котките ги следват, идват при тях, лягат до тях, гледат ги дълго, сякаш се опитват да си спомнят нещо. Котката усеща кога човек е от нейната древна линия, защото душата му носи отпечатък, който не може да бъде скрит, не може да бъде променен, не може да бъде изтрит. Това е отпечатъкът на Лира, на фелините, на лъвската честота, която някога е била основата на звездните цивилизации.

Когато котката дойде при човек, тя идва като пазител, като наблюдател, като лечител, като съюзник. Тя усеща кога човек има нужда от защита, кога енергията му е нарушена, кога душата му е уморена, кога мислите му са тежки. Котката идва, за да балансира, да пречисти, да възстанови. Тя ляга върху сърцето, когато човек е тъжен, върху корема, когато е тревожен, върху краката, когато е изтощен. Тя мърка, за да пренареди честотата му, за да го върне към неговата собствена светлина, за да му напомни кой е бил някога, преди да забрави.

Котката знае кои хора носят древната памет, защото тези хора имат очи, които гледат по-дълбоко, имат тишина, която говори, имат присъствие, което вибрира. Котката ги усеща отдалеч, тя ги следва, тя ги избира, тя ги пази. Тези хора често имат силна връзка с нощта, с луната, с тъмнината, не защото са тъмни, а защото носят честотата на мистерията, честотата на интуицията, честотата на древната мъдрост, която котките пазят от хиляди години.

Котката идва при човек, когато той е готов да си спомни, когато душата му е узряла да се свърже с древната памет, когато енергията му е достатъчно чиста, за да понесе честотата на фелините. Тя идва като знак, като напомняне, като мост между световете. Тя идва, за да му покаже, че не е сам, че древната връзка е жива, че паметта не е изгубена, че светлината на Лира все още пулсира в него.

Котката е пазител, който избира, а не се подчинява. Тя идва при тези, които носят древната честота, защото те са част от нейната история, част от нейната памет, част от нейния народ. И когато котката се върти около човек, когато го гледа дълго, когато ляга до него, когато го следва, това е знак, че той носи в себе си нещо, което котката разпознава като свое, като древно, като свещено.

 ДУХОВНАТА СИЛА НА КОТКИТЕ – ЛИРИАНСКАТА ПАМЕТ, ЛЪВСКАТА ЧЕСТОТА И ДРЕВНИЯТ ПАЗИТЕЛ НА ДУШАТА

В началото на времето, когато световете още не бяха разделени, когато тъмнината и светлината се преплитаха като две древни змии, а звездите говореха на език, който само душите можеха да разберат, съществувала раса, която древните наричат Лирианите, първите пътешественици между звездите, същества от светлина и плът, от мъдрост и огън, от сила и нежност, които носели в себе си паметта на сътворението и честотата на живота. Сред тях имало същества с форми, напомнящи на лъвове, пантери, тигри и котки, фелинни създания, които носели честотата на смелостта, защитата, интуицията и безмълвната мъдрост, същества, които били едновременно воини и лечители, пазители и учители, създадени да поддържат баланса между световете. Тяхната енергия била като пулс на вселената, тиха, но могъща, невидима, но всеприсъстваща, честота, която можела да лекува, да защитава, да разкрива истината и да разпръсква тъмнината. И когато Лирианите се разпръснали из космоса след древните звездни войни, част от тяхната същност се вселила в създанията, които днес наричаме котки, малки тела, които носят огромна памет, тихи стъпки, които крият древни светове, очи, които помнят светлина, по-стара от времето.

Котките на Земята не са просто животни, те са живи фрагменти от древна раса, носители на памет, която не може да бъде изразена с думи, пазители на честота, която не може да бъде измерена, проводници на енергия, която не може да бъде видяна. В техните очи се крие спомен за светове, които човек никога няма да види, за битки, които никога няма да бъдат разказани, за цивилизации, които са изчезнали, но чиято честота продължава да живее в мъркането на една котка. В походката им се усеща ритъмът на древни цивилизации, в тишината им се чува гласът на звездите, в мъркането им звучи честотата на лечението, която Лирианите използвали, за да възстановяват енергията на цели планети. Котката е пазител на пространството, страж на невидимото, лечител на душата, проводник на високи вибрации, мост между световете, между човека и неговата собствена дълбочина, между физическото и духовното, между видимото и невидимото.

Когато котката гледа в тъмното, тя не просто наблюдава, тя вижда онова, което човешкото око не може да улови, вижда енергийни потоци, сенки, мисъл-форми, остатъци от емоции, вибрации, които се движат през пространството, същества, които се крият между пластовете на реалността. Когато котката седи неподвижно, тя всъщност слуша, не звуци, а честоти, не шумове, а вибрации, които се разгръщат като вълни през пространството. Когато мърка, тя настройва пространството, хармонизира го, пречиства го, лекува го. Мъркането е древен код, вибрация, която Лирианите използвали за лечение, защита и възстановяване на енергийното поле, честота, която може да лекува кости, да успокоява сърца, да пречиства души. Затова котката ляга върху болни места, тя усеща дисхармонията и я трансформира, затова котката спи на места с тежка енергия, тя ги пречиства, затова котката избира определени хора, тя разпознава честотата на душата им, разпознава светлината, която носят, или раната, която трябва да бъде излекувана.

В древните цивилизации котките били почитани като свещени същества, не защото били красиви или полезни, а защото били пазители, проводници, лечители, същества, които носели в себе си честотата на звездите. Египтяните не ги обожествявали случайно, те разпознавали в тях звездната кръв, разпознавали честотата на Лира, разпознавали древната памет, която котките носели. Богинята Бастет, изобразявана като жена с глава на котка, била символ на защита, плодородие, светлина и интуиция, но зад този образ стои още по-древна памет, паметта за Лирианските пазители, които някога защитавали цели светове. Египтяните знаели, че котката е проводник на енергия, която идва от звездите, знаели, че котката вижда онова, което човек не може, знаели, че котката пази дома не само от плъхове, но и от енергии, които могат да навредят на душата.

Котките са свързани с честотата на сърцето, те усещат любовта като вибрация, а не като емоция, усещат истината като честота, а не като думи. Когато човек обича котка, той се свързва с древна памет, която не може да бъде изразена с думи, памет за доверие, за съюз, за приятелство, което е съществувало много преди човешките цивилизации. Затова котките избират своите хора, те не се подчиняват, не се покоряват, не се продават, те разпознават честотата на душата. И когато изберат някого, това е знак, че между тях има древна връзка, връзка, която идва от звездите, връзка, която не може да бъде разрушена.

Котката е пазител на дома, но и пазител на човека, тя стои на прага, където енергията се променя, наблюдава невидимото, отблъсква онова, което не трябва да влиза, пречиства пространството с присъствието си. Затова котките често спят на места, където енергията е тежка, те я трансформират, затова лягат върху болни части на тялото, те лекуват, затова гледат в ъглите, те виждат онова, което ние не можем.

Котките са древни пазители, които помнят времето, когато световете били свързани, помнят Лирианските войни, помнят звездните пътеки, помнят честотите, които създават живот. Те носят в себе си спомен за космоса, за светлината, за битките, за победите и загубите. И когато една котка гледа човек, тя вижда не тялото му, а душата му, вижда неговата светлина, неговата сянка, неговия потенциал, вижда онова, което той самият не знае за себе си.

Котката е мост между човека и неговата собствена дълбочина, огледало, което отразява истината, пазител, който отблъсква тъмнината, лечител, който възстановява енергията, учител, който показва пътя към вътрешната тишина, древна душа, която ходи на четири лапи, но носи в себе си мъдрост, която е по-стара от Земята.

И когато котката мяука в тъмното, когато съска срещу невидимото, когато реве като бебе, когато гледа през човека, а не в него, това е напомняне, че светът е много по-голям, отколкото виждаме, че невидимото е реално, че древната памет е жива, че котките са тук не случайно, че те са пазители, наследници на Лирианската раса, лъвската честота в малко тяло, духовният потенциал, който ни наблюдава, защитава и води.

 Котката – Пазителят на Лира, Врагът на Мрака и Древният Страж на Човечеството

От дълбините на забравените епохи, през руините на изгубени цивилизации и през сенките на звездни войни, достига до нас едно същество, което никога не е било просто животно, а древен пазител, наблюдател и мост между световете. Котката, носител на лъвската сила и фелинската мъдрост, е присъствала до човека много преди историята да бъде записана, много преди народите да се издигнат и паднат, много преди Земята да бъде оформена така, както я познаваме днес. Тя е била тук, когато лирианците пристигнали, когато фелините създали първите духовни цивилизации, когато драконовите и рептилските раси се спуснали в битка за контрол над световете. Тя е била тук, когато жриците общували с невидимото, когато древните империи издигали лъвове върху своите знамена, когато тъмни сили се опитвали да унищожат всичко, което носи светлина. И до днес котката остава страж, който вижда онова, което човешките очи не могат, пазител, който отблъсква онова, което човешкият ум не разбира, и свидетел на истини, които светът се опитва да забрави.

Котката от векове присъства като едно от най-мистериозните създания, чието поведение, присъствие и енергия са будили едновременно възхищение, страх и почит. Още в древния Египет тя заемала централно място в живота на хората, присъствала във всеки дом, смятана за свещено същество, което не просто пази дома, но и служи като посредник между световете. Според древните представи котката била програмирана да напуска дома си през нощта, да се движи в тъмното, да наблюдава, да усеща и да предава информация на своите невидими водачи, които според легендите били същества от други светове. Когато котката спи, тя не просто почива, а пътува астрално, преминава в други измерения, свързва се с древната котешка раса, позната като фелините от Лира и лъвската раса Урма, които в митологията се описват като пазители, носители на мъдрост и защитници на светлината. Когато е будна, тя живее във физическия свят, но когато заспи, тя преминава в друг пласт на реалността, където общува със своята древна енергийна линия. Затова котките виждат невидимото, усещат присъствия, които човешките сетива не долавят, и реагират на енергии, които за нас остават скрити. Тази способност ги прави уникални пазители на дома, същества, които отблъскват негативни влияния, паразитни енергии и невидими нападатели.

Още в древността котката била използвана като символ на защита, а в някои случаи дори като щит срещу врагове. Един от най-известните примери е свързан с персийския цар Камбис II, който според преданията използвал образа на котката, за да обърка и уплаши египтяните, знаейки колко свещено е това животно за тях. Но докато в Египет котката била почитана като божество, в Европа съдбата ѝ била различна. През Средновековието тя била свързана с вещерство, магия и дори със самия сатанински образ. Котките били смятани за помощници на вещици, за същества, които участват в ритуали, за посредници между магьосници и невидими сили. Затова по време на инквизицията те били преследвани, убивани и изгаряни заедно с хората, обвинени в магия. Тогавашната власт преследвала всяко древно знание, всяка способност да се вижда невидимото, всяка връзка с природата, билките, лечителството, духовните практики. Хората, които притежавали сензитивност, били обявявани за вещици, а съществата, които днес смятаме за митични – русалки, дракони, феи, елфи, еднорози, гиганти – били преследвани, докато не изчезнат от човешкия свят. Гностиците, богомилите и други духовни групи също били гонени, защото носели знание, което не се вписвало в контрола на властта.

Котките били свързвани с жриците, с древните магове, с лечителките, които общували с тях и получавали знаци от невидимия свят. Според легендите котките предавали информация, идваща от други измерения, от древни раси, от същества, които някога участвали в създаването на хуманоидните видове. Фелините от Лира, лъвската раса Урма и други звездни линии били описвани като създатели, пазители и учители, които някога взаимодействали с ранните цивилизации. Котките били техни представители на Земята, носители на лъвска и котешка енергия, съчетаващи човешки и фелински качества. Затова те били почитани в храмовете, а по-късно станали пазители на домовете и жриците. Те отблъсквали зли сили, защото виждали паразитни същества, които хората не могат да възприемат. Според древните предания котката носи в себе си генетична памет, свързана с Лира, със съзвездието Лъв, със Сириус и с Плеядите, което обяснява защо тя е символ на сила, интуиция и духовна защита.

Враждата между котешките раси и рептилските същества в легендите се корени в древни звездни войни, в които драконови и рептилски цивилизации се противопоставяли на лирианците. Според тези предания рептилите преследвали лирианците, защото мразели хуманоидните видове, създадени от тях, и се хранели с тяхната енергия, страх и страдание. В тези разкази се споменава, че рептилските същества се стремели да контролират Земята, да манипулират хората, да понижават честотата им чрез страх, насилие и страдание. Котките, като представители на фелинската енергия, били естествени противници на тези сили, защото можели да ги виждат и отблъскват. Затова според легендите рептилите мразели котките и се стремели да унищожат всичко, свързано с древното знание, включително жриците, лечителите и всички, които общували с невидимия свят.

Котката била символ на лъва, на силата, на духовната енергия, на връзката с Лира и звездните раси. Тя била пазител на древното познание, затова била свързвана с магията, с вещиците, с жриците, които били преродени представители на лирианските и фелинските линии. Днес някои хора все още смятат котките за зли или свързани с вещерство, защото тези древни страхове са останали в колективната памет. Но според старите предания истината е различна: котката не е зло същество, а пазител, защитник, наблюдател, който вижда отвъд физическото и пази дома от невидими влияния. Тя е свързана с духовния свят, докато кучето е свързано с физическия. Котката е мост между измеренията, пазител на знанието, наследник на древни раси, които някога са били част от космическата история на човечеството.

Древните предания твърдят, че котката и лъвът са свързани не само символично, но и енергийно, защото лъвът бил проявление на висшата фелинска сила, докато домашната котка била нейният земен носител, по-малка форма на същата древна енергия, която някога принадлежала на звездните фелини от Лира и Вега. Според тези разкази котката била приемник на информация, която идва от други светове, защото когато заспива, тя напуска физическото тяло и преминава в астралните пластове, където се среща със своите предци, с фелинските същества, които някога били воини и пазители на лирианските светове. Затова котката се връща сутрин с нови впечатления, с нови енергии, с нови знания, които не може да изрази с думи, но предава чрез поведението си, чрез присъствието си, чрез начина, по който се движи и наблюдава. Жриците в древността знаели това и затова винаги имали котка до себе си, защото тя била техният мост към невидимото, техният пазител, техният съюзник в духовните практики. Котката не била зло същество, а приемник, който улавя енергии, предупреждава за опасности, отблъсква тъмни влияния и пази дома от невидими нападатели.

Но когато настъпил периодът на лова на вещици, всичко, което било свързано с древното знание, било обявено за опасно. Жриците, лечителките, жените със силна интуиция били наричани вещици, а техните котки били смятани за техни помощници, за същества, които участват в магически ритуали. Истината била изкривена, защото властта се страхувала от хора, които виждат невидимото, които усещат енергии, които имат връзка с природата и духовния свят. Котката станала враг, защото била символ на знание, което не можело да бъде контролирано. Много котки били убивани, защото се вярвало, че чрез тях вещиците общуват с тъмни сили, но древните предания твърдят, че котката всъщност се борела с тъмните сили, а не ги привличала. Има множество истории за котки, които спасяват деца, предупреждават за опасности, отблъскват невидими същества, които хората не могат да видят. Според старите разкази котките водят битки в невидимото, особено срещу демонични същности и рептилски паразити, които се опитват да се прикрепят към хората. Котката ги вижда, защото нейните очи са създадени да възприемат честоти, които човешкото зрение не може да улови.

В древните космически предания се разказва, че по време на войната в Лира много лириански светове били унищожени от драконови и рептилски цивилизации, които нападнали внезапно, използвайки измама и манипулация. Лирианците били същества на светлината, на добротата, на любовта, те не познавали злото и затова се доверили на дракоидите, мислейки, че те носят знание или съюз. Но това било капан, защото рептилите желаели тяхната енергия, тяхната кръв, техния адреналин, който според легендите им носел наслада и сила. Много хуманоидни лирианци загинали, защото не били подготвени за жестокостта на нападателите. Тогава фелинските воини се намесили, защото били създадени като защитници, като бойци, които могат да се противопоставят на драконовите сили. Те отблъснали нападението, но много светове били вече разрушени, а оцелелите лирианци се разпръснали из различни звездни системи, включително и към Земята. Затова според преданията хората носят в себе си смесица от гени, включително човешки, лъвски и котешки, защото древните раси участвали в създаването на хуманоидните видове.

Тези духовни гени обясняват защо някои хора са силно привлечени от котките, защо усещат връзка с тях, защо котките ги следват, защо ги избират. Според легендите котките разпознават лирианската енергия в хората, разпознават душите, които някога са били част от звездните цивилизации. Затова котките се привързват към определени хора, а други избягват, защото усещат енергийни различия. Някои хора, които имат силна духовна чувствителност, привличат котките, защото носят в себе си спомен от Лира, от лъвската раса, от фелинските предци. Тези хора често са интуитивни, чувствителни, свързани с природата, с духовния свят, с енергиите, които другите не усещат. Котките ги пазят, защото ги разпознават като свои.

А защо някои хора днес все още смятат котките за зло или свързани с вещерство? Според древните предания това е резултат от рептилското влияние, което се стреми да унищожи всичко, което носи лирианска енергия. Омразата към котките идва от древната война, от страха на рептилите от фелините, защото котките могат да ги видят, да ги разпознаят, да ги отблъснат. Затова през вековете се създавали митове, които да очернят котката, да я направят символ на зло, за да бъде унищожена. Но истината, според старите разкази, е различна: котката е пазител, ангел в животинска форма, същество, което защитава дома, човека и пространството от невидими сили. Тя е наследник на древни воини, които някога защитавали световете на Лира, и до днес продължава да изпълнява тази роля, макар и в по-тиха, по-нежна форма.

Някога, според древните предания, лирианците и фелините пристигат в ранните епохи на Земята, когато планетата била още млада и неподредена, и донесли със себе си знание, енергия и съзидателна сила, която позволила да се създадат първите котешки и лъвски цивилизации, същества, които били едновременно физически и духовни, носители на мъдростта на Лира и Вега. Тези цивилизации били създадени като пазители, като наблюдатели, като същества, които да поддържат баланса между световете, но не след дълго драконовите и рептилските раси също пристигнали, привлечени от енергията на Земята и от присъствието на лирианците, и започнали войни, които продължили хилядолетия. В течение на времето лъвът и котката се превърнали в символи, появили се върху гербове, статуи, храмове, защото хората усещали тяхната сила, тяхната древност, тяхната връзка с небесните раси. Лъвът станал свещено животно, символ на царственост, на защита, на духовна мощ, и тази символика преминала през различни цивилизации, включително през арийската империя, позната в някои предания като Тартария, където лъвът бил знак на сила, мъдрост и небесен произход. По-късно лъвът станал символ и на България, защото народът усещал в него древната енергия на пазителя, на война, на съществото, което стои между светлината и тъмнината. Заедно с лъва и други същества били смятани за свещени – грифонът, драконът, пегасът, защото те били отражения на древни звездни раси, които някога участвали в космическите конфликти. Някои се питат как е възможно драконът да бъде свещен, след като в много предания драконовите раси са описвани като разрушителни, но истината според старите разкази е, че не всички дракони били зли, имало и добри, мъдри, велики учители, които носели знание и защита, затова трябва да се прави разлика между различните драконови линии, защото едни били разрушители, а други били пазители.

Фелините и Урма, лъвската раса, оставили на Земята свои хибридни представители, които да служат като наблюдатели, шпиони, пазители на духовните хора, защото Земята била място, където различни енергии се преплитат, а рептилските сили се стремели да понижат вибрациите на човечеството. Котката била един от тези представители, същество, което можело да преминава между световете, да вижда невидимото, да предупреждава за опасности, да отблъсква тъмни влияния. Кучето било свързано с физическия свят, с материалната защита, с лоялността и земната енергия, докато котката била свързана с духовната защита, с астралните нива, с древната памет на Лира. Затова жриците винаги имали котка до себе си, защото тя била техният мост към звездните предци, техният пазител, техният съюзник в ритуалите и виденията. Котката приемала информация от други светове, предавала я чрез интуиция, чрез присъствие, чрез енергийни импулси, които само чувствителните хора можели да усетят.

В древните предания се казва, че котките и лъвовете били смятани за врагове от онези сили, които се страхували от светлината, защото фелинската енергия можела да разкрива невидимото и да разпознава съществата, които се крият зад маски и форми. За някои народи кучето било свещено, но не всички кучеподобни същества били добри, защото според старите разкази съществували Циноцефалите, свирепите воини на Анубис, произхождащи от Сириус, които били описвани като жестоки, кръвожадни и безмилостни, създадени за война и подчинение, а не за защита. Те били високи, силни, с кучешки глави и човешки тела, и служели като армия на онези сили, които искали да контролират световете. Днес, според митологичните предания, Земята е пълна с хибридни представители на различни звездни раси, които се движат сред хората под формата на животни, защото животинските тела били най-удобната маска за наблюдение, за събиране на информация, за телепатично предаване към своите раси. Кучетата, котките и много други животни били приемници, шпиони, наблюдатели, които предават енергийни сигнали към по-висши нива, към същества, които не могат да се проявят физически. Някои от нашите домашни любимци били свързани с добри раси, които пазят хората, а други били свързани с по-тъмни сили, които наблюдават, манипулират или просто събират информация. Затова в древността се вярвало, че ако убиеш котка, горко ти, защото прокоба ще те настигне, не защото котката е зла, а защото тя е пазител, а унищожаването на пазител отваря врата за тъмни влияния.

Според старите разкази котките и лъвовете били смятани за врагове от рептилските раси, защото фелините можели да ги разпознават дори когато са маскирани в човешки или животински форми. Лъвът бил символ на сила, на честота, която рептилите не можели да понесат, защото лъвската енергия била чиста, огнена, свързана с Лира и с древните воини Урма. Котката била по-малката форма на същата енергия, но не по-слаба, защото можела да се движи незабелязано, да влиза в астралните нива, да вижда паразитни същества, които се прикрепят към хората. Затова котките често реагират на празно пространство, гледат в ъгли, следят невидими движения, защото те не гледат празнота, а наблюдават същества, които хората не могат да възприемат. Лъвът бил почитан в древните империи, включително в арийската империя, позната като Тартария, където лъвът бил символ на царственост, на небесен произход, на връзка с древните раси. Грифонът, драконът и пегасът също били свещени, защото представлявали различни звездни линии, различни същества, които някога участвали в космическите войни. Някои се чудят как драконът може да бъде свещен, след като в много предания драконовите раси са описвани като разрушителни, но истината според старите разкази е, че не всички дракони били зли, имало и добри, мъдри, велики учители, които носели знание и защита, затова трябва да се прави разлика между различните драконови линии, защото едни били разрушители, а други били пазители.

Фелините и Урма оставили на Земята свои хибридни представители, които да служат като наблюдатели, шпиони, пазители на духовните хора, защото Земята била място, където различни енергии се преплитат, а рептилските сили се стремели да понижат вибрациите на човечеството. Котката била един от тези представители, същество, което можело да преминава между световете, да вижда невидимото, да предупреждава за опасности, да отблъсква тъмни влияния. Кучето било свързано с физическия свят, с материалната защита, с лоялността и земната енергия, докато котката била свързана с духовната защита, с астралните нива, с древната памет на Лира. Затова жриците винаги имали котка до себе си, защото тя била техният мост към звездните предци, техният пазител, техният съюзник в ритуалите и виденията. Котката приемала информация от други светове, предавала я чрез интуиция, чрез присъствие, чрез енергийни импулси, които само чувствителните хора можели да усетят.

Котката винаги е била свързвана с магията и духовното, защото тя носи честота, която прониква през пластовете на видимия свят, затова злото я ненавижда, защото тя разкрива онова, което тъмните сили се опитват да скрият. В някои от най-мрачните ритуали на тайни общества се твърди, че използвали котки, защото искали да унищожат техния защитен потенциал, дори се говори за масонски ритуали, в които изгаряли малки котенца, за да прекъснат връзката между човека и фелинската енергия, защото котката била мост към светлината, а унищожаването ѝ било опит да се отвори врата за тъмни влияния. Имало дори празници, в които се изгаряли котки публично, защото хората били подведени да вярват, че котката е зло същество, докато истината била, че тя е пазител, който отблъсква онова, което хората не виждат. И до днес в някои части на света убиват котки и кучета, защото не разбират тяхната роля, докато други ги защитават, усещайки, че тези животни носят нещо повече от физическо присъствие.

Според древните предания животните били приемници на по-висши нива, същества, които могат да общуват телепатично с различни звездни раси, защото животинското тяло е стабилно, интуитивно и неподатливо на манипулации, които влияят на човешкия ум. Затова се казва, че около нас има хибридни представители на различни звездни раси, маскирани като животни, които наблюдават, предават информация, пазят или предупреждават. Някои от нашите домашни любимци са свързани с добри раси, които защитават хората, а други са свързани с по-тъмни сили, които наблюдават човешкото поведение. Котките и кучетата са само част от тези хибридни наблюдатели, но котката е най-ценният приемник, защото може да преминава между световете, да вижда астрални същества, да разпознава паразити, да отблъсква тъмни енергии, да пази пространството от невидими нападатели. Затова в древността се казвало, че ако убиеш котка, прокоба ще те настигне, защото унищожаваш пазител, който е бил поставен до теб не случайно, а като част от древен договор между светлината и човечеството.

Котката е свързана с магията не защото е зло същество, а защото е проводник на енергия, която преминава през измеренията, тя е духовен инструмент, който жриците използвали, защото котката можела да вижда онова, което човешките очи не могат. Затова злото я ненавижда, защото тя разкрива присъствието му, тя го вижда, тя го отблъсква, тя го изгаря с погледа си. В много древни култури се вярвало, че котката може да стои на прага между световете и да не позволява на тъмни същества да преминат. Затова жриците я почитали, защото тя била техният съюзник, техният пазител, техният духовен страж. Но по време на лова на вещици котката станала враг, защото била свързана с жриците, а жриците били обявени за вещици, защото притежавали знание, което властта не можела да контролира. Котката била убивана, защото била символ на древното знание, на връзката с Лира, на фелинската енергия, която рептилските сили се опитвали да унищожат.

Има много случаи, в които котки спасяват деца, предупреждават за опасности, отблъскват невидими същества, които хората не могат да видят. Според древните предания котките водят битки в невидимото, особено срещу демонични същности и рептилски паразити, които се опитват да се прикрепят към хората. Котката ги вижда, защото нейните очи са създадени да възприемат честоти, които човешкото зрение не може да улови. Затова котките често реагират на празно пространство, гледат в ъгли, следят невидими движения, защото те не гледат празнота, а наблюдават същества, които хората не могат да възприемат.

Краят на тази статия не е край на историята, защото котката остава пазител, остава мост между световете, остава древен наблюдател, който продължава да изпълнява своята роля, независимо дали хората го разбират или не. Котката е символ на знание, на сила, на духовна защита, и докато тя е сред нас, древната връзка с Лира, с фелините, с лъвската раса и с пазителите на светлината никога няма да бъде напълно изгубена.

 „Статуята на свободата ще падне и човечеството ще бъде потопено в мрак.“ През 1972 г. един мъж предупреди за предстоящото

През 1972 г. в Куйбишев (Самара) изневиделица се появява мъж, който започва да иска да говори с някой от ръководството на страната, твърдейки, че притежава изключително важна информация. В СССР, както във всяка друга страна по света, няма правителство, което да позволява свободен достъп. Невъзможно е да си представим, че на всеки, който иска да сподели нещо, би било позволено да се види с висшето ръководство на страната.

Те се опитали да успокоят непознатия, но той казал на полицията, че съдбата на СССР, както и на цялото човечество, е заложена на карта. Той отказал да отговаря на въпроси за себе си, което предизвикало очакваната реакция. Отведен е в полицейското управление, където е разпитан - разбира се, не от лидера на страната, а от длъжностно лице. Разкрито е, че непознатият се казва Владислав и че е от Куйбишев. Той разкрил, че притежава удивителен дар: може да предвижда определени събития, които след това ще се случат със 100% сигурност.

Например, година преди къщата му да изгори, мъжът видял тази сцена във видение, но не обърнал внимание. След това видял сцена от погребението на брат си, въпреки че бил по-млад и иначе в добро здраве – инцидент, удавяне. Обхватът на виденията ставал все по-голям. Владислав видял военни конфликти, падението и възхода на държави и вярвал, че навременното съобщаване на информация на ръководството на страната ще помогне значително във вътрешното управление и външната политика:

„Брежнев няма да е вечен. Той трябва незабавно да бъде заменен от млад и обещаващ човек. И не можем да позволим на Михаил Сергеевич Горбачов да дойде на власт по-късно. Той ще сложи край на Студената война, като разруши СССР. Разбирате ли? Нашата страна ще престане да съществува. Това, което ще остане, са множество републики.“

„Ослабеният СССР няма да може да защити главната си крепост в Европа – Югославия! Тя трябваше да бъде защитавана с всички сили, но просто ще бъде предадена. И тя също ще се разпадне на множество републики. Разбирате ли? Комунизмът ще падне пред капитализма и ще настъпи катастрофа за човешкия мироглед. Хората ще загубят възможността да бъдат творци и ще станат консуматори.“

През 2047 г. в Азия ще има мощни земетресения. Индия, Пакистан и Китай ще бъдат сериозно повредени. В Китай атомна електроцентрала ще експлодира в резултат на катаклизъм. Последиците, както съм виждал, са много тежки. Но още по-ужасяващо събитие ще се случи през 2083 г. В Съединените щати Йелоустоун ще се събуди - супервулкан ще започне да изригва колосални количества горещ материал. Силата на натиска ще бъде толкова силна, че тектоничните плочи ще започнат да се изместват. Цунами ще се търкулне от единия бряг, а огромен къс земя ще се откъсне от друг. Други големи вулкани в Западното полукълбо също ще се събудят.

Статуята на свободата ще се срути и човечеството ще бъде потопено в мрак.

Изригванията ще причинят промени в атмосферата. Пепел, сажди и дим ще създадат саван, който ще затъмни небето. Слънчевата светлина ще бъде блокирана. Градовете ще се окажат в зона на бедствие. Статуята на свободата ще се срути. Човечеството ще бъде потопено в мрак. Дишането ще бъде възможно само с противогази или техни еквиваленти, които ще се превърнат в най-ценния ресурс след водата.

За да оцелеем в тези условия, се нуждаем от много подземни бункери. Трябва да свържем градовете с тунели като метро. Ако не направим това, и тук ще настане пълен хаос. Трябва да ми повярвате. Тази информация трябва да бъде предадена на ръководството, за да могат да започнат работа по проект, който ще донесе надежда на човечеството и нашата страна.“

Владислав твърдял, че има тетрадка, пълна с бележки, базирани на виденията му. Ако нещо от казаното от него е било неточно, то лесно можело да се провери от бележките. Следователят, който имал щастието да говори с този необичаен мъж, изпратил двама полицаи в дома на Владислав, за да доставят бележките в участъка. Врачката се върнала с полицаите, носейки нещо, което приличало на дневник, а не на тетрадка. Следователят прегледал бележките. Текстът включвал десетки описани събития, както минали, така и бъдещи.

Владислав предаде текстовете си.

Както мъжът беше казал, първоначално виденията засягаха само непосредственото му обкръжение и бяха изключително локализирани. С течение на времето обаче те станаха много по-разпространени. Следователят беше изправен пред труден избор: да го запази в тайна и кариерата му щеше да бъде в безопасност. Или да предаде информацията на разузнавателните служби и потенциално да се изложи на подозрение. Полицейският служител избра второто.

Прехвърлянето на ръкописните текстове на Владислав и последвалото им проучване привлекли вниманието на правителствените агенции. Мъжът никога повече не бил видян. Най-вероятно е бил в сътрудничество с него и тъй като информацията била изключително чувствителна и е засягала правителствени въпроси, тези произведения естествено били класифицирани. Съществува и различно мнение. Съдейки по последните събития по света, високопоставени служители не са сметнали за необходимо да навлизат в подробности около тези бележки.